№ 283
гр. София , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗД „Е.“ АД – длъжник по изп.д. №20218600400812 на ЧСИ
В.М. срещу отказа на ЧСИ да намали по възражение на длъжника приетите разноски за
адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение в размер от 1 300лв.,
претендирано от взискателя по делото, е прекомерно.
Взискателят не взема становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя са основателни. Основното процесуално действие, извършено от процесуалния
представител на взискателя, е да подаде на 11.06.2021г. искане за образуване на
изпълнителното дело, в което е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,
следователно и правото да определя способа за изпълнение. Покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 15.06.2021г. В срока за доброволно изпълнение, на
18.06.2021г. взискателят, въпреки възлагането по чл.18 от ЗЧСИ, е подал искане, в което е
определил способ на изпълнението - запор на банковите сметки на длъжника. Други
действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са
извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на
делото и подаването на горепосоченото искане за налагане на запор.
При направено от длъжника възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът следва да прецени активността на процесуалния представител на взискателя по
1
време на висящността на делото, процесуалното поведение на страните, действително
извършените изпълнителни действия и тяхното естество.
По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения / НМРАВ/, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в
размер на 200 лв. Разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ, според която за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.2, е неприложима.
Депозирането на искане, в което се определя изпълнителен способ, не представлява
осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като сезирането
на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя
за образуване на изпълнително дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Поради това, адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за
плавна помощ в размер на 1 300 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание
чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът
намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното
производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на
обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни,
отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В.М. по изп. дело №20218600400812 за намаляване на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение -
сумата от 200 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2