Решение по дело №819/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 121
Дата: 3 май 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20221200600819
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Б., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева

Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Илиана А.а
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600819 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.С., в
качеството й на защитник на подсъдимия Е. А. Б., и е за проверка на
невлязлата в сила присъда №15/07.06.2022 год. постановена по нохд
№390/2021 год. по описа на Районен съд Р..
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимия Е. Б., за
виновен, в това, че, роден на 19.02.2021 г., около 14.00 часа в местността „б.
б.“, землището на гр. Р., област Б., е унищожил противозаконно чужда
движима вещ, а именно - 1510 литра прясно краве мляко, собственост на „Р.
к.“ ЕООД гр. Б., като е източил млякото от вана за транспорт чрез отваряне на
крана на последната и с това е причинил вреда на „Р. к.“ ЕООД в размер на
1057.00 (хиляда петдесет и седем) лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
поради което и на основание същия текст и във вр. чл. 54 от НК го е осъдил
да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца. Със
същата присъда подсъдимия Б. е признат и за виновен за това, че на
19.02.2021г. около 14.00 часа в местността „б. б.“, землището на гр. Р., област
1
Б., е принудил М. А. К. от с. Ю., общ. Я., работник в „Р. к.“ ЕООД гр. Б., да
пропусне нещо противно на волята му - да затвори крана на ваната за
транспорт и така да спре изтичането на намиращото се в нея прясно краве
мляко, собственост на „Р. к.“ ЕООД гр. Б., като употребил за това заплашване
с думите „Стой да не ядеш шамари“ , поради което и на основание чл. 143, ал.
1 от НК, във вр. чл. 54 от НК му е наложил да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца. Е. Б. е признат за виновен и за това, че на
19.02.2021г. около 14.00 часа в местността „б. б.“, землището на гр. Р., област
Б., е принудил Р. М. Ф. от гр. Б., работник в „Р. к.“ ЕООД гр. Б., да пропусне
нещо противно на волята му - да затвори крана на ваната за транспорт и така
да спре изтичането на намиращото се в нея прясно краве мляко, собственост
на „Р. к.“ ЕООД гр. Б., като употребил за това заплашване с думите „Стой да
не ядеш шамар, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, във вр. чл. 54 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, районният съд е определил подсъдимия Е.
А. Б. да изтърпи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
такива по-горе, а именно - наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца.На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
девет месеца с изпитателен срок от три години.
Подсъдимия Е. Б. е осъден да заплати на „Р. к.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от
1057 лева, ведно със законната лихва от 19.02.2021 г. до окончателното
заплащане на дълга - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
извършеното престъпление с правна квалификация чл. 216, ал. 1 от НК, както
и да заплати на М. А. К. от с. Ю., общ. Я., сумата от 500 лева, ведно със
законната лихва от 19.02.2021 г. до окончателното заплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
извършеното срещу М. А. К. престъпление с правна квалификация чл. 143, ал.
1 от НК, като е отхвърлил предявения иск за разликата от присъдените 500
лева до претендираните 3000 (три хиляди) лева. Осъден е и да заплати на Р.
М. Ф. от гр. Б., сумата от 500 лева, ведно със законната лихва от 19.02.2021 г.
до окончателното заплащане на същата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от извършеното срещу Р. М. Ф.
престъпление с правна квалификация чл. 143, ал. 1 от НК, като е отхвърлил
предявения иск за разликата от присъдените 500 лева до претендираните 3000
2
лева. Подсъдимия е осъден да заплати и сторените по делото разноски, както
и държавни такси.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който чрез
процесуалния си представител- адв.С., твърди във въззивната си жалба, че
същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неизяснена
фактическа обстановка, поради което и се иска нейната отмяна и
постановяване на нова такава, с която да се оправдае подсъдимия Б., както и
да се отхвърлят предявените граждански искове- за имуществени и
неимуществени вреди.
След изготвяне на мотивите на съда към атакуваната присъда, защитата е
депозирала и допълнение към въззивната жалба, в което е посочила, че
атакуваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви, изразяващисе в
липса на посочване защо едни доказателства се кредитират за сметка на
други, както и в липса на анализ на част от доказателствения материал. По
този начин, според защитата не може да се прецени дали решаващия съд
правилно е изяснил фактическите основания и дали правните изводи са
правилни. Твърди се, че това е абсолютно основание за отмяна на атакуваната
присъда. Излагат и допълнително съображения, за това, че присъдата е
постановена при неизяснена фактическа обстановка, поради което и правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и с процесуален
представител, като поддържат въззивната жалба, допълнението към нея и
направените искания.
Частните обвинители и граждански ищци се явяват. Не се представляват от
повереник. Всеки един от тях пледира атакуваната присъда да се потвърди
като правилна и законосъобразна.
Представителя на Окръжна прокуратура също намира присъдата за правилна.
Счита, че обвиненията се доказват от събраните по делото доказателства и
излага доводи за справедливост на наложеното наказание. Пледира присъдата
да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, като взе в предвид изложеното в жалбата
и допълнението към нея, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда
3
и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313
и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Присъдата на районният съд подлежи на отмяна, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде
отстранено от настоящият състав, но може това да бъде сторено при ново
разглеждане на делото от друг състав на районният съд и изразяващо се в
следното:
Видно от обвинителния акт на подсъдимия Б. са повдигнати общо три
обвинения- едно за престъпление по чл.216, ал.1 от НК и две за престъпления,
квалифицирани по чл.143,ал.1 от НК- едното с пострадало лице Р. Ф. и
другото – М. К..
При мотивиране на присъдата решаващият съд, след като е описал
фактическата обстановка приета от него, е изложил съображения за
признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.216 от
НК, като е и извършил анализ на доказателствата , мотивиращи признаците на
състава само на посоченото обвинение.
В частта от мотивите обозначена от съдията-докладчик като „относно
доказателствата и доказателствените средства“ е направен преразказ на
показанията на всеки един от свидетелите и са посочени заключенията на
двете експертизи, а в частта „ от правна страна“ , единственото посочено от
съда по отношение на обвиненията по чл.143,ал.1 от НК е : „Следва де се
посочи и че използвайки заплашителни изрази / в доказателствата се цитира
само един израз/, подсъдимият е целял да накара М. К. и Р. Ф. да пропуснат
нещо против тяхната вола, а именно - да затворят крана на ваната с мляко,
който преди това е бил отворен именно от Е. Б..“. Това е единственото
мотивиране, което съдът е извършил относно обвиненията за двете
престъпления по чл.143, ал.1 от НК. По съществото си това изречение дори не
представлява анализ на доказателства, нито правни изводи. В частта в която
съдът е посочил доказателствата не се съдържат изложение, мотивиране, на
кои от тях се дава вяра, още повече, че пред съда пострадалия М. К. е твърдял,
че не е заплашван /от обективна страна следва върху него да е упражнена
принуда/, поради което и на основание чл.281 от НПК показанията, които той
е дал в хода на ДП и в които е твърдял заплаха от страна на подсъдимия към
него са четени от съда. Независимо от това, решаващия съд не е изложил
4
съображения на кои показания дава вяра и защо, като не ги е съпоставил с
показанията на свидетеля Ф., който е твърдял наличието на заплаха, както и с
останалите, относими към това обвинение доказателства. Наред с това в
случая се касае за две обвинения по чл.143,ал.1 от НК, за отправена принуда
към две лица, като съда в мотивите си не е извършил разграничаване на
същите, а се е задоволил да се „мотивира“ само с цитираното по-горе
изречение.
Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като поставя в невъзможност страните да разберат
действителната воля на съда кои доказателства е кредитирал, за да изгради
правните си изводи. Изричната императивна разпоредба на чл.305,ал.ІІІ от
НПК предвижда всички обстоятелства, които следва да съдържат едни
мотиви, а настоящите не отговарят на този критерии. Следва и изрично да се
отбележи, че изброяването на доказателствата, вкл. преразказа на гласните
такива не е анализ на доказателствата, тъй като не съдържа съображения от
страна на съда кои от тях се кредитират /дори и това да се отнася за всички в
случай,че те са еднопосочни, но в настоящия казус те не са/, и защо на едни
от тях се дава вяра, а на други- не.
Това нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви е съществено
такова, тъй като това е предвидено в разпоредбата на чл.348,ал.3 т.2 от НПК и
е нарушение, което не може да се отстрани от въззивния съд, но това може да
стане при ново разглеждане от друг състав на съда при връщане на делото.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335,ал.2 и във
вр. с чл.348,ал.3 т.2 от НПК, въззивния съд




РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №15/07.06.2022 год. постановена по нохд №390/2021
год. по описа на Районен съд Р. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6