№ ……….
Гр. В.,………………...2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Дарина РАЧЕВА
с
участието на прокурора С. И. и секретаря М.на Д.а, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 909 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Образувано е по искова молба от К.С.Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. С. с цена на иска 7 500 лева за нанесени
неимуществени вреди в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, извършени от
длъжностни лица от администрацията на Затвора – В. в периода от 27.06.2007 г.
до момента на завеждане на исковата молба и бездействието на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. С. да прекрати нарушенията. Според
твърденията в исковата молба, ищецът е поставен в изолация в продължение на 28
години и без възможност за социални контакти с други лишени от свобода, без по
отношение на него да е извършвана социална дейност и възпитателна работа, без
да е бил включван в корекционни програми за въздействие за намаляване на риска
от рецидив и риска от вреди, обучителни и квалификационни курсове за
придобиване на професия и без да му е давана възможност да полага доброволен
безвъзмезден труд. Твърди, че тези нарушения представляват нечовешко и
унизително отношение, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
чувство на унижение, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото
му достойнство.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че не са
установени незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на
Затвора – В. или ГД „Изпълнение на наказанията“, още повече такива, които да
бъдат квалифицирани по чл. 3 от ЗИНЗС или чл. 3 от ЕКПЧОС, че не е доказано
настъпване на неимуществена вреда за ищеца. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли за
неговото отхвърляне. Посочва, че в производството е било установено, че твърдяните
нарушения на задължения на затворническата администрация по чл. 77, 156 и 159
от ЗИНЗС не са налице, тъй като тези задължения са били изпълнявани при
съобразяване с режима на изтърпяване на наказанието и конкретните условия в
Затвора – В.. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Ищецът К.С.Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“
при строг режим, с което е заменено по силата на Указ № 14/25.01.1999 г. на
Вицепрезидента на Република България наложеното му с присъда № 340/10.11.1989
г. на Плевенския военен съд смъртно наказание. От 27.06.2007 г. до датата на
подаване на иска изтърпява наказанието си в Затвора – В..
Съобразно събраните по делото доказателства, през
процесния период от страна на Р. са постъпили редица молби до затворническата
администрация: от 20.11.2017 г. да бъде включен в програми по чл. 158, т. 1-4
от ЗИНЗС за въздействие за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди, за
полагане на доброволен неплатен труд по чл. 80, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС, от
04.12.2017 г. за социална дейност и възпитателна работа по чл. 152, ал. 1, 2 и
3 от ЗИНЗС, за програми за въздействие по чл. 153, 155 и 156 от ЗИНЗС. През
2013 г. се установяват подадена декларация от 26.08.2013 г., с която се иска
полагане на платен труд, предоставяне на възможност за учене и придобиване на
професия. На 19.02.2015 г. е подадена молба за среща във връзка с отказ за
настаняване в общи помещения с право на участие в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности. На 02.06.2016 г. е направено искане да
бъде прието дарение за лишените от свобода в тежкия коридор на компютър за
образователни цели. На 05.06.2017 г. е подадена молба-декларация, с която Р.
иска да участва съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности, програми за ресоциализация. На
03.01.2018 г. са подадени съответно молба за включване в програми по глава
Единадесета от ЗИНЗС и глава Четвърта от ППЗИНЗС и молба за полагане на
доброволен труд. След предявяване на иска, на 01.03.2018 г. и на 02.04.2018 г.
са подадени молби за включване в програмите за въздействие за намаляване на
риска от рецидив и риска от вреди и молби за полагане на доброволен труд. Върху
молбите са отразени резолюции за резултата и предприетите действия, както и
препоръки и указания към лишения от свобода.
Събрани са Правила за прилагане на системата за оценка
на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода
в пенитенциарните заведения към ГДИН, доказателства за препланиране на
присъдата от 18.04.2017 г., изискани са
обяснения от Началника на Затвора – В. относно участието на Р. в корекционни
практики, образователни, обучителни и квалификационни дейности. Представени са
докладна записка от 17.09.2013 г. за предлагана на Р. работа в спалното
помещение с отбелязан върху нея отказ, докладна записка от 09.09.2013 г. за
отказ на Р. да подаде заявление за продължаване на образованието си. Приети са
декларации от М. М. Ж, лишен от свобода в зоната с повишена сигурност на
Затвора – В. за това, че настанените в тази зона лица нямат възможност да
полагат труд, да участват в образователни курсове, с тях не се извършва работа
за превенция, превъзпитаване и интеграция; от Б А. Й., че иска да се научи да
чете и пише, но никой не работи с него за това; от Д.К.Д., за това че той
единствен полага доброволен труд, от М.Л.Ж.,*** липсва възпитателна или
превъзпитателна работа, обучителна или учебна дейност; от В.С.Д., че никой от
лишените от свобода в І коридор не извършва трудова дейност.
Разпитаният като свидетел (по делегация) Х. А Х. посочва,
че познава Р. от 2002 г., през 2007-2009 г. е бил с него в една килия. През
този период в Затвора – В. не е имало никакви странични дейности освен престоя
на открито, К. е бил изнервен от прекалената изолация, имал е честа смяна на
настроението, не е имал работа и такава не му е била предлагана, макар че е
извършвал определени дейности доброволно и е искал да работи. Не е била
провеждана социална, образователна и възпитателна работа, предложения за
компютърен курс са били отхвърлени, а през 2007-2008 такъв курс е бил проведен
за един месец. Посочва, че Р. е искал да бъде преместен в друг затвор, към
който има училище, но му е било отказано по стария закон за изпълнение на
наказанията. Не е бил включен в курс за готвачи, въпреки че е искал, имало е
курсове за готвачи, фризьори и параджии. Провеждани са били в затвора срещи с
християнски пастор, по-късно и с мюсюлмански свещеник.
Свидетелят Д.Б.П., инспектор „Социална дейност“ в
Затвора – В. посочва, че познава Р. от 2015 г., когато е поел групата на
доживотно осъдените. По отношение на тази група провеждал индивидуално
корекционна работа, тъй като групова работа е било трудно да се осъществява
заради спецификата на групата. Посочва, че от самото начало с Р. не е имал
доверителен контакт, Р. се опитвал да упражнява натиск, поставял ултиматуми. Не
е приел да участва в групова работа за овладяване на гнева и емоциите,
организирана от „Алтруист“ през 2017 г., отказал е участие в групова работа за
алкохолно зависими. Във връзка с оценката на риска посочва, че предвид отказа
на Р. да признае, че е извършил деянието, за което е осъден, е причина за една
от проблемните зони да е оценен с висока степен на риск. Посочва, че
поведението на Р. в затвора е в противоречие с исканията за корекционна работа,
тъй като извършва нарушения. За консултациите с психолог и психиатър посочва,
че те са по заявка на лишените от свобода, а освен престоя на открито лишените
от свобода доживотно имат допълнително време за тенис на маса, но режимът на
изтърпяване не предполага да бъдат постоянно в отключени помещения. За
участието в програми за квалификация и преквалификация посочва, че лишените от
свобода, които не са в общите части на затвора, не могат да бъдат включени в
наличните програми за такива професии, за които има интерес, като огняри, стругари и други, тъй като не може да
им бъдат предоставяни нараняващи инструменти при практическата работа. За индивидуална
квалификация се разчита на външни организации като „Отворено общество“. За
доброволния труд П. пояснява, че има възможност само един лишен от свобода да
бъде хигиенист, друго работно място няма. Р. е отказал работа в спалното
помещение за сглобяване на щипки, има нежелание да работи с инспектора.
Информация за наличните програми се дава от инспектора, устно. Не му е известно
да има програма за превеждане на лишени от свобода в друг затвор, където има
подходящи условия за образование или квалификация.
Свидетелят Д.К.М., лишен от свобода, посочва, че
познава Р. от 2008 г., контактувал е с него до 2013 г., когато е бил изведен от
ЗЗНО. Счита, че с лишените от свобода не се работи достатъчно и това е заради
самата система, заради законодателството. Не знае дали му е предлагано
обучение, квалификация. През периода 2008-2013 г. е имало няколко инспектори по
социалната дейност, но са нямали възможност да извършват регулярно дейност с
всеки поради многото работа, за среща с психолога се е чакало, не може да се
упражнява труд, тъй като няма работа, подходяща да се върши в спалното, а са
затворени по 20 часа на ден в килията. Няма условия за висше образование, за
групови учебни занятия, но ако лишените от свобода полагат сами усилия да четат,
има книги, библиотека. Спортните занимания са само при престоя на открито.
Знае, че Р. е искал да работи. Посочва, че е имало срещи с пастори от
Евангелистката църква.
Свидетелят М.Л.Ж., лишен от свобода, посочва, че
познава Р. от 2010 г., били са 3-4 години в едно спално помещение. В периода
след 2010 г. е имало групови срещи с инспектора в столовата, с психолог и
пастор, беседи, имало е табло в коридора с информация за наказания, за
мероприятия. След 2015-2016 г., когато е сменен отрядният, са започнали
проблеми, спрели са да получават информация. В тежкия коридор не работи никой,
поне откакто той е в затвора, преди се е работило в килиите. Не е имало
обучения, само някакви тестове за чужд език през 2012 г., и програмата на
„Алтруист“, но тя е била спряна. Посочва, че Р. многократно е искал работа, но
му е било отказвано. Инспекторът „социални дейности“ не ги е посещавал,
единствената възможност за спорт е на карето, има и тенис на маса един час на
седмица, общо за 11-12 човека. Спомня си, че Р. е искал да бъде преведен в
Затвора – Враца за обучение, не помни по каква професия.
Свидетелят Д.К.Д., лишен от свобода, посочва, че
познава Р. от 2006-2007 година. За контактите с инспектор „Социални дейности“,
посочва, че никой не търси контакти с лишените от свобода, не е имало групови
занимания, няма контакти с психолог. Счита, че Р. иска да се занимава, защото
иска да излезе от тежкото крило, но в тежкия коридор няма обучение или
квалификация, лепят се обяви, например за заварчици, но не знае дали те могат
да се включат. За спорт има възможност допълнително за тенис на маса, но не и
за 20 човека едновременно. Посочва, че Р. е писал молби, но не е получил
реакция.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е редовно предявен и допустим,
както и частично основателен.
Правното
основание на иска е чл. 284 от ЗИНЗС, съгласно който държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС гласи,
че осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Чл. 3, ал. 2 изброява примерно
обстоятелствата, които биха могли да се квалифицират като нарушение на чл. 3,
ал. 1 от същия закон, и по-специално поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
Искът е подаден срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, юридическо лице на бюджетна издръжка,
което съгласно чл. 12 от ЗИНЗС осъществява прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, а
затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия.
Изложените в исковата молба твърдения
на ищеца са, че лишаването му от социални контакти с други лишени от свобода,
от извършване на социална дейност и възпитателна работа, от възможност за
квалификация и преквалификация, от участие в групови занимания и корекционни
програми за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди, както и от
възможност за полагане на доброволен труд, представляват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС
и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Твърди се още, че тези нарушения са извършени чрез
неизпълнение на задълженията на затворническата администрация за осъществяване
на социална дейност и възпитателна работа, за работа по иднивидуален план за
изпълнение на присъдата, за предоставяне на достъп до обучение, квалификация и
труд. Тези обстоятелства не са от изброените изрично в чл. 3
от ЗИНЗС, поради което преценката следва да бъде извършена конкретно с оглед квалифицирането
им като обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство
за страх, незащитеност или малоценност.
Спорните въпроси, очертани от
твърденията на ищеца, са дали описаните от Р. ограничения са налице, дали са
вследствие на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията и
дали могат да бъдат определени като нечовешко или унизително отношение. Приложими
към процесния период, очертан от исковата молба, са Законът за изпълнение на
наказанията (в сила до 01.06.2009 г.) и Правилникът за прилагането му (в сила
до 01.02.2010 г.), и действащите сега Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража и Правилник за прилагането му.
По твърденията на ищеца и по
спорните въпроси, съдът счита следното.
През посочения в исковата молба
период 27.06.2007 г. – 23.02.2018 г. Р. *** наказание „доживотен затвор“ при
строг режим.
Съгласно чл. 71, ал. 3 от ЗИНЗС
(преди влизане в сила на ЗИНЗС – чл. 167г, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за изтърпяване на наказанията, който е с идентичен текст), осъдените на
доживотен затвор, поставени на строг режим, се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана, освен ако не са налице условията по чл.
198, ал. 4 за настаняване в общи помещения с другите лишени от свобода. В
случая не се твърди и не се установява Р. да е бил настанен в общите помещения
на затвора.
Чл. 213 от ППЗИНЗС предвижда също
така осъдените на доживотен затвор да бъдат настанени в обособени зони с повишена
сигурност и да участват в колективни мероприятия само с осъдени от същата
категория. Съгласно чл. 214 от ППЗИНЗС осъдените на
доживотен затвор следва да бъдат изолирани от останалите лишени от свобода и
при други обстоятелства, по-специално при престой на открито и други случаи на
напускане на помещението. Полагането на труд може да стане в помещението, в
което са настанени или в специално оборудвани работни места в работилници и
цехове при наличие на подходяща работа.
Характерът на изтърпяваното от Р.
наказание и режимът на изтърпяването му предполагат, че са му наложени
ограничения, които са преценени от законодателя като разумни и съответни на
целите на наказанието.
Съобразно критериите, установени в
практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 от ЕКПЧ, които са
приложими и при преценката за наличие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за да
бъде квалифицирано едно отношение като нарушение на забраната за нечовешко или
унизително отношение, първо, то трябва да достигне минимално ниво на суровост,
така че да доведе до действителна телесна повреда, силно физическо или
психическо страдание. Второ, тези страдания и унижения трябва да надхвърлят
неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщи на самото лишаване от
свобода, като при преценката следва бъде приложен цялостен подход към условията
на изтърпяване на наказанието и бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие,
като се има предвид, че финансовите и логистични затруднения на държавата да
осигури условия, които не водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат да изключат или намалят нейната
отговорност.
Твърденията за липса на социални
контакти с други лишени от свобода съдът намира за неоснователни. Не се
установява в конкретен момент или за конкретен период Р. да е бил изолиран по
начин, надхвърлящ изискванията за определения му режим на изтърпяване на
наказанието. Напротив, от показанията на свидетелите, които са изтърпявали
присъдите си заедно с Р., е видно, че същите имат придобити впечатления от
разговори с него, че има условия за контакти в групата на лицата със същия като
на Р. режим ежедневно по време на престоя на открито, ежеседмично – по време на
допълнителното време за спорт, и при отделни поводи – при беседите със свещенослужители
и провежданите групови занимания. Що се отнася до
изолацията от лишените от свобода с по-лек режим, тя е предвидена изрично в
закона, поради което не може да се приеме, че е наложена в резултат от действие
или бездействие на затворническата администрация. Предвид установеното наличие
на социални контакти с лишени от свобода от същата група, изразеното
неудовлетворение от страна на ищеца относно честотата им и кръга на лицата, с
които се среща, не може да се приеме и за надхвърлящо минималното изискуемо
ниво на суровост, за да констатира нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Неоснователни са и твърденията за
нарушения, произтичащи от неосигуряването на възможност за полагане на платен
или доброволен труд. В действащия ЗИНЗС (чл. 77, ал. 1 и 2) и в отменения ЗИН
(чл. 24, вр. с чл. 64) е предвидено право на труд на лишените от свобода, но не
и като абсолютно право, на което да съответства абсолютно задължение на
органите на затворническата администрация да им осигурят работа. Както в
отменения ЗИН, така и в действащия ЗИНЗС
(чл. 172) на администрацията е възложено да определи работата, която
лишеният от свобода трябва да изпълнява, в зависимост, наред с останалите
критерии, и от съществуващите възможности, изискванията на охраната и режима и
професионалната квалификация. Участието в трудова дейност е „по възможност“ и
при изрично изявено желание от страна на лишените от свобода (чл. 163, ал. 2 от
ППЗИНЗС), като възможностите се определят от администрацията на затвора в
рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие „Фонд затворно дело“
и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения. От
анализа на уредбата на полагането на труд в местата за лишаване от свобода се
установява, че включването в трудова дейност е предмет на преценка от страна на
затворническата администрация по редица критерии, установени в ППЗИНЗС, поради
което, доколкото не е доказано наличие на възможност (разкрито работно място,
годно за заемане от лице, изтърпяващо присъда при режима на Р., за заемането на
което Р. отговаря на изискванията за професионална квалификация и оценка на
риска и т.н.), не може да се счете, че е налице бездействие на администрацията
да му осигури работа. Направените искания за полагане на доброволен
безвъзмезден труд също предполагат наличие на работни обекти за полагане на
такъв труд (чл. 62, ал. 3 от ППЗИПЗС), а обхватът на дейностите, за които може
да се възлага доброволен труд по чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, ограничава
допълнително възможностите Р. да извършва такъв. Според данните от справката и
резолюциите на молбите, в „тежкия“ коридор е налице само едно работно място за
поддържане и хигиенизиране на помещенията и района на затворническото
заведение, което е заето; съдът преценява дейностите по чл. 80, ал. 1, т. 2 и 3
като несъвместими с режима на изтърпяване на наказанието на Р., а за дейности
по т. 4 не се установява Р. да притежава конкретна квалификация или умения.
Искът е основателен във връзка с
твърденията за неосигурени поради бездействие на затворническата администрация възможности
за участие в социални и възпитателни дейности и в курсове и дейности с цел
образование и квалификация.
Социалната дейност и възпитателната работа
са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към
подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот в обществото (чл. 152 от ЗИНЗС).
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Правилника за
прилагане на ЗИН (отм.) социалната
дейност и възпитателната работа включват консултиране, ориентиране,
усъвършенстване на социалните умения, личностно развитие, рехабилитация,
психотерапия, образование, квалификация, спорт, културно-информационни дейности
и религиозна подкрепа. Чл. 152, ал. 2 от ЗИНЗС посочват, че социалната дейност и
възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват диагностична и
индивидуална корекционна дейност, програми за въздействие, за намаляване на риска
от рецидив и риска от вреди, образование, обучение и квалификация на лишените
от свобода, творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.
Тези дейности са възложени на инспекторите
по социална дейност и възпитателна работа (чл. 72 от ППЗИН (отм.), чл. 157 от ЗИНЗС).
Те са подпомагани от инспектори-психолози (ЗИН (отм.) или от служители от останалите направления на
дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка (чл. 157 от ЗИНЗС).
Дейностите са организирани в програми, индивидуални съгласно чл. 73 от ППЗИН (отм.), индивидуални и групови съгласно чл. 157 от ЗИНЗС. В основната си част, разпоредбите на ЗИН (отм.), касаещи тези програми, са приети в периода 2004—2006 г., тоест до привеждането на Р. ***.
В ЗИНЗС, който действа през по-голямата част от периода, за който се твърди бездействието на административните органи (от 01.06.2009 г. до датата на завеждане на иска) се съдържа подробна правна уредба на социалната дейност и възпитателната работа. В него е
предвидено още изготвяне на индивидуален план за изпълнение на
присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация
на осъдения (чл. 156 от ЗИНЗС), и целящ именно включването на осъдения в програми и
дейности за лична промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от
рецидив, с тенденция да бъде преведен за изтърпяване на наказанието в
затворническо заведение от по-лек тип или условно предсрочно освобождаване. При
изготвяне на този план се
вземат предвид вида и
характера на извършеното престъпление; размера на наложеното наказание, оценката
на осъдения и факторите, които формират риска от рецидив и от вреди и други. ППЗИНЗС доразвива
тази правна уредба, с разпоредби относно индивидуалната корекционна работа и
индивидуалните и групови програми (чл.
121 от ППЗИНЗС); относно социалната дейност (чл. 123 от ППЗИНЗС); относно
програмите за въздействие (чл. 124 от ЗИНЗС). По този план е предвидено да се провежда социално-възпитателната работа (чл.
129, ал. 1 от ППЗИНЗС). За всеки осъден е предвидено и изготвяне на годишен
доклад за резултатите от работата по индивидуалния план.
Подробните разпоредби на ППЗИНЗС относно
индивидуалния план за изпълнение на присъдата, съдържащи се в чл. 129 и
следващите от ППЗИНЗС, определят неговото съдържание, а именно описание на рисковите нужди/проблемни зони, във връзка с които ще се
работи, точно определяне на целите,
съответстващи на конкретни нужди, конкретно
определяне на трудовите, образователните, обучителните,
културно-информационните, спортните и корекционните мероприятия за постигане на
целите, отговорният служител за извършване на мероприятията и сроковете за
изпълнение на мероприятията.
В чл. 129, ал. 4 от ППЗИНС е предвидено препланиране въз
основа на срока на наказанието и настъпилите промени в хода на поправителното
въздействие. Чл. 130 от ППЗИНЗС предвижда
последваща цялостна оценка на риска да се извършва веднъж годишно в случаите, когато първоначалната обща оценка на риска
показва висок и среден към висок риск.
От представените от Затвора – В.
доказателства се установява, че за Р., който по показанията на свид. Д.П.,
ИСДВР, има висок риск, е извършено препланиране на присъдата на 18.04.2017 г.
По-ранни и последващи това препланиране данни за извършена оценка на риска и за
извършване на базиращото
се основно на нея препланиране на присъдата, не са представени. В резултат от
това съдът счита, че не са идентифицирани действителното ниво на образование и
знания и действителните нужди на Р. от възпитателно въздействие, обучение и
квалификация, целите, съответстващи на тези нужди и конкретните мероприятия за
постигане на целите.
В същото време от представените от
Затвора – В. доказателства се установява, че Р. е проявявал активност да
изисква включване в програми за въздействие за намаляване на риска от рецидив и
риска от вреди и в образователни и квалификационни дейности.
До администрацията на затвора са
подадени искане да получи възможност да учи в декларация от 26.08.2013 г.,
молба от 19.02.2015 г. до Заместник-началника на СДВР в Затвора – В. за
настаняване в общи помещения за участие в трудови, възпитателни, образователни,
спортни и други дейности, молба да бъде дарен компютър за ограмотяване на
03.06.2016 г., молба от 05.06.2017 г. за участие съвместно с други лишени от
свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности, програми
за ресоциализация и др., молба от 03.01.2018 г. за включване в програми за
въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди. Независимо от
това, че посочените молби и искания са били разгледани и оставени без уважение
поради липса на възможности за осигуряване на участие в такива дейности
вследствие изискванията на режима или липса на предлагане, и независимо от това
дали са били налице условията за тяхното удовлетворяване, съдът намира, че в резултат
от бездействието на затворническата администрация по отношение на
индивидуалното планиране и препланиране тези нужди на Р. не са идентифицирани.
Пряката връзка между индивидуалния
план/препланиране и включването на осъдения в програми и дейности за личностна
промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди
се установява от чл. 156, ал. 3, т. 1 от ЗИНЗС. Не е представен такъв план
или препланиране, извършено до препланирането на присъдата на 18.04.2017 г., в
което е отбелязано общо, че с цел повишаване на междуличностните умения за
формиране на социално приемливи взаимоотношения с другите е необходимо
реализиране на правните възможности за замяна на режим в по-лек, преместване в
общите части, устройване на работа, включване в културно-масова и спортна
дейност. Конкретно определяне на мероприятията по реда на чл. 129, ал. 2, т. 3
от ППЗИНС (съвместно между инспектора СДВР, лишения от свобода и други
служители на администрацията) обаче не е извършено и не се установява такова да
е извършвано през исковия период. Не е изследвана мотивацията на Р. да иска да повиши
образователното си ниво, не са определени образователните му потребности (общообразователни
и/или професионални) и възможностите за квалификация при алтернативни форми на
обучение, допустими съобразно режима на изтърпяване на присъдата му, като се
има предвид, че съгласно чл. 159 от ЗИНЗС всички лишени от свобода (независимо
от присъдата и режима) имат равен достъп до образователни, обучителни и
квалификационни дейности. Бездействието на администрацията не може да бъде
оправдано от липсата на средства, доколкото при непланиране на образователни
дейности по отношение на Р., няма как същият да е бил включен и в заявки за
обучение.
Това бездействие на затворническата
администрация да идентифицира и да актуализира рисковите нужди на Р., да определи точно съответстващите на тези нужди
цели и конкретно да определи
трудовите, образователните, обучителните, културно-информационните, спортните и
корекционните мероприятия за постигане на целите, което е допуснато през
продължителен период от време, съдът квалифицира като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, доколкото е логично и житейски обосновано свързаното с него твърдение на
Р., че лишаването му от възможност да се включи в такива дейности го лишава и
от възможност да облекчи положението си, като в резултат от участие в тези
програми подобри поведението си и бъде преведен в общите части на затвора, или
да иска предсрочно освобождаване.
Предвид обстоятелството, че нарушението
е извършвано чрез бездействие, и в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2004
г., началният момент на погасителната давност за вземанията от непозволено
увреждане е моментът на преустановяването на бездействието. Бездействието е
преустановено на 18.04.2017 г. чрез препланирането на присъдата, към момента на
подаване на иска не е изтекла петгодишната погасителната давност, поради което
възражението на ответника в този смисъл не може да бъде уважено.
Лишаването на Р. от цел, перспектива и
надежда да постигне облекчаване на положението съдът приема за отношение,
допринасящо за дехуманизиране на лишения от свобода, и отговарящо на критериите
за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, като се има предвид наложеното на Р. доживотно
наказание, изтърпения до постъпването му в Затвора – В. срок и продължаваното
през дълъг период от време, от влизане в сила на ЗИНЗС (01.06.2009 г.) до
подаване на исковата молба нарушение (тъй като при действието на ЗИН (отм.) не
е предвидено конкретно задължение за препланиране, а само за изготвяне на
индивидуални програми за въздействие при постъпване в затвора – чл. 66а от ЗИН (отм.)
и чл. 73 и сл. От ППЗИН (отм.)). Предвид презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, при установяване на нарушение по чл. 3 от закона, настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
При определяне на размера на неимуществените вреди, съдът счита, че въпреки квалифицирането на посоченото по-горе бездействие като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, интензитетът на неблагоприятното въздействие на лишаването от посочените по-горе възможности не може да се счете за висок. Основание за това е, че въпреки липсата на индивидуален план, Р. е взел участие в някои социално-възпитателни дейности и не е бил изцяло лишен от възможности да постигне облекчаване на положението си чрез спазване на дисциплината и чрез самообразование, а причината за неудовлетворяване на част от молбите му е неизпълнение и несъобразяване с конкретни изисквания, за което е получил указания от администрацията, но няма данни молбите да са приведени в съответствие с тях. Бездействието не е за задоволяване на насъщна, ежедневна потребност, свързана с физическото благосъстояние на Р.. Не може да бъде направен и автоматичен извод, че ако нарушението не беше допуснато, и на Р. беше дадена възможност за участие в такива програми, той щеше да се възползва от нея и да подобри поведението си, респективно, да постигне целта за облекчаване на положението си. Р. е имал възможности за включване в определени дейности от кръга на тези, които би следвало да се определят с индивидуалния план/препланиране, като част от тези възможности е реализирал, друга е отказал. При това положение и с оглед на изискването за цялостен подход при преценката за тежестта, продължителността и въздействието на нарушението върху Р., съдът счита за справедливо обезщетение в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Предвид изхода на правния спор, направеното
своевременно искане и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъде присъдена и част от претендираното адвокатско възнаграждение,
съразмерна на уважената част от иска, или 56 лева.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С.
да заплати на К.С.Р., ЕГН **********, обезщетение в размер на 1200 (Хиляда и
двеста) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията
на администрацията на Затвора – В. за препланиране на изпълнението на присъдата
по чл. 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 129 от ППЗИНЗС за периода 01.06.2009 г.—18.04.2017
г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска
в останалата му част до претендирания размер от 7 500 лева, както и по
отношение на искането за обезщетение за периодите от 27.06.2007 г. —31.05.2009
г. и от 19.04.2017 г. до 23.02.2018 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. да
заплати на К.С.Р., ЕГН **********, сумата 56 (Петдесет и шест) лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.