Решение по дело №29/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по постъпила молба от И. С. Д. от гр. К., с която моли решение № 4/07.01.2010 година, постановено по в.гр.дело № 347/2009 година по описа на Кърджалийския окръжен съд да бъде допълнено, тъй като съдът не се произнесъл по иска му за осъждане на ответника да зачете полагащия му се осигурителен стаж за времето от трудовата злополука 10.10.2000 година до 06.05.2005 година, като внесе дължимите осигурителни вноски на основание чл.9, ал.3, т.4 и ал.4 от Кодекса за социално осигуряване, в какъвто смисъл моли да бъде допълнено решението.

В срока по чл. 250, ал.2 ГПК, отговор на молбата от ответника „Г.” - гр. Кърджали, не е постъпил.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

В първоинстанционното съдебно производство, по което е образувано гр.дело № 1258/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, от И. С. Д. от гр. К., в обективно съединение, са предявени срещу ответника „Г.” гр. К., искове за следните суми: за 4000 лева, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца предÞ трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; 1000 лева, представляващи мораторна лихва върху тази сума за същия период; 500 лева, представляващи разликата между получена от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответното дружество бе внесло осигурителните му вноски за периода от 01.05.2001 година-06.05.2005 година и 1 500 лева, представляващи осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година.

С решение 76/16.09.2009 година, постановено по гр.дело № 1258/2009 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от И. С. Д. от гр. К. против „Г.” , гр. К. искове за заплащане на следните суми: 4000 лева, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; 1000 лева, представляващи мораторна лихва върху тази сума за същия период; 500 лева, представляващи разлика между получена от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответното дружество бе внесло осигурителните му вноски за периода от 01.05.2001 година - 06.05.2005 година и 1 500 лева- представляващи осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година. Присъдени са разноски.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от И. С. Д. от гр. К., който обжалва изцяло първоинстанционното съдебно решение като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като моли да бъде отменено и предявените искове- уважени.

С решение № 4/07.01.2010 година е обезсилено решение № 76/16.09.2009 година, постановено по гр.дело № 1258/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. С. Д. от гр. К. срещу „Г.” , гр. К. иск по чл. 200 КТ за сумата от 4000 лева, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; както и искът за сумата от 1000 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 4000 лева за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година, и е прекратено производството по делото в тази му част. Решението е обезсилено поради обстоятелството, че районният съд, след като правилно е приел, че по отношение на предявените искове е налице влязло в сила осъдително решение и спорът не може да бъде пререшаван, вместо да ги остави без разглеждане и да прекрати производството в тази му част, ги е отхвърлил като неоснователни, т.е. обезсилено като недопустимо от въззивния съд и производството по делото- прекратено. В останалата му част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за сумата от 500 лева, представляваща разликата между получена от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответното дружество бе внесло осигурителните му вноски за периода от 01.05.2001 година - 06.05.2005 година и за 1 500 лева- представляващи осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; както и в частта, с която е осъден да заплати на „Г.” , гр. Кърджали направените по делото разноски за адвокат в размер на 300.00 лева в първоинстанционното съдебно производство, решението е оставено в сила. С въззивното решение, молителят И. С. Д. от гр. К., е осъден да заплати по сметка на „Г.” , гр. К. направените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие от адвокат за въззивната инстанция, в размер на 530 лева.

При тези данни по делото, въззивният съд не констатира да е пропуснал да се произнесе по цялото искане на въззивния жалбоподател. С решението си, въззивната инстанция е обсъдила както доводите на въззивния жалбоподател, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, така и е извършила самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и е направила своите фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесла по всички предявени искове, съобразно правомощията си. Въззивният съд, както и първоинстанционният се е произнесъл по всички предявени от ищеца искове, като последното им уточняване е станало с искова молба, приложена към молба вх. № 188/13.01.2009 година в първоинстанционното съдебно производство, респ. в проведеното на 25.02.2009 година съдебно заседание по делото от този съд, в което са присъствали както ищецът, така и неговият адвокат-пълномощник. Видно от тази искова молба и протоколът от съдебно заседание, иск за осъждане на ответника да зачете полагащия се на Д. осигурителен стаж за времето от трудовата злополука 10.10.2000 година до 06.05.2005 година, като внесе дължимите осигурителни вноски на основание чл.9, ал.3, т.4 и ал.4 от Кодекса за социално осигуряване, ищецът не е предявил, поради което нито първоинстанционният съд, нито настоящата инстанция дължат произнасяне по непредявен иск. Напротив, претенцията е била дължимите осигурителни вноски да се платят лично на ищеца, по която съображения са изложени и от двете съдебни инстанции.

По изложените съображения, молбата за постановяване на допълнително решение като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. С. Д. от гр. К., ул. „И. В. №, с ЕГН *, за допълване на решение № 4/07.01.2010 година, постановено по в.гр.дело № 347/2009 година по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.