№ 826
гр. Варна , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500353 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх. № 286730/03.12.2020г. от К. В. К. ЕГН ********** от
гр. Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, № 25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу разпореждането №
264812/29.09.2020г. по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ХХХIII състав на ВРС, в частта, с което е
постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение,
която е разпоредено да се издаде за осъждането му да заплати на детето К. К. К. ЕГН
**********, действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д., сумата от 20000.00лв.,
представляваща месечна издръжка за детето за периода от м.01.2019г. до м.08.2020г.,
дължима въз основа на брачен договор от 18.10.2013г. с нотариална заверка на подписите на
страните К. В. К. и К. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението-28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 400.00лв., представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 1000.00лв., представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 от ГПК.
Обжалва се законосъобразността на подстановеното разпореждане, в частта, в която е
допуснато незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение, като
намира ,че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 от ГПК. Документът, въз о8снова на
който е издадена заповедта не е редовен от външна страна и нте удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на заявителя, доколкото този документ не е такъв по чл. 417 от ГПК.
Счита, че брачният договор, който е предвиден с приемането на новия СК, в сила от
01.09.2009г. не е „спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите“ по
смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК, доколкото тази формулировка касае чисто облигационни
отношения, каквито не са отношенията, свързани с издръжката между родители и деца или
съпрузи. Не е бил според жалбоподателя представен и оригинала на документа по чл. 417 от
ГПК, каквото изискване съществува в разпоредбата на чл. 418, ал. 1 от ГПК.
Моли се да бъде отменено обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и за
обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК К. К. К. ЕГН **********,
действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д. оспорва частната жалба, като
неоснователна. Независимо от това ,че брачният договор е уреден в СК, това не го лишава
от възможността да покрие изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК. Брачният договор е
1
бил представен в оригинал и са направени съответните отбелязвания.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане, доколкото
се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, като подадена в срок, след като е
входирана под № 286730/03.12.2020г., а ПДИ по изп.д. № 20207180401137 на ЧСИ
Ст.Костова-Данова е връчена на К. В. К. на 03.11.2020г., насочена е срещу акт, който
подлежи на обжалване в частта относно оспорване на разпореждането за незабавно
изпълнение, на осн. чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Видно от представеното ч.гр.д. № 12105/2020г. на ХХХIII състав на ВРС, издадено е
разпореждане № 264812/29.09.2020г., с което е разпоредено издаването на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК, както и
изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението, както и за реализираните от
заявителя разноски, описани в заявлението. Постановено е незабавно изпълнение на осн. чл.
418, ал. 1 от ГПК. Със заповед за изпълнение № 260430/29.09.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12105/2020г. на
ВРС, е разпоредеено длъжникът К. В. К. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Св.Ив.Рилски“,
№ 25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, да заплати на кредитора К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез
майка си и законен представител К. Ж. Ж. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна,
бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д., сумата от 20000.00лв., представляваща месечна
издръжка за детето за периода от м.01.2019г. до м.08.2020г., дължима въз основа на брачен
договор от 18.10.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните К. В. К. и К. Ж. Ж.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 400.00лв.,
представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
и сумата в размер на 1000.00лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в преценката си дали жалбата срещу разпореждането
за незабавно изпълнение е основателна, следва да изхожда от това дали представеният
документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК е редовен такъв от външна страна, удостоверяващ
подлежащо на изпълнение вземане на кредитора спрямо длъжника, както и дали
заявлението отговаря на изискванията на закона.
Според чл. 417 ГПК, по реда на заповедното производство, могат да се претендират
притезания, които се основават на изрично изброени в закона документи. В т. 3 са изброени
документите, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за изпълнение, като
изискването на закона е документът да съдържа в себе си задължението: задължение за
заплащане на парична сума, на заместими вещи или за предаване на определени вещи, т.е.
законодателят не се интересува от вида на договора, а в полза на кредитора да е уговорено
по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Освен това,
притезанието трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че брачният договор не представлява
документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК, независимо, че с него се уреждат
отношения и е предвиден в СК. е позоваването от жалбоподателя на чл. 418, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3
ГПК, подадено от молителя в качеството му на кредитор, е основано на уговорката в раздел
IV по чл. 5 от брачния договор подписан между К. Ж. Ж. и К. В. К. от 18.10.2013г., с
нотариална заверка на подписите им и на съдържанието рег. № 3877 и съответно рег. №
3878 от 06.11.2013г. на нотариус Янчо Несторов, по силата на която бащата К.В. Колов се е
задължил да заплаща в полза на детето си К. К. К., чрез неговата майка и законен
представител К. Ж. Ж. месечна издръжка в размер на 1000.00лв., платима до пето число на
месеца, за който се дължи издръжката. Видно, налице е договор с нотариална заверка на
подписите относно съдържащото се в него задължение на бащата да заплаща в полза на
2
детето си месечна издръжка в размер на 1000.00лв. месечно, дължима до 5-то число от
месеца, за който се дължи издръжката. Заявлението е за издаване на заповед за изпълнение
за издръжка за двадесет месеца, считано от м.01.2019г. до м.08.2020г. включително и по
1000.00лв. на месец, според уговореното в представения брачен договор и е подадено на
28.09.2020г. Общата стойност на задължението съответства на паричното вземане, посочено
в т. 9 от заявлението-20000.00лв. и там изрично е отразено, че това е дължима издръжка за
детето К. К. К. за периода от м. 01.2019г. до м.08.2020г. по сключения и подписан брачен
договор от 18.0.2013г. Налице е задължение на бащата за заплащане на парична сума, а в
полза на кредитора-детето Кристиян е уговорено по вид и размер право, което да подлежи
на принудително изпълнение. Следователно брачният договор от 18.10.2013г. в частта на
уговорките в чл. 5 съответства на документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че документът по чл. 417, ал. 1 ,т. 3 от ГПК не е бил
представен в оригинал. Видно от молба вх. № 269711/01.10.2020г. е представен оригинала на
брачния договор от 18.10.2013г. и е изготвена забележката на л. 10 от ч.гр.д. № 12105/2020г.
на ХХХIII състав на ВРС от секретаря на състава, че оригиналът е предаден на
административния секретар и заведен в регистъра с № 140/02.10.2020г. С молба №
270824/06.10.2020г. е поискано и след надлежно отбелязване за сумите по издадения ИЛ, на
12.10.2020г., след справка е разпоредено от съда връщането на оригинала на брачния
договор, което е станало на 13.10.2020г., според приложената на л. 23 разписка.
Не следва отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на
издадения по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ВРС изпълнителен лист.
Частната жалба е изцяло неоснователна.
Няма искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в
този смисъл.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 286730/03.12.2020г. от К. В. К. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, № 25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу
разпореждането № 264812/29.09.2020г. по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ХХХIII състав на
ВРС, в частта в която е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение
на парично задължение, която е разпоредено да се издаде за осъждането му да заплати на
детето К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д.,
сумата от 20000.00лв., представляваща месечна издръжка за периода от м.01.2019г. до
м.08.2020г., дължима въз основа на брачен договор от 18.10.2013г. с нотариална заверка на
подписите на страните К. В. К. и К. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-28.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 400.00лв., представляваща съдебни разноски за заплатена държавна
такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 1000.00лв., представляваща съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК и съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4