Решение по дело №42/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно анд № 42/2023г. е образувано по жалба на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири“ гр.София/ДПУСЯ/, ЕИK *********, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение № 43/15.03.2023 г. по анд № 20222330201089/2022г. по описа на Районен съд Ямбол.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-138/21.09.2022 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на ДПУСЯ за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.200 ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че вмененото административно нарушение представлява маловажен случай и са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на процесното наказателно постановление, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощения такъв е постъпило становище по жалбата, с което същата се оспорва, като се претендира оставяне в сила на решението на ЯРС с присъждане на направените разноски на тази инстанция.

Представителят на ЯОП пледира за неоснователност на подадената жалба, поради липса на наведените в същата касационни отменителни основания.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 43/15.03.2023 г. по анд № 20222330201089/2022г. по описа на Районен съд Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-138/21.09.2022 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на ДПУСЯ за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.200 ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

За да постанови своя съдебен акт ЯРС е приел за установено от фактическа страна, че с Договор за дарение № ДС-13-00004-01.11.2019 г. Община Тунджа е прехвърлила безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовир с площ 171,744 дка, находящ се в землището на с. Каравелово, обл. Ямбол, като с Акт № 3973 за публична държавна собственост на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовира.

На 16.02.2021 г. служители в РД НЯСС „Югоизточна България“, офис Ямбол към ДАМТН-София извършили проверка на процесния язовир, при която с констативен протокол № 06-02-25/17.02.2021 г. било дадено предписание на ДПУСЯ, а именно да се извършат ремонтно-възстановителни работи за привеждане на основния изпускател/ОИ/ в експлоатационно състояние, със срок на изпълнение 31.08.2021 г. Проверката била извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ който бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.

На 11.01.2022 г., след изтичане на срока за изпълнение на така даденото предписание, била извършена последваща проверка на язовира, при която е установено, че предписанието не е изпълнено, а изходната шахта на основния изпускател е запълнена със земна маса, което обстоятелство е отразено в съставения КП № 09-01-4/11.01.2022 г. На 28.03.2022 г. на ДПУСЯ бил съставен АУАН за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл. 190а, ал.1, т.З от ЗВ, а впоследствие на 21.09.2022 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и оспореното наказателно постановление.

При така установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване на административното нарушение и издаване на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на издадения санкционен акт само на това основание. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е дал отговор на всички доводи в първоначалната жалба за твърдяното наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ЯРС е счел, че е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и срока по ал. 3 на същия текст за издаване на НП.

От материално правна страна първоинстанционния съд е формирал извод, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение от страна на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири“ гр.София изразяващо се в неизпълнение на предписанието на контролните органи от ДАМТН-София, в срок до 31.08.2021 г. да бъдат извършени ремонтни дейности по изходната шахта на основния изпускател със запълнена земна маса за язовир, в ПИ № 362000.35.84, находящ се в землището на с. Каравелово, обл. Ямбол. ЯРС е посочил, че наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в минималния предвиден размер в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, поради което не са налице основания за нейното изменение.

ЯРС е изложил мотиви и в насока, че процесното нарушение се характеризира с по- висока степен на обществена опасност, с оглед реалната опасност, която представлява язовира за живота, здравето и имуществото на живущите около него, поради което не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на ЯРС. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила

Съгласно чл.218, ал.1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на оспореното решение. В тази връзка изцяло неоснователен е основния довод в касационната жалба, че при постановяване на решението си ЯРС не е отчел обстоятелството, че органите на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не са материално компетентни да извършват проверки на техническото състояние на язовири и съответно да налагат санкции при констатирани нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Досежно твърдяната необоснованост на оспореното съдебно решение следва да се посочи, че съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, т.е. необосноваността не е касационно отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК.

Поради изложеното ЯАС приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон поради което жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенциите за разноски в производството от страна на процесуалния представител на ответника по касация се явяват основателни. Касаторът следва да бъде осъден на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ЯАС определя същото в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, ЯАС, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/15.03.2023 г. по анд № 20222330201089/2022г. по описа на Районен съд Ямбол.

ОСЪЖДА Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири“ гр.София, ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

	Председател:	/п/  не се чете
	Членове:	1./п/ не се чете 2./п/ не се чете