№ 33
гр. Раднево, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100418 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а
ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България”
АД срещу И. Т. И., с която се предявяват искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а ЗПК и
чл. 33 ЗПК. Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит № FL717489 от
10.01.2014 г. е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на
5000 лв., който кредит ответникът е усвоил. Твърди, че било поето
задължение за връщане на кредита в рамките на 7 години по погасителен план
с посочени размери на вноските. Твърди, че на 10.12.2019 г. ответникът
преустановил плащанията по кредита и изпаднал в забава. Твърди, че на
10.01.2021 г. настъпил падежа на всички вноски по погасителен план. Твърди,
че подали заявление по чл. 417 ГПК и били издадени разпореждане за
незабавно изпълнение, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 506/2021 г. на РС-Раднево, било образувано
изпълнително дело при ЧСИ, но в процеса на връчване на книжата на
ответника от страна на ЧСИ, ответникът не бил открит, поради което
съобразно указания на заповедния съд депозирали иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че дължимите суми от
1
ответника по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
са главница в размер на 1088,33 лв., договорна лихва в размер на 54,53 лв. за
периода от 10.12.2019 г. до 10.01.2021 г., мораторно обезщетение в размер на
9,91 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и в размер на 112 лв. за
периода от 14.05.2020 г. до 07.07.2021 г., както и такси в размер на 32,50 лв.
за периода от 10.12.2019 г. до 07.07.2021 г. Иска от съда да установи
вземането по заповедта за изпълнение срещу ответника по договора за
кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.
Т. И., чрез особения представител адв. П., в който се взема становище за
неоснователност на иска по основание и размер. Твърди, че клаузи от
договора противоречат и нарушават императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП,
което водят до нищожност на договора. Иска от съда да отхвърли исковете
като неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на исковете ищецът следва да докаже наличие на
валидно облигационно отношение по договор за кредит с ответника; размера
на усвоена от кредитополучателя сума; наличието на падежирали месечни
вноски с техния размер; уговорена клауза за такси и техния размер. По
отношение на иска за мораторно обезщетение следва да докаже наличието на
главен дълг и изпадане на ответника в забава /настъпил падеж/.
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски
кредит с опция Флекси № FL717489 от 10.01.2014 г. /л.5-8/, сключен между
ищеца „Юробанк България“ АД като кредитодател и ответника И. Т. И. като
кредитополучател. С договора е уговорено предоставяне на заем, усвоим чрез
превод по банкова сметка, в размер на 5000 лв., при променлив лихвен
процент от референтна стойност Прайм за необезпечени кредити с надбавка
от 4,50 %, като към момента на сключване на договора референтната
стойност Прайм била 5,95 %, а ГПР е 12,04 %. По делото е приет като
писмено доказателство Методология за опреД.е на референтния лихвен
процент Прайм /л.9-10/. Съгласно чл. 4 от договора срокът, вноските и
падежите са посочени в погасителен план към договора /л.11-12/, от който е
видно, че срокът на договора е до 10.01.2021 г., а месечните вноски са
2
анюитетно уговорени.
По делото е прието извлечение от счетоводните книги на банката /л.15/,
от което е видно, че банката води кредита като непогасен за главница в
размер на 1088,30 лв., договорна лихва в размер на 54,53 лв. за периода от
10.12.2019 г. до 10.01.2021 г., мораторно обезщетение общо в размер на
121,91 лв за периода от 14.05.2020 г. до 07.07.2021 г., такси за обслужване на
разплащателна банкова сметка в размер на 32,50 лв. за периода 10.12.2019 г.
до 07.07.2021 г.
Прието е заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно, от което е видно, че на 10.01.2014 г. банката е превела по
банкова сметка на ответника сумата по кредита от 5000 лв., тоест същият е
усвоен от ответника. От заключението е видно, че задълженията на ответника
по кредита са формирани както следва: главница в размер на 1088,33 лв.,
договорна лихва в размер на 54,53 лв. за периода от 10.12.2019 г. до
10.01.2021 г., мораторно обезщетение в размер на 9,91 лв. за периода от
10.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и в размер на 112 лв. за периода от 14.05.2020 г.
до 07.07.2021 г., както и такси в размер на 32,50 лв. за периода от 10.12.2019
г. до 07.07.2021 г. Също така е видно, че след 07.07.2021 г. не са постъпвали
суми по сметката на ответника за погашение на кредитните задължения.
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи и нищожни клаузи -
Директива 93/13/ЕИО. В случая съдът не констатира наличието на основания
за нищожност и неравноправност на клаузите от договора. Възражението на
особения представител в това отношение са бланкетни и без конкретика,
поради което съдът няма как да дължи отговор на същите. Служебно обаче
съдът ще посочи, че договорната лихва е уговорена в рамките на разумните
размери, без да нарушава добрите нрави /в случаи на договорна лихва с
годишен процент над 30/. В случая е видно, че към датата на сключване на
договора ОЛП е бил в размер на 10,45 %, а ГПР от 12,04 %, които напълно
отговарят на лихвения пазар към 2014 г. за потребителски кредити и са далеч
под нивото за нарушаване на добрите нрави поради прекомерен размер на
ГЛП. Съдът не констатира и други клаузи, които да са неравноправни или
нищожни.
Ищецът не твърди да е обявявал кредита за изцяло предсрочно изискуем,
като към 10.01.2021 г. са настъпили падежите на всички анюитетни месечни
вноски, поради което ответникът дължи на ищеца вноските по погасителен
3
план, включително мораторно обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавата от
падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Ответникът
дължи на банката и начислените такси за обслужване на разплащателната
сметка за обслужване на кредита /по 2,50 лева месечно/ в размер на 32,50 лв.,
дължими за периода от 10.12.2019 г. до 07.07.2021 г.
Поради изложеното исковете се явяват основателни и ще бъдат уважени
в цялост.
По разноските:
На ищеца се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от исковете. Сторени са от ищеца разноски в размер на 51,89
лв. платена държавна такса за заповедното и исковото производство общо,
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. за заповедното производство
съгласно фактура № 7779 от 12.07.2021 г. /л.17/ и платежно нареждане от
09.07.2021 г. /л.16/, сумата от 320,80 лв. възнаграждение за особен
представител и сумата от 400 лв. възнаграждение за вещото лице по СИЕ.
Същите следва да се присъдят в цялост поради пълното уважаване на
исковите претенции на ищеца.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Т. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Раднево, ул. ******** и настоящ адрес гр. Раднево,
********, дължи на „Юробанк България” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, с адрес на управление: град София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, действащ чрез пълномощника адв. Д. Е. от САК,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9,
ал. 1 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от 1088,30 лв. (хиляда и
осемдесет и осем лева и 30 ст.) - главница, произтичаща от договор за
потребителски кредит с опция „Флекси” № FL717489/10.01.2014 г. за периода
от 10.12.2019 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 14.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от
54,53 лв. (петдесет и четири лева и 53 ст.) – договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.12.2019 г. до 10.01.2021 г., сумата от 9,91 лв. (девет лева и 91
ст.) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.12.2019 г. до
12.03.2020 г., сумата от 112,00 лв. (сто и дванадесет лева) – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 14.05.2020 г. до 07.07.2021 г., сумата
4
от 32,50 лв. (тридесет и два лева и 50 ст.) – такси за обслужване на
разплащателна сметка за периода от 10.12.2019 г. до 07.07.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 187/14.07.2021 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Раднево, ул.
******** и настоящ адрес гр. Раднево, ********, да заплати на „Юробанк
България” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление:
град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, действащ чрез
пълномощника адв. Д. Е. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1132,69 лв. (хиляда сто тридесет и два лева и 69 ст.) – разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5