Решение по дело №35/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 35 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ТД на НАП – Варна, депозирана чрез главен юрисконсулт В.М., срещу Решение № 714/12.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2540/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 465538-F506708/16.10.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП, с което на „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се излагат доводи относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, което е следвало да бъде санкционирано със съответната имуществена санкция, доколкото не разкрива белезите на „маловажна деятелност“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отмененото от районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „Автомагистрали – Черно море” АД, гр. Шумен, депозира писмен отговор, в който аргументира тезата за неоснователност на касационното оспорване и отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт И.Д., заявява, че оспорва жалбата и моли за решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление:***, и е с основен предмет на дейност – строителство, ремонт и поддържане на пътища и пътни съоръжения, градски комуникации и инфраструктурите около тях. Във връзка с осъществяваната от негова страна дейност, дружеството стопанисвало ведомствена нафтостанция № 26, находяща се в гр. Шумен, Промишлена зона – кв. „Тракия“, на която извършвало зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди.

На 26.08.2019г. била извършена данъчна проверка от компетентни длъжностни лица от отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на НАП - гр. София на ведомствената нафтостанция, стопанисвана от „Автомагистрали – Черно море“. В хода на проверката било установено, че в посочения обект има монтирано фискално устройство /електронна система с фискална памет - ЕСФП/, модел „ОЙЛ-СИС 2.0-Д-КL“ с регистационен номер в НАП 4199814/22.05.2019г., с ИН на ФУ ОS005515 и ИН на ФП 58005515. Също така било констатирано, че дружеството – жалбоподател в качеството на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС не приключва зарежданията на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива чрез монтираното в обекта фискално устройство с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“, а в системите на НАП зарежданията били отразявани с вид на плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.

Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0389148 от 26.08.2019г. За констатираното нарушение на дружеството на 30.08.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АN, № F506708, като актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице от юрисдическото лице и подписан от него без възражения. Впоследствие търговецът се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но те били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на този акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

Въззивният съд на база установената фактическа обстановка приел, че дружеството в качеството на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е било длъжно да регистрира и отчита зареждането им по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, в частност с правилото на чл. 3, ал. 7 от подзаконовия нормативен акт, като регистриране на зареждане чрез ЕСФП следва да се приключва с вид плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“. Вместо това, същите били отразявани от търговеца с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“, с което субектът е нарушил задължението си да отразява коректно плащанията в унисон с изискванията на наредбата. Независимо от това, решаващият състав на Районен съд – Шумен достигнал до извод за „маловажност“ на конкретното неизпъление, приемайки, че деянието и извършителят му се отличават с ниска степен на обществена опасност, че от простъпката не се произлезли вреди за фиска и че до момента търговецът не е бил наказван за друго аналогично нарушение. Съдебният състав посочил още, че дружеството е предприело необходимите действия за отстраняване на констатираното нарушение, поради което простъпката следва да бъде подведена под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Воден от тези съображения, районният съд отменил оспорения пред него правораздавателен акт.

Преценката на районния съд досежно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения, съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата, събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обосновал правилен извод касателно доказаността на нарушението и самоличността на нарушителя, които изводи се споделят напълно от касационната инстанция. За правилни и законосъобразни настоящата инстанция намира и решаващото становище на предходния съдебен състам относно „маловажността“ на описаното в акта и в НП неизпълнение. Това е така, тъй като деянието и извършителят му се отличават с ниска степен на обществена опасност и тежестта на допуснатото неизпълнение не оправдава стриктното приложение на административнонаказателната разпоредба. По делото са налице данни, че пропускът при регистриране на зареждане чрез ЕСФП има изолиран случай и може да бъде отдаден на пропуск. Не се спори също, че от некоректното отразяване във ведомствената нафтостанция на търговеца не са настъпили вредни последици за държавата или трети лица. Самият актосъставител сочи, че при установяване на нарушението е получил съдействие от страна на санкционирания субект, който впоследствие го е отстранил с помощта на сервизен техник. Съвкупността от тези обстоятелства налага извод, че тежестта на простъпката не е висока и не оправдава приложението на инструментариума на административнонаказателната принуда. Вместо това, предупредителен и превъзпитателен ефект би бил постигнат с приложимост на института на „маловажния случай“, до какъвто законосъобразен извод е достигнал и районният съд.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждание, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 714/12.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2540/2019г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „Автомагистрали – Черно море”  сумата от 100 /сто/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.03.2020г.