Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
22.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
д. № 7475 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на
парично вземане, предявен от “У.Б.” АД против М.Л.Г., ЕГН **********, произтичащо
от сключен между нея и „У.Б.“ АД Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 231/29.06.2009 г. и Анекс № 1 от 01.06.2011 г., за което е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по
ч.гр.д. № 11589/2017 г. по описа на СРС, 60 с-в за следните суми: 151 299,39
евро – представляваща дължима главница по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 231/29.06.2009 г. и Анекс № 1 от 01.06.2011 г. към него, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 24.02.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 95 067,78 евро - договорна лихва за периода от 23.02.2014 г. до
23.02.2017 г., както и за разноските в заповедното производство и разноските в
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че
между „У.Б.“ АД и М.Л.Г., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 231 от 29.06.2009 г., по силата на който Банката й е предоставила ипотечен
кредит в размер на 152 800 евро, който е бил усвоен в пълен размер. Съгласно
договора било уговорено, че последната дължима вноска е до 05.07.2034 г.
Впоследствие между страните бил
сключен Анекс № 1 от 01.06.2011 г., с който страните са уговорили погасяването
на кредита да се извърши на 277 вноски, от които 12 вноски с гратисен период за
главница, считано от 03.07.2011 г. до 03.06.2012 г., а останалите 265 вноски са
определени като анюитетни от 03.07.2012 г. до 03.07.2034 г. Със същия анекс страните
са установили за безспорно помежду си, че към датата на подписването му редовният
дълг е в размер на 157 435.74 евро.
Ищецът излага, че след
подписване на анекса ответницата М.Г. не е платила нито една от договорените в него
месечни погасителни вноски, предвид което Банката е упражнила правото си по т. 17
от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 231/29.06.2009 г. да
обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем,
за което е изпратила по пощата покана за доброволно изпълнение с изх. № 47/0862
от 02.02.2012 г. до М.Л.Г., съдържаща изрично изявление за предсрочна
изискуемост на предоставения й кредит. Твърди се, че независимо, че посочената
покана за доброволно изпълнение не е била връчена на същата поради липса на
достъп до адреса, видно от разписката на BULPOST, Банката се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
23412/2012 г. на СРС, 57 ми с-в за следните суми: 157 647.45 евро - главница; сумата
от 20 128.20 евро - договорна лихва за периода 03.07.2011 г. до 10.05.2012 г.;
520.23 евро, дължими такси по Тарифата на банката, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на заявлението до окончателното й изплащане. Срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение чл. 414 от ГПК от
длъжника М.Л.Г., за което Банката е предявила иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията си, по повод на което е образувано гр.д. № 6021/2013
г. на СГС, І- 7 с-в.
С Решение от 22.12.2014 г.
предявеният от „У.Б.“ АД иск е уважен за сумите от 4256.47 евро - договорна
лихва за периода от 03.07.2011 г. до 03.01.2012 г. и 520,23 евро - разноски по
обслужване и администриране на кредита и е отхвърлен в останалата част за
признаване на установено вземането за главница в размер на 157 647.45 евро и
вземането за останалата част от договорна лихва - над сумата от 4 257.45 евро
като неоснователен и недоказан. Мотивът на съда, за да постанови посоченото
решение, с което е отхвърлил иска в останалата част е бил, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК предсрочната изискуемост не е била
настъпила. Прието е, че волеизявлението на кредитора за упражняване на правото
му да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е достигнало до
кредитополучателя едва с връчване на препис от исковата молба, в която се
съдържа изявление за упражняване правото на кредитора и от този момент следва
да се приеме за настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния
договор. Посоченото решението на СГС е било потвърдено с Решение от 08.02.2016
г. по в.гр.д. № 3790/2015 г. на САС,
Г.О., 4 с-в и не е допуснато до касационно обжалване. Независимо от това, обаче
в решението на СГС изрично е било прието, че за събиране на непризнатите в това
производство вземания на Банката по процесния договор, с оглед настъпилата вече
предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба, кредиторът разполага
с правото да предяви осъдителен иск или да инициира ново заповедно производство.
На 24.02.2017 г. Банката е
подала ново заявление по чл. 417 ГПК за
вземанията си по Договора за банков кредит № 231/29.06.2009 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 11589/2017 г. на СРС, 60 с-в, по което на 09.03.2017 г. е
издадена нова Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че към датата на
подаване на новото заявление по чл. 417 ГПК - 24.02.2017 г. предсрочната
изискуемост на кредита по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
231/29.06.2009 г. е настъпила и има действие, считано от 10.09.2013 г. - датата,
на която на М.Г. е връчен препис от исковата молба, по която е образувано гр.д.
№ 6021/2013 г. на СГС, І-7 с-в, съдържаща изявление на Банката за настъпване и упражняване
правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ответницата М.Л.Г. е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Излага, че искът е погасен по давност поради изтичане на 5-годишния давностен
срок, тъй като вземането по договора за кредит е предсрочно изискуемо от 04.01.2012
г. /съгласно изрично твърдение на Банката в исковата молба от 2013 г., по която
е образувано гр.д. № 6021/2013г. на СГС, І-7 с-в / съответно до датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 24.02.2017 г. При условията
на евентуалност твърди, че не са били налице предпоставките за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11589/2017 г. на СРС, 60 с-в, т.к. кредитополучателят
не е бил надлежно уведомен от кредитора, че упражнява потестативното право да
обяви кредита за предсрочно изискуем по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
По делото на основание чл. 226,
ал. 2 ГПК е конституиран като помагач на ищеца третото лице „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, която чрез процесуален представител адв. Калчев изразява
становище за основателност на предявения иск и моли съда да постанови решение,
с което да го уважи.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че между „У.Б.” АД и М.Л.Г., ЕГН **********, в
качеството й на кредитополучател е сключен Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 231/29.06.2009 г., по силата на който Банката е предоставила
на кредитополучателката ипотечен кредит в размер на 152 800 евро при краен
срок за погасяване до 05.07.2034 г. В т. 17 от процесния договор, страните са
приели, че при неплащане на което и да е задължение по кредита, Банката има
право да обяви едностранно, без предизвестие, за предсрочно изискуем ползвания
кредит, ведно с лихвите за просрочие.
От приложения Анекс № 1 от
01.06.2011 г. към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
231/29.06.2009 г., сключен между „У.Б.“ АД и М.Л.Г. се установява, че същият е
подписан с посочена в т. 3 цел – преструктуриране на дълга по ипотечния кредит.
В т. 2.2. от същия страните са приели, че до момента на подписване на анекса са
били погасени задължения в общ размер на 1 500,61 евро. Приели са в т. 2.8. също
така, че считано от датата на подписване на анекса, редовният дълг е в размер
на 157 435,74 евро, от които: 151 140,58 евро редовна главница; 158,81 евро –
неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата; 1 582,78 евро –
начислена, неизискуема лихва и 4 553,57 евро – начислена, просрочена и
изискуема лихва. В т. 7 от анекса е била уговорена и промяна в срока на
погасяване – до 03.07.2034 г., като е бил предвиден и 12 месечен гратисен
период за главница от 03.07.2011 г. до 03.06.2012 г. при фиксиран лихвен
процент от 4,50%, а от 03.07.2012г. до 03.07.2014г. са били платими 265
анюитетни вноски.
От приложената покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 47/0862 от 02.02.2012 г., изпратена от „У.Б.“
АД до длъжника М.Л.Г. е видно, че кредиторът е обявил целия кредит за
предсрочно изискуем на 04.01.2012 г., като дългът към Банката към 17.01.2012 г.
е в общ размер на 167 721,74 евро, от които: главница - 157 547,45 евро; лихви -
9 554,06 евро и 520,23 евро - такси като е дал срок до 14.02.2012 г. на
длъжника за доброволно погасяване на задължението. От приложеното Известие за
доставяне на BULPOST Б.П.ЕАД
се установява, че поканата за доброволно изпълнение не е била връчена на
адресата, поради това, че връчителят не е имал достъп до адреса.
Няма спор по делото, че на
11.05.2012 г. от заявителя „У.Б.“ АД е било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника М.Л.Г., по повод на което е
било образувано ч.гр.д. № 23412/2012 г. на СРС, 57 с-в за следните суми: 157
647.45 евро - непогасена главница по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 231/29.06.2009 г.; сумата от 20 128.20 евро - договорна лихва
за периода 03.07.2011 г. до 10.05.2012 г.; 520.23 евро – такса за разноски по
обслужване и администриране на кредита по т. 5 от договора.
Няма спор също така, че за
претендираното вземане в полза на кредитора „У.Б.“ АД е била издадена Зеповед
за изпълнение на по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.05.2012 г.
На 21.07.2012г. е постъпило
възражение от длъжника М.Л.Г. по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което заявителят е предавил иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземането си, по повод на което е образувано гр.д. № 6021/2013
г. на СГС, І- 7 с-в.
С Решение от 22.12.2014 г.,
постановено по гр.д. № 6021/2013 г. на СГС, І-7 с-в, предявеният от „У.Б.“ АД
иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е уважен за сумите от 4256.47
евро - договорна лихва за периода от 03.07.2011 г. до 03.01.2012 г. и 520,23
евро - разноски по обслужване и администриране на кредита и е отхвърлен в
останалата част за главница в размер на 157 647.45 евро и за вземането за договорна
лихва над сумата от 4257.45 евро като неоснователен и недоказан.
Видно от мотивите на
постановеното съдебно решение, за да отхвърли иска в останалата част, съдът е
приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила, порати това, че Банката не е уведомила
длъжника М.Г. за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, доколкото поканата за доброволно изпълнение с изх.
№ 47/0862 не е достигнала до нея. С оглед на това е прието, че волеизявлението
на кредитора за упражняване на правото му да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем е достигнало до кредитополучателя едва с връчване на препис от исковата
молба, в която се съдържа твърдение за настъпване на условията за предсрочната
изискуемост и за упражняване правото на кредитора да я обяви и от този момент следва
да се приеме за настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния
договор. В мотивите на съда е прието също така, че за събиране на непризнатите
в това производство вземания на Банката, с оглед настъпилата вече предсрочна
изискуемост с връчване на препис от исковата молба, кредиторът разполага с
правото да предяви осъдителен иск или да инициира ново заповедно производство. С
Решение от 08.02.2016 г. по в.гр.д. №
3790/2015 г. по описа на САС, Г.О., 4 с-в посоченото решение на СГС е
потвърдено, а с Определение № 842/09.12.2016 г. по т.д. № 60080/2016 г. на ВКС,
III г.о.., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
Няма спор, че на 24.02.2017 г. „У.Б.“
АД е подала ново заявление по чл. 417 ГПК за вземанията си по Договора за банков ипотечен кредит на физическо лице №
231/29.06.2009 г. за сумите от 151 299.39 евро - главница, 95 067,78 евро -
лихва за периода от 23.02.2014 г. до 23.02.2017 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението – 24.02.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
По подаденото заявление е
образувано ч.гр. № 11589/2017 г. на СРС, 60 с-в, по което на 09.03.2017 г. е
издадена нова Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите
от 151 299.39 евро – главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 231/29.06.2009 г. , 95 067,78 евро – договорна лихва за периода от
23.02.2014 г. до 23.02.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2017
г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 18 037,05 лв. –
разноски по делото, от които 9637,05 лв. държавна такса и 8400 лв. възнаграждение
за адвокат.
На 29.03.2017 г. срещу заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено възражение от длъжника М.Г., поради
което с Разпореждане от 04.04.2017 г. съдът е указал на Банката да предяви иск за
вземането по реда на чл. 415 ГПК, препис от което е връчен на 15.05.2017 г.
На 14.06.2017 г. заявителят е
депозирал искова молба с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно
и професионално. Видно от експертизата, при извършената проверка на данните по контракт
с клиентски номер ********* и титуляр М.Л.Г. е установено, че сумата от 152 800
евро по процесния договор за кредит № 231 от 29.06.2009 г. е усвоена еднократно.
Получените плащания за погасяване на задължения по главницата са в общ размер
на 1500,61 евро, а неиздължената главница е в размер на 151 299,39 евро.
Дължимата договорна лихва по
Договор за банков кредит № 231/29.06.2009 г. и Анекс № 1 от 01.06.2011 г. за
периода от 23.02.2014 г. до 23.02.2017 г. е в размер на 95 002,96 евро /която в
допълнителното заключение е коригирана от експерта на 91 650,37 евро/.
От заключението е видно, че след
01.06.2011 г. - дата на подписване на Анекс № 1 не са извършвани плащания за
погасяване на задълженията по договорените месечни вноски като последното
плащане за главница и договорна лихва за редовна главница е направено на
07.03.2011 г., а за наказателна лихва при просрочена главница и/или лихва - на
10.01.2011 г.
От допуснатата по делото
допълнителна съдебно– счетоводна експертиза се установява, че с представените по
делото от ищцата 3 броя вносни бележки - от 18.12.2009 г., от 04.05.2010 г. и
от 06.04.2010 г. са погасени задължения за главница и лихва за период, който е
извън предмета на настоящото производство. От допълнителното заключение се
установява също така, че при изготвяне на основното заключение е допусната
техническа грешка при посочване размера на договораната лихва, като експертът е
уточнил, че размерът на дължимата договорна лихва по Договор за банков кредит №
231 от 29.06.2009 г. и Анекс № 1 от 01.06.2011 г. за периода от 23.02.2014 г.
до 23.02.2017 г. е 91 650,37 евро.
В съдебно заседание от
25.10.2018 г. процесуалният представител на ищеца е заявил изрично, че уточнява
исковата молба досежно претенцията за договорна лихва, като конкретизира, че
същата е дължима на основание чл. 4.2. и чл. 4.3. от Анекс № 1 от 01.06.2011 г.
към процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 231/29.06.2009
г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът намира искът е предявен в
изискуемия по закон едномесечен срок на 14.06.2017 г., считано от датата на
връчване на съобщението за постъпило възражение от длъжника на 15.05.2017 г. и
има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение, поради което съдът намира, че предявеният иск е процесуално
допустим.
По основателността на иска:
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 231/29.06.2009 г., по силата на
който „У.Б.“ АД е предоставила на ответницата М.Л.Г. сумата от 152 800
евро със срок на издължаване до 05.07.2013 г.
По делото е установено, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора като е предоставил уговорената парична сума по договора
за кредит, като съгласно заключението от счетоводната експертиза сумата от 152
800 евро е била усвоена от ответницата еднократно.
Няма спор също така, че
впоследствие с Анекс № 1/01.06.2011 г. към Договор за банков ипотечен кредт от
29.06.2009 г., с който страните са променили параметрите по договора за кредит
и е бил предвиден 12 – месечен гратисен период за главницата, считано от
03.07.2011 г. до 03.06.2012 г., при фиксиран лихвен процент от 4,50 %, а от
03.07.2012 г. до 03.07.2014 г. са били платими 265 анюитетни вноски. С
посочения анекс страните са установили за безспорно помежду си, че към датата
на подписването му редовният дълг е в размер на 157 435,74 евро.
От приетите доказателства по
делото, се установи, че след датата на подписване на Анекс № 1 от 01.06.2011 г.
ответницата не е заплатила нито една от договорените месечни погасителни
вноски. Съгласно заключението от експертизата след датата на анекса не са извършвани
плащания за погасяване на месечните вноски по кредита, последното плащане за
главница и договорна лихва за редовна главница е направено на 07.03.2011 г., а
за наказателна лихва при просрочена главница и/или лихва - на 10.01.2011 г.
Няма спор по делото, че Банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.01.2012 г., като е
изпратила по пощата покана за доброволно изпълнение до ответницата с изх. №
47/0862 от 02.02.2012 г., която обаче не е била получена от нея поради липса на
достъп до адреса.
Безспорно е също така, че подадено
заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 23412/2012 г. на СРС, 57 ми с-в, по което съдът е издал Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите от: 157 647.45 евро - главница; 20
128.20 евро - договорна лихва за периода 03.07.2011 г. до 10.05.2012 г.; 520.23
евро, дължими такси по Тарифата на банката, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението до окончателното й изплащане.
Не се спори, че по предявения
от Банката иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповедта за
изпълнение е образувано гр.д. № 6021/2013 г. на СГС, І- 7 с-в, както и че с
Решение от 22.12.2014 г. на СГС, І - 7 с-в /потвърдено с Решение от 08.02.2016
г. по в.гр.д. № 3790/2015 г. на САС, 4 с-в /, предявеният от „У.Б.“ АД иск е
уважен за сумите от 4256.47 евро - договорна лихва за периода от 03.07.2011 г.
до 03.01.2012 г. и 520,23 евро - разноски по обслужване на кредита и е отхвърлен
в останалата част като неоснователен. Мотивите на съда, за да постанови посоченото
решение, е че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК предсрочната
изискуемост не е била настъпила, т.к. Банката не е уведомила длъжника за
обявената предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК като е прието също така, че волеизявлението на кредитора за
упражняване на правото му да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е
достигнало до кредитополучателя едва с връчване на препис от исковата молба, в
която се съдържа твърдение за настъпване на условията за предсрочната
изискуемост и за упражняване правото на кредитора, поради което и от този
момент следва да се приеме за настъпила предсрочната изискуемост на всички
вземания по договора.
Основен спорен по делото момент
е налице ли е изпълнение от страна на Банката на задължението й да уведоми
длъжника, че е обявила сключения между тях договор за банков ипотечен кредит за
предсрочно изискуем посредством отправяне на волеизявление до длъжника преди
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и следва
ли да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба по гр.д. №
6021/2013 г. по описа на СГС, І-7 с-в на ответницата, в която се съдържа
твърдение за настъпване на условията за предсрочна изискуемост е налице валидно
упражняване на правото на кредитора да обяви предсрочаната изискуемост на
процесния кредит.
Съгласно даденото разрешение в ТР
№ 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно трайно установената
практика на ВКС /обективирана в решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г.
на ВКС, I т.о., решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа
на ВКС, І т.о./ се приема, че исковата молба, вкл. и по предявен иск по чл. 422 ГПК има характер на волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на
кредита. В решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. е
посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора
се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК може да се приеме, че предявяването
на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от
исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016г. по
т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника
по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че в конкретния случай, предсрочната изискуемост е настъпила и има
действие от 10.09.2013 г. – датата, на която на ответницата е връчен препис от
исковата молба, по която е образувано гр.д. № 6021/2013 г. по описа на СГС,
Г.О., I - 7 с-в, в която се съдържа изявление на Банката за настъпване на
условията за предсрочната изискуемост и за упражняване правото на кредитора да обявяви
процесния кредит за предсрочно изискуем.
На следващо място съобразно
приетото в Решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. № 57/2012 г. I т.о. на ВКС, решението
за отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК за тези вноски с
ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че
е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по
съдебен ред, което право може да се упражни с осъдителен иск, вкл. съединен с
иск по чл. 422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно
производство. Така даденото разрешение е прието и от състава на СГС при
постановяване решението по гр.д. № 6021/2013 г.
Следователно съдът намира, че
кредиторът и ищец по делото „У.Б.“ АД е упражнил валидно правото си да обяви
процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 231/29.06.2009
г. и Анекс № 1/01.06.2011 г. за изцяло предсрочно изискуем посредством отправяне
на волеизявление до длъжника М.Л.Г., като приема, че предсрочната изискуемост
на кредита е обявена на същата, чрез получаване на препис от исковата молба по
гр.д. № 6021/2013 г. на СГС, І – 7 с-в на 10.09.2013 г./, т.е. преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2017 г.
На следващо място, съдът намира
за изцяло неоснователно и направеното от ответницата възражение за изтекла 5-
годишна погасителна давност, считано от датата на която Банката е обавила
кредита за предсрочно изискуем – 04.01.2012 г., съобразно текста на исковата
молба по гр.д. № 6021/2013 г. на СГС, І-7 с-в, до датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 11589/2017
г. на СРС, 60 с-в на 24.02.2017 г.
Това е така, тъй като съгласно приетото
в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето
защо предсрочната изискуемост настъпва и има действие не от момента на нейното
обявяване, а от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кретитора,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното, съдът
намира, че доколкото по делото се установи, че независимо, че Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.01.2012 г. чрез изпращане на поканата
за доброволно изпълнение с изх. № 47/0862 от 02.02.2012 г., предвид
обстоятелството, че същата не е достигнала до длъжника, то волеизявлението на Банката
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не е е породило действие.
Посоченото обстоятелство е
установено и в Решение от 22.12.2014 г. по гр.д. № 6021/2013 г. на СГС, Г.О., I
- 7 с-в, с оглед на което съдът е приел, че волеизявлението на кредитора за
упражняване на правото му да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е
достигнало до кредитополучателя едва с връчване на препис от исковата молба, в
която се съдържа твърдение за настъпване на условията за предсрочната
изискуемост и за упражняване правото на кредитора и от този момент следва да се
приеме за настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния
договор.
Във връзка с изложените правни
изводи, настоящият състав намира, че в конкретния случай, предсрочната
изискуемост е настъпила и има действие от 10.09.2013 г. - датата, на която на
ответницата е връчен препис от исковата молба по гр.д. № 6021/2013 г. на СГС,
I-7 с-в, съдържаща изявление на банката за настъпване на условията за
предсрочната изискуемост и за упражняване правото й да обявяви процесния кредит
за предсрочно изискуем, поради което до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 24.02.2017 не са
изминали пет години. В тази връзка съдът намира, че възражението на ответницата
за изтекла 5-годишна погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД е неоснователно.
По отношение на претенцията за договорна лихва, следва да се има предвид, че с
Анекс № 1 от 01.06.2011 г. страните са договорили погасяването на кредита да се
извърши на 277 вноски, от които 12 с гратисен период за главница от 03.07.2011
г. до 03.06.2012 г., а претенцията за лихва е за периода от 23.02.2014 г. до
23.02.2017 г..
Във връзка с изложените правни
изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415 ГПК е основателен.
По неговия размер:
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, неиздължената главница по процесния договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 231/29.06.2009 г. и Анекс № 1/001.06.2011
г. към него е в размер на сумата от 151 299,39 евро. Това е и размера на
главницата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11589/2017 г. на СРС, 60 с-в, поради което в тази част претенцията е
основателна и следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претенцията за
договорна лихва в размер на сумата от 95 067,78 евро за периода от 23.02.2014
г. до 23.02.2017 г., на първо място следва да се има предвид, че посочената
претенция касае дължима лихва на основание чл. 4.2. и чл. 4.3. от Анекс № 1 от
01.06.2011 г. към процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 231/29.06.2009 г., съобразно направеното уточнение от ищцовата страна.
Съгласно договореното в чл. 4.2. и чл. 4.3., посочената лихва е предвидена
между страните по договора като дължим годишен лихвен процент върху просрочена
главница, както и годишен лихвен процент върху текущия дълг при просрочие на
главница и/или лихва и главница. Следователно претендираните лихви нямат
характер на възнаградителни лихви, които се дължат в полза на Банката като
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора, т.е. уговорените за срока на договора лихви, а представляват
санкционни лихви за забава, респ. лихви за просрочие – ГЛП върху просрочена
главница, както и ГЛП върху текущия дълг при просрочие на главница и/или лихва
и главница. Поради изложеното, съдът намира, че същите са дължими на Банката,
т.к. не съставляват договорни /възнаградителни/ лихви, които съгласно приетото
в ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК не се дължат при обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че претенцията за признаване за установено, че в полза на кредитора „У.Б.“
АД съществува вземане за договорна лихва за периода от 23.02.2014 г. до 23.02.2017
г. е основателна. По отношение на размера, съдът мамира следното:
От заключението на експертизата
се установи, че размерът на дължимата договорна лихва по Договор за банков
кредит № 231 от 29.06.2009 г. и Анекс № 1 от 01.06.2011 г. за периода от 23.02.2014
г. до 23.02.2017 г. е 91 650,37 евро, поради което съдът намира, че за този
размер претенцията е основателна и доказна и следва да се уважи и да се
отхвърли за разликата до претендирания размер от 95 067 евро - договорна
лихва по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 11589/2017 г. на СРС,
60 с-в.
По
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство. В заповедното производство са направени разноски в
общ размер на 18 037,05 лв., от които: 9637,05 лв. – държавна такса и 8400
лв. адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 18 037,05 лв. Предвид
изхода от спора, в настоящия случай на ищеца следва да се присъдят частично
разноските, направени в заповедното производство – 17 786,85 лв. (държавна
такса и адвокатско възнаграждение), съразмерно на уважената част от иска.
В исковото производство ищецът
е направил разноски в общ размер на 18 437,05 лв., от които 9637, 05 лв. –
държавна такса, 8400 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозит за
експертизи, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца разноски по настоящото производство в размер на 18 181,30
лв.
На следващо място, ищецът е
направил възражение за прекомерност на претенидраното адвокатско възнаграждение
на ответната страна, уговорено в размер на 9500 лв. Съдът намира това
възражение за неоснователно., т.к. съобразно материалния интерес по делото,
уговореното адвокатското възнаграждение е под предвидения минимален размер по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответницата
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, такива са доказани в размер на 9500 лв. - за адвокатско възнаграждение, от които на
ответницата се дължат 131,78 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от “У.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******чрез
процесуалния представител адв. Д.Ц., с адрес: ***, офис № 6 против М.Л.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адв. М.М., с адрес *** иск с
правно основание чл. 422, ал. ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува
изискуемо парично вземане в полза на “У.Б.”
АД против М.Л.Г., ЕГН **********, произтичащо от сключен между тях Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 231/29.06.2009 г. и Анекс № 1 от 01.06.2011
г. за сумите от: 151 299,39 евро – представляваща дължима главница по Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 231 от 29.06.2009 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 24.02.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 91 650,37 евро – договорна лихва за периода от 23.02.2014г.
до 23.02.2017 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по ч.гр.д. № 11589/2017 г. по описа на
СРС, 60 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за разликата над
91 650,37 евро до пълния предявен размер на сумата от 95 067,78 евро -
договорна лихва за периода от 23.02.2014 г. до 23.02.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Л.Г., ЕГН ********** да
заплати на “У.Б.” АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
17 786,85 лева /седемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.г. д. № 11589/2017
г. по описа на СРС, 60 с-в, както и сумата от 18 181,30 лева /осемнадесет
хиляди сто осемдесет и един лева и тридесет стотинки/ - разноски настоящото
производство.
ОСЪЖДА “У.Б.” АД, ЕИК ******* да
заплати на М.Л.Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
131,78 лева /сто тридесет и един лв. и седемдесет и осем ст./.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице – помагач на ищеца „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК*******, с адрес: ж.к. „*******“,
бул. „*******, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: