Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. София,
05.01.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на
четиринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Ек.К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 9274 по описа за 2013г. на СГрС, І-5 състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г).
Образувано е по искове, предявени с искова молба
вх. №
80211/05.07.2013г. на Д.М.А., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. Н.Д.,***, офис 18 срещу „Д.З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, с
която е поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ вр. с чл. 45,
чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД
да й заплати сумите, както
следва: сумата от 280 000лв.,
ведно със законната лихва от 08.09.2010г. до изплащането им, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травми, причинени на 08.09.2010г. в с . С., ул. Кирил и Методий” от
виновно противоправно поведение на М.Е.М., ЛНЧ ********** като водач на автомобил
„Фолксваген Пасат”, рег. № ********, застрахован при ответника Д.З.”АД по
застраховка „Гражданска отговорност” полица №085090122724/22.01.2010г. Навела е
твърдения, че след потегляне на автобус пресичала пътно платно и била ударена
от автомобила, водач на който не контролирал непрекъснато превозно средство и
не бил с достатъчно ниска скорост, позволяваща спиране съобразно чл. 65 от ЗДвП, в следствие на което не спрял, реализирал
удар с ищцата в и ищцата претърпяла телесни повреди, представляващи контузия на
главата, контузия на мозъка, счупване на черепа, кръвоизлив под твърда мозъчна
обвивка, счупване на лява бедрена кост в дисталния край на коляното, претърпяла
две тежки операции. Претендирал е разноски.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
водач на автомобил не бил провел виновно
противоправно поведение от което да са причинени процесните вреди, той бил в
обективна невъзможност да предотврати ПТП и това била причината и за
прекратяване на наказателното производство, отделно ищцата обективно допринесла
за настъпването на вредите , като пресичала пътно платно на необозначено за
същото място, появявайки се внезапно на пътно платно, бягайки, без да се огледа
и да даде знак за действията си и да съобрази скорост и разстояние до
приближаващи се превозни средства, а е имала възможност за същото и така би предотвратила
настъпване на ПТП. Същевременно, водачът
на автомобила провел адекватно поведение, като незабавно задействал спирачна
система, но въпреки това нямал обективната възможност да предотврати ПТП. Посочил е , че в случая
водач не е бил длъжен да предположи появата на пешеходеца, доколкото
местопроизшествие не била в близост на спирка или до място за пресичане на
пешеходци, автобусът , зад който изскочила ищцата, потеглил след неправомерно
спиране, а и не бил в пътно платно на автомобил, поради което и чл. 65 от ЗДв.П. не намирал приложение.
Оспорил е размер на иска като прекомерно завишен. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приета неоспорена от страните полица по
застраховка Гражданска отговорност № 085090122724/22.01.2010г., съгласно която на
22.01.2010г. ответникът е сключил с „Л.”ООД
договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „ Фолксваген
Пасат”, рег. № ******** за периода от 23.01.2010г. до 22.01.2011г. за територия
на Република България при застрахователна сума в размер на минималните такива
за период на договора.
По делото са приети
констативен протокол за ПТП № 15/08.09.2010г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.09.2010г., скица, съставени
от органи на МВР, които са посетили местопроизшествие, носещи подпис за тях,
Постановление по досъдебно производство № 254/2010г. на РП-Б., съгласно които
на 08.09.2010г. М.М. управлявал автомобил „ Фолксваген Пасат”, рег. № ********
по ул. „Кирил и Методий” в с.С. и след кръстовището с ул. „Янтра” блъснал
пресичащата от ляво на дясно ищца, която
претърпяла телесни увреждания, пътното платно било двулентово, от двете страни
има банкет от затревена площ на нивото на пътното платно, пътят е с асфалтова
настилка, суха и без неравности, участък е прав и без наклон, няма пешеходни
пътеки или преходи, няма пътни знаци и светофари, автомобил е бил със счупено
панорамно предно стъкло с два центъра на счупване, наказателното производство
срещу водача на автомобила е прекратено поради липса на проведено от него
противоправно поведение-ищцата била излязла зад автобус, движещ се към
гр.Добрич, като водач на автомобил, движещ се към гр.Б. със скорост от
45-48км/ч., можел да я възприеме след като излезе зад автобуса, тоест само на
около 5-5,3м. преди удара, а за да спре му били нужни около 30-33м., нямал обективна възможност да реагира и да
предотврати удар.
По делото са приети
протоколи от 04.10.2011г., 16.10.2012г., издадени от Медицинска комисия към МЗ,
амбулаторни листове, изследвания, съгласно които ищцата е освободена от
физическо възпитание за учебните 2011г/2012г. и 2012г/2013г. поради фрактура на
черепа темпоро-окципитално в ляво, хематом и мозъчна контузия, на 09.12.2010г. и
16.05.2016г. при преглед е установено, че фрактурата на бедрената кост е в
стадий на пълна консолидация, към май 2016г. е установено че движенията в
колянна става са напълно възстановени, на 28.10.2010г. при преглед е
установено, че няма оплаквания от увреждането с
диагноза „епидурален кръвоизлив” , при направено магнитно-резонансово
изследване на 05.01.2012г. е установено нормален образ на главния мозък,
По делото са приети
епикризи от 29.09.2010г., от 07.11.2010г., издадени от МБЛАЛ „Св.
Анна-гр.Варна” АД, епикриза от 21.09.2010г., издадена от МБАЛ-Добрич” АД, съгласно
които ищцата е била приета за 13 дни в ортопедично отделение на болница в
гр.Добрич на 08.09.2010г. , поставена
е основна диагноза „счупване на долния
край на лява бедрена кост” и придружаващи заболявания „фрактура на главата,
контузия на мозъка, подостър субдурален хематом в ляво”, на 09.09.2010г. е
извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с
метална остеосинтеза, на 21.09.2010г. е приета за 9 дни в неврологично
отделение на болница в гр.Варна, поставена е диагноза „фрактура на черепа,
мозъчна контузия, епидурален хематом окципитално и субокципитално в ляво,
извършена е операция за евакуация на хематом, на 04.11.2010г. постъпва в
неврологичното отделение на болницата в гр.Варна за 4 дни за пластика на
дефекта на черепа, извършена е операция като е направена пластика с титаниева
мрежа.
По делото е приета
Епикриза от 01.11.2011г., издадена от МБЛАЛ- Б.”ЕООД, съгласно която на 22.10.2011г.
ищцата е постъпила в неврологичното отделение на болницата в гр.Б. за 10 дни,
поставена е диагноза „парализа на бел в дясно, състояние след операция на
глава, контузия на мозък, хематом , краниопластика, проведено е лечение с
медикаменти.
Разпитан по делото св. И. е заявил, че с ищеца са съседи в
с.С., през 2010г. станал очевидец на претърпяното от нея пътнотранспортно произшествие. Посочил е, че в края на лятото -
началото на есента на 2010г. се прибирал пеша от работа, вървял по главния път Б.-Добрич, който
преминавал през с.С., видял че на главния път спрял автобус от редовната линия
на градския транспорт, този автобус винаги спирал там и това се знаело,
независимо, че там нямало автобусна спирка, нямало обозначение за такава, нито
пешеходна пътека, от автобуса слезли няколко човека и пресекли пътното платно
пред автобуса преди той да тръгне, след това автобуса потеглил, а ищцата,
започнала да пресича пътното платно зад автобуса. Заявил е, че в момента, в който ищцата
започнала да пресича пътното платно слезлите от автобуса пътници вече били
пресекли пътното платно, автобусът се бил отдалечил на около 20м. и тогава
свидетелят видял, че в насрещното на автобуса платно към ищцата се приближава автомобил, свидетелят
бил на около 100-150м. от ищцата и се чудел дали тя ще успее да пресече.
Посочил е, че той се движел пеша от страната на лентата за движение на
автомобила и имал видимост към него, видял автомобила след като автобус вече бил
потеглил и се бил отдалечил на 20-тина метра, а удар между ищцата и автомобила
настъпил, когато автобус бил изминал 20-30м. Посочил е, че видял ищцата на
пътното платно , готвейки се да пресича, след това отклонил погледа си и като
погледнал към ищцата отново видял последните й 2-3- крачки и след това
излитането й във въздуха от удара с автомобила, който се движел с около
70-80км/ч., не бил видял ищцата преди да потегли автобуса, не бил чул шум от
рязко натискане на спирачки, удар бил настъпил в лента за движение на
автомобила, тялото на ищцата паднало на около 5м. пред колата, на около 10-тина
метра от мястото на удара, тялото било на осевата линия-между двете ленти за движение.
Посочил е, че е достигнал до място на произшествието тичайки за около 1-2
минути, в този момент автомобил вече бил спрял, но правел маневри сякаш да
заобиколи и да продължи напред, това довело и до приближаване на автомобила до
тялото на ищеца вероятно с около 1м., в автомобила видял водача и жена до него,
които говорели по телефон, свидетелят
накарал водача да излезе от колата, водачът говорел на чужд език, но жената
говорела на български език и казала, че ищцата се хвърлила върху автомобила.
Разпитана по делото
по делегация от РС-Варна, св. Р. М. е заявила, че през септември
2010г. пътувала от гр.Добрич към с.С. в автомобил „Фолксваген Пасат” със
скорост около 45км/ч., седяла на предна дясна седалка, водач на автомобил бил
съпругът й М.М.. Заявила е, че видели в началото на с.С. спрял автобуса, който
пътува към гр.Добрич, там нямало спирка за автобуса, нямало и пешеходна пътека.
Заявила е, че в момента, в който достигнали края на автобуса той потеглил,
свидетелят погледнала към автобуса и видяла едно момиче, което тичало много
бързо, свидетелят извикала на съпруга си да спре, той рязко натиснал
спирачките, колата се разтресла и спряла, момичето се ударило в лявата част на автомобила, прехвърлило се върху
колата и с глава счупило предно стъкло на автомобила, като след това паднало на
земята пред колата на около 1 м. от нея, момичето било около 12гдошино, но
тежало около 78кг., тичало след автобуса без да се огледа, изскочило на средата
на пътното платно. Заявила е, че водачът не можел да избегне удара чрез заобикаляне, защото нямало такава
възможност на пътя, видяла момичето от разстояние от 1м. преди удара, водачът
изобщо не я видял, нямали възможност да я видят преди тя да започне да пресича
пътното платно, защото тя била зад автобуса, ударът настъпил в дясна лента.
Заявила е, че нямало други пешеходци, които пресичали пътното платно преди
ищцата, както и такива, които пресичали платно
по същото време, по което ищцата го пресичала. Посочила е, че не знае
дали е имало свидетели-очевидци на произшествието, не знаела дали шофьорът на автобуса
бил видял същото. Посочила е, че отдолу идвала кола, спряла я и извикали Бърза
помощ, полиция, служителите казали, че съпругът й бил употребил алкохол, но
това не било вярно, извикали го в полицията и водачът дал кръвна проба за
алкохол.
Разпитан по делото
по делегация от РС-Варна, св. М.М. е
заявил, че през септември 2010г. управлявал автомобил „Фолксваген Пасат” рег. №
******, съпругата му пътувала заедно с него, пътували в посока от гр.Добрич към
с.С. със скорост от около 45-47км/ч., навлизайки в селото видял спрелия автобус
пред него в насрещна лента, при достигането му автобусът вече потеглял, когато
достигнал задната част на автобуса се появило едно момиче, което изтичало зад
автобуса, пресичайки пътното платно, момичето било плътно зад автобуса, тичало.
Заявил е, че нищо не успял да направи, момичето се блъснало в предната част на
автомобила, паднало на капака на колата и ударило с глава предното стъкло. Заявил
е, че на мястото на което бил спрял автобуса нямало спирка, спирката била на
около 150-200м. по-надолу, пътят бил с две ленти за движение, времето било
ясно, нямало други участници в движението в този момент, видял пешеходката едва
когато тя изскочила пред колата, не можел да предотврати удара чрез спиране или
заобикаляне и не бил предприел такива действия, автобусът пречел на
възможността да възприеме ищцата по-рано. Заявил е, че удар настъпил в дясна
лента, автомобилът не бил местен преди да дойдат служители на КАТ, от колата го
извели служителите на КАТ, направили в полицейската кола тест за алкохол и той
бил отрицателен. Заявил е, че свидетел очевидец на ПТП била съпругата му, не
знаел да има други такива.
По делото е прието заключение
по съдебно-техническата експертиза, вещото
лице след запознаване с доказателствата по делото, е посочило, че
произшествието е настъпило в населено място в светла част на денонощие при суха
асфалтова настилка без неравности и наклон на двулентов прав участък от пътя от
двете страни на който има банкет. Посочило е, че застрахования при ответника
автомобил се движел със скорост около 45-50км/ч. в посока към гр.Б. в насрещно
платно за кратко бил спрял автобус „Сетра”, след потеглянето на автобуса ищцата
предприела пресичане на пътно платно зад автобуса, тичайки. Посочило е, че обективно
водачът на автомобила е могъл да възприеме ищцата в момент, в който не е могъл
да спре при тази скорост и така да предотврати удара – можел да възприеме
ищцата от показването на ищцата зад задния ляв габарит на автобуса. Посочило е,
че скоростта на Фолксваген Пасат“ е определил с оглед на уврежданията по
автомобила и по ищцата, като при скорост на автомобила до 30км/ч. удар би могъл
да се предотврати чрез спиране. Ударът не можел да се избегне чрез заобикаляне
поради липса на възможност за същото на този участък. Ищцата пресичала пътно
платно на необозначено за същото място, водачът обективно можел да възприеме
пешеходката на разстояние от около 19м., а опасната зона за спиране при скорост
около 45-50км/ч. била 29-34м., техническа възможност за водача да избегне удар
чрез спиране при тази скорост не съществувала. Ищцата имала възможност да
предотврати удар като се огледа и пропусне движещия се автомобил.
Разпитана по делото
св.М. е заявила, че е леля на ищцата,
живее в гр.Добрич, всяка седмица посещава ищцата в с.С.. Заявила е, че през
2010г. ищцата претърпяла ПТП след което станала много нервна и постоянно
трябвало да има човек покрай нея, затова и свидетелят по-често я посещавала
след 2010г. Посочила е, че ищцата била оперирана заради травмите на главата два
пъти, в болницата в гр.Добрич останала за около 1,5 месеца, а в болницата гр.
Варна- около 1 месец. След катастрофата ищцата се оплаквала постоянно от
главоболие , влошило се зрението й, още
накуцвала и ходела със специални ортопедични обувки, имала нужда постоянно да
има човек около нея, баба и дядо й били винаги до нея, станала нервна и не
искала да се вижда с приятелите си, пластиката, която поставили на главата на ищцата вече била премахната,
спряла да ходи на училище, защото й се влошило зрението.
С прието по делото
заключение по основната и допълнителната съдебно-медицинската експертиза, изготвено
от вещо лице – невролог, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП
ищцата е претърпяла фрактура на главата,
контузия на мозъка, подостър субдурален хематом в ляво, оперативно е отстранен
хематома, лезията на десния отвеждащ нерв е отшумяла на 57-мия ден след ПТП,
дефекта на черепа е оперативно реконструиран на 57-мия ден след ПТП и черепните
кости са зараснали за около 3 месеца. Посочило е, че до премахването на
хематома , тоест 13 дни, ищцата е имала затруднения в хранене, обличане,
хигиена, обучение, и други дейности, изискващи двигателна и психическа
активност поради наличието на хематом. След отстраняването на хематома е
възможно да е изпитвала по-леки затруднения, свързани с необходимостта от
оперативна корекция на черепния дефект, но към прегледа от 28.10.2010г. тя вече
е била без оплаквания. Вещото лице е посочило, че констатираното през октомври-ноември
2011г. в болницата в гр.Б. „парализа на
Бел” при ищцата нямало връзка с процесното ПТП и неговите усложнения. Обосновяло
е този си извод с обстоятелството, че най-честа причина за такова заболяване
била простуда и възпаление, внезапно явяващи се на следваща сутрин след
простудно въздействие предходния ден. В случая това заболяване при ищцата било
съпроводено с болки в гърлото, обложен с белезникав налеп език и зачервени
сливици, поради което и доколкото МРТ от 05.01.2012г. установявал липса на
промени в мозъчна тъкан, то това състояние на ищеца не е във връзка с ПТП.
Вещото лице е посочило, че в двете епикризи -
издадената от болницата в гр.Б. и тази
от болницата гр. Варна за кръвоизлива при ищцата има различни
отбелязвания, но в случая се касаело за субдурален хематом, който се дължи на разкъсване на
венозни съдове и който се развива по-бавно в сравнение с епидуралния хематом. Вещото
лице е посочило, че вида на хематома в случая не се отразява на възстановителния
период и страданията на ищцата. Вещото лице е посочило че е възможно и след отстраняването
на черепния дефект е възможно при ищцата да има затруднения в
ежедневието в рамките на периода на следтравматичната церебрастения.
С прието по делото
заключение по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице
–травматолог, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че в причинна връзка с
процесното ПТП ищцата освен травмите на черепа, мозъка, субдурален кръвоизлив, е претърпяла и счупване на лява бедрена кост
в долния край, претърпяла е операция за наместване на тази фрактура с метална
пластина и винтове, обичайния възстановителен период за такава травма е около
3-4 месеца, от които поне 2 месеца е следвало да се движи с патерици, прегледа
от декември 2010г. сочи пълно зарастване на фрактурата на крака, няма данни за
усложнения, интензивни болки ищцата изпитвала от травмата на крака за 7-8 дни
след ПТП.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Доколкото
застрахователното събитие е настъпило през 2010г.,
съдът приема, че приложимият закон за процесния случай е Кодекса за З.(в сила
от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове
са с правно основание чл. 226, от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм)вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени
така предявените искове по делото следва
да се установи противоправно поведение на застрахован, вредите, които е претърпял, причинна връзка между поведението и вредите,
тоест кумулативно наличие на следните
предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на
деликта по застраховка „ГО” при ответника;
вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие; обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на
размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, за които
предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
При така
депозирания отговор и при така направени възражения от ответник, вкл. и
възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в негова тежест е да
установи, че проведено поведение от застрахован при него е съобразно правила, че
вредите, претърпени от ищеца се дължат на случайно събитие, съпричиняване от
страна на ищец на вредите, тоест да ангажира доказателства, че ищец е извършил действия, допринесли обективно
за настъпване на вредоносния резултат, като е пресичала пътно платно на необозначено
за същото място, изскочила внезапно и тичайки без да съобрази скорост и
разстояние на приближаващия се автомобил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица.
Съгласно
разпоредбата на чл. 267, ал.1, т. 1 вр. с чл. 268, ал.1, т. 2 от КЗ застрахователят
по застраховка ГО на автомобилисти покрива отговорността на застрахования за причинени на трети
лица, вреди вследствие на притежаването
или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от
телесно увреждане, но без причинени
имуществени вреди на пътник в това МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 267, ал.2 от КЗ застраховката ГО на автомобилисти покрива и
отговорността за вреди, причинени от лице, което не е изрично упълномощено да
управлява автомобила, ако то не е придобило владението върху автомобила чрез
кражба, престъпление по чл. 346 от НК или грабеж.
Застрахователния риск при тази отговорност е
опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.
Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно
деяние, вредата и причинната връзка между тях. При задължителното З. по ГО на
МПС на З. подлежат собствениците на МПС и
ползвателите на МПС на законно основание (арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ).
Само те са застраховани и само за причинени от тях вреди – лична или на техни
вещи, може да се ангажира отговорността на застрахователя. При застраховката
гражданска отговорност на автомобилисти на обезщетение подлежат всички вреди,
причинени на трети лица, за които отговаря водачът или собственикът на МПС – за
вреди от лично действие или за вреди от вещи.
Съгласно
разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение, като
застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за
застраховка, с изключение на тези по чл. 207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл.
224, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема, че от
приетите по делото застрахователна полица, констативен протокол, протокол за
оглед на местопроизшествие, епикризи,
заключение на авто-техническата и медицинските експертизи, които в тези
им части съдът кредитира като задълбочени, неопровергани от други събрани по
делото доказателства, по делото се установява, че към 08.09.2010г. ответникът е
бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
с водач на автомобил „Фолксваген Пасат” рег. № ******, на 08.09.2010г. при суха
асфалтова настилка без наклон и неравности на прав участък на двулентов път в
с.С. водач на този автомобил реализирал удар с пресичащата пътното платно ищца
в следствие на което ищцата претърпяла контузия на главата, контузия на мозъка,
счупване на черепни кости, субдурален кръвоизлив (под твърда мозъчна обвивка),
счупване на лява бедрена кост в дисталния край.
Спорен въпрос по
делото е дали водач, застрахован при ответника е причинил ПТП с противоправното
си поведение. Случайното
събитие е това събитие, което не е могло и не е следвало да се предвиди от
застрахования при ответника или е осъществено в резултат на непреодолима сила. То
ще е налице тогава, когато застрахован при ответника е спазил всички изисквания
на закона като водач на пътно превозно средство, но само и единствено поради внезапно проявилата се опасност
на пътя, която обективно не е могло да се преодолее, е настъпило процесното
ПТП. Вредоносният резултат при
непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато то се предхожда от виновно противоправно поведение. (В този смисъл Решение 166 от 10.03.2010 г. по гр.д.№ . 4284/2008 Г., Г.
К., ІV-то Г. О. На ВКС).
В конкретния случай
съдът приема, че водачът на автомобила „Фолксваген пасат“ се е движел със
скорост около 45-50 км/ч. За този извод съдът кредитира изцяло заключението на
авто-техническата експертиза, установило скоростта с оглед на обективно проявени
факти – вредите по автомобила и по ищцата, които са показателни за силата на
удара, а оттам – и за скоростта на участниците в ПТП; съобразило мястото, на
което е настъпил удар, както и мястото на което е спрял автомобила, тоест
разстоянието на което е спрял автомобила след удара и което също е показател за
определяне на скоростта. Изводите на вещото лице се подкрепят от показанията на
св. М. и на св. М., а всъщност съдът приема, че се подкрепят и от показанията
на другия разпитан по делото свидетел – св.И.. Последният е посочил, че автомобилът е спрял на около
10-тина метра след удара. Тези показания съответстват на извода на вещото лице,
че при скорост от 45-50км/ч. опасната зона за спиране е 29-34м., а най-ранна
възможност за възприемане на пешеходеца от водача (съответно и за задействане
на спирачки) е на разстояние между тях от
19м., тоест от задействане на спрачки до спирането на автомобила той е изминал
около 29м. (19м. + около 10м.), съответстващи на скорост от 45-50км/ч. Така, за
да спре на 10-тина метра след място удара при активиране на спирачна система 19м. преди
местоудар, съдът приема, че по делото е установено, че автомобилът е следвало
да се движи със скорост между 45-50км:ч. Движение с по-висока скорост не би
позволило спиране на автомобила на 10-тина метра след удара, защото спирачния
път е значително по-дълъг. Съдът не кредитира показанията на св. И. в частта,
сочещи, че скорост на автомобил е била 70-80км/ч. В тази част показанията му са
опровергани от приетото по делото заключение по авто-техническата експертиза и
от показанията на същия свидетел за останалите обстоятелства, посочени по-горе.
Отделно, в тази част показанията на свидетеля са субективен негов извод, а не
резултат от възприятия на факти, а и този извод на св.И. е резултат от
възприятията му за движението на автомобила от голямо разстояние (100-150м) и
то не в следствие на постоянно наблюдение-свидетелят е посочил че е отклонявал
погледа си и не е следял постоянно ищцата и автомобила.
Същевременно, съдът
приема, че независимо, че водач на застрахован при ответника автомобил се е
движел в рамките на разрешена за населено място скорост, той е провел противоправно
поведение, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Това е така, защото
по делото е установено от събраните по делото гласни доказателства, които в
тази им част съдът кредитира като еднозначни и резултат от личните впечатления
на свидетелите, че на пътно платно в посока за движение към гр.Добрич е имало
спрял автобус по редовна линия на градския транспорт, този автобус е бил
възприет от водача на Фолксваген“ както в спряло положение, така и в потеглящо
положение преди да се размине с него. Св.И. е заявил , че е видял автомобила в
момента, в който автобус вече е бил потеглил, а св. М. и св.М. са заявили, че
са видели спрелия автобус, който вече потеглял. При така установеното съдът
приема, че водачът на застрахования при ответника автомобил е следвало да се
движи със скорост, която да му позволи да спре при възникнала необходимост за
същото при разминаването с автобуса. Действително, по делото е установено, че
автобус е бил спрял на място, което не е обозначено като спирка. Доколкото
автобус е превозвал пътници по обществена транспортна линия, то съдът приема,
че водачът на автомобила е следвало да предположи , че спирането на автобуса и
потеглянето му след това е възможно да е
поради слизане на пътници от него, тоест необходимост от спиране е вероятно да
възникне. Това извод съответства на житейската логика, за опровергаването му не
са ангажирани доказателства, а напротив
– св.И. е заявил, че на това място автобус често спира, независимо че няма и
спирка и това се знае в селото. В тази част съдът кредитира показанията на
свидетеля като неопровергани от другите доказателства. Самото обстоятелство, че
автобус за обществен превоз на пътници е спрял на пътя, прави възможна появата
на пешеходци, тоест създава такава обстановка на пътя, която предполага
необходимост от спиране. В случая
приложима е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която обсъдена в съвкупност
с разпоредбите на чл. 65 и чл. 122 от ЗДвП, съдът приема, че урежда правило за водачите на превозни средства,
съгласно което при спрял/потеглящ/спиращ на пътно платно автобус, който
превозва пътници, то водачите на останалите превозни средства (попътно или
насрещно движещи се), следва да ги
управляват със скорост, която да позволява спиране. Действително, разпоредбата
на чл. 65 от ЗДвП сочи правила при спрял на спирка автобус, а разпоредбата на
чл. 122 от ЗДвП сочи правила за спиращ/потеглящ/спрял автобус, обозначен със
знак, че превозва деца. Тези две разпоредби, съдът приема, че обсъдени в
съвкупност с разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) извеждат общото правило за повишено внимание и движение със скорост,
която позволява спиране при възникване на препятствие, вероятността за възникването
на което е голяма при движение покрай спрял/спиращ/потеглящ автобус, който превозва пътници, независимо дали е бил на
спирка. Целта на законодателя е била да определи правила за повишено внимание
при наличие на определен вид превозни средства – тези, които превозват хора.
Тази цел на законодателя е обоснована с благата, които охранява – живота и
здравето, поради което и съдът приема, че чл. 65 и чл. 122 от ЗДВП не следва да
се тълкуват стриктно и ограничително, а обсъдени в съвкупност с разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП извеждат правилото, посочено по-горе. При така възприето
и доколкото в случая по делото се установи, че водачът на „Фолксваген“ се е движел покрай потеглящ автобус за
обществен превоз на пътници със скорост, която не е позволила спирането му, че необходимост от спиране е възникнала, то
съдът приема, че по делото е установено, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е провел противоправно
поведение. В случая вещото лице по автотехническата експертиза е посочило, че
ако автомобил се е движел със скорост до 30км/ч. предотвратяване на ПТП чрез
спиране е било възможно. Тази скорост съдът приема, че не е неразумна, доколкото
се касае за движение в населено място, а тази скорост по делото се установи, че
не е създавала опасност за останалите участници в движението - показанията на разпитаните
по делото свидетели установяват, че други участници в движението в този момент
не е имало, тоест не би създал опасност на пътя при тази скорост.
С оглед
гореизложеното и доколкото по делото презумпцията за вина не е оборена, като
съобрази и установените по делото претърпени от ищеца телесни увреждания в
причинна връзка с процесното ПТП, то съдът приема, че отговорност на ответника за
претърпени ищеца вреди от поведението на
застрахования при него водач на
„Фолксваген Пасат” може да се ангажира. Приетото по делото постановление
на районна прокуратура – Б. не обвързва настоящия състав в частта за извода ,
че не е налице виновно противоправно деяние на водача на Фолксваген Пасат“,
доколкото не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК. Събраните по делото
доказателства обосновават различен извод и подробни съображения за същото съдът
изложи по-горе.
По възражението за съпричиняване:
При така направено възражение
ответник е въвел като предмет на делото и
отговорността на пострадалия като
допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
За да има основание за прилагане
на института на чл. 51, ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в
причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с
настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите. В
двете хипотези поведението на пострадалия следва да е противоправно, но не е
нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване
вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим
и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос,
който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК).
В тежест на ответника при така
направени възражения е да установи наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, тоест да ангажира доказателства, че увреденият е извършил
действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се
явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това
изрично е провъзгласено с Постановление № 17/1963г. Този институт се прилага и по отношение на
недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на
причинната връзка между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината
на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината
на лицето, под чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на
лицето, под чийто надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само,
за да се направи разграничение по размер на вредите, намиращи се в
причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на деликвент.
В конкретния случай съдът
приема, че от приети по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, гласни доказателства, които в
тази им част са еднозначни, неопровергани от другите доказателства по делото и
съдът кредитира, по делото се установява, че ищцата е провела противоправно
поведение, като е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 113 и чл.
114 от ЗДвП – пресичала пътно платно
тичайки, зад автобус, препятстващ видимостта от и към нея, без да
съобрази приближаващия се автомобил, неговата скорост и разстоянието до него. Съдът приема, че това поведение на ищеца обективно
е допринесло за настъпване на самото ПТП, а следователно – и за настъпването на
вредите. Този извод на съда се основава на категоричните в тази насока
заключения по приетите съдебни експертизи. При така възприето съдът приема, че възражението
на ответника за съпричиняване е основателно. Съдът приема, че приноса на ищеца
за настъпването на вредите е 25%. При
определяне на този размер съдът съобрази законодателния подход при уреждане на
отговорността на различните участници в
движението по пътищата и засилената отговорност на водачите на превозни
средства в сравнение с тази на други участници в движението-пешеходци - чл. 5, чл. 20, чл. 116 Закона за движение по пътищата.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. При определянето на размера се взема предвид и лимита на
застрахователни суми по застраховка „Гражданска отговорност”. (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.;
Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по
гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от
прието по делото заключение по съдебно медицинската експертиза и събрани по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като неопровергани от
другите събрани доказателства, по делото се установява, че в следствие на
процесното ПТП ищецът на детска възраст от 13г., е претърпял телесни повреди, представляващи фрактура
на главата, контузия на мозъка, подостър субдурален хематом в ляво, лезия на
н.абдуценс, фрактура на лява бедрена кост, претърпяла е операция за наместване
на фрактурата на крака, операция за отстраняване на хематом и операция за
пластика на черепа, общия възстановителен
период е бил около 5 месеца, първите 7-8 дни е имала интензивни болки в мястото
на счупването на крайника, носела е гипс поне 2 месеца, напълно е възстановена
от тази травма, период за което е отнело 3-4 месеца; до премахването на
хематома, тоест първите 13 дни, е имала затруднения с всяка дейност, изискваща
психическа и физическа активност, а след това- до 57-мия ден, затрудненията са
били по-леки и свързани с необходимостта от оперативна корекция на черепния
дефект, зарастването на черепни кости на място на фрактура е за период до 3
месеца, в периода на следтравматична церебрастения е имала макар и по-леки затруднения - това се
установява от събраните по делото гласни доказателства, които в тази част не са
опровергани от другите доказателства по делото и съдът ги кредитира. При така
установено съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 55 000 лв. За да определи този
размер на обезщетението съдът съобрази детската възраст, на която ищецът е
претърпял травмата – 13г., периода на
възстановяване-около 5 месеца, претърпени няколко операции, невъзможността да се обслужва изобщо за 13 дни,
поради нараняванията в главата, както и нужда от помощ за около 2 месеца след
ПТП поради травмата в главата и в крака, невъзможност да се придвижва без
помощни средства за 2 месеца, броя и
тежестта травми, които са преживени – на крака и на главата, преживените
операции, главоболието, нервността през проявения церебрастенен синдром, но и
пълното възстановяване на ищцата и от двете травми. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещите лица посочили, че изследванията на ищцата установяват
пълното възстановяване и липсата на усложнения от уврежданията. Вещите лица са
обосновали заключенията си с изследванията на ищцата през време на лечението и
след това. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице С., посочило, че
установеното заболяване при ищцата през
октомври-ноември 2011г. „парализа на Бел” няма връзка с травмите от процесното
ПТП. Този извод на вещото лице е обоснован със спецификата на заболяването,
както и с наличието на симптоми, обосноваващи извод, че това заболяване
„парализа на Бел“ се дължи на простудно заболяване, възпалителен процес, а не е свързано с травми, причинени от
процесното ПТП.
При така възприето
и като съобрази обществено-икономическите условия към 2010г., лимитите на застрахователната сума по застраховката
„Гражданска отговорност” към септември
2010г., то съдът приема, че справедливото обезщетение за вредите, претърпени
от ищеца е в размер на 55 000лв.
С оглед гореизложеното,
но и като съобрази извода за наличие на съпричиняване на вредите от проведено
от ищцата поведение от 25% , съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за заплащане на сумата от 41 250лв.
Доколкото по делото
не са ангажирани доказателства за погасяване на това задължение, като съобрази
и доказателствената тежест на ответника за такова погасяване, то съдът приема,
че иска за сумата от 41 250лв.
следва да се уважи.
По исковете за обезщетение за забава за
плащане на главница, за която съдът прие, че иск е основателен:
Вземането е
възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от
момента на откриване на дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП.
Застрахователят отговаря като делинквента и приложими досежно забава са
разпоредбите за деликта.
При така възприето
съдът приема, че ответник е изпаднал в забава на плащането на главниците, за
която съдът прие, че иск е основателен от момента, в който се претендира- 08.09.2010г. до изплащането им.
По отговорността
за разноски :
С оглед изхода на
делото по искове съдът приема, че разноските следва да се възложат в
тежест страни съобразно уважената част
от исковете, при съобразяване на обстоятелство, че ищец е освободен от
задължение да заплаща държавна такса по делото на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК и е представляван от адвокат безплатно.
При така възприето
съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 95,75лв. разноски за вещи лица.
Ответник следва да
бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата от 1050,25лв. възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца по делото. Представения по делото договор
за правна помощ установява, че представителство
е уговорено като безплатно на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, и това е
достатъчно за да се присъди възнаграждение, без съдът да изследва дали
действително са били налице основанията за предоставяне на безплатна адвокатска
защита. Наличието на основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита
е въпрос на добросъвестно упражняване на адвокатски права от адвоката, а и в
случая ответник не е оспорил наличието на такива основания. В случая правна и
фактическа сложност на делото не могат да обосноват извод, че размер на
припадащо се на адвокат на ищеца възнаграждение, представлявал безплатно ищеца,
следва да се определи съобразно размер на възнаграждения над минималния по чл.
7, ал.2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията и към ДВ бр. 84/2016г.,
приложима с оглед на момента , в който е направено искането и приключване на
устните състезания пред І-ва инстанция.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6079,75лв. възнаграждение за
юрисконсулт, сумата от 127,91лв. разноски за вещо лице, сумата от 42,64лв.
разноски за свидетел и сумата от 51,16лв. разноски за преводач.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1650лв.
разноски за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.М.А., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. Н.Д.,***, офис 18 сумите в размер и на основание, както
следва: на основание на чл. 226 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) вр. с
чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
41 250лв. (четиридесет и една хиляди двеста и петдесет лева), ведно със
законната лихва от 08.09.2010г. до
изплащането им, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травми, причинени на 08.09.2010г. в с . С.,
ул. Кирил и Методий” от виновно противоправно поведение на М.Е.М. като водач на
автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № ********, застрахован при ответника Д.З.”АД
по застраховка „Гражданска отговорност” полица №085090122724/22.01.2010г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 95,75лв. (деветдесет и пет лева и 0,75лв),
представляващи разноски по делото за
вещи лица, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за обезщетение за неимуществени вреди за
горница над 41250лв. до предявения размер от 280 000лв., за
лихва върху тази горница и припадащите й се разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Н.Н.Д.,***, офис 18 на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо
1050,25лв. (хиляда и петдесет лева и 0,25лв), представляващи адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.М.А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.Д.,***, офис
18 да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 6301,52лв.
(шест хиляди триста и един лева и 0,52лв), представляващи разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 3
вр. с ал. 6 и чл. 83, ал.2 от ГПК сумата от 1650лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева), представляващи
държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: