Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 30.06.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ………....……….... в публично заседание ….…………......
на
втори юни ....................................................……………………………............….…….….....……….……
през
2020/две хиляди и
двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………....…………… Мелиха Халил, ..................................................
като
разгледа докладваното от ................................. съдията Виктор Атанасов ..................................
административно
дело …….... №54 …….. по описа за ...................2020 година .................................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба от С.Г.Б., с посочен постоянен
адрес ***, подадена чрез адв.Б.И.М. от АК-***, със съдебен адрес ***, ***, против Заповед
№292з-46 от 09.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с
която, на основание чл.204, т.3 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 и във вр.
с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя -
държавен служител С.Г.Б. – *** *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от
3/три/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита обжалвания индивидуален
административен акт за незаконосъобразен, поради съществени нарушения на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и твърди, че в обжалваната
заповед са налични съществени процесуални пороци, които правят индивидуалния
административен акт недопустим и от него не следва да бъдат породени
неблагоприятни правни последици. Счита, на първо място, че атакуваната заповед
е незаконосъобразна, тъй като същата е издадена при нарушение на материалния
закон, а именно нарушена била разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно
която, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Жалбодателят счита, че в конкретния
случай, обжалваната заповед е издадена при липса на доказателства, въз основа
на които е установено нарушението, като сочи, че в диспозитива
на заповедта било посочено, че не е изпълнил вменено му задължение от
длъжностна характеристика с Рег.№***/*** год., регламентиращо служебната
дейност, а именно - „Да познава Закона за движението по пътищата и
издадените на негова основа подзаконови нормативни актове”, като причинно следствена връзка в
периода от 20.05.2018 год. до 04.09.2019 год., на територията на община
Кърджали, неправомерно наложил 6/шест/ глоби с фиш, на основание отменения през
2017 год. текст на чл.183, ал.1 от ЗДвП. Счита, че посоченото в обжалваната
заповед обстоятелство не отговаря на обективната истина, като оспорва тези
констатации, тъй като в обстоятелствената част липсвали мотиви, в какво точно
се изразява небрежността му в служебната дейност, относно визираните в
заповедта всички 6 броя фишове от констатирани нарушения на пътното движение,
като развива съображения в тази насока. На следващо място сочи, че при
установяване на такъв вид нарушение на ЗДвП, при определяне на размера глобата
било от съществено значение дали водачът е ползвател или собственик на
управляваното от него МПС, тъй като на собственик или длъжностно лице се
налагала глоба по чл.181, т.1 от ЗДвП, в размер на 50 лева, а на ползвател - по
чл.185 от ЗДвП, в размер на 20 лева, но нито в изготвената справка от
дисциплинарно разследващия орган, нито в заповедта за налагане на наказание, не
било конкретизирано извършеното нарушение. Поради това жалбодателят
счита, че е налице несъответствие в заповедта за извършване на проверка и
заповедта за налагане на наказание. Сочи, на следващо място, че в хода на
извършената проверка и при издаването на обжалваната заповед, не били взети
предвид следните обстоятелствата: 1. Не бил информиран и не му било провеждано
обучение във връзка с визираните в заповедта промени в ЗДвП, досежно отменените през 2017 год. санкционни разпоредби на
чл.181, т.т.1, 3, 6, 7 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, както и не му било издавано
разпореждане от ръководен служител, да не се издават фишове за нарушения по
посочените отменени членове в ЗДвП; 2. Не бил запознаван по никакъв
начин/включително и срещу подпис/ за промените в ЗДвП, въз основа на които му е
наложено наказанието, като в жалбата са развити доводи и съображения и в тази
насока. На следващо място жалбодателят счита, че е
нарушена нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му, като твърди, че видно от съдържанието на обжалваната заповед, твърдяните за извършени от него нарушения са били
осъществени в периода от 20.05.2018 год. до 04.09.2019 год., като за някой от
тях била изтекла предвидената в чл.195, ал.1 от ЗМВР давност от една година от
извършването и след тази дата правната възможност за налагане на дисциплинарно
наказание била отпаднала. Твърди също, че от така издадената заповед не ставало
ясно, за кои от всички 6 броя глоби с фиш му се налага наказанието предвид
факта, че към датата 20.05.2019 год. давностните
срокове за налагане на наказание за някои от тях били изтекли, като по този
начин също му било ограничено правото на защита. Твърди, че в случая заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 09.01.2020 год., т.е.
след като бил изтекъл законоустановеният едногодишен
срок, като в тази връзка намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.206,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМВР, в рамките на установения срок наказващият орган е
длъжен служебно да събере и оцени всички допустими доказателства, относими към съставомерността на
деянието, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. На следващо място, като
съществено нарушение на административно производствените правила, жалбодателят счита, че следва да посоча неспазване на
изискването по чл.205, ал.3 от ЗМВР, който давал право на държавния служител да
участва в производството самостоятелно или
да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, като категорично
твърди, че не е бил уведомяван за правата му по чл.205, ал.3 от ЗМВР и не му била
дадена възможност да посочи друг служител на МВР, който да го подпомага, като
по този начин м била отнета възможността за адекватна защита в хода дисциплинарното
производство и тъй като това задължение на дисциплинарнонаказващия
орган не било изпълнено, счита, че същото представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила и
самостоятелно отменително основание по смисъла
на чл.146, т.3 от АПК. Счита, също така, че е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, според която, при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. Твърди, че видно от обжалваната заповед, не било установено какви противоправни последици са настъпили от това негово
поведение, което било съществен елемент от противоправното
деяние, което се санкционира, като счита това за допълнително основание по
смисъла на чл.146, т.5 от АПК, за отмяна на обжалваната заповед като
незаконосъобразна, тъй като същата била издадена в противоречие с целта на закона.
Жалбодателят сочи, че съобразно чл.6 от Инструкция №***/***
год. на МВР, целта на налагането на дисциплинарно наказание е да въздейства на
наказания служител за спазване служебна дисциплина, а на останалите полицейски
служители да въздейства възпитателно и предупредително, като счита, че налагането
на наказание за едно неизвършено дисциплинарно нарушение не би могло да
постигне нито индивидуалната, нито генералната превенция на наказанието, както
и че налагането на дисциплинарни наказания за неизвършени дисциплинарни
нарушения е в пълно противоречие с целта на закона. Заявява, че подробни
съображения в подкрепа на твърденията си ще изложи в хода на съдебното
производство и с оглед на представеното по жалбата становище на
административния орган. С оглед на изложеното, жалбодателят
моли съда, след като установи, че твърденията му се явяват основателни и
доказани, да отмени Заповед №292з-46 от 09.01.2020 год. на директора на ОДМВР -
Кърджали, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение”, за срок от 3/три/ месеца, като постановена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправни разпоредби и в
несъответствие с целта на закона, както и моли да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Уведомен редовно за съдебното заседание, жалбодателят С.Г.Б. от *** не се явява, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Б.М.
от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло изложените в жалбата съображения. На
първо място счита, че обжалваната заповед е издадена при липса на
доказателства, въз основа на които е установено нарушението и че безспорно, в
хода на проверката на жалбодателя са били представени
фишовете, въз основа на които му е наложено наказанието. На следващо място сочи,
че видно от представените по делото доказателства, всички протоколи за обучение
са от 2019 год., като най ранният е от 21.01.2019 год. и че издадените 6 броя
фишове, въз основа на които е наложено наказанието, са издадени през 2018 год.,
т.е. преди на служителя да бъдат извършени каквито и да е обучителни действия. Твърди,
че видно от представените доказателства по делото, а именно: Заповед с Рег.№***/***
год., потвърдена с Писмо на министъра на вътрешните работи Рег.№***/*** год.,
както и Наредба №***/*** год. за професионалното обучение на служителите в МВР,
безспорно за дисциплинарнонаказващия орган, какъвто в
случая е директорът на ОДМВР, е съществувало задължение да бъдат провеждани
обучения на служителите във връзка с всяка една промяна в нормативната уредба,
с която служителите работят и че такова обучение категорично е доказано, че е
проведено доста по-късно от съставянето на фишовете, за които на жалбодателя е наложено наказание. Твърди също, че въпреки
че фишовете са били съставени със съответното разминаване в санкцията, която е
предвидена в чл.181, т.1 от ЗДвП, АИС „АНД” е приела фишовете като правилно
изписани, което е видно и от представените доказателства от ответника, че
грешката в системата е възстановена едва през месец септември 2019 год. и
същата е поправена едва тогава от обслужващата софтуера фирма. Също така счита,
че е нарушена нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарното
наказание се налага не по-късно 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му, а видно от издадените фишове, за които
е наложено наказанието на служителя, всичките са издадени през 2018 год., поради
което счита, че е изтекла давността за налагане на наказание в този вид. На
следващо място твърди, че на служителя не му е била дадена възможност да се
защити по адекватен път в хода на проведената проверка в дисциплинарното
производство, като не са му представени доказателствата, въз основа на които му
е наложено наказанието, както и не му е била дадена възможност да бъде
подпомаган от друг служител, в хода на това производство. Счита също, че е
нарушена разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, според която, при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, а в конкретния случай липсва какъвто и да е субективен
елемент в действията на жалбодателя. Твърди, че при
издаването на посочените фишове, служителят е работил по дадените му указания и
е ползвал е т.нар. „паметна бележка” със санкционните норми, по които се
изписва фиша. Предвид изложеното счита, че е наложено наказание на служител,
който не е извършил нарушение, поради което е нарушена и целта на закона, а
именно - да се наказват виновните и да се действа възпитателно и
предупредително на останалите служители и тъй като в случая била нарушена
генералната превенция на наказанието счита, че в тази връзка е нарушена и
нормата на чл.146, т.5 от АПК. Поради това моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменена обжалваната Заповед с Рег.№292з-46 от 09.01.2020 год. на
директора на ОДМВР – Кърджали, с която на жалбодателя
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от 3
месеца, като незаконосъобразна. Моли също на жалбодателя
да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР – Кърджали,
редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.М.
П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Излага съображения за
това, като сочи най-напред, че основно задължение на всички служители в МВР е
да познават нормативната уредба, която урежда ежедневната им дейност и за
конкретния случай това е ЗДвП, както и да следят за постоянно настъпващите
законодателни промени, като в тази връзка били периодичните обучения на
служителите, в рамките на учебната година. Сочи също, че служителят е запознат
и с длъжностната си характеристика, видно от приложения протокол и че самият
той, в писмените си обяснения, е заявил, че следи и се интересува от
законодателните промени и се запознава с тях периодично, а относно
запознаването, срещу подпис, с тези законодателни промени, твърди, че
директорът на ОД на МВР – Кърджали, като ръководител на структурата, няма
задължение да ги запознава срещу подпис с промените в ЗДвП, а такова задължение
има и то е визирано в заповедта на министъра, която е приложена към настоящото
производство и в която било посочено, че такова своевременно запознаване, срещу
подпис, на всички служители, става с издадените много вътрешноведомствени
актове – правила, заповеди и др. актове на ръководителя. Твърди също, че
разпореждането, обаче, не включва запознаване със законите срещу подпис, тъй
като те са общодостъпни и тяхното познаване е задължение на всички служители,
като сочи, че всичките 6 броя фишове са изписани на ръка от служителя и той е
избрал санкционната норма, която не му е наложена с програмен продукт, като
долавя, че служителят единствено е разписвал фишовете, но не ги е въвеждал в
системата АИС „АНД”, така че всички останали възражения във връзка с това, че е
трябвало да избира санкционен текст - актуален или неактуален, са несъстоятелни
в конкретния случай, тъй като той не е въвеждал такива фишове в системата.
Счита също, че не са налице визираните нарушения в жалбата, а по отношение на
това, че било преклудирано правото да бъде наказан
служителят по отношение на всички фишове, пояснява, че в случая се касае за
извършването на едно дисциплинарно нарушение и то е пропуски в изучаването и
прилагането на ЗДвП, а тези неправилно съставени фишове са следствие и резултат
от това негово деяние и че в случая става въпрос за едно общо нарушение. Счита
обжалваната заповед за законосъобразна и моли съдът да я потвърди, а жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения
излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
В писмената защита са развити подробни доводи и
съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се твърди, че са налице са материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Сочи се също, че дисциплинарното
производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР – Кърджали и че
служителят е запознат със заповедта и правото си даде обяснения, както и че в
тази връзка той депозирал сведение, в което заявил, че не е допуснал грешките
умишлено, а е бил подведен от безпроблемното въвеждане на данните в
информационната система. Сочи също, че дисциплинарното производство е финализирано със справка, изготвена от комисията, назначена
от директора и че служителят Б. се е запознал със съдържанието на справката и
материалите към нея, но е заявил писмено, че не желае да дава допълнителни
обяснения,поради което не са налице процесуалните нарушения, визирани в
жалбата. Досежно вида и размера на наложеното
дисциплинарно наказание сочи, че това е единствено в правомощията на наказващия
орган, по негова преценка по целесъобразност и не подлежи на контрол, както
твърди, че заповедта е достатъчно мотивирана, като в случая мотивите на
справката до директора на ОДМВР - Кърджали, стават мотиви и на обжалваната
заповед. Сочи, че съдебната практика по въпроса относно излагането на мотиви в
друг документ, извън оспорения, е постоянна и започва с ТР №16/31.03.1975 год.
на ОСГК на ВС и че практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от
друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, се
прилага постоянно и не противоречи на закона. Сочи също, че изискването, което
се поставя към органа -издател на акта, е да извърши позоваване на този
предхождащ акта документ - да го назове в оспорения индивидуален
административен акт с номер, дата на издаване или издател, да го
индивидуализира по някакъв начин. На следващо място се сочи, че извършеното
дисциплинарно нарушение е установено по време и място и че административният
орган е взел предвид както тежестта на нарушението, така и обстоятелствата при
извършването му, взел е предвид и кадровата справка на служителя, приложена към
преписката от дисциплинарната проверка, както и индивидуалните оценки на
служителя през процесния период, а освен това счита,
че е спазена е процедурата за провеждане на дисциплинарното производство и
издаване на заповедта, поради което счита обжалваната заповед за
законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно. По изложените в
писмената защита съображения, моли съда да приеме, че атакуваният
административен акт е законосъобразен, като е постановен при наличието
материално-правните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при
спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число
правни и фактически основания, без да са допуснати процесуални нарушения,
съобразен е с целта на закона и да отхвърли жалбата на С.Б., като
неоснователна. При условията на евентуалност при постановяването на решението, се
прави искане размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение да бъде намален,
както и се претендира юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР - Кърджали.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваната Заповед №292з-46 от 09.01.2020 год.,
издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, е била връчена
срещу подпис, лично на жалбодателя С.Г.Б., видно от
извършеното отбелязване на втората й страница/л.13/, на датата 10.01.2020 год., в
09:40 часа. Жалбата срещу нея, естествено, е подадена не чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, на
датата 22.01.2020 год., регистрирана в деловодството на съда с Вх.№*** от *** год./л.2/,
т.е. жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след връчването на
заповедта, с което е спазен законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред.
Същата, освен това, е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по
смисъла на чл.211 от ЗМВР, макар и не по предвидения в закона ред, в
предвидената писмена форма и от лице - неин пряк адресат, на което лице, с тази
заповед е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” и за
което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото между страните не се спори, че
оспорващият заповедта С.Г.Б., е държавен
служител – *** в ОДМВР – Кърджали, на длъжност *** *** при Областна дирекция на
МВР - Кърджали и че в периода 20.05.2018 год. – 04.09.2019
год., посочен като период на извършване на дисциплинарното нарушение, същият е бил
полицейски служител, заемал длъжност *** към Районно управление – Кърджали,
преназначен на тази длъжност със Заповед с Рег.№***/*** год., а от 20.05.2019
год., със Заповед с Рег.№*** от същата дата, е бил преназначен на длъжност *** ***
при Областна дирекция на МВР - Кърджали. Горното се
установява безспорно и от приложената по преписката и приета като доказателство
по делото Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР - Кърджали/л.14/,
за заемани длъжности, награди и наказания на *** С.Г.Б. - *** *** при Областна
дирекция на МВР – Кърджали.
С
оспорената Заповед №292з-46 от 09.01.2020
год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали/л.12-л.13/,
е посочено, че са проверявани данни от докладна записка Рег.№***/*** год.,
изготвена въз основа на разпоредително писмо рег.№***/*** год. на ГДНП - МВР,
за това, че служителят неправомерно е издал 6 глоби с фиш на основание
отменените през 2017 год. санкционни разпоредби на чл.181, т.т.1, 3, 6
и 7 и чл.183, ал.3, т.7 от Закона движението по пътищата (ЗДвП) и че
проверяващата комисия е приключила проверката със справка рег.№ ***/*** год., в
която е приела за установено, че *** С.Г.Б. не е изпълнил вменено му задължение
от длъжностна характеристика Рег.№***/*** год. за заеманата тогава от служителя
длъжност, а именно – „Да познава основите на наказателното и
административното право, както и системата от наказателни и административни мерки
за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията”, както и че служителят е запознат с
длъжностната характеристика, удостоверено с Протокол рег.№***/*** год., но и че
като причинно-следствена връзка, през периода от 20.05.2018 год. до 04.09.2019
год., на територията на община Кърджали, неправомерно е наложил 6 глоби с фиш
на основание отменения през 2017 год. текст на чл.181, т.1 от ЗДвП. Посочено е,
че Комисията е направила извод, че е допуснато нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения” и че същата въз
основа на този извод е квалифицирала нарушението като съставомерно
по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”, за което е предвидено дисциплинарно
наказание смисъла на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР - „писмено предупреждение”, за
срок от три до шест месеца. По-нататък, в мотивите на заповедта е отбелязано,
че съобразно тази квалификация, компетентен дисциплинарно-наказващ орган е директорът
на ОДМВР - Кърджали.
В мотивите дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че след като е обсъдил и анализирал доказателствата, приема за
безспорно доказано, че *** С.Г.Б. е извършил описаното нарушение служебната
дисциплина, за което не са изтекли преклузивните
срокове по чл.195, ал.1 от 3МВР и за което
може да му се търси дисциплинарна отговорност и че в хода на проверката по
търсене на дисциплинарна отговорност, на служителя е била предоставена
възможност да упражни правото си по чл.207, ал.8, т.6, във вр.
с ал.10 от ЗМВР, в съответствие с което, същият е депозирал писмено обяснение peг.№***/*** год., в
което е заявил, че няма умисъл в действията му, а като причина за
неправомерното поведение посочил, че при изпълнение на служебните си задължения
по линия на пътния контрол, той и колегите му използвали предварително
изготвена извадка/паметка/, съдържаща информация за
санкционни разпоредби на ЗДвП, която явно не е била актуализирана. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че твърдението на ***
С.Г.Б. не кореспондира със събраните доказателства и представлява опит от
негова страна да се оневини чрез посочване на обстоятелство, което счита като
обективна причина за деянието и че тази защитна позиция не може да се кредитира
за достоверна, защото посоченото длъжностно задължение - служителят да познава
системата от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите,
изисква перманентно информиране за настъпилите нормативни промени. В мотивите е
посочено, че в изпълнение на чл.206, ал.1 от ЗМВР, С.Б. е бил информиран за
правото му да даде писмени обяснения или възражения по квалификацията на нарушението
и предвиденото наказание, но в случая то не е упражнено по зависещи от него
причини – отказ за депозиране на такива, което обстоятелство е било
удостоверено саморъчно от служителя върху
справката от приключилата проверка. Дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че след оценка на всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съпоставяйки ги с установената фактическа обстановка и обясненията
на служителя, при определяне размера на наказанието е взел предвид: - тежестта
на нарушението - некомпетентност, опорочаваща реализацията на специализирана
превантивна дейност за oграничаване на
пътнотранспортните произшествия; - настъпилите последици - неблагоприятни финансови последствия за
неправомерно санкционираните граждани и дискредитиране на институцията; -
Обстоятелствата, при които е извършено - продължителен период от време; -
формата на вината - „непредпазливост” (не е искал и целял вредния резултат); -
цялостното поведение на служителя - обективирано в
кадрова справка рег.№***/*** год., от която се установява, че е постъпил в
системата на МВР през 2013 год. и по време на службата е награждаван тринадесет
пъти с „писмена похвала”. С оглед изложеното, дисциплинарнонаказващият
орган, при спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР е посочил, че като е
взел предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговата
тежест, формата на вината, вредните последици и цялостното му поведение за
времето на службата му в МВР - награждаван многократно и без наложени наказания,
е приел, че за постигане целта на закона, при спазване принципа на
съразмерност, че наказание, наложено за минимално определения в чл.199, ал.1,
т.5 от ЗМВР срок от 3/три/ месеца, съответства на тежестта на извършеното от полицейския
служител С.Б. дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, с оспорената заповед
и на основание чл.204, т.3 и чл.194, ал.2, т.2 - „неизпълнение на служебните
задължения”, чл.199, ал.1, т.5 - „пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност” и чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя
С.Г.Б. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от 3/три/
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като със заповедта същият е
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно наказание по чл.199, ал.1
от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
От
изисканата с писмено разпореждане от съда и представена по делото
административна преписка по издаване на оспорения административен акт се
установява, че с писмо
Рег.№***/*** год. на заместник-директора на
ГД „Национална полиция“ към МВР/л.27/ е разпоредено
на директорите на СДВР и ОДМВР да извършат проверка за периода от 20.05.2018
год. до датата на получаване на писмото за наличие на издадени фишове и НП със
санкционна разпоредба чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, както и за
наложени глоби, в размер по-малък от 50 лева, за санкцията по чл.181, т.1, т.3
и т.7 от ЗДвП. В писмото е посочено също, че с ДВ, бр.97 от 2017 год., в сила
от 09.12.2017 год., глобата по чл.181 от ЗДвП е фиксирана в размер на 50 лева,
а с ДВ, бр.2 от 2018 год., в сила от 20.05.2018 год., чл.181, т.6 от ЗДвП и
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДВП са отменени. В писмото е посочено, че въпреки
отмяната на посочените текстове от ЗДвП и промените в размера на глобата по
чл.181 от ЗДвП, при проверка в АИС „АНД” е било установено, че от 20.05.2018
год. до 28.08.2019 год., служители на ОДМВР и СДМВР продължават да издават неправомерни
глоби с фиш и да се издават наказателни постановления с посочени санкционни
разпоредби - чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, за нарушения, извършени
след 20.05.2018 год., вместо новосъздадения чл.179, ал.6 от ЗДвП, както и че е
било установено, че се налагат неправомерно наказания „глоба” по чл.181, ал.1,
т.3 и т.7 от ЗДвП в размер, по-малък от фиксирания – 50 лева, за нарушения,
извършени след 09.12.20117 год. С
писмото е разпоредено също така, да се установят
причините за незаконосъобразните
действия на служителите, които са издавали такива фишове и наказателни
постановления, като тази практика бъде преустановена незабавно.
Във връзка с дадените разпореждания с цитираното писмо, в
ОДМВР – Кърджали е била извършена проверка относно издадените за посочения
период фишове и НП по посочените текстове, резултатите от която са
материализирани в докладна записка с Рег.№*** от *** год., изготвена от *** И.
Х. - *** и адресирана до директора на ОДМВР - Кърджали/л.26/. В докладната записка е
отразено, че е извършен анализ на наличната информация, при който са установени
58/петдесет и осем/ служители, позовали се на санкционните разпоредби на
чл.181, т.6 и на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП/отменени/, като са издали общо 235
броя документи и че в РУ – Кърджали, 9/девет/ служители са издали общо 17/седемнадесет/
броя фишове.
Със Заповед №*** от *** год./л.25/ директорът на ОДМВР – Кърджали
е разпоредил извършването на проверка по получени данни за нарушение на
служебната дисциплина от служител на ОДМВР – Кърджали. В мотивите към тази
заповед е отразено, че в докладната записка с Рег.№*** от *** год. по описа на
сектор „Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали се съдържат данни за
нарушение на служебната дисциплина от *** С.Г.Б. *** и че същият, през периода
20.05.2018 год. – 04.09.2019 год., при условията на системност, е издал неправомерно
6/шест/ броя глоби с фиш, на основание отменените през 2017 год. санкционни
разпоредби на чл.181, ал.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. С тази заповед е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на
постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и да се установи
наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на *** С.Г.Б.
– *** *** ОДМВР - Кърджали. Със същата заповед директорът на ОДМВР – Кърджали е
определил, поименно и с посочени длъжности, съставът на комисията, която да
извърши проверката, както и разпоредил, за резултата от проверката да се
изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 20.11.2019 година. Тази заповед, с която е разпоредено
извършване на проверката и са определени съставът на комисията и обхватът на
проверката, е надлежно връчена на жалбодателя на
датата 16.10.2019 год., срещу подпис, видно от извършеното отбелязване на втора
страница от същата, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка
относно осъществено дисциплинарно нарушение.
Жалбодателят С.Г.Б. е предоставил обяснения
във връзка с проверката, обективирани в „Сведение” с
рег. № ***/*** год./л.24/, в което са изложени твърдения, че през посочения
период, по заповед на началника на РУ – Кърджали е съставял АУАН и фишове за
констатирани нарушения по ЗДвП и че за целта с колегите му използвали извадка/паметка/ от ЗДвП, с „нарушения и наказващи членове”.
Заявява, че няма спомен да е издал 6 броя фишове със санкционни разпоредби –
чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, както и че не помни да е запознат с
промените в ЗДвП. Заявява също, че издадените фишове са били въведени от него в
базата данни на АИС „АНД”. Твърди, че редовно и самостоятелно се е запознавал с
промените в ЗДвП, които отразявал в „паметката”.
По административната преписка е
приложена и е приета като доказателство по делото изготвена Справка с Рег.№***
от *** год. за извършена проверка, разпоредена със
Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.15-л.17/, в която комисията е изложила
становище, че със съставяне на неправомерните фишове, С.Г.Б. е извършил
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на
служебно задължение”, предвид служебното му задължение, произтичащо от
длъжностната характеристика с Рег.№***/*** год. – „Да познава основите на наказателното и
административното право, както и системата от наказателни и административни
мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на
полицията”, с която длъжностна характеристика служителят се е запознал с
подписване на протокол, за което, на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – „пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”,
следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за
срок от 3/три/ месеца. Комисията е изложила мотиви, че грешките при съставянето
на фишовете не са допуснати умишлено, а служителят използвал предварително
изготвен списък с нарушени и санкционни разпоредби. Към така изготвената справка е приложена и друга справка
– визуализирани на хартиен носител извадки от АИС „АНД”, за всеки един от
съставените от жалбодателя общо 6/шест/ броя фишове за наложени глоби,
за периода от 21.05.2018 год. до 04.09.2019 година/л.18-л.23/ – приложение към справката с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали.
С така изготвената Справка с
Рег.№*** от *** год. за извършена проверка, разпоредена
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, жалбодателят С.Б. е
бил запознат лично, на датата 21.11.2019 год., в 15:30 часа, видно от
извършеното отбелязване на последна страница от същата, като на същата
последна страница от справката, жалбодателят Б. е
вписал саморъчно и текста: „Няма да
представя допълнителни обяснения.” и се е подписал под този текст.
По преписката
е представена и е приета като доказателство и Типова длъжностна характеристика
с Рег.№*** от *** год., за длъжността ***, *** на районно управление при ОДМВР/л.29-л.32/, в която в
раздел ІІ. Основни длъжностни задължения, подраздел:
Познаване на нормативите документи и професионални умения, като такова основно
длъжностно задължение е посочено: „Да познава основите на наказателното и административното
право, както и системата от наказателни и административни мерки за въздействие
върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията”. От приложения по
преписката Протокол с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР - Кърджали/л.28/ е видно, че жалбодателят С.Г.Б., преназначен на длъжност *** *** при ОДМВР –
Кърджали, се е запознал с типовата длъжностна характеристика за тази длъжност,
посочена по-горе, за което и се е подписал на протокола, като протоколът е
подписан и от *** „Човешки ресурси”. По същия начин, от приложения по преписката
Протокол с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.36/ е видно, че жалбодателят С.Г.Б., срещу подпис, се е запознал преди това и с
типовата длъжностна характеристика за длъжността *** *** към РУ – Кърджали/37-л.40/, на която длъжност е бил
преназначен със Заповед с Рег.№***/***
год. и е изпълнявал до датата 20.05.2019 год., когато е бил преназначен на
длъжността *** *** при ОДМВР – Кърджали. И
в тази типова длъжностна характеристика за длъжността *** *** към РУ –
Кърджали, в раздел ІІ. Основни длъжностни задължения, подраздел: Познаване на нормативите документи и
професионални умения, като основно длъжностно задължение е посочено: „Да познава основите на наказателното и
административното право, както и системата от наказателни и административни
мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на
полицията”.
При така установената фактическа обстановка
и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен
съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване
на служебната проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, съдът следва да
провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване
на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.3 (изм. – ДВ, бр.14 от
2015 год.) от ЗМВР дисциплинарнонаказващ
орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от
ръководителите на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3.
Съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция
на МВР - Кърджали е основна структура, която, съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, се
ръководи от директор, като съгласно чл.42, ал.3 от ЗМВР, в областните дирекции на
МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и
други звена от по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им, като
такова структурно звено от по-нисък ранг е и Районно управление (РУ) –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, което се ръководи от началник на РУ. Видно от
оспорената заповед, неин издател е именно директорът на Областна дирекция на
МВР - Кърджали, а към момента на издаването й, жалбодателят
С.Г.Б.,
като държавен служител в МВР, е заемал
длъжност *** *** при ОДМВР – Кърджали.
Ето защо, съдът приема, че в случая, директорът на Областна дирекция на МВР -
Кърджали се явява материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ
орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по
чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, а именно – „писмено предупреждение”, по отношение на
наказания полицейски служител.
Съдът констатира, че е спазено и императивното
изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия
орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, в хода на
извършената проверка, от жалбодателя Б. е дадено
писмено сведение, с характер на писмено обяснение, в което същият е дал
обяснения относно фактите и обстоятелствата, свързани с неправомерно наложените
от него, в периода от 20.05.2018 год. до 04.09.2019 год., 6/шест/ броя глоби с
фиш, на основание отменената през 2017 год. разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП.
Освен това, след постъпване на Справката с Рег.№*** от *** год. в ОДМВР - Кърджали, жалбодателят С.Б. е бил
запознат със съдържанието, й срещу подпис, на датата 21.11.2019 год., като в
тази връзка, след запознаване със съдържанието й, същият не е дал допълнителни
писмени обяснения, а само е заявил писмено и категорично в изявлението си,
изписано собственоръчно на последна страница от справката: „Няма да представя допълнителни обяснения.”, под който текст се е и
подписал, след което справката е била резолирана от директора на ОДМВР –
Кърджали, на датата 22.11.2019 година.
Съдът намира, обаче, че не са спазени и
регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде
наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба,
дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а
според разпоредбата на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В
конкретния случай, към изготвената от назначената със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали,
комисия, справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, са приложени
визуализирани на хартиен носител извадки от АИС „АНД”, за всеки един от
съставените от жалбодателя Б. общо 6/шест/ броя фишове за наложени
глоби, за периода от 21.05.2018 год. до 04.09.2019 година, като освен това,
заверени копия от тези 6/шест/ броя фишове са представени и приети като
доказателство по делото/л.60-л.65/.
Изготвената справка за извършената проверки по
получени данни за извършено дисциплинарно нарушение с Рег.№*** и съответно,
приложенията към нея, са постъпили в деловодството на ОДМВР – Кърджали, на 20.11.2019
год., а дисциплинарно-наказващият орган се е запознал със справката на 22.11.2019
год., видно от поставената на същата резолюция. Предвид това, следва да се
приеме, че на по-ранната от двете дати, а именно – на 20.11.2019 год., когато
справката е постъпила в деловодството на ОДМВР – Кърджали, т.е. при дисциплинарнонаказващия орган, е открито нарушението, с
оглед разпоредбата на чл.196 от ЗМВР, а тъй като процесната
заповед е издадена на 09.01.2020 год., то изводът е, че в случая е спазен
двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Спазен е, според настоящия състав, и
едногодишният срок, регламентиран в предложение второ от тази ал.1 на чл.195 от ЗМВР, а именно - дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от
една година от извършването му. Така, както бе посочено и по-горе, на жалбодателя С.Б. е наложено посоченото дисциплинарно
наказание заради неправомерно издадени от него 6/шест/ броя фишове за налагане
на глоби, като в мотивите на заповедта е посочено, че това е станало в периода
от 20.05.2018 год. до 04.09.2019 год., на територията на община Кърджали. Четливи
заверени копия от тези шест фиша са представени и са приети като доказателства
по делото, като първият, т.е. най-ранният като дата на издаване от тези фишове –
серия *** №***/л.65/, е издаден на датата 11.08.2018 год., а последният, т.е.
най-късно издаденият като дата фиш, е серия *** №***/л.60/, издаден на датата 23.12.2018 год., като с всичките
6/шест/ фиша, са наложени наказания „глоба”, в размер на 20.00 лева, на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП. След датата 23.12.2018 год. жалбодателят
С.Б. повече не е издавал такива фишове,
като няма и такива твърдения от страна на дисциплинарнонаказващия
орган, поради което остава абсолютно неясно, защо и на какво основание същият е
приел в мотивите към оспорената заповед, че твърдяното нарушение на служебната
дисциплина е извършвано в периода до 04.09.2019 година. Предвид горното, след
като последният, неправомерно издаден от жалбодателя Б.,
фиш, серия *** №***, релевантен за процесното
дисциплинарно нарушение, е издаден на датата 23.12.2018 год. и след тази дата същият
повече не е издавал такива фишове и респ., дисциплинарното нарушение е
преустановено, то е повече от ясно, че този едногодишен срок, регламентиран в
чл.195, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, следва да изтече
на датата 23.12.2019 година. Оспорената
Заповед №292з-46 на директора на ОДМВР - Кърджали, с която на жалбодателя е наложено дисциплинарното наказание е издадена
на 09.01.2020 год., т.е. 17/седемнадесет/ дни след изтичането на този
едногодишен срок. В случая, обаче, приложение безспорно следва да намери
разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР, съгласно която, сроковете по ал.1 и 2 не
текат, когато държавният служител е в законоустановен
отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен
арест, от което следва, че и регламентираният в ал.1 едногодишен срок, считано
от извършването на нарушението, също не тече през периода от време, когато
служителят е в законоустановен отпуск. По преписката
е приложено и прието като доказателство заявление от С.Г.Б., с УРИ *** от ***
год., до началника на РУ – Кърджали/л.33/,с което същият е поискал ползването на платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни, за 2019 год., считано от 17.06.2019 год.,
като под заявлението е оформена и подписана резолюция на началника на РУ –
Кърджали, с която на жалбодателя е разрешено
ползването на платен отпуск – 20 работни дни за 2019 год., считано от
17.06.2019 год. до 12.07.2019 год., т.е. 26/двадесет и шест/ календарни дни. Приложено
е и е прието като доказателство и заявление от С.Г.Б., с УРИ *** от *** год.,
до началника на РУ – Кърджали/л.34/,с което същият е поискал ползването на платен отпуск,
на основание чл.157, ал.1, т.3 от КТ, в размер на 2 работни дни, за времето от
09.05. до 10.05.2019 год., като под заявлението е оформена и подписана
резолюция на началника на РУ – Кърджали, с която, на жалбодателя
е разрешено ползването на платен отпуск – 2 работни дни, за времето от 09.05.
до 10.05.2019 год./дни сряда и четвъртък/. Предвид тези обстоятелства, в
настоящия случай едногодишният срок по чл.195, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗМВР следва да се счита за удължен с общо 28 календарни дни, съгласно ал.3
на чл.195 от ЗМВР или същият изтича на 20.01.2020 год. включително. Оспорената
Заповед №292з-46 на директора на ОДМВР - Кърджали, с която на жалбодателя е наложено дисциплинарното наказание „писмено
предупреждение” е издадена на 09.01.2020 год., предвид което, съдът в настоящия
състав намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е
издадена и при спазване на сроковете, регламентирани в нормата на чл.195, ал.1,
във вр. с ал.3 от ЗМВР, а оплакванията, инвокирани в жалбата в тази насока и съответно поддържани и
в съдебно заседание от пълномощника на жалбодателя,
са неоснователни. Във връзка с горното, относно възражението в жалбата за това,
че от така издадената заповед не ставало ясно, за кои от всички 6/шест/ броя
глоби с фиш му се налага наказанието предвид факта, че към датата 20.05.2019
год. давностните срокове за налагане на наказание за
някои от тях били изтекли и че по този начин също му било ограничено правото на
защита, съдът намира, че в случая се касае за извършване на едно дисциплинарно
нарушение, а именно – „пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”,
а неправилното налагане на тези глоби с фиш може да бъде определено
като следствие, т.е. като резултат и вредна последица от това деяние и броят
има значение единствено при преценката за определяне на размера на наказанието.
Относно формата и съдържанието на
оспорения административен
акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че
оспорената Заповед №292з-46
от 09.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, съдържа всички тези изискуеми
се реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта
за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
лично и срещу подпис, като
е отбелязана датата и часа на връчване – 10.01.2020 год., в 09:40
часа, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е
посочено, каква длъжност е заемал жалбодателят Б. към
датата на извършване на твърдяното нарушение, посочен е периодът на извършване
на нарушението, съответно и точният брой на неправомерно наложените глоби с
фиш, като самото нарушение е описано и словесно в достатъчна степен, така, че
да стане ясно и на наказаното лице, и на контролиращите съдебни инстанции, за
какво се налага дисциплинарното наказание, ясно са посочени служебните
задължения, които не са били изпълнени от жалбодателя.
В мотивите към заповедта е дадена квалификацията на нарушението, която съдът в
настоящия състав намира за правилна, а освен това, при
определяне размера на наказанието, в заповедта
изрично е посочено, че са оценени направените в справката констатации, предложения и становища, приети са и са оценени писмените обяснения на служителя (сведение с Рег.№***/*** год.)
и са взети са предвид: доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени с установената фактическа обстановка и обясненията на служителя, както и: - тежестта на нарушението
- некомпетентност, опорочаваща
реализацията на специализирана превантивна дейност за oграничаване
на пътнотранспортните произшествия; - настъпилите последици - неблагоприятни
финансови последствия за неправомерно санкционираните граждани и дискредитиране на институцията; - обстоятелствата, при които е извършено
- продължителен период от време; - формата
на вината - „непредпазливост” (служителят не е
искал и целял вредния резултат). Взето е
предвид и цялостното поведение
на служителя, обективирано в приложената по преписката кадрова справка с Рег.№***/*** год., от която е установено,
че жалбодателят е постъпил в системата на МВР през ***
год., като изрично е отчетено и е взето предвид, че по
време на службата същият е награждаван ***/***/ пъти с „***” и че няма
налагани наказания. При
преценката на всичко изложено по-горе, дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че при спазване
на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР и за постигане целта
на закона, при спазване принципа
на съразмерност, е приел, че наказание,
наложено в минимално оплределения
в чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР срок от 3 (три) месеца, съответства
на тежестта на извършеното от жалбодателя - *** С.Б. дисциплинарно нарушение. Следва
да бъде допълнено, че така наложеното наказание действително е в предвидения
минимален срок в разпоредбата на чл.199, ал.2, предл.І/първо/
от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” се налага за налага за срок от
три до шест
месеца. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира за напълно неоснователни оплакванията в жалбата, развити в насока, че дисциплинарнонаказващият орган не е спазил разпоредбата
на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като не е преценил
правилно и в съответствие с
изискванията на нормативната разпоредба всички релевантни обстоятелства за установяване на дисциплинарното нарушение - тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата, при които то е извършено,
т.е. съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган, при определяне на
конкретния срок на наказанието, действително се е съобразил с формата на
вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици и обстоятелствата, при които е извършено, както и с цялостното поведение на жалбодателя по време на
службата му в МВР.
Така, по изложените по-горе съображения, съдът намира,
че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното административно
производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват основание за отмяната й и съответно, оплакванията
в жалбата в тази насока се явяват неоснователни и недоказани, като освен това,
същата е издадена в предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание.
По отношение материалноправната
законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
т.е. съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, за налагане на дисциплинарно наказание, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания,
като в ал.2, т.1 - т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение
на разпоредбите на този закон
и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните
правомощия и неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
Като правно основание за налагане
на дисциплинарното наказание, административният
орган е посочил в оспорената
заповед разпоредбата на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съгласно която, „Дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на служебните задължения”, както и разпоредбата
на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, която регламентира, че едно от дисциплинарните наказания по този
закон е „писмено предупреждение”. Посочена
е като правно основание и разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5
от ЗМВР, която регламентира,
че дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” се налага за
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.”.
Същевременно, както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, заповедта е
мотивирана с фактическите твърдения, че жалбодателят – *** С.Г.Б.,
на длъжност *** *** при ОДМВР - Кърджали,
през периода от 11.08.2018 год. до 23.12.2018 год. включително, на територията
на община Кърджали, неправомерно е наложил 6/шест/ глоби, в размер на
20.00/двадесет/ лева всяка една, с фиш, на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба, обаче, е била изменена още
през месец декември 2017 год., като към периода на издаване на посочените шест
фиша за налагане на глоби, същата е регламентирала, че наказанието „глоба” за
посоченото нарушение се налага в размер на 50.00/петдесет/ лева, а не в размер на
20.00 лева. Следва да се отбележи, че изменението на тази разпоредба е било
публикувано в Държавен вестник, бр.97 от 05.12.2017 год. и съответно, от
09.12.2017 год., същото е влязло в сила. Така, неправомерно наложените глоби с
посочените шест фиша, в размер на 20 лева всяка, вместо в размер на 50 лева, е в
резултат, т.е. е в причинно-следствена връзка, именно от неизпълнение на
вменено на жалбодателя задължение, а именно – „Да
познава основите на наказателното и административното право, както и системата
от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите,
прилагани от органите на полицията”,
което задължение е разписано и произтича от длъжностна характеристика Рег.№***/***
год. за заеманата от служителя в този период длъжност, която, всъщност, е
типова длъжностна характеристика за длъжността *** *** към РУ – Кърджали, каквато длъжност жалбодателят
е заемал в периода на издаване на шестте фиша с неправомерно наложени глоби и
на която е бил преназначен още през 2016 год., със Заповед с Рег.№***/*** год.,
видно от приложената по делото и приета като доказателство по делото Справка с
Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, за заеманите длъжности, награди и
наказания на *** С.Г.Б./л.14/. В мотивите към оспорената заповед е направен извод,
че по този начин е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения”, а въз
основа на този извод, нарушението е квалифицирано като такова по чл.195, ал.1,
т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”.
Тези изводи на дисциплинарнонаказващия орган в пълна
степен се споделят и от настоящия съдебен състав, като съдът намира, че с оглед
събраните по дисциплинарната преписка, съответно и по настоящото дело, писмени
доказателства, е правилна преценката на органа за това, че деянието съставлява
допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и съответно, същото правилно е квалифицирано като такова по чл.195, ал.1,
т.5 от ЗМВР. Така, по делото между страните не се спори, че в посочения по-горе
период от 11.08.2018 год. до 23.12.2018 год. вкл., жалбодателят
Б. е наложил 6/шест/ броя глоби с фиш, като фишовете са представени по
преписката и са приети като доказателства по делото, като във всичките шест
фиша, като санкционна разпоредба, е посочена нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП, но
е наложена глоба в размер на 20 лева, а е следвало да бъде наложена такава в
размер на 50 лева, предвид коментираното по-горе изменение на посочената
санкционна разпоредба, което е било в сила още от 09.12.2017 год., повече от
8/осем/ месеца преди да бъде наложена първата такава глоба с фиша, издаден на
11.08.2018 год. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че този период
от повече от 8/осем/ месеца е бил предостатъчен за жалбодателя
да узнае, че тази санкционна разпоредба от ЗДвП е изменена, както и от коя дата
е влязло в сила изменението й и това е така най-малкото поради факта, че същият
в този период е заемал длъжността *** ***
към РУ – Кърджали и негово основно служебно задължение е било „Да
познава основите на наказателното и административното право, както и системата
от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите,
прилагани от органите на полицията”,
като е безспорно, че голяма част от тези наказателни и административни мерки са
разписани именно в Закона за движение по пътищата.
Съдът намира, също така, за
неоснователни, голословни и ирелевантни доводите на жалбодателя, изложени в жалбата в насока, че не му било
провеждано обучение във връзка с посочените в заповедта промени в ЗДвП и не бил
запознаван по никакъв начин за промените в ЗДвП, както и твърденията, направени
в съдебно заседание за това, че въпреки че фишовете са били съставени със
съответното разминаване в санкцията, която е предвидена в чл.181, т.1 от ЗДвП,
АИС „АНД” приела същите като правилно изписани, което било видно и от
представените доказателства от ответника и че грешката в системата била
възстановена едва през месец септември 2019 год. и същата била поправена едва
тогава от обслужващата софтуера фирма. В тази връзка, съдът счита, че за жалбодателя С.Б. е било налице задължение да познава Закона
за движението по пътищата, съгласно типовата длъжностна характеристика за
заеманата в този период от него длъжност, утвърдена със Заповед №*** от ***
год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.93-л.98/. В този смисъл е и въведеното му задължение с нормата
на чл.80, ал.2 от Инструкция №*** от *** год. на МВР за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и с която жалбодателят, като ***, на когото със заповед на началника
на РУ – Кърджали е било възложено да съставя АУАН и фишове за констатирани
нарушения по ЗДвП, според дадените от него обяснения, т.е. като служител, осъществяващ дейност по пътен
контрол, следва да е надлежно запознат и която инструкция е пряко
приложима при изпълнение на служебните му задължения.
На следващо място, всички 6/шест/ фиша за
налагане на глоби са попълнени ръкописно от жалбодателя
С.Б., който е изписвал санкционна норма, която сам е избрал, както и е изписвал
в тях - цифром и словом, и размера на глобата –
20/двадесет/ лева, без това да му е било наложено от програмен продукт, а след
като е ползвал извадка/наименована от него в
обясненията му „паметка”/ от ЗДвП, с посочени нарушения
и санкционни норми, която извадка, обаче, явно не е била актуализирана в един
доста продължителен период от време. След като жалбодателят, при
осъществяване на служебните си задължения е ползвал такава извадка от ЗДвП, то
той е следвало периодично да проверява действаща редакция на ЗДвП и да се
увери, че извадката/„паметката”/ съдържа актуални
редакции на съответните норми, респ. на санкционните разпоредби, но това е
нещо, което явно в случая, в продължение на повече от осем месеца не е било
правено. Извод за това може да се направи от факта, че изменението на нормата
на чл.181, т.1 от ЗДвП, респ. на предвидения в тази норма размер на наказанието
„глоба”, е било в сила от 09.12.2017
год., а първият по време от посочените 6/шест/ броя фишове, с които жалбодателят, в нарушение на ЗДвП, е наложил наказанието
„глоба” в размер на 20 лева, а не в предвидения в изменената санкционната норма
размер от 50 лева, е издаден на 11.08.2018 год., т.е. повече от 8/осем/ месеца,
след като тази санкционна норма е била изменена. За пълнота на изложението
следва да се упомене, че освен това изменение на ЗДвП, обнародвано в Държавен
вестник, бр.97 от 05.12.2017 год., до датата 11.08.2018 год., когато е издаден
първият от тези шест фиш с неправилно посочен
размер на глобата, е имало още четири изменения и допълнения на същия
закон, касаещи други разпоредби, а освен това е ноторно
известно, че ЗДвП е един от законите, които в последните години най-често бива
изменян и допълван, като само от началото на 2015 год. до момента, има 32
изменения и допълнения на същия. Меко казано е неприемливо да се счита, че за
всяко едно от тези изменения и допълнения на ЗДвП, служителите на МВР, осъществяващи
дейност по контрол на движението по пътищата, следва да бъдат запознавани и/или
информирани персонално и срещу подпис, с нарочно съставен протокол и т.н.,
каквото твърдение е въведено в жалбата, като такова задължение за
ръководителите на структурите по чл.37 от ЗМВР, респ. за директорите на ОДМВР,
противно на това твърдение, не е разписано и в приложената по делото Заповед
Рег.№*** от *** год. на министъра на вътрешните работи/л.86-л.92/.
Действително, с т.1.2. от тази заповед, на ръководителите на структурите по
чл.37 от ЗМВР е разпоредено: „Да осигуряват
своевременно запознаване на всички служители в ръководените от тях структури
срещу подпис с всички новоиздадени вътрешноведомствени правила (правила, заповеди
и др.) и
актове на ръководител
на съответната структура, уреждащи тяхната служебна
дейност.”, като следва да съхраняват копия от протоколите за запознаване в
съответната структура, а съответно с т.1.3. е разпоредено:
„Да извършват на всеки шест месеца проверка на знанията на служителите в
ръководената от тях структура.,, и с т.1.5. „Да създадат организация за
провеждане на инструктажи на служителите преди изпълнение на служебните
задължения или за регламентиране с писмена заповед за времето, мястото, реда и
начина на изпълнение на съответните служебни задължения, когато това е
предвидено в нормативен или вътрешноведомствет акт.”.
Пределно ясно е, обаче, че в ЗДвП
не се съдържат никакви вътрешноведомствени правила и този закон не е
вътрешноведомствена заповед или вътрешноведомствен акт на ръководител на
съответната структура, уреждащ служебната дейност на полицейските служители от
тази структура, за да бъдат запознавани същите тези служители срещу подпис с
неговите изменения и допълнения. Предвид това, съдът не намира за нужно да
коментира повече тези твърдения, развити в жалбата и поддържани в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбодателя.
Така или иначе, основно длъжностно задължение за жалбодателя
Б., като полицейски служител, заемал посочената длъжност, ясно разписано в
типовата му длъжностна характеристика, с която е бил запознат срещу подпис, е „Да
познава основите на наказателното и административното право, както и системата
от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите,
прилагани от органите на полицията”,
а част от тази система безспорно са санкционните разпореди на ЗДвП, в т.ч. и
разпоредбата на чл.181, т.1 от с.з., с която жалбодателя
С.Б. явно не е бил запознат в периода, през който е издал шестте фиша за
налагане на глоба и съответно е наложил глоба в размер, какъвто не е бил
предвиден в тази санкционна разпоредба.
Така, всичко
изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, води до безспорния извод,
че е налице извършено
дисциплинарно нарушение, при форма на вината – непредпазливост, от страна на жалбодателя
С.Г.Б., като дисциплинарнонаказващият
орган правилно е преценил,
че това съставлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което и на основание чл.199, ал.1,
т.5 от ЗМВР, се налага наказание „писмено предупреждение”, в предвидените
в чл.199, ал.2 от с.з. срокове.
В тази връзка и предвид изложеното
по-горе, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие и с приложимите материалноправните
разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице
такова основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Следва да се
посочи, че видът на наложеното наказание е правилно определен от дисциплинарно-наказващия
орган, като определянето на размера на това наказание е единствено в правомощията
на този орган и този размер се определя по целесъобразност и не подлежи на
контрол, но при всички случаи отново следва да се посочи, че в оспорената
заповед е отразено, че видът и размерът на наказанието са определени и след
като са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното
поведение на служителя по време на службата му, като наказанието е наложено в
минимално предвидения, съгласно чл.199, ал.2 от ЗМВР, срок на наказанието
„писмено предупреждение”.
Ето защо, предвид така изложените по-горе
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваната Заповед
№292з-46 от 09.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е
законосъобразна, т.к. същата е издадена от материално и териториално
компетентен дисциплинарнонаказващ административен
орган, при спазване на установената форма и с определените от закона форма и
съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена и с целта на закона, поради което и жалбата на С.Г.Б. *** - държавен
служител, на длъжност *** към РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали”, се явява
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението
по настоящото дело.
При този изход на делото, с оглед своевременно заявеното искане от пълномощника на ответника в представената в съдебно заседание писмена защита, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, като същото следва да бъде присъдено в минималния размер от 100 лева, съгласно Наредбата за правната помощ. Поради това, искането следва да бъде уважено и следва да бъде осъден жалбодателят С.Г.Б. от ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съгласно последната цитирана разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Б., с посочен постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, против Заповед №292з-46 от 09.01.2020 год., издадена от
директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 и във вр. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя
С.Г.Б. – *** *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение”, на
държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от 3/три/ месеца, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА С.Г.Б.,
с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - Кърджали, с адрес: ***, с
ЕИК ***,
деловодни разноски, възлизащи в размер на 100.00/сто/ лева и
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137,
ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
С Ъ Д И Я: