№ 914
гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 1.03.2022 г. на ищеца Д. Г. Г. чрез адв. Й. Й. срещу
определението от 31.01.2022 г. по гр. дело № 14175/2020 г. на Софийския градски съд, І-19 състав,
с което е оставена без уважение молбата на същия за изменение на решението от 30.11.2021 г. в
частта за разноските.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е отказал да присъди възнаграждение на адвоката на
ищеца по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Неправилно било прието, че ответникът не е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба
изпълнителното производство срещу ищеца все още не е било прекратено, което обуславяло и
правния интерес от водене на настоящото дело.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да уважи искането на ищеца по чл. 248 ГПК.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД в писмения отговор на процесуалния си представител, оспорва
частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 22.12.2020 г., с
която ищецът Д. Г. Г. е предявил срещу ответника „Банка ДСК“ ЕАД обективно съединени искове
за установяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 6.04.2012 г. по ч.гр.д. 15623/12
г. на СРС, 38 състав, по изпълнителен лист от 9.04.2012 г. по ч.гр.д. 15624/2012 г. на СРС, 42
състав, по изпълнителен лист от 25.04.2012 г. по ч.гр.д. 15625/2012 г. на СРС, 36 състав, по
изпълнителен лист от 9.05.2012 г. по ч.гр.д. 15513/2012 г. на СРС, 48 състав, като погасени по
давност. Твърди се, че тези изпълнителни листове са издадени в полза на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, чийто правоприемник се явявал ответникът, като въз основа на тях срещу
1
ответника било образувано изп. дело № 20128520400841 на ЧСИ К. П.. Твърди се, че на 10.06.2013
г. към взискателя било извършено плащане в размер на 288 265,08 лв., с което са погасени част от
вземанията по изпълнителния лист от 6.04.2012 г. по ч.гр.д. 15623/2012 г. на СРС. Останалата част
от вземанията не била погасена, а след 10.06.2013 г. и до момента не били извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство било прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Спрямо тези вземания изтекла и погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, поради
което ищецът имал интерес да се установи недължимостта на сумите. Поискано е присъждане на
съдебни разноски, вкл. тези за адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба е приложено пълномощно от ищеца в полза на адв. Й. Й. за процесуално
представителство, както и договор за правна защита от 6.08.2020 г. В същият е уговорено, че
правната защита се предоставя безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като ищецът е
материално затруднен.
В подадения на 1.07.2021 г. отговор на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е заявил,
че признава, че след 10.06.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното
производство, поради което то е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 11.06.2015 г. Заявява,
че признава, че процесните вземания са погасени по давност и банката не претендира същите от
ищеца. От момента на прекратяване на изпълнителното производство не било образувано ново и
не били предприемани нови изпълнителни действия. Поради това е заявено становище, че банката
не е дала повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да се възложат на ищеца.
В първото заседание на 8.11.2021 г. процесуалните представители на ответника са потвърдили
заявеното признание на исковете.
С решение от 30.11.2021 г., постановено по реда на чл. 237 ГПК, съдът е уважил предявените
отрицателни установителни искове. Въпреки това е прието, че на ответника не следва да се
възлагат разноските по делото, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и е признал
исковете. Решението е връчено на ищеца на 15.12.2021 г.
С молба от 29.12.2021 г. процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде изменено
решението от 30.11.2021 г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Срещу молбата е подаден отговор от 20.01.2022 г. от ответника.
За да постанови обжалваното определение от 31.01.2022 г., с което е оставил молбата без
уважение, СГС е повторил същите аргументи, както по решението – че ответникът не е дал повод
за завеждане на делото.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
На първо място, предмет на искането по чл. 248 ГПК не са разноски в полза на ищеца, а са
разноски в полза на неговия адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА. Подобно искане обаче е било заявено за
първи път едва в молбата по чл. 248 ГПК. Същото не е заявено до устните състезания в
първоинстанционното производство. В първото и единствено заседание на 8.11.2021 г. ищецът не
се е явил, нито негов представител. Не е депозирана и молба преди заседанието с подобно искане.
Такова искане не се съдържа и в исковата молба – в нея на стр. 4 е заявено следното искане: „ Моля
да осъдите ответника да ми заплати разноските, сторени от мен в настоящото съдебно
2
производство, включително тези за адвокатско възнаграждение“. Очевидно е, че искането е само
за направени от ищеца разноски. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА не са сторени от ищеца
разноски, а са разноски в полза на адвоката, които той може да претендира за себе си. Искането за
присъждане на подобно възнаграждение в полза на адвоката не е направено в исковата молба, нито
в друго писмено изявление в първата инстанция до приключване на устните състезания.
Направеното едва в молбата по чл. 248 ГПК подобно искане се явява несвоевременно и
преклудирано. Това е достатъчно за неоснователност на молбата, още повече, че не е бил
представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
На второ място, съобразно 78, ал. 1 и 2 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно на уважената част от иска, освен ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска. В случая правилно СГС е приел, че е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която разноските са в тежест на ищеца. Ответникът е заявил признание на
иска в отговора по чл. 131 ГПК и първото заседание – заявил е, че признава, че вземанията са
погасени по давност. Заявил е признание и на факта, че след 10.06.2013 г. не са извършвани
изпълнителни действия срещу ищеца, вследствие на което изпълнителното производство срещу
него е било прекратено поради перемпция на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Самият ищец също твърди
подобно прекратяване по право в исковата молба, поради което заявлението му в обратен смисъл в
частната жалба буди недоумение. Не се установява висящност на някакво изпълнително
производство спрямо ищеца към датата на подаване на исковата молба. Самата погасителна
давност също е изтекла далеч преди подаване на исковата молба – през 2018 г. Не се твърди и
установява ответникът след 2013 г. да е предявявал претенциите си спрямо ищеца по процесните
изпълнителни листове. По тази причина следва да се приеме, че той не е дал повод за завеждане на
настоящото дело, а същевременно е признал и исковете. Ето защо налице е хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, поради което и на това основание ответникът не дължи претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 31.01.2022 г. по гр. дело № 14175/2020 г. на Софийския
градски съд, І-19 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен
срок от връчването на преписи на двете страни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3