Р Е Ш Е Н И Е
Номер 125 / 18.05.2020 г.
Град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Граждански състав
На деветнадесети февруари
Година
2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ
УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1024 по описа за 2020 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Община С.З.със съдебен адрес ***,
чрез ст.юрисконсулт С.Н. против Решение
№ 1636 от 25.11.2019 година, постановено по гр.д. № 2175/2019 година, по описа
на PC С.З..
Във въззивната жалба са
наведени твърдения, че
първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като предявеният срещу
Община С.З.иск бил неоснователен и недоказан.
Въззивникът моли съда да бъде отменено
обжалваното решение в частта относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, като същият бъде намален, както и да бъде изменен размера на присъдените
на въззиваемата разноски по делото. Счита, че обжалваното решение е неправилно
поради противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД, допуснато при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочват, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно с оглед
вида и характера на получените увреждания и приключилия без усложнения
оздравителен процес.
Претендират направените по делото разноски по
делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът не е направил доказателствени
искания.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна К.М.П.,***,
чрез пълномощника си адв. Е.Е. ***,
посочва, че въззивната жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно законосъобразно и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, като изложените от жалбоподателя доводи са изцяло
неоснователни. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Претендират
отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна и потвърждаване изцяло на
първоинстанционното решение, като правилно законосъобразно и обосновано,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Претендират
и направените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което,
същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивникът Община С.З., редовно и своевременно призовани, за тях се явява процесуалния им
представител старши юрисконсулт С.Н.,
която моли да се уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да се отмени изцяло
обжалваното Решение на РС-С.З.. Подробните съображения са изложени в съдебното заседание
по съществото на делото на датата 19.02.2020 год. и в депозираната по делото подробна
писмена въззивна жалба.
Въззиваемият К.М.П.,
чрез процесуалния си представител адв. Е.Е.- редовно и своевременно призована, не се
явява лично, вместо нея адв. Е., която моли да се остави без уважение въззивната
жалба и да се потвърди изцяло Решението на първоинстанционния съд. Подробни
съображения са изложени в съдебното заседание по съществото на делото на датата
19.02.2020 год. и в депозирания по делото писмен отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 във връзка с чл.45 и във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че подадените три въззивни жалби, от които две
първоначални и една насрещна, се явяват процесуално допустими, но разгледани по
съществото си, са неоснователни, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство
правилно е установена следната фактическа обстановка:
От приетите
като писмени доказателства по делото от първостепенния съд копия на: Епикриза
ИЗ №2891, издадена от Отделението по ортопедия и травматология на М.Т.“ ЕООД С.З.;
Епикриза 113 №7246, издадена от Ортопедичен комплекс
Клиника по ортопедия и травматология при У.П.Д.С.К. АД - Cтapa Зaгopa;
Амбулаторен лист № 1256 от 01.08.2018г., издаден от д - р К.К.;
Болничен лист № Е20180707273, издаден на 06.03.2018г. от М.Т.“ ЕООД - С.З.;
Болничен лист № Е1420180943574, издаден на 10.04.2018г. от „М.Ц.*“ ЕООД С.З.;
Болничен лист № Е20180943801, издаден на 09.05.2018г. от „Медицински центьр I“
ЕООД - С.З.; Болничен лист № Е20180944082, издаден на 07.06.2018г. от „М.Ц.*“
ЕООД- С.З.; Болничен лист № Е-20180944352, издаден на 06.07.2018г. от „М.Ц.*“
ЕООД С.З.; Болничен лист № Е20180695494,
издаден на 06.08.2018г. от „М.Ц.Т.П.“ ООД - С.З.; Болничен лист № Е20181940781,
издаден на 17.09.2018г. от „М.Ц.*“ ЕООД- С.З.; Болничен лист № Е20181940842,
издаден на 26.09.2018г. от „М.Ц.*“ ЕООД С.З.; Болничен лист № Е20181941173,
издаден на 05.11.2018г. от „М.Ц.*“ ЕООД- С.З.; Болничен лист № Е20181941355,
издаден на 26.11.2018г. от „М.Ц.*“ ЕООД - С.З.; Болничен лист № Е20196377300,
издаден на 05.04.2019г. от У.П.Д.С.К. АД-С.З.; Медицинско направление изх.
№4/02.03.2018г., издадено от д-р М.Ч., се установява, че на 28.02.2018г. въззиваемата
е претърпяла инцидент, при който лявата й подбедрица е била счупена на две
места. Въззиваемата е била откарана с линейка в М.Т.“, където е била приета в
отделението по ортопедия и травматология и й е била направена операция. Била
извършена открита репозиция с метална остеосинтеза със заключваща плака за
дистална медиална тибия. Въззиваемата е била приета в болница на 28.02.2018г. и
изписана на 06.03.2018г. След това въззиваемата е била в домашен отпуск поради
временна нетрудоспособност непрекъснато до 24.12.2018г. Впоследствие след
зарастването на счупването, е била направена втора операция на въззиваемата за
отстраняване на имплантираните уреди, при което въззиваемата е била в болница
от 02.04.2019г. до 05.04.2019г. и е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност до 26.05.2019г. Тези обстоятелства не се оспорват от
ответника.
За
установяването на точния механизъм на увреждането и времето за възстановяване първостепенният
съд е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е
приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на
вещото лице, при подхлъзването върху заледената – заснежена улична покривка въззиваемата
е паднала и получила счупване на лявата тибия в долната трета и на лявата
фибула в горния край /главичката/. Този травматичен резултат отговаря на
механизма на получаване на този вид фрактури – подхлъзване, усукване в
глезенната става и падане на заледеното улично платно. Въззиваемата е била
лекувана оперативно, като оздравителният период е бил в рамките на 10 месеца.
Към настоящия момент движенията на съседните на фрактурата стави са
възстановени напълно. Възстановителният период от втората операция е в рамките
на 55 дни. След втората оперативна интервенция също е постигнато пълно
възстановяване на стабилността, функцията, сигурността на левия крак. Няма
остатъчна хипотрофия на мускулатурата, няма остатъчен дефицит в движенията.
Правилно решаващият
съд приема, че
предявеният иск е
основателен и е налице непозволено увреждане, претърпяно от въззиваемата, тъй
като с
горепосочения резултат е настъпила и вредата в патримониума на
пострадалата по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Правилно съдът приема, че рязкото
влошаване на здравословно състояние и впоследствие и настъпилата травма на
пострадалата Попова е именно в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда
по отношение на същата пострадала и че е налице причинната връзка между двете.
Правилно,
законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички
законови предпоставки за уважаването на иска на въззиваемата по чл. 49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД. В този смисъл съобразно разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно
нормата на чл. 49 от ЗЗД Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на въззивника е по чл.49 от ЗЗД и е за чужди противоправни и виновни деяния. Община С.З.следва да
отговаря за дейността на снегопочистващата фирма и съответните служители в нея,
които е привлякло и допуснало да работят в нейна полза и за нейна сметка. В
този смисъл тази отговорност се явява обезпечителна по своя правен характер,
тъй като въззивната Община гарантира пред своите служители, че ако случайно
станат жертва на непредвидена вреда в вследствие на непредвидени и непридвидими
обстоятелства, то ще се гарантира именно репарирането на причинените вреди. Налага
се извода, че отговорността е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна по правната си природа, до които правилни и
законосъобразни изводи е достигнал и първоинстанционния съд.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. При определянето на
размера на обезщетението, съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет,
продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната
към момента на увреждането и др.
Успешното провеждане на иска за обезщетение
на причинени от непозволеното увреждане вреди предполага установяване на
наличието на вредоносния резултат, който
се явява и в пряка и причинна връзка с извършената работа – при или по повод на
нея. В случая и тези елементи са налице.
В
тази насока въззивната инстанция намира, че не е основателен доводът на жалбоподателя, че
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй
като предявеният срещу Община С.З.иск бил неоснователен и недоказан. В подкрепа
на този свой довод въззивникът сочи единствено, че „Въпреки тежката зимна обстановка Д.Г.П.Б“
е почистило улиците „***“ и „***“ в гр.С.З.. Това е видно от протокол№ 090 /
28.02.2018г.. “
Съдът
приема, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред
двете съдебни инстанции, предявените срещу Община С.З.искове са били доказани,
предвид което същите са били уважени от първоинстанционния съд.
Доводът
на жалбоподателя, че Д.Г.П.Б“ е почистило улиците „***“ и „***“ в гр.С.З., тъй
като това било видно от протокола с № 090/28.02.2018 г. е напълно
неоснователен. Действително в представения от Община С.З.ежедневен приемателен
протокол под № 090/28.02.2018 г. е отразено, че улиците „***“ и „***“ са били
почистени, но в този протокол няма съответните отбелязани часове - времето
на започване и приключване на почистването, както на цялостното почистване,
така и на конкретните улици, от които да се установи процесната
улица „***“, по която се е придвижвала въззиваемата дали е била почистена към
08.30 часа или е била почистена по друго време на денонощието / ако въобще
е била почистена/, липсва и час на съставянето на този протокол. Не е посочено
дали улиците са били третирани с някакви препарати против заледяване и въобще
как са били почистени. Ежедневният приемателен протокол № 090 / от датата
28.02.2018 год. удостоверява по
категоричен начин, че описаните в него улици са почистени изцяло - така, че по
тях да няма нито сняг, нито лед. Т.е. от този протокол не може да се направи
категоричен извод, че на процесната дата 28.02.2018 г. в 8,30 часа ул.“***“ е
била почистена от натрупаната снежна покривка и лед. Освен представените два
броя ежедневни приемателни протокола № 090 от 28.02.2018 год. и № 089 от
27.02.2018 г., жалбоподателят не ангажира никакви други доказателства, за да
установи извършените в действителност дейностите по снегопочистването и колко
ефективни са били те. Не бяха представени доказателства за ефективното
изпълнение на задължението на жалбоподателя за поддържането на пътищата.
От
друга страна, доводът на жалбоподателя, който е бил и негово твърдение в
отговора му на исковата молба, че на 28.02.2018 г. улиците „***“ и „***“ са
били почистени от Д.Г.П.Б“, с което дружество Община С.З.имала сключен договор
за зимно и лятно почистване и поддържане на територии за обществено ползване на
територията на Община С.З., е бил изцяло оборен от свидетелските показания -
показанията на свидетеля Г.Й.Г., справката от Националния институт по
метеорология и хидрология - филиал П. и заверените копия на информационен
бюлетин / от 28.02.2018 г. и 02.03.2018 г. / на Горещ телефон за сигнали на
Община С.З.. От показанията на свидетеля Г.Й.Г., очевидец на инцидента и
собственик на кафето, в близост до което е паднала въззиваемата се установи, че
времето е било снежно, имало сняг навсякъде. Свидетелят е заявил, че когато
дошла самата линейка, той и негови приятели направили път, разчистили самия
сняг, за да осигурят достъп на линейката и за да помогнат на медиците да вкарат
пострадалата в нея. Тротоарите не били почистени и улицата била заледена. Било
нужно да разчистят, за да може да бъде вкарана жената в линейката. В случай, че
изпълнителят, с който Община С.З.е имала сключен договор за почистване, беше
изпълнил задълженията си по снегопочистването, това разчистване на сняг от
свидетеля нямаше да се налага. От друга страна и в съответствието със
специалната норма на чл.49 от ЗЗД от своя страна въззивника
Община С.З.именно в качеството си на възложител е следвало да упражни
правомощието си по договора с изпълнителя за упражняването на контрол и
съответно за своевременното изпълнение на задълженията по договора със
снегопочистващата фирма. Именно поради това и отговорността на въззивника се
явява гаранционно-обезпечителна.
От
приетата като писмено доказателство по делото и неоспорена от жалбоподателя
справка от Националния институт по метеорология и хидрология - филиал П. се
установи, че на процесната дата - 28.02.2018 г. за района на гр.С.З.е имало
умерен и силен снеговалеж, дебелината на снежната покривка е била 39 см,
минималната температура е била -8.6 градуса С, максималната 0.4 градуса С, а
средната денонощна температура -4.2 градуса С. От същата справка се установява,
че в продължение на три дни преди процесната дата в района е имало снеговалеж,
на 26.02.2018 г. и 27.02.2018 г., а от своя страна максималните температури са
били отрицателни, духал е вятър от север. На предишния ден 27.02.2018 г.
почвата е била покрита с набит стар сняг, снежната покривка е била 30 см, върху
която на 28.02.2018 г. е навалял нов сух сняг и снежната покривка била 39 см.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г. съдът взе предвид следните обстоятелства:
Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и емоционалната сфера и живот, както и достойнството
на пострадалия, от настъпилата вреда в неговия патримониум. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите
и моралните страдания, които той е преживял вследствие на настъпилата негова
смърт. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна, както е именно в настоящия случай. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Въззивният
съд приема, че е неоснователен и несъстоятелен доводът, изложен от
жалбоподателя във въззивната му жалба, че размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди не е завишено по размер и е съобразено с
принципите на чл.52 от ЗЗД. Последователна е съдебната практика на ВКС относно
размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди действително
настъпилите вреди. При претендирани обезщетения за неимуществени вреди е
приложим принципът на справедливото обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни обективни
обстоятелства. В конкретния случай, съгласно заключението на приетата и
неоспорена от страните по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на
описания в исковата молба инцидент - подхлъзването и падането на непочистената
от снега и леда ул.“***“, ищцата е получила счупване на лявата тибия в долната
трета и на лявата фибула в горния край /главичката /. Съгласно заключението, в
периода на възстановяване въззиваемата първоначално проходила с две помощни
средства, които ползвала близо 4 месеца. Едва в края на месец юни 2018 г.
започнала да ходи с едно помощно средство, което продължила да ползва до края
на месец август 2018 г. Пълното възстановяване на обема на движения и
изглаждане на походката е постигнала едва през месец декември 2018 год.. Оздравителният
период за лечението на травмата на Кремена Попова продължил десет месеца. Видно
от приетите като писмени доказателства по делото болнични листове, в резултат
на телесните увреждания, които получила от падането на заледената улица, ищцата
била в болнични от 28.02.2018 г. до 24.12.2018 г. За отстраняване на
поставените й при първата операция импланти, се наложило да й бъде извършена
втора операция. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
възстановителният период при втората операция е бил в рамките на осигурената
временна нетрудоспособност чрез болничен лист - 55 дни.
Приетите като писмени
доказателства по делото - представените с исковата молба медицински документи,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и установените от
свидетелите обстоятелства и факти, са установявали изложените в исковата молба
и водят до извода за преживените от въззиваемата болки и страдания вследствие
на причинените й телесни увреждания.
При
определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за репариране на
причинените й на 28.02.2018 г. неимуществени вреди, Старозагорският районен съд
е взел предвид релевантните за определянето му критерии, задължителните
указания, съдържащи се в ППВС №4/68 год.,
Така,
при определянето на дължимите на ищцата обезщетения PC –
С.З.се е ръководил както от възрастта на пострадалата, страданията и
негативните психически преживявания, които тя е изпитала и преживяла, така и със
съдебната практика, а също и като се има предвид житейски оправданото в подобни
ситуации. Именно правилно установената фактическа обстановка и верните и
правилни правни изводи на първата инстанция, и въззивният съд счита, че присъденото в полза на пострадалата обезщетение се явяват в адекватни и съответни размери,
които изцяло съответстват на действително претърпените от нея болки и
страдания, вследствие на настъпилото увреждане в нейния патримониум.
Ето защо настоящата
съдебна инстанция счита, че решението на РС-С.З.е правилно, законосъобразно и
мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и недоказана и като такива следва
да бъдат оставена без уважение, като решението на Старозагорския РС бъде потвърдено
изцяло, ведно с всички законни последици от това.
На основание
чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемата и ищца направените от
последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат –
адвокат Е., които съобразно списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен за въззиваемата пред
въззивния съд от пълномощника им адв.Е. и съобразно представения договор за правна
помощ от 09.01.2020 год. /съответно на лист 18 от настоящото дело/ възлизат
общо на сумата от 1050 лева договорено и заплатено възнаграждение заплатено от
въззиваемата за въззивната инстанция.
Пълномощника
на въззивника ст.юрисконсулт С.Н.е направила възражение за
прекомерност на
присъдените по делото разноски, което възражение въззивният съд намира за неоснователно поради следните съображения:
Съдът счита,
че размерът на определеното възнаграждение на
въззиваемата за въззивното производство са правилно и обосновано
определени от настоящия съд и не са в противоречие с разпоредбите на Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението
на жалбоподателя, че посоченото в договора за правна помощ адвокатско
възнаграждение в размер на 1050 лева е прекомерно, противоречи на разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за МРАВ, която гласи, че за защита по дела с определен интерес минималните
възнаграждения са следните:
4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.,
бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв.; Това означава, че при процесния иск с цена и интерес от 18 697.87
лева минималното възнаграждение при този интерес възлиза на 1090.93 лева /т.е.
830 лева + 260.93 лева/.
Независимо от
това съдът счита, че настоящия спор представлява и фактическа, и правна
сложност при установяването на конкретните факти и извършването на необходимите
процесуални действия по доказването им, както и относно приложението на
материалния закон, което е наложило издирването и прилагане на приложимата
съдебна практика, по сега действащите ЗЗД и ГПК.
На основание
на гореизложеното, съдът следва да отхвърли като неоснователно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено в
договора му за правна помощ и съответно и в списъка му на разноските по чл.80
от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5000 лева, настоящото въззивно решение
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 1636
от 25.11.2019 година, постановено по гр.д. № 2175/2019 година, по описа по
описа на Районен съд гр. С.З., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА
С.З., ЕИК ****, с адрес: гр.С.З., бул.“****, представлявана от кмета на
общината, да заплати на К.М.П.,***,
ЕГН ********** направените разноски по делото пред въззивната инстанция,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба в размер на 1050,00лв.
/хиляда и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.