Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 03.10.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 1991 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20190926235619 на „М.Р.“ ЕАД,  с ЕИК ********, срещу отказ рег. № 20190531004822-2/20.09.2019г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531004822, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.  

             Заявлението е било отхвърлено, тъй като не са били представени надлежни  документи, удостоверяващи съществуването и представителството при  чуждестранните юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол, съответно на изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от  Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел, във вида, изискуем от  чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. На заявителя са дадени указания на 17.09.2019г., но пропуските не са били отстранени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.   

            Жалбоподателят възразява основно, че представянето на исканите документи не е било необходимо. Нито в ЗМИП, нито в ЗТРРЮЛНЦ е предвидено задължение да се представят актуални състояния на чуждестранните юридически лица, които са посочени в декларациите и предвиденото в подзаконовия нормативен акт противоречи на смисъла и целта на закона. ЗМИП изрично предвижда вписването да се прави въз основа на декларация, а не въз основа на обстоятелствена проверка, извършена от длъжностното лице. Обстоятелствата, които се декларират не подлежат на доказване.  Същевременно до края на месец август масово са били вписвани заявления Б7 без към тях да са представяни каквито и да са документи относно юридическите лица, които са пряко или непряко контролиращи задължения субект. Това неравно третиране на правните субекти е недопустимо и в пряко нарушение на конституционните и законови принципи за равенство.

Жалбоподателят  иска отмяна на обжалвания отказ и даване на указания да се извърщи исканото вписване.   

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от обжалването.

            По същество жалбата е основателна.

            Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5  от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ – три работни дни.

            В случая от длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на необходими документи  по  заявлението на жалбоподателя  образец Б7 с вх. № 20190531004822, но в нарушение на ЗТРРЮЛНЦ не е било изчакано изтичането на срока от три работни дни за изпълнение на дадените указания в тази връзка, изтичащ на 20.09.2019г.  Даването на такава възможност на заявителя не е обвързано със срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица при Агенция по вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона.

            Отделно, по разбиране на настоящия съдебен състав, представянето на исканите от длъжностното лице удостоверения не е било и необходимо, както сочи жалбоподателят в жалбата си.

            В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ). След въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,  чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от  ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания  при Агенция по вписванията е  предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел).

 В случая на подадено заявление образец Б7 е необходимо представянето на декларация и не е необходимо и допълнително представяне на доказателства, включително за правосубектност във връзка с юридически лица, посочени в представената декларация и заявлението. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,  в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ не се включва проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително не е необходимо установяване на съществуването и представителството при юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.       Разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от  Наредба № 1 от 14.02.2007г., изискваща представянето на такива документи при вписването не съответства на специалния ЗМИП и не може да бъде прилагана (чл. 15, ал. 3 от ЗНА).  

В този смисъл са и оплакванията на жалбоподателя по жалбата и те са основателни, въпреки неоснователността на искането за вписване на обстоятелствата по конкретното заявление само на основание извършени други сходни вписвания в търговския регистър.  Принципът за равно третиране по ЗТРРЮЛНЦ, по разбиране на настоящия съдебен състав, не обосновава извършването на вписвания, заличавания и обосновавания в противоречие със закона.

Тъй като към жалбата по делото не е представен документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд (10 лева) и страната е останала задължена за разноски, с решението по делото такива разноски следва да бъдат присъдени (чл. 77 от ГПК). Разноските са за сметка на жалбоподателя (чл. 541 от ГПК).

Воден от горното съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по  жалба вх. № 20190926235619 на „М.Р.“ ЕАД,  с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, отказ рег. № 20190531004822-2/20.09.2019г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531004822, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП. 

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши искането вписване.  

Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

УКАЗВА на „М.Р.“ ЕАД,  с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд по жалбата в размер на 10 лева, съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 16а, ал. 2, т. 20 от  Раздел ІІ“а“ от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

 

 

 

 

 

                                                                                  Съдия: