№ 260004
гр. Дулово, 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ НИКОЛАЕВ
при секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
492 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Смилец,
ул. „Трети март“, № 60, представлявано от Г.С.Б., твърди,
че на 04.05.2018 г. ответникът „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Ст. Стамболов“, № 7, обл. Силистра,
представлявано от Д.Т.Д., е закупил от него 1 тон и 800 кг. нахут на стойност
5 832.00 лв. с ДДС. Имало издадена стокова разписка от 04.08.2018 г. и
фактура № **********/04.05.2018 г.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението да плати дължимата сума,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 414/2019 г. по описа на
Районен съд - Дулово. Съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът по заповедта и ответник по настоящото дело е подал
възражение.
Моли, съдът да се произнесе с решение, по силата на което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5 832.00 лева
по фактура № **********/04.05.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, за която сума, ведно със
законната лихва, е издадена Заповед № 236/15.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 414/2019 г. по описа на
Дуловския районен съд. Претендира разноски по настоящото дело и по заповедното
производство. Представя писмени доказателства.
Ответникът „Дагро-91” ЕООД е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който заявява, че предявеният установителен
иск е изцяло неоснователен. Заявява, че източник на паричния дълг не е фактура
**********/04.05.2018 г., а договор за продажба, сключен между страните на
04.05.2018 г. Сочи, че по този договор ищецът е продавач, а ответникът –
купувач и задължението на продавача е било да прехвърли собствеността върху 1 800
кг. нахут за посев срещу насрещен дълг на ответника да заплати уговорената цена
от 5 832.00 лева. Според него паричното задължение, за което ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 414/2019 г. по описа на
РС-Дулово е задължение за цена на продадени родово определение вещи – 1 800 кг.
нахут за посев. Това количество е било необходимо на купувача като посадъчен
материал, който той да използва в дейността си с това предназначение. Ответникът
засял полученото количество нахутово семе, обработил е засетите площи,
съобразно указанията, които са му дадени от агроном. След като пристъпил към
събиране на реколтата, ответникът е установил че поникналите растения не са
дали плод, т. е. на практика реколта няма. Заявява, че използваните семена са
се възпроизвели в растения, които не отговарят на нормалната за качествен посевен
материал селскостопанска култура. Това му давало право да твърди, че вместо
собственост върху 1 800 кг. нахут за посев, купувачът по договора за продажба,
сключен между страните на 04.05.2018 г. е получил нещо напълно различно от предмета на уговорената
престация. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД, както и
съобразно поредността в изпълнение на задълженията при договор за продажба,
прави възражение за неизпълнен двустранен договор. Счита, че тази е причината и
това е правното основание той да не дължи на ищеца заплащане на цена при
очевидно пълно неизпълнение на задължението на ищеца в качеството му на
продавач. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска и
да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител, който заявява, че поддържа предявения иск. Твърди, че са продали
на ответника нахут, а не нахутово семе. Оспорва възраженията на ответната
страна. Моли, съдът да уважи изцяло предявения установителен иск.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от упълномощен
адвокат, който поддържа становището за неоснователност на иска и недоказаност
на претенцията и като такъв моли, искът да бъде отхвърлен, както и в полза на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е приета по
делото без противопоставяне и със съгласие на страните.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът от фактическата
страна намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца да получи цената по договор за
търговска продажба - данъчна фактура, издадена на 04.05.2018 г.
Издадена е стокова разписка, но липсва приемо-предавателен протокол.
Налице е оспорване от страна на ответното дружество за некачествено
доставена стока, т. е. че е получил нещо напълно различно от предмета на уговорената
престация - нахут за посев. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора
за продажба, същият не е изпълнил задълженията си като продавач, поради което
ответникът не дължи на ищеца плащане по процесната фактура.
Наличието на правен интерес от предявяване на иск на
основание чл. 124 ГПК по реда на чл. 422 ГПК за установяване наличието на
парично задължение се обосновава от издадената заповед за
изпълнение на парично задължение № 236 от 15.07.2019 г., постановена
по частно гражданско дело № 414/2016 г. по описа на РС-Дулово, с
която ответникът по настоящия иск - „Дагро-91” ЕООД, с
ЕИК *********, е осъден да плати сумата от 5 832.00 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението - 12.07.2019 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 737.64 лв. за разноски по делото,
както и от упражненото право на длъжника да възрази относно
дължимостта на сумата в законноустановения срок.
Ищецът следва да докаже основанието, на което твърди, че е
възникнало задължението, както и че е
изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил изцяло и
качествено своите задължения. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил всяко едно от поетите със спорните договори
задължения към продавача -ищец, включително и това, че е заплатил цената на
получената на основание процесния договор за продажба стока.
Наличието на сключен между страните договор за продажба на стоки не се
оспорва от ответника, а то се установява и от представената по делото
данъчна фактура, съставена към момента на сключване на неформалната търговска
сделка.
Ответникът не оспорва, че ищецът му е доставил стока – нахут, но оспорва,
че му е доставена стоката, за която страните са се договорили като вид,
качество и цена, а именно, че му е доставено нахутово семе за посев.
Предявеният иск е за установяване неизпълнение на задължения за плащане на
цена по договор за „търговска продажба“, частен случай на договор за продажба,
като съдът приема отношенията за търговски, предвид характера на
двете страни по спора.
Фактическите основания за плащане на претендираните суми са сключеният
между страните договор за продажба по смисъла на чл.327, ал.1 от ТЗ
в писмената форма на фактура–копие №
**********/04.05.2018г. за сумата от 5 832.00 лв. с начислен ДДС.
В същата не е уговорен падеж на плащане, респективно момент на плащане,
каквото е изискването на чл. 327, ал.1 от ТЗ, за да се установи по безспорен
начин кога е трябвало да плати ответника, т. е. от кой момент той е в забава и в
неизпълнение на задължението за плащане, поето от него по договора.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.
318, ал.1 от ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните - продавач и купувач - относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са стоката, обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие за купувача възниква задължението да заплати
уговорената цена.
Поради консенсуален характер на сделката предаването на вещта и
плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската
продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения – чл. 327, ал.1 от ТЗ.
За значението на фактурата като доказателство за сключен договор
за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане
на уговорената в договора цена е дадено с множество решения на ВКС - решение №
46/27.03-2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о., решение № 71/22.06-2009 г.
по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06-2009 г. по т. д. № 546/2008 г.;
решение № 42/19.04-2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение №
96/26.11-2009 г. по т. д. № 380/2009 г. І т. о.; решение № 166/26.10-2010 г. по
т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09-2011 г. по т. д. № 465/2010 г.,
ІІ т. о. Тези решения, предвид указанията в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от
19.02-2010 г. на ОСГТК на ВКС имат характер на задължителна
практика. Със същите е прието, че фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите,
когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето ѝ. В решенията на ВКС е
обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на
търговци, както и отразяването на стойността ѝ в справките декларации по
ЗДДС /при наличие на данъчна декларация/ и ползването на данъчен
кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е
била съставена.
Фактурата е първичен счетоводен
документ, с който доставчик (продавач) документира продажба на суровини,
материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател (купувач/клиент).
Тя е основният документ, пораждащ облагаем приход (пряко по ЗКПО или косвено по
ЗДДС) за издателя – доставчика/продавача. Същата трябва да съдържа следните
реквизити, които са задължителни: Гриф „оригинал” на първия екземпляр, който е
за получателя (купувача) по Фактурата, номер на документа, дата на издаване на
документа, издател на документа – фирма, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС, получател на
документа – фирма, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС, основание за сделката – описва се
вида на суровината, материала, стоката, продукта, актива или услугата, с
тяхната единична цена (без данъка), мярка и количество, данъчната ставка в %
(20%, 0% или 7%), сума на сделката, в т. ч. данъчна основа и ДДС – това е
общата сума на описаните във фактурата суровини, материали, стоки, продукти,
активи или услуги с техните мерки, количества, единични цени и обща сума,
датата, на която е възникнало данъчното събитие – по-ранната от двете дати –
датата, на която е получено плащането или датата, на която е извършена
доставката (прехвърлянето на собствеността). Реквизитите на фактурата, които не
са задължителни, са начин на плащане – в брой, по банкова сметка, *** – ако по принцип доставките са с договорено
отложено плащане, да се укаже кога е падежът, за да може да се въведе в
електронна система за отчитане и да се следи, както от доставчика, така и от
получателя (купувача), имената на предал и получил (стоката или услугата),
заедно с подписите на лицата, което е необходимо при евентуален спор дали
фактурираната стока е предадена от доставчика и приета от получателя
(купувача), за което иначе би трябвало да се състави отделен протокол
(приемо-предавателен), мястото на предаването на стоката или услугата при
евентуален спор дали и къде фактурираната стока е предадена от доставчика и
приета от получателя (купувача).
В настоящия случай по делото е
представена фактура-копие, която не е
подписана от представители на двамата търговци – страни по сделката. Налице е
подпис на представителя на продавача, но липсва подпис на представител на
купувача.
По делото
липсват доказателства, че в деня на сключване на сделката и на изпълнение на
задължението по нея от страна на ищеца, не е съставен и двустранно подписан
приемно-предавателен протокол, в който да е посочена общата продажна цена по
сделката, а именно - сумата в размер на 5 832 лева, с включен ДДС и вида на
стоката, предмет на сделката.
От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява:
- че процесната фактура не е осчетоводена и заведена в счетоводните
регистри на дружеството - ответник, не е включена в СД по ДДС и в дневниците за
покупките за отчетният период и в следващите 12 месечни периода.
- че при проверка в счетоводството
на „Агро Сев-Мар” ООД се констатира, че за периода 01- 04, 2018 г. са закупени
и вложени в склада на дружеството нахут /стока/ с общо количество 43 830 кг. с
доставчици „Ново Еге“ ООД /покупна цена 2052 лв/тон, „Братя Койчеви“ ООД /
покупна цена 1900 лв/кг. /и внос от Турция / покупна цена и разходи по доставка
2 528.91 лв/тон.
Доставеното количество нахут по процесната фактура № **********/04.05.2018 г. е изписано от
склада със средно претеглена цена/себестойност – 1 994,48 лева/тон като е съставена операция 702 /
приходи от продажба на стоки /304 /стока/.
Според
въведените от ищеца обстоятелства в исковата му молба претенцията му за парично
вземане срещу ответното юридическото лице- търговец е основана само на
издадената и едностранно подписана от него фактура-копие № **********/04.05.2018
г..,
която дори и да е безспорно, че е осчетоводена от ищеца, сама по себе си като
вторичен счетоводен документ не може да обоснове правен извод за наличие на
основание за ангажиране договорната отговорност на ответника по реда на чл.327,
ал.1 ТЗ.
Установи се, че процесната фактура, копие от която е представена като
доказателство по делото, не е била подписана от купувача – ответното дружество.
Както се установи от заключението на вещото лице, счетоводното отразяване на
процесната фактура е извършено само от ищеца, но не и от ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от
съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото.
Поначало на неподписаните документи, каквато е процесната
фактура, законът не дава никаква задължителна доказателствена сила, но съдът
преценява доказателствената им сила напълно по свое убеждение, без законът да
го обвързва. По правило всички документи, които се съставят с цел да служат
като доказателство в гражданскоправните отношения, се смятат завършени само,
когато се подпишат. Преди да бъдат подписани, макар и напълно готови, те са
само проекти. А в настоящия случай, тя носи единствено подписа на
представляващия дружеството –ищеца, но не и на ответника.
Безспорно се
установи, че тази фактура не е осчетоводена и заведена в
счетоводните регистри на дружеството-ответник, не е включена в СД по ДДС и в
дневниците за покупките за отчетния период и в следващите 12 месечни периода,
което води до извода, че към 04.05.2018 г. такава не е издавана в оригинал и не
е получена от ответника. В противен случай същата щеше да е подписана от него и
щеше да е осчетоводена в неговото счетоводство.
От друга страна, липсата в
склада на дружеството-ищец на нахут с
цена 2.700 лв. на тон/каквато стока е посочена в процесната фактура/, налага
извода, че на ответника е доставена стока, различна като количество и качество от
тази, която е договорената между страните и която е следвало да бъде доставена
от ищеца на ответника. Освен това от разясненията на вещото лице, дадени в
съдебно заседание, стана ясно, че материалите, които са предназначени за
влагане в производство, с каквато дейност се занимава ответника, в счетоводните
записвания при ищеца те трябва да са вложени и заприходени в друга материални
сметка, различна от 304.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан П.Г.Д., който е с висше образование,
магистър-агроном. Същият под страх от наказателна отговорност, заяви в
показанията си, че всяко семе, което се продава като семенен материал, за да
бъде такова, трябва да е придружено със сертификат за качество, в който е
описано кое размножение е семето, каква е неговата кълняемост и дали въобще е
семе. Свидетелят заяви, че ако няма такъв сертификат, това семе не е за посев.
Представен по
делото сертификат за съответствие и качество на стоката, която ищецът е
доставил на ответника, не бе представена. В случая ищецът е доставил нахут на
ответника, без същият да е придружен със задължителен сертификат за
съответствие и качество, поради което съдът приема, че ищецът не е изпълнил
коректно задължението си по договора за продажба и е доставил на ответника
нещо напълно различно от предмета на
уговорената престация.
С оглед на това ответникът
не дължи плащане по процесната фактура, тъй като не е получил стоката, за която
се е договорил с ищеца.
По изложените
съображения, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен начин
основателността на своята претенция, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на разноските:
И двете страни претендират разноски. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по настоящото производство разноски в размер 800 лв. за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля като неоснователен и недоказан, предявеният от „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Смилец, ул. „Трети март“, № 60, представлявано от Г.С.Б., против „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Ст. Стамболов“, № 7, обл. Силистра, представлявано
от Д.Т.Д., иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че ответникът
„Дагро-91” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дулово, ул. „Ст. Стамболов“, № 7, обл. Силистра, представлявано от Д.Т.Д., му дължи сумата от 5 832.00 /пет хиляди осемстотин тридесет и
два/ лева по фактура № **********/04.05.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 737.64
лв. /седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, за които
е издадена заповед за изпълнение № 236/15.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 414/2019 г. по описа на
РС-Дулово.
Осъжда „Агро Сев-Мар”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Смилец, ул. „Трети март“, № 60, представлявано от Г.С.Б., да заплати на „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Ст. Стамболов“, № 7, обл. Силистра, представлявано
от Д.Т.Д., сумата в размер на 800
(осемстотин) лева, представляваща направени по настоящото дело
разноски, за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: