№ 14589
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110125481 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. П., чрез адв. А.,
срещу „З К.* АД АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
23.12.2019 г. станал собственик на следния недвижим имот: празно дворно място с площ
678 кв.м., което по сега действащия устройствен план съставлявало УПИ ХII – 563, в
квартал 17, по плана на с. Р, общ. К обл. С.З, при граници: улица, ******** и *******
Твърди, че след закупуването на посочения имот установил, че неправомерно била
поставена ограда, която отнемала чат от него и го придавала фактически към съседния
*******, собственост на З Т.Ч и ССЧ, като наследници на С К Ч. Поддържа, че в *******
ответното дружество, като наемател, било изградило както ограда, навлизаща в имота на
ищеца, така и съоръжение-оранжерия, част от която също навлизала в собствения на ищеца
имот. За да установи тези факти и обстоятелства ищецът се обърнал към геодезист, който
срещу съответно възнаграждение изготвил комбинирана скица и от измерванията се
установило, че с така ситуираната ограда се отнемали 133 кв.м. от имота на ищеца, а самата
оранжерия заемала 44 кв.м. от него. След това ищецът провел разговори както със
1
собствениците на *******, така и с управителя на ответното дружество, вследствие на което
на ищеца били представени както нотариален акт за собственост на *******, така и
договора от 20.08.2012 г. за наем на съседния имот, сключен с ответното дружество.
Поддържа, че ответното дружество неправомерно ползвало част от имота на ищеца, а
именно описаните 133 кв.м. Твърди, че закупил имота с цел застрояване и ползване, като
придобил право да построи жилищна сграда с площ 163 кв.м., гараж със застроена площ 48
кв.м. и плътна ограда с височина до 2,20 м по източната вътрешна регулационна линия, с
дължина 20,60 м. Навежда доводи, че било нарушено правото на собственост на ищеца, от
една страна, а от друга страна били създадени пречки за реализирането на правото на
строеж. Ищецът провел множество разговори с изпълнителния директор на ответното
дружество, като му предложил да се договорят за възмездно ползване, но последният
отказал и заявил, че нито ще заплаща, нито ще преустанови ползването. Впоследствие
ищецът се обърнал към адвокат, който срещу възнаграждение изготвил писмена покана за
уреждане на отношенията между ищеца и ответното дружество, като изпълнителният
директор на последното първоначално декларирал желание за спогодба, но впоследствие не
предприел нищо. Вследствие на това ищецът се почувствал изключително напрегнат и в
безизходица, като единствената му останала възможност била да защити правото му по
исков ред, с оглед на което подал искова молба, по която било образувано гр.д. № 306/2022
г. по описа на Районен съд К с предмет искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.
След образуване на съдебното производство оградата и съоръжението, разположени в имота
на ищеца, били премахнати изцяло през м.02.2023 г. В резултат на гореописаните действия
ищецът бил лишен от правото да владее и ползва част от имота си за периода от 23.12.2019
г. до м.02.2023 г., като отделно от това бил лишен и от възможността да реализира правото
си да застрои имота. Поддържа, че поведението на управителя на ответното дружество било
не само противоправно, но общочовешки укоримо, като същият демонстрирал чувство на
безотговорност и пълно несъобразяване както със законовите норми, така и с морално-
етичните неписани правила на поведение. В този период от време ищецът бил със засегнато
чувство на справедливост, депресиран от така създалата се ситуация, не можел да спи,
започнал да вдига кръвно налягане, изживял душевна болка и страдание, трудно се справял
с ежедневната си работа, социално се дистанцирал от близки и приятели. Отделно от
гореизложеното ищецът извършил и следните разноски: 200 лв., заплатени на геодезист за
изготвяне на комбинираната скица, 200 лв. за отбелязване на границата между имотите,
както и 300 лв. за адвокатски услуги – консултиране и изготвяне на покана за доброволно
уреждане на отношения, а претърпените неимуществени вреди оценява на сумата в размер
на 1500 лв. На следващо място, за описания по – горе период, през който бил лишен от
правото на ползване на част от собствения му имот, ищецът претендира сумата в размер на
2460,50 лв. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2200 лв., представляваща претърпени имуществени
вреди, както и сумата в размер на 2460,50 лв., представляваща обезщетение за ползване на
процесния недвижим имот без правно основание за периода от 23.12.2019 г. до м.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г., до
2
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на „З К.* АД АД да заплати на
Д. К. П. сумата в общ размер на 2200 лв., от които: 1500 лв., представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание; 700 лв. - представляващи
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за изготвяне на комбинирана скица,
отбелязване на границата между имотите и адвокатско възнаграждение, които са били
претърпени вследствие от ползване от ответника без основание на част от недвижим имот,
собственост на ищеца, находящ се в с. Р, общ. К обл. С.З, при граници: улица, ******** и
***** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
2/ с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на „З К.* АД АД да заплати на Д. К. П.
сумата от 2460,50 лв., представляваща обезщетение за ползване на част от недвижим имот,
находящ се в с. Р, общ. К обл. С.З, при граници: улица, ******** и ***** за периода от
23.12.2019 г. до м.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние
(действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. За да се
ангажира отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се установят
освен посочените по – горе общи предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, така и допълнителният факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
УКАЗВА на ищеца по исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно: деяние, което е
противоправно, че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между тези вреди и противоправното деяние.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на обратно
3
доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че ответникът е ползвал през
исковия период процесният недвижим имот без правно основание за това, както и размера
на претендираното обезщетение.
УКАЗВА на ответника, при установяването на горните факти, че в негова
доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че за
посочения от ищеца период е заплатил претендираната сума в размер на 2460,50 лв. за
ползването на имота, находящ се в с. Р, общ. К обл. С.З.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания относно обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за изискване и
приобщаване на цялото гр.д. № 306/2022 г. по описа на Районен съд - К тъй като не е
необходимо за правилното решаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
4
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако за изпълнението на някои от указанията е указан от съда по –
кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2024г. от
14:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5