Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. К.,
25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на двадесет и
седми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Д.М. и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова АНД №
319 по описа
за 2018 година, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания.
Т.Е.Ц., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Е. - САК е подал жалба чрез административнонаказващия орган до РС - гр. К.
срещу наказателно постановление № 17 – 0286 - 000763 / 20.12.2017 г. издадено
от Началникът на РУ – гр. К., в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА
АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ.
Жалбоподателят моли съда
да постанови решение,
с което да
отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява
се от упълномощеният си защитник – адв. Е. – САК, която моли съдът да постанови
решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление, като излага подробно доводите си.
Въззиваемата страна редовно
призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща
представител и не е взела становище по така подадената жалба.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна
:
Видно е от
приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Д362694/
23.11.2017 г., че на 23.11.2017 г. в 13.50 часа в община К. на ВП № 81, на 6 –
ти км, на автоморга „Ф.“, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил „Дайхатсу
УРВ”, с рег. № СВ **** КВ, като не спира плавно при подаден сигнал със стоп
палка по образец „МВР“ в дясно или на посоченото
от контролния орган място, преминава на по – ниска предавка и продължава
движението си с посока от гр. С.към гр. К., като по този начин е нарушил чл. 103
от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване
на административно нарушение Началникът издава наказателно постановление № 17 –
0286 - 000763 / 20.12.2017 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП е наложил на Т.Е.Ц.,
ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста
/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца.
Изложената
фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Г.Г.Г. и Б.И.Д. - актосъставител, както и приобщените
на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна
:
От приложените по делото доказателства
е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
на 31.08.2018 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № УРИ 286 000 - 2222 / 05.09.2018 г.
Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството,
че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за
обжалване на връченото наказателно постановление.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната
част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите разпореждания.
Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за
спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава
контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп -
палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на
първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на
второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето
място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно
подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и
на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в
най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за
основателна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/,
приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да
се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени
средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при
какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е
и настоящия.
Жалбоподателят първоначално в жалбата, а впоследствие и в съдебно заседание,
чрез упълномощения си защитник оспорва извършването на вмененото му нарушение.
И двамата разпитани по делото свидетели заявиха, че не си спомнят случая.
При това
положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно
авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията
на свидетеля, който го е установил, а същият заявява, че : „не си спомня къде е
съставил акта“. А другият свидетел заявява, че ни си спомня как е бил спрян
жалбоподателя или със стоп палка или на лампи и буркани.
При това
положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя не са защитени по
убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение
от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не може да
бъде игнорирано. Независимо от регламентираната в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила на съставения акт за нарушение, доказателствената тежест
остава за административнонаказващия орган, тъй като обратното би било в
нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение в административнонаказа-телното производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.
В
контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя Т.Е.Ц., ЕГН **********не е
доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни,
за да се приеме, че е извършил описаното в НП административно нарушение, и че
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Изложените съображения налагат извод за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17 – 0286 - 000763 / 20.12.2017
г. издадено от Началника на РУ – гр. К., с което на Т.Е.Ц., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания : „Глоба“ в
размер на 200.00 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 / шест / месеца, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.област в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :