№ 73
гр. Т., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20223250100025 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба депозирана и администрирана при
Добрички окръжен съд – рег. № 3390 от 17.05.2019година.
Постъпила е искова молба от М. Т. Н. с ЕГН********** от
************** против А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ******* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46739,72 лева .
С Определение № 414 от 20.05.2019 година по гр.дело №331/2019
година състав на Добрички окръжен съд приема следното: Приема, че
претендираните субективни права са повече от едно. Спорен предмет по
делото се множество отделни вземания, всяко от които се отличава по
основание от заявените в обстоятелствената част твърдения и обстоятелства,
индивидуализиращи го съобразно правопораждащ факт по размер и период и
от заявения петитум –съдържанието на претендираното право. Състав на ДОС
приема, че по делото не е предявен един иск за еднократно получена сума от
ответницата без правно основание, а са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение множество искове за получаване без основание суми
за периода 2016 -2018 година. Размерът на отделните парични вземания е
размер на цената на отделните искове по смисъла на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и
в обстоятелствената част и петитума на исковата молба е определен на суми,
всяка от които е под размер на 25000,00 лева, при което и съдът приема, че
на основание чл.103 от ГПК исковете са подсъдни на районен съд, а не на
окръжен съд. На основание и на посочените изводи състав на ДОС
прекратява производството по гр. дело № 331/2019 година по описа на
Добрички окръжен съд и изпраща същото дело за разглеждане от състав на
Районен съд Б..
При РС Б. делото е образувано и администрирано под № 474/2019
година, като и вследствие на дадени отводи на съдии при Балчишки районен
съд делото е изпратено за разглеждане при РС Т. – с определение на
1
състав на ОС Добрич по в. гр. дело 357/2020 година, за което е образувано
гр.дело №143/2020 г. Делото е било приключило с решение, но паради
техническа грешка в последния протокол по делото, в който макар и подписан
от председателя на състава е допусната техническа грешка в изписването,
като е посочен друг съдия председател на състава, дал ход на делото по
същество. Това е било и основанието на ОС – Добрич да приеме, че
решението е нищожно, като постановено от незаконен състав, поради което е
прогласена нищожността на съдебния акт и делото е върнато на Районен съд –
Т. за ново разглеждане от друг състав, за което е образувано и настоящото
гр.дело №25/2022 г.
Настоящият състав приема, че ищеца предявява главни искове
ответницата да бъде осъдена да му заплати сумите които е получила с оглед
на неосъществено основание.
Претенцията е съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца
следните суми:
- иск да върне на ищеца сумата от 24 270 лева, която ответницата
изтеглила от банковата сметка на ищеца в периода м.09.2016г. – м.09.2018г.
- иск да върне на ищеца сумата от 6 600 лева, дадена от ищеца за
придобиване от ответницата на лек автомобил и неговата регистрация.
- иск да върне на ищеца сумата от 6 462.80 лева, дадени от ищеца за
разходи за ремонт и административни /1 586 лева/ за автомобила на
ответницата.
- иск да върне на ищеца сумата от 1889 лева, за ремонт и обзавеждане
на собственото жилище на ответницата по пера, както следва - сумата 270
лева, дадена от ищеца за закупуване на смесителна батерия; - сумата от 200
лева, дадена от ищеца за закупуване на етажерка; - сумата от 300 лева, дадена
от ищеца за закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата от 639,00 дадени
от ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура; сумата от 400
лева, дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на сградата.
- иск да върне на ищеца сумата от 2 400 лева, дадена от ищеца за
закупуване на преносим компютър за ответницата, с която сума се е
обогатила без основание.
- иск да върне на ищеца сумата от 2 400 лева, съставляваща половината
от наемната цена, платена от ищеца за периода м.01.2018г. – м.01.2019г. за
жилище, в което живяла ответницата,
- иск да върне на ищеца сумата от 240 лева, съставляваща половината
от разходите, извършени от ищеца за доставка на интернет и телевизия в
обитаваните от ответницата жилища в период от шест месеца, считано от
м.08.2018г.
- иск да върне на ищеца дадената от него сума от 1000 лева,
съставляваща личен заем на ответницата към трето лице.
Претендира се и заплащане на законната лихва върху всяка от сумите от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира в условията на евентуалност горепосочените суми,
като дадени с оглед отпаднало основание- на осн. Чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД
и в условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД:
С исковата молба ищеца твърди, че от 2000 година е на работа в
Обединеното кралство. Твърди, че при идванията си в България - в гр. Б. се
2
е запознал с ответницата. От съжителството с ответницата е родено детето на
страните - М.. Ищецът твърди, че от момента на раждането на детето – за
периода от 16.06.2016 година до 30.10.2018 година двамата с ответницата са
съжителствали на семейни начала. Налагат се твърдения от ищеца, че след
раждането на детето М., той е правил всичко необходимо за да бъде по- често
в Р. България – за да е съпричастен по грижите давани за детето.
С исковата молба ищеца сочи, че след раждането на детето е
предоставил своята дебитна карта на ответницата от която и тя да има
правото и възможността да тегли периодично суми, с които да покрива част
от издръжката на детето, при което и за периода от 09.2016 година до месец
09.2018 година ищеца твърди, че ответницата е изтеглила от сметката му и е
получила в брой пари общо в размер на 27270,00 лева, като ищеца има в
предвид и приспада сумата от 3000,00 /три хиляди / лева - които той приема,
че са разход по детето и приема, че ответницата е получила без основание
сумата от 24270 лева - с което неоснователно се е обогатила.
Ищецът твърди, че през месец март 2016 година с ответницата са взели
решение да закупят лек автомобил, който да е в полза на ответницата след
раждането на детето. Ищецът твърди, че ответницата и негов приятел-
Димитър са посещавали автокъщите в гр. Варна. Твърди, че и след негово
съдействие по съответните мобилни приложения от Великобритания е дал
съгласие за закупуването на автомобил, който е бил закупен от ответницата
на 10.03.2016 година, като ищеца твърди, че ответницата е заплатила
автомобила със сума взета назаем. Твърди, че на 14.03.2016 година след
прибирането си в Р. България от клон на ЦКБ намиращ се в сградата на
„Марина Сити“ където между другото е работела и ответницата обменил
3200 британски лири, като след смяната на валутата предал веднага на
ответницата сумата от 6600,00 лева - за да може тя да върне заема който е
взела за закупуването на автомобила. Твърди че при предаването на сумата на
ответницата с него е бил и приятеля му- свидетеля Виктор. По твърдения на
ищеца дадената от него сума била – за закупуването на автомобила – 6200,00
лева и 400,00 лева - сума която е била разходвана от ответницата по
регистрацията на автомобила.
Твърди, че в последствие е направил разходи за закупуване на части за
автомобила на обща стойност 4876,80 лева, разходи за заплатен труд в
размер на 1500,00 лева, твърди че е направил административни разходи -
заплатени данъци, годишен преглед винетка и други в размер на 1586 лева
или на обща стойност 14562,80 лева – сторени от ищеца разходи по
закупуване и поддържане на автомобила – закупен на ответница и с която
сума според ищеца ответницата неоснователно се е обогатила.
Ищеца твърди в исковата си молба, че за времето непосредствено преди
раждането на детето, а и след това - от месец януари 2016 година до
фактическата раздяла на страните – месец октомври 2018 година, е
извършвал различни ремонтни дейности в жилището на ответницата, както и
че е закупувал определено обзавеждане – мебели – за жилището находящо се
в на адм. адрес гр. Б., бл. 6 вх.Б, ап. 30, които ремонтни дейности и покупка
на мебели възлизат в общ размер на стойност 1889 лева от които: през месец
март 2016 година ищеца е сменил смесителната батерия на мивката в банята
на имота собствен на ответницата, нова смесителна батерия от него била
поставена и на мивката в кухнята - общо в размер на 270,00 лева, етажерка
поръчана и поставена от ищеца след раждането на детето – в детската стая на
3
жилището на ответницата, за която е заплати сумата от 200,00 лева. През
зимата на 2016 / 2017 година ищеца установил, че има теч през изхода на
кухненския абсорбатор, което и е наложило той да направи ремонт през
лятото на 2017 година в размер на 300,00 лева- разходи сторени за
закупуване на нов абсорбатор и разходи по нает от ищеца алпинист - който е
бил натоварен със задачата да изолира външната стена на апартамента.
Твърди, че през месец януари 2017 година се е бил срутил комина на
жилището, което и е наложило през месец юли 2017 година ищеца да
направи разходи в размер на 400,00 лева - къртене, замазване на дупки,
зидане на нов комин, изолация и замазка на ново-изградения комин, кърпене
на покривна битумна изолация. На 01.08.2017 година ищеца твърди, че е
закупил нов диван за хола на апартамента на ответницата на стойност 719,99
лева.
Ищецът сочи, че през месец декември 2016 година закупил на
ответницата преносим компютър – лаптоп Марка Леново Йога от фирма
„Ардес“ – филиала в гр. Варна, като стойността на лаптопа с допълнително
закупената гаранция и заплатена застраховка възлиза в общ размер на 2400
лева – или малко над този сума, като и ищеца твърди, че е предал на
ответницата този компютър за да може тя да работи в новоотворено с неин
съдружник фотографско студио в гр. Б., като и самата техника е следвало да
има отговарящи за дейността технически параметри. Ищеца приема, че в
следствие и на тази осъществена от него покупка ответницата се е обогатила
до размер на 2400 ,00 лева .
С исковата молба ищеца твърди, че есента на 2017 година за времето от
26.10.2017 година до 06.11.2017 година ответницата е била на екскурзия в
Южна Америка, като и след завръщането си е заявила на ищеца, че при
пътуването и се е наложило да направи допълнителни разходи за които е
взела назаем сумата от 500,00 евро, при което и ищеца е предал на
ответницата посочената сума за да може същата да погаси задължението си -
предоставил и е именно сумата от 1000,00 лева.
Ищецът твърди, че от месец януари 2018 година двамата с ответницата
взели решение да напуснат имота собствен на ответницата, като и двамата са
наели апартамент находящ се на адм. адрес гр. Б. по ул. „П.“, с месечен наем
от 400,00 лева, който е бил предплатен изцяло от ищеца за срок от една
година – до месец януари 2019 година. Ищецът сочи, че имота е бил обитаван
предимно от ответницата, твърди, че за имота разходите по ток и вода са
били заплащани от него, като и ищеца претендира репариране от ответницата
на сумата от 2400,00 лева - представляваща ½ от платения от ищеца наем за
имота – 12 месеца по 400 лева.
Ищеца твърди, че е сторил и разноски в размер на 240,00 лева –
заплатени от него разноски по абонамент за телевизия и интернет, за 6
/шест/ месеца напред считано от месец август 2018 година за жилището
собствено на ответницата – с адрес гр. Б., бл. 6 ап. 30 и жилището наето от
страните – с адм. адрес по ул. „П.“ в същия град .
Всички тези свои претенции, ищецът сочи, че се предявяват с оглед
неосъществено основание, а именно не сключването на брак между страните,
за което ищецът се е надявал да се случи. В условията на евентуалност
исковете са предявени по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, като предвид раздялата на
страните, ищеца счита, че основанието за което е давал средства са
отпаднали. В условията на евентуалност е предявен и субсидиарния иск с
4
правно основание чл.59 от ЗЗД
След размяната на съдебните книжа на основание чл. 131 от ГПК по
делото са дадени два писмени отговора на исковата молба от ответницата
чрез процесуалните ѝ представители, като следва:
Писмен отговор вх. № 3015 от 26.07.2019 година - даден от
ответницата А. Х. Б., чрез процесуалния си представител – адвокат К. Х. И..
Исковете се приемат за неоснователни, като и в дадения писмен отговор
страната е изложила подробно своите възражения по така предявените
искове. Ответницата не оспорва твърденията обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба за това, че за посочения по
исковата молба период от време е съжителствала с ищеца на семейни начала.
С отговора си непосредствено след размяната на съдебните книжа по реда
на чл.131от ГПК ответницата е депозирала и писмено доказателство - заверен
препис от удостоверение за раждане на детето М. М.ов Н. - роден на
16.06.2016 година, родено от родители – майка А. Х. Б. и баща – ищеца по
настоящото дело М. Т. Н.. В този и смисъл ответницата не спори, че от
фактическото съжителство с ищеца е родено посоченото дете М.. С
дадения писмен отговор ответницата приема, че превежданите от ищеца суми
са служили да се покрият общи разноски по домакинството, тъй като ищеца
и ответницата са били във фактическо съжителство – за посочения и по
исковата молба период от време, при наличие на лични и имуществени
отношения характерни за обвързаните от граждански брак съпрузи. С
дадения писмен отговор ответницата не оспорва, че е държала за определен
период от време банкова / дебитна / карта собствена на ищеца, като тя е
теглила суми от картата само със знанието и просъсътванилаа съгласието на
ищеца, като и част от тези теглени от ответницата суми са отивали пряко и
непосредствено за нужди на майката на ищеца. Твърди, че със знанието на
ищеца суми са били теглени и са били предавани на негови приятели.
Ответницата твърди с дадения писмен отговор, че при честите си идвания в
България самия ищец е ползвал и своята карта сам – по негово усмотрение,
поради което и иска за неоснователно обогатяване до посочения размер
ответницата приема за недоказан. Твърди, че лично ищецът е настоявал да се
теглят от неговата сметка по 400,00 лева- за обезпечаване нуждите на детето.
Ответницата с дадения писмен отговор приема за неоснователен иска
предявен в размер на 14562,80 лева – претенция за репариране на разходите,
които ищеца претендира да е бил сторил по закупения на името на
ответницата лек автомобил и разноски по неговата поддръжка. Ответницата
твърди, че описания по ИМ автомобил е нейна собственост и е закупен с
нейни средства.
С така дадения писмен отговор ответницата оспорва и останалите
искове като неоснователни, като излага съображения в тази насока.
С дадения писмен отговор ответницата депозира по делото писмени
доказателства - копие от фактура за закупена на името на ответницата А. Б.
ъглова гарнитура модел ФЛАУЪР, на цена с вкл. ДДС в размер на 639,00
лева, фактура за закупен преносим компютър на името на ответницата А. Б. с
цена 2049,00 лева с вкл. ДДС, както и заверено копие от регистрационен
талон на лек автомобил Мерцедес 320 ML с държавен регистрационен номер
******, регистриран на името на А. Х. Б..
От ответницата е постъпил писмен отговор - вх. №3026 от 26.07.2019
година даден от процесуалния представител – адвокат П. Д. Г. - Добричка
5
адвокатска колегия.
Исковете се приемат за допустими, но неоснователни, като и
процесуалния представител на ответницата адвокат П. Г. излага
съображения в тази насока:
Не се оспорва твърдението на ищеца, за това че страните са били за
определен период от време във фактическо съжителство – което
процесуалния представител на ответницата фиксира за времето от раждането
на детето - 16.06.2016 година до 30.10.2018 година.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва твърденията
на ищеца, за това че за периода от месец септември 2016 година до месец
септември 2018 година, чрез периодични тегления от сметката на ищеца се е
обогатила неоснователно за негова сметка за сума в размер на 24320 лева,
като твърди, че за част от посочения период, а именно за времето от
01.06.2016 година до месец 09.2018 година ищеца често бил в България и през
този период той лично е ползвал дебитната си карта като и се е разпореждал
със сумите по свое усмотрение. В подкрепа на своите твърдения ответницата
с дадения си отговор се позовава на справката издадена от ОД на МВР
Добрич – представена от самия ищец по делото – лист 10 по делото
Удостоверение рег. № 357000-129 от 03.01.2019 година – справка от
автоматизираната информационна система при фондовете на МВР касаещи
задграничните пътувания на ищеца М. Т. Н. за периода от 01.01.2016 година
до 02.01.2019 година, от които и страната прави изводи за честото
пребиваване на ищеца в България и от там налага твърдения, че за този
период от време дебитната му карта е била ползвана приоритетно от самия
ищец, като не отрича все пак, че за определени периоди и тя е имала достъп
до сметката – теглила е със знанието и съгласието на ищеца парични суми –
най вече за покриване разноските по детето.
С дадения писмен отговор ответницата оспорва твърдението, че за
периода от месец септември 2016 година до месец септември 2018 година е
била получила неоснователно посочената сума.
С дадения писмен отговор ответницата оспорва като неоснователен
иска с който се претендира да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
14562,80 лева – представляваща според твърденията на ищеца разходи, които
той е бил сторил по закупен на името на ответницата лек автомобил и
разноски по неговата поддръжка - сума с която и до посочения размер
ответницата се е била обогатила неоснователно за сметка на ищеца:
С дадения писмен отговор ответницата прави твърдения в посока, че
автомобила е нейна лична собственост – и е закупен с нейни лични средства.
В тази и връзка с дадения писмен отговор ответницата е депозирала и
писмено доказателства – договор за покупко – продажба на МПС от
10.03.2016 година с нотариална заверка на подписите от същата дата от
който и договор е видно, че на посочената дата А. Х. Б. е закупила от Ф.П.В.
от гр. Варна следното МПС - лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „ МЛ
320“ рег. № *********** двигател № **********, за сумата от 1500,00 /
хиляда и петстотин / лева.
Ответницата взема становище с дадения писмен отговор по въпроса за
възмездяването на ищеца при и по повод твърдения от него ремонт на покрив
и коминно тяло включен като сума в претенцията за сумата от 1889,00 лева.
Твърди, че по част от тази претенция в размер на 300,00 лева ответницата не
6
следва да е пасивно легитимирана, като по този иск следва да отговаря ЕС на
сградата.
Ответницата с дадения писмен отговор оспорва иска касаещ
претенцията на ищеца тя да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на
2400,00 лева – разноските които ищеца е сторил по закупуването на преносим
компютър – „ Леново“ - модел „ Йога“. Ответницата не оспорва
обстоятелството, че посочения преносим компютър е закупен от ищеца, но
твърди , че същия и е бил поднесен като подарък за Коледа, като и
техническите параметри на устройството и цената му са били личен избор на
ищеца, както и по лично негова преценка са били направени допълнителни
разходи по застраховката на устройството и увеличената гаранция.
С дадения писмен отговор ответницата оспорва и иска за разместени
блага между страните посочен по исковата молба от ищеца, като личен заем
даден на ответницата в размер на 1000,00 лева, като твърди, че липсват
доказателства за даден такъв.
По претенцията в размер на 2400,00 лева - за заплащане на ищеца
посочената сума явяваща се сбор за наем, както и по искането за заплащането
на сумата от 240,00 лева – разноски за платен абонамент за интернет и
телевизия за период от 6 /шест/ месеца за съвместно обитавания от страните
имот находящ се в гр. Б., по ул. „ П.“ ответницата приема следното: Не
оспорва, че страните са обитавали съвместно и с детето си посочения имот от
месец януари 2018 година до месец октомври 2018 година, но твърди, че за
имота не е имало сключен договор за наем – имота е бил собствен на
приятел на ищеца и такъв наем страните изобщо не са договаряли и
заплащали.
С дадения писмен отговор ответницата приема, че изложените от ищеца
обстоятелства не са подкрепени с доказателства, както и че с исковата молба
ищеца не е доказал и наличие на финансови възможности за направата на
такива по вид разходи, поради което и оспорва исковете, както по основание,
така и по размер.
С дадения писмен отговор ответницата твърди, че за периода от месец
декември 2011 година до месец декември 2012 година е била на работа в
САЩ, при което и част от получаваното от нея възнаграждение е било
спестявано. Твърди, че за периода от 2014 година до излизането в отпуск
по майчинство ответницата е била на работа на длъжност менажер при
комплекс „Марина Сити“ гр. Б., като твърди, че е спестявала значителна част
от получаваната от нея работна заплата. Твърди се от ответницата, че
благодарение на кондицията си и здравето си почти до последния месец
преди да роди детето си е била на работа и е била винаги финансово
независима и прилично обезпечена . След раждането на детето ответницата
твърди, че освен заплатения отпуск поради бременност, по договорка с
работодателя си е извършвала и онлайн услуги, които и са носили
допълнителен доход.
С отговора си ответницата твърди, че не е работила за определен
период от време, но това е било по изричното настояване на ищеца - за да
може да полага повече и по – качествени грижи по детето, като и за този
период е била с регистрация при бюрото по труда, като и в тази и връзка
представя писмено доказателства - разпореждане № 242-00-180 1 от
28.05.2018 година видно от което НОИ – ТП Добрич на база на осигурителен
доход за периода от 01.05.2016 година до 30.04.2018 година е отпуснато на
7
ответницата обезщетение за безработица в размер на 27,93 лева на ден.
Ответницата твърди, че при съжителството си с ищеца двамата са разходвали
и нейни парични спестявания.
С отговора си ответницата представя писмени доказателства: заверен
препис от удостоверение за раждане на детето М. М.ов Н., заверен препис
от договор за покупко – продажба на МПС от 10.03.2016 година, заверено
копие от служебна бележка с издател ДГ № 1 „Здравец“ гр. Б. - изх. № 88, от
03.12.2018 година, заверено копие на писмо от Райнна прокуратура гр. Б. до
А. Х. Б. - отговор по жалба по повод открито проследяващо устройство
поставено към собствения и автомобил, копие от разпореждане № 242-00-
180-1 от 28.05.2018 година – с издател НОИ-ТД Добрич, за отпуснато на А.
Б. парично обезщетение за безработица считано от 16.05.2018 година до
15.03.2019 година в размер на 27,93 лева дневно, копие от рег. карта при
Агенция по заетостта – дирекция „Бюро по труда“ Б., заверен препис от копие
от трудов договор № ** 30.01.2019 година.
В съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат Т. П. – АК Варна.
Ответницата редовно призована се явява лично и с процесуалните си
представители: адвокат П. Г. АК Добрич и адвокат К. И. - АК Добрич.
Съдът като взе в предвид обективираното по исковата молба,
становището на ответницата обективирано в дадените от нея два писмени
отговора, от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
разпитаните по делото свидетели: В.П.В.- воден от ищеца, от гр. Б., без
родствена връзка с ищеца и с ответницата, свидетеля Д. Т. Н. от гр.Б., воден
от ищеца, в родствена връзка с ищеца – негов брат, от показанията на
свидетелите водени от ответницата: М.Б. Б. – от гр. Б., в родствена връзка с
ответницата – нейна майка, С.В.Б. от гр. Варна, без родствена връзка със
страните по настоящото дело и свидетеля Г.И.Б., намира за установено по
делото следното от фактическа страна:
Страните по делото се познават от години. Двамата са живели на
семейни начала през процесния период в гр. Б..
На 16.06.2016 година е родено детето М. М.ов Н.. Видно от
представеното удостоверение за раждане детето е родено от майка А. Х. Б. –
ответницата и баща М. Т. Н. – ищеца по делото.
Между страните няма спор за това, че след раждането на детето
настоящия ищец сравнително често се е завръщал за определено време в
България в родния си град Б., за да отделя нужното време за детето.
На 10.03.2016 година видно от представеното писмено доказателство –
договор за покупко – продажба на МПС ответницата Б. е закупила описания
по договора автомобил, като договора е с нотариална заверка на подписите
съответно и на продавача и на купувача. Т.е по достоверната дата на тази
покупка страните не спорят.
Не се спори между страните, че след раждането на детето до момента
на фактическата раздяла на страните, двамата са правили опити да заявят
пред близки и познати връзката си, която следва да се квалифицира, като
едно фактическо съжителство.
За определен период от време страните са обитавали имот, за който се
събраха доказателства, че е собствен на ответницата – дарен от нейната
майка. Страните правили опити да заживеят с детето самостоятелно, но
8
доказателствата налагат извода, че тези им опити са останали без видим
резултат. Последвала е фактическата раздяла на страните, поради което са
възникнали разногласията свързани с разрешаване на въпросите свързани с
вероятно разместване на имуществени блага между страните, като ищецът
твърди по главните искове, че това е с оглед на неосъществено основание, а
именно, че страните не са заживели, като семейство, или с оглед отпаднало
основание – това, че са се разделили и не са във фактически съпружески
отношения.
От показанията на свидетеля В.П.В. се установява, че същият е приятел
на ищеца и покрай познанството си с него познава и ответницата. От
показанията на разпитания по делото се установява, че по отношение на
автомобила страните имали отношение като към своя собственост. Същия
сочи пред съда, че е имал убеждението, че автомобила е закупен със средства
предоставени от ищеца. Твърди, че при едно от срещите си с ищеца двамата
са отишли до комплекса в който работи ответницата. Там в непосредствено
намиращ се клон на банка ищеца направил смяна на опредено количество
британски лири, като и след смяната на парите е предал крупна сума левове
на ответницата, която излязла да ги посрещне пред сградата. Свидетеля имал
убеждението, че тези пари се дават именно за закупуването на автомобила. В
показанията си свидетеля сочи, че в последствие е извършвал ремонтни
дейности по автомобила, като сочи как е ставало разплащането. Ищецът е
имал при него сметка в размер на 1500,00 лева. Твърди, че е извършвал
ремонтни дейности по автомобила до този именно размер, като сочи, че това
са негови разходи за вложен труд, а стойността на подменените от него възли
по автомобила са били закупувани и заплащани от ищеца отделно. Според
показанията на свидетеля и ответницата на няколко пъти е посещавала
сервиза, но тя е заплащала само извършени от него елементарни и
сравнително дребни по обем и стойност ремонти.
От показанията на свидетеля Д. Т. Н. – брат на ищеца твърди се
установява следното: За автомобила който е закупен на името на
ответницата свидетеля има възприятия,че е заплатен от ищеца. Що се касае
до преносимия компютър свидетеля твърди, че същия е закупен с пари на
ищеца, като за параметрите на машината мнение е давал, както свидетеля така
също и техния общ приятел – Т. Консулов, който също като ответницата се
занимава с професионална фотография. За машината свидетеля твърди, че
няма спомени да е бил ползван от брат му, като и почти веднага лаптопа е
предаден за ползване на ответницата. Свидетеля твърди, че все пак дори и от
висок клас лаптопа се е оказало, че има неотстраним технически проблем,
вследствие и на което е бил в последствие върнат за да се ползва гаранцията
му. Свидетеля не може да посочи получена ли е в замяна на негодния лаптоп
нов такъв и в чие владение са намира вещта към момента на съдебните
прения. Свидетеля твърди, че лаптопа е закупен от и с пари дадени от брат
му, за да може да се ползва от ответницата при дейността и като фотограф.
Свидетеля твърди пред съда в показанията си, че брат му е закупувал легло
или подобна мебел, която е монтирал в дома на ответницата, твърди че има
лични възприятия за това, че брат му- ищеца е извършвал и ремонти в дома
на ответницата. Според свидетеля брат му е поемал всички ангажименти по
детето – памперси, перилни препарати щадящи детската кожа, мокри кърпи
са били поръчвани от брат му от Великобритания и са пристигали с
куриерска фирма до дома на родителите им и от там именно и ответницата
е отивала и е вземала каквото и трябва за детето. Свидетелят твърди, че брат
9
му имал дебитна карта, с която ответницата е теглила пари в брой от
сметката на ищеца.
Свидетелката М.Б. Б. в показанията си пред съда сочи, че страните по
делото за период от година и половина са живеели с нея - в едно
домакинство. По скоро дъщеря и с детето си е обитавала за този период
жилището, тъй като ищеца – бащата на внука и е бил на работа в чужбина и
си е идвал периодично. Свидетелката твърди, че преди раждането на детето е
правила ремонт на апартамента с надежда, като дойде детето да е уютно и
да има добри условия за отглеждането му.
Що се касае до претенциите на ищеца то свидетелката твърди, че
смесителните батерии са били сменени от ищеца по негова идея, като въпреки
и това тя твърди, че е заплатила цената им, като сочи пред съда, че е питала
за цената на смесителите, на което и получила отговор от ищеца ,,че струват
двата по 80 лева“. Свидетелката твърди, че веднага му е възстановила
посочената сума. Що се касае до твърдяната покупка дава следното обяснение
: Ищеца поради липсата на достатъчно пространство взел решение и според
свидетелката монтирал в детската стая на детето етажерка, на която да има
възможност да се подреждат играчките на детето – за която и казал, че е
подарък от негови приятели по случай раждането на детето и при тези
обяснения свидетелката твърди, че и тя и дъщеря и повече не са се
интересували за цената. Що се касае до дивана в хола свидетелката твърди,
че действително е поръчала на дъщеря си и на ищеца да търсят такава
мебел, но е посочила цена около 300,00лева. Свидетелката била смутена от
покупната цена на дивана, който и е бил донесен след дни, за който
свидетелката установила че е с цена над 600,00 лева, но твърди, че е
заплатила на ищеца посочената по фактурата цена.
Свидетелката С.В.Б. твърди, че познава страните, но не дава
допълнителна яснота за сторените през процесния период от време разходи
от страните свързани със закупуване на определени вещи, той като и през
този период от време тя е живяла в Норвегия- за период от около една
година.
Свидетеля Г.И.Б. в показанията си сочи, че за времето от 2013 година
до края на 2018 година е бил работодател на ответницата, която и е
получавала трудово възнаграждение в размер над средния за региона. Св. Б.
сочи, че е станал кръстник на детето на страните, но не може с категоричност
да посочи в ежедневието на страните кой от тях и с какви суми е участвал,
тъй като все пак не е бил в целодневна близост със страните по делото.
Следва да се отбележи,че всички свидетели твърдят в показанията си,
че за посочения по исковата молба период от време са имали убеждението,
че страните съжителстват като семейство. Всички сочат на поведение у
страните характерно за млади хора, които стиковат своето поведение за един
съвместен живот занапред.
Съдът кредитира и цени по делото показанията на разпитаните по
делото свидетели до определена степен, като се има предвид разпоредбата на
чл.164 от ГПК относно тяхната допустимост по съответните искове.
Предявени от ищеца искове а именно:
- иск ответницата да върне на ищеца сумата от 24 270 лева , която
ответницата изтеглила от банковата сметка на ищеца в периода м.09.2016г. –
м.09.2018г. с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед
10
на отпаднало основание.
- иск ответницата да върне на ищеца сумата от 1889 лева, за ремонт
и обзавеждане на собственото жилище на ответницата по пера, както следва -
сумата 270 лева, дадена от ищеца за закупуване на смесителна батерия; -
сумата от 200 лева, дадена от ищеца за закупуване на етажерка; - сумата от
300 лева, дадена от ищеца за закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата
от 639,00 дадени от ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура;
сумата от 400 лева, дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на
сградата, с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на
отпаднало основание.
- иск ответницата да върне на ищеца сумата от 2 400 лева ,
съставляваща половината от наемната цена, платена от ищеца за периода
м.01.2018г. – м.01.2019г. за жилище, в което живяла ответницата, с оглед
неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало
основание.
- иск ответницата да върне на ищеца сумата от 240 лева,
съставляваща половината от разходите, извършени от ищеца за доставка на
интернет и телевизия в обитаваните от ответницата жилища в период от шест
месеца, считано от м.08.2018г. всички с оглед неосъществено основание или в
условията на евентуалност отпаднало основание, с оглед неосъществено или в
условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
Тези искове съдът намира за неоснователни и недоказани по главния
иск по чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД и в условията на евентуалност по иска по
чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД като мотивите за това са едни и същи.
На първо място съдът ги намира за неоснователни на основание чл.55
ал.2 от ЗЗД.
В трайната практика на ВКС и съдилищата са разяснени особеностите
при прилагането на института на неоснователното обогатяване за уреждане на
имуществени отношения, възникнали от фактическо съжителство на страните
- напр. р. по гр.д. №608/14 г. на ВнАС, което не е допуснато до касационно
обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3784/15 г. Там е посочено,
че отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават
от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията
между тях са като между съпрузи. В динамиката на съвременното общество
все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески
отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения
между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и
взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за
домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на семейството, материална и морална подкрепа.
Следователно всеки от тях, съобразно възможностите си, имуществото и
доходите си осигурява нормални условия за живот на общото домакинство,
като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични
средства. В Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ е
изяснено, че съзнателното изпълнение на нравствения дълг - чл.55, ал.2 ЗЗД,
представлява основание едно лице да получи нещо от друго, като при
преценката съдът следва да има предвид, че обществото се развива
стремително, включително и взаимните отношения между хората, като се
утвърждават начала на хуманност и отзивчивост.
11
В конкретния правен спор и с оглед твърденията и на двете страни,
същите са живеели на семейни начала, а такъв тип съвместно съжителство
съгласно практиката на ВКС се ползва със същите характеристики и
особености както при наличието на сключен граждански брак между съпрузи.
В този смисъл както сключването на брак, така и съжителството на семейни
начала пораждат семейно правоотношение между съпрузите, респ.
съжителите. Неговото съдържание се характеризира с множество и сложни
взаимни субективни права и правни задължения - имуществени и
неимуществени. Едно от основните задължения, произтичащи от брака и
семейното съжителството, е задължението за грижа и подкрепа между
съпрузите. Взаимната грижа, моралната подкрепа и материалното
подпомагане на нуждаещите се членове на семейството са основно начало в
уредбата на семейните отношения.
По силата на закона правата и задълженията на брачните партньори, са
съсредоточени към осигуряване на семейното благополучие, поради което
Върховният съд посочва в свои решения, че съпрузите нямат един спрямо
друг иск за средствата, изразходвани по време на брака за непосредствени
нужди на семейството, при това независимо от основанието за тяхното
получаване.
Теглените от ответницата суми от кредитната карта на ищеца е с
намерение да се покрият общите разноски на фактическото семейство
(общото домакинство), при наличие на лични и имуществени отношения,
характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи. Затова връщане на
тази използвана за покриване на общите разходи сума не се дължи по
аргумент на чл. 55, ал.2 от ЗЗД, а именно, че ищецът е изпълнил един свой
нравствен дълг. Нещо повече, по отношение на първия иск за теглените суми
в размер от 24 270 лева чрез банковата карта на ищеца, същият се явява
неоснователен и на друго основание, а именно В хипотеза като настоящата,
когато е установено, че е получено нещо на валидно основание /изрично
упълномощаване да се теглят пари от сметка/, което безспорно се установи от
събраните по делото в тази насока гласни доказателства и изявления на
страните, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 предл.2 и 3 от ЗЗД не може
да бъдат уважени. Упълномощаването е еднострА. сделка, която поражда
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето
поведение чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да
търпи в патримониума си правните последици от извършените действия.
Когато упълномощаването е за извършване на действия, свързани с
откриване, закриване, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания,
заплащане на банкови такси и други, отнасящи се до лични влогове и банкови
сметки. Ангажиментът на представителя приключва с осъществяването на
действието. Упълномощаването, само по себе си, не е предложение за
сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици.
Както се установи по делото ищецът доброволно е предоставял банковата си
карта на ответницата и е знаел и одобрявал всички тегления на суми от
банковата му сметка. На следващо място този иск дори да беше основателен,
се явява недоказан по размер с оглед събраните гласни доказателства, а
именно, че през процесния период м.09.2016г. – м.09.2018г. банковата карта е
била държано, както от ответницата, така и от ищеца от брата на последния и
майката на последния, като всички са разполагали с уникалния ПИН код на
тази карта и са извършвали тегления от банковата сметка. По отношение на
извършеният ремонт на покрив и коминно тяло за сумата от 400 лева съдът
12
намира иска в тази му част за недопустим с оглед на това, че ответник по него
следва да бъде етажната собственост на жилищния блок, а не ответницата по
настоящото производство. Относно претенцията за присъждане на сума от 2
400 лева, съставляваща половината от наемната цена, платена от ищеца за
периода м.01.2018г. – м.01.2019г. за жилище, в което живяла ответницата,
липсват каквито и да е писмени или гласни доказателства за заплащането на
такава наемна цена. Посоченото жилище е обитавано от страните по време на
съвместното им съжителство и тяхното дете за периода от 01.2018г. до
първите дни на м.10.2018г. Заявеното с отговора на исковата молба, че имотът
на ул. „ П." е собственост на приятел на ищеца, като за ползването му не е
плащан наем не е оспорено от ищеца. Поради което и в тази част иска дори и
да е основателен е недоказан.
По отношение на останалите искове, които са на значителна стойност и
нямат пряка връзка със съвместното съжителство на страните:
- иск ответницата да върне на ищеца дадената от него сума от 1000
лева, съставляваща личен заем на ответницата към трето лице с оглед
неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало
основание.
В случая безспорно се установява от признанието на ответницата по
чл. 176 от ГПК – сторено в съдено заседание проведено на 06.08.2020
година,че след прибирането на ответницата от екскурзията която е
осъществила до Южна Америка е споделила на ищеца, че парите за самата
екскурзия не са и достигнали и тя е ползвала услугите на фирма за бързи
кредити, при което и ищеца дал разрешение от дебитната му карта да бъде
изтеглена сума до този размер, която сума според признанията на
ответницата тя е внесла по сметка на дружеството за бързи кредити – за да
изчисти задължението си. Това е поето задължение на ответницата към трето
лице, за което задължение тя сама е сключила договор за кредит без знанието
на ищеца. Даването на горепосочената сума от ищеца на ответницата се
доказа и със свидетелски показания по делото, като парите са дадени от
ищеца именно с оглед на надеждата му двамата с ответницата да живеят
съпружески. Това основание обаче не се е осъществило, поради което този
главен иск се явява основателен и следва да се уважи в цялост.
По иска ответницата да върне на ищеца сумата от 6 600 лева , дадена
от ищеца за придобиване от ответницата на лек автомобил и неговата
регистрация с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед
на отпаднало основание.
По делото е налице писмено доказателство – Договор за покупко -
продажба на МПС от 10.03.2016 година с нотариална заверка на подписите,
от който и договор е видно, че на посочената дата ответницата Б. е закупила
от Ф.П.В. следния лек автомобил: марка „ мерцедес“ модел „ МЛ 320“ рег. №
****** рама № *********, двигател № ********** за сумата от 1500,00
лева. Следва да се има в предвид обстоятелството, че за установяване на
договори на стойност над 5000,00 лева съгласно чл. 164 ал. 1 т.3 и т.6 от
ГПК са недопустими гласни доказателства. Това е вещ на значителна
стойност и не е свързана с обикновени разходи за живеещите във фактическо
съпружеско съжителство, и доказаното плащане на сума пари за закупуването
на този автомобил от ищеца е безспорно. Свидетелски показания за сума над
пет хиляди лева, както и такива с които цели опровергаване на съдържанието
на изходящ от страната частен документ какъвто е договорът за покупко
13
продажба на автомобила не са допустими. При тези факти и обстоятелства,
съдът приема и цени като правдиви свидетелските показания, с които се
доказва извършено даване на сума от страна на ищеца на ответницата но само
до сумата описана в договора за покупко продажба. Поради това главния иск
е основателен за до сумата посочена в договора за покупко продажба, а
именно за сумата от 1500 лева, като в останалата му част следва да се
отхвърли като недоказан.
По иска ответницата да върне на ищеца сумата от 6 462.80 лева ,
дадени от ищеца за разходи за резервни части и ремонт както и сумата от 1
586 лева административни разходи за автомобила на ответницата, с оглед
неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало
основание.
В подкрепа на заявените, като сторени от ищеца разноски по
закупуването на резервни части за подмяна на л.ав. Мерцедес, собственост на
ответницата, ищецът е представил проформа фактура-оферта No
****/26.0!.2019г., която своевременно е оспорена от ответницата с аргумент,
че същата е издадена от м. януари 2019г., т.е. след сочения за процесен в
исковата молба период, поради което същата е неотносима към делото и
съдът не я цени като годно доказателство. Отделно, това доказателство не
носи подпис на издател, поради което не представлява доказателство по чл.
180 ГПК. Същото представлява оферта под формата на фактура и би могло да
се цени, като доказателство ако ищецът бе представил доказателство за
извършен авансов превод с основание посочената про-формо фактура. В
случая такива доказателства липсват. Относно сумата от 1586,00лв., заявени,
като заплетени от ищеца суми за административни разходи по автомобила
собствен на ответницата не са представени никакви писмени и гласни
доказателства установяващи разход на средства по основание и размер,
съвпадащи с твърдението на ищеца, още повече че това са административни
разходи и ищеца следваше да разполага с писмени доказателства относно
основанието и размера на извършеното плащане.
С оглед на това тези искове следва да бъдат отхвърлени, като
недоказани както с оглед неосъществено така и в условията на евентуалност
отпаднало основание.
По иска ответницата да върне на ищеца сумата от 2 400 лева , дадена
от ищеца за закупуване на преносим компютър за ответницата, с която сума
се е обогатила без основание с оглед неосъществено или в условията на
евентуалност с оглед на отпаднало основание.
Относно заявената претенция за сума в размер на 2400лв. за закупуване
на Лаптоп Леново-Иога- от доказателствата по делото се установи, че такъв
преносим компютър е закупен от ищеца, но за сумата от 2049лв. , за която
сума е представена фактура от 30.12.2016г., ведно с фискален бон за сума в
размер на 2049.00лв. за комплект преносим компютър марка Леново и
сертификат за застраховка на ел. оборудване № 10005235/10.01.2017г. за
сумата от 260.00лв.. От гласните доказателства, вкл. св. Н., брат на ищеца,
съдът намира за доказано твърдението на ответницата, че същия е бил
поднесен като подарък за ответницата. Макар и с неосъщесдтвено основание
или с оглед отпадане на основанието, а по аргумент на чл. 227 от ЗЗД е
възможно разваляне на договор за дарение, който има за предмет
имуществено право или парична сума, които да не попадат в категорията на
14
обичайните или възнаградителните дарове. Очевидно подаряването на тази
вещ е възнаградително- за раждането на детето, поднесено като подарък за
Коледа, поради което това е отделно основание и е съществувало към
момента на плащане на продажната му цена и не е във връзка с
неосъщественото основание страните да заживеят съпружески или да
продължат да живеят във фактическо съпружество.
По това съображение, съдът намира, че този иск, както главният така и
иска в условията на евентуалност при едни и същи мотиви, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на исковете в условията на евентуалност по чл.59 ал1 от
ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска
връщане на полученото без правно основание обогатяване възниква за
обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същия да се защити.
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднилия се разполага за
защита на нарушеното си право, се намират в положение на субсидиарност.
Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването
на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице
предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства
конкуренцията между тях. Затова ако обеднелия разполага с други искове за
възстановяване на обедняването си-вещен, облигационен, деликтен, а също
така и иск по чл. 55 от ЗЗД - какъвто е настоящият случай, искът по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не може да се конкурира с тях по силата на
чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл са и т. 9 и т. 10 от ППВС № 1/28.05.1979
година, където е посочено, че когато правоимащият може да защити правата
си с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с
иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като с този иск разполага само този, който въобще
не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е
разполагал с друг иск.
По тези съображения съдът намира исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД за
недопустими и като такива производството по тях следва да бъде прекратено.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски.
Ищцовата претенция по исковете се явява в общ размер на 46 847,80
лева.
Уважени искове на обща стойност 2500 лева, което представлява 5% от
общо уважените искове и са отхвърлен до размер на 95 %.
Разноските по делото са сторени от ищеца като държавни такси и
адвокатски хонорари, както на първа така и на въззивна инстанция в размер
на 7770,94 лева .
Предвид процента на уважения размер на иска разноските за ищеца
следва да се уважат до размер на 388,54 лева.
Ответницата от своя страна е направила по делото разноски държавни
такси и адвокатски хонорар на първа и въззивна инстанция в общ размер на
3904,45 лева. Предвид процента на неуважения размер на сбора от исковете
на същата ѝ се следват от ищеца разноски в размер на 3709,22 лева.
Водим от гореизложените съображения , съдът
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни на основание чл.55 ал.2 от ЗЗД и като
недоказани исковете с правно основание чл. 55 ал.1 предл.2 и в условията на
евентуалност предл.3 от ЗЗД, предявени от ищеца М. Т. Н. с ЕГН**********
от гр. Б., общ. Б., обл. Добрич, ****** против А. Х. Б. с ЕГН ********** от
гр. Б., ж.к. ********, по силата на които се претендира ответницата да бъде
осъдена да върне на ищеца:
1. Сумата от 24 270 лева, която ответницата изтеглила от банковата
сметка на ищеца в периода м.09.2016г. – м.09.2018г. с оглед неосъществено
или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
2. Сумата от 1889 лева, за ремонт и обзавеждане на собственото
жилище на ответницата по пера, както следва - сумата 270 лева, дадена от
ищеца за закупуване на смесителна батерия; - сумата от 200 лева, дадена от
ищеца за закупуване на етажерка; - сумата от 300 лева, дадена от ищеца за
закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата от 639,00 дадени от ищеца на
ответницата за закупуване на ъглова гарнитура; сумата от 400 лева, дадена от
ищеца за ремонт на комина и покрива на сградата, с оглед неосъществено или
в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
3. Сумата от 2 400 лева, съставляваща половината от наемната цена,
платена от ищеца за периода м.01.2018г. – м.01.2019г. за жилище, в което
живяла ответницата, с оглед неосъществено или в условията на евентуалност
с оглед на отпаднало основание.
4. Сумата от 240 лева, съставляваща половината от разходите,
извършени от ищеца за доставка на интернет и телевизия в обитаваните от
ответницата жилища в период от шест месеца, считано от м.08.2018г. всички
с оглед неосъществено основание или в условията на евентуалност отпаднало
основание, с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на
отпаднало основание.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете с правно основание чл.55 ал.1
предл.2 и в условията на евентуалност предл.3 от ЗЗД предявени от ищеца М.
Т. Н. с ЕГН********** от гр. Б., общ. Б., обл. Добрич, ******** против А. Х.
Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. ********, по силата на които се
претендира ответницата да бъде осъдена да върне на ищеца сумата от 6
462.80 лева, дадени от ищеца за разходи за резервни части и ремонт както и
сумата от 1 586 лева административни разходи за автомобила на ответницата
с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало
основание.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл.55
ал.1 предл.2 и в условията на евентуалност предл.3 от ЗЗД предявени от
ищеца М. Т. Н. с ЕГН********** от гр. Б., общ. Б., обл. Добрич, ********
против А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. ********, по силата на които
се претендира ответницата да бъде осъдена да върне на ищеца сумата от 2 400
лева, дадена от ищеца за закупуване на преносим компютър за ответницата с
оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало
основание.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 предл.2 от ЗЗД А. Х. Б. с ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. Балик, бл. 6 вх. Б , ап. 30 да върне на М. Т. Н. с
ЕГН********** от гр. Б., общ. Б., обл. Добрич, ул.********, сумата от 1000
16
лева, съставляваща личен заем на ответницата към трето лице, която сума е
получила от ищеца с оглед неосъществено основание, ведно със законната
лихва от дата на депозиране на исковата молба – 17.05.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 предл.2 от ЗЗД А. Х. Б. с ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. ******* да върне на М. Т. Н. с ЕГН********** от
гр. Б., общ. Б., обл. Добрич, ******, сумата от 1500 лева, дадена от ищеца за
придобиване от ответницата на лек автомобил с оглед неосъществено
основание, ведно със законната лихва върху тази сума от дата на
депозиране на исковата молба – 17.05.2019 година до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля като недоказан иска за горницата
над тази сума до пълният му размер от 6 600 лева.
ОСЪЖДА А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. *******, да
заплати на М. Т. Н. с ЕГН********** от гр. Б., общ. Б., обл. Добрич,
ул.********, сумата от 388,54 лева сторени по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Т. Н. с ЕГН********** от гр. Б., общ. Б., обл. Добрич,
ул.********, да заплати на А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. *******,
сумата от 3709,22 лева, сторени по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените в условията на
евентуалност искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД като недопустими.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
17