№ 331
гр. Русе, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100199 по описа за 2021 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищецът В. Б. П. твърди, че на 30.04.2019 г. в гр.Русе, ***, след кръговото кръстовище
в посока ж.к.“Чародейка“ се движил лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №***, управляван
от ДЖ. Н. Б., който нарушил правилата за движение по пътищата като отнел предимството
му като пешеходец и го блъснал на пешеходна пътека и от това пострадал. Във връзка с
процесното ПТП на виновния водач Д.Б. бил съставен АУАН. Причина за настъпване на
ПТП били допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за водача на лекия автомобил били налице определени, фиксирани от
закона задължения за спазване на правилата за безопасно движение, поради което
съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите
общественоопасни вредни последици- получените от него телесни увреждания. За
увреждащия лек автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица BG/02/118002104680/ 23.07.2018 г. със срок на валидност една
година, считано от 23.07.2018 г.- 22.07.2018г. с ответното застрахователно дружество. По
силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и ползването на МПС в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала
минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна
отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено
лице, какъвто бил конкретния случай. В съответствие с изискването на чл.380 от КЗ
предявил писмена претенция до застрахователя като представил всички необходими
документи. Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с писмо,
1
връчено с обратна разписка на 03.05.2019 г. и при него била образувана щета №**********.
Ответникът определил и предложил обезщетение в размер, с който не бил съгласен, което
пораждало правният му интерес от иска. Твърди, че в резултат на процесното ПТП получил
следните телесни увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, сътресение на мозъка,
посткомоционен синдром, постравматично стресово разстройство, охлузвания на лява
челно- слепоочна област на окосмената част на главата, охлузвания на челото, охлузвания на
лява предкитка, трети, четвърти и пети пръст на лява ръка, охлузвания на дясна предкитка и
първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания на ляво коляно и други. След инцидента бил
настанен в Отделение по неврохирургия на УМБАЛ „Канев“- гр.Русе с оплаквания от
главоболие и световъртеж. Бил веднага прегледан като му били направени необходимите
параклинични и образни изследвания, в резултат на които били установени рана на лява
длан и охлузна рана на главата в ляво темпорално. Била му назначена медикаментозна
терапия и на 02.05.2019 г. бил изписан от болницата с окончателна диагноза: контузио
капитис, комоцио церебри. Бил освидетелстван в ОСМ при УМБАЛ „Канев“- Русе, където
били установено горепосочените увреждания, както и че същите са получени от ПТП. Във
връзка с катастрофата и преживения стрес, преминал и психологическо изследване, което
установило, че бил загубил съзнание по време на удара като имал посткомоционен синдром,
посттравматично стресово разстройство. В резултат на получените телесни увреждания
търпял силни болки и много страдания. Преди пътния инцидент бил в добро здравословно
състояние, деен, весел и жизнерадостен човек, но впоследствие станал раздразнителен,
лесно се уморявал, трудно се концентрирал. За известен период от време следвало да спазва
режим на покой и да не се натоварва психически и физически като през това време за
задоволяване на елементарни нужди от ежедневието си разтичал на своите близки. Дълго
време не можел да чете, да гледа телевизия и да ползва компютър. Имал редица когнитивни
нарушения, свързани с краткосрочните вербална и зрителна памет, логическата памет и
мисловни процеси. Освен болките, изживял и силен стрес по време на ПТП, който се
отразил изключително негативно на здравословното му и емоционално състояние и
последиците щели да останат за цял живот. Въпреки изминалото време, продължавал да
изпитва болки в наранените области, имал нарушения на съня от преживения стрес и бил
напрегнат. Претърпял и имуществени вреди в размер на 291 лв., представляващи разходи за
психологично изследване и СМУ. Претърпените от него вреди следвало да бъдат
компенсирани като счита, че техният размер възлиза на 50 000 лв. Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 26 000 лв.,
частично от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сумата в размер на 291 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.05.2019 г. до окончателното плащане. Претендира се и
присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Ответникът ЗК „Б.и.“ АД-гр.София е подал отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, в който взема становище за неоснователността на иска. Оспорва наличието
на деликт от страна на водача на МПС. Твърди, че е налице случайно деяние за него, тъй
като не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
2
вредите. Оспорва наличието на описаните телесни увреждания, както и пряката връзка
между тях и ПТП. Оспорва по вид заявените за обезщетяване неимуществени вреди, както и
претендирания размер, тъй като същият не бил съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2019г., около 10:15 часа, през светлата част от денонощието, л.а. „Алфа
Ромео“ с рег. № ***, управляван от ДЖ. Н. Б. се е движил на ул. „Шипка“ в гр. Русе.
Непосредствено след кръговото кръстовището на улицата в посока към кв. „Чародейка“, в
района на пешеходна пътека е ударил пешеходеца В. Б. П., който е пресичал отляво надясно,
спрямо посоката на движение на автомобила. Скоростта на автомобила към началото на
удара е била около 40 км/ч. Автомобилът се е насочил косо наляво – към лентите за
насрещно движение, като е изминал около 12,60 метра след края на пешеходната пътека и е
спрял. По широчина на платното за движение, предния ляв край на автомобила е бил на
единичната прекъсната линия, която е разделяла лентите за насрещно движение.
Съприкосновението за автомобила е настъпило в неговия преден десен край - в областта на
десен фар за мъгла (десен халоген) и около средата на предно обзорно стъкло – на около 20
см от долния му ръб. За пострадалия, съприкосновението основно е настъпило в областта на
лявото коляно и в окосмената част на главата, в лява челно-слпоочна област. Техническа
причина за произшествието е пресичането на траекториите на движение на пострадалия
пешеходец и автомобила, на нивото на пътя в един и същ момент. От сравняване на
скоростта, с която е настъпил удара за пешеходеца – около 40 км/ч със скоростите, с които
се е движил автомобила в началото и в края на пешеходната пътека – 41,69 и 38,30 км/ч,
следва извода, че ударът е настъпил в границите на пешеходната пътека или в
непосредствена близост до нея. С установената скорост водачът на автомобила не е могъл да
предотврати произшествието, чрез спиране.
В резултат на ПТП В. Б. П. ЕГН ********** е получил следните увреждания:
Охлузвания в лява челно-слепоочна област на окосмената част на главата. Охлузване на
челото. Охлузвания на лява предкитка, трети, четвърти и пети пръст на лявата ръка.
Охлузвания на дясна предкитка и първи пръст на дясната ръка. Кръвонасядане на ляво
коляно. Сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка. При тези данни
установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак – Болка
и страдание. Възстановителният период по отношение на травмата в областта на главата е
от около 20 дни до един месец. Възстановителния период по отношение на охлузванията е
около десет -петнадесет денонощия.
За ПТП е бил съставен констативен протокол с пострадали № 288/83, АУАН и е било
издадено НП №19-1085-001942/31.07.2019 г., с което водачът е санкциониран за нарушаване
на разпоредбите на чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП- нарушава правилата за
предимство като не пропуска пресичащия от дясно на ляво по пешеходната пътека
пешеходец В. Б. П..
3
Към датата на произшествието е имало сключена застраховка Гражданска
отговорност“ със ЗК „Б.и.“ АД-София.
Непосредствено след инцидента В.П. е бил откаран и приет за лечение УМБАЛ
„Канев“- гр.Русе, Отделение „Неврохирургия“ в задоволително общо състояние. По време
на болничния престой са му били извършени редица изследвания и е било приложено
лечение с вливания на разтвори, лекарства, подобряващи мозъчните процеси и
обезболяващи. Същият е бил изписан на 02.05.2019 г. Предписан му е Ноотропил –
подобряващ храненето на мозъчните тъкани и качествата на кръвта. В медицинската
документация няма данни за възникнали усложнения, които да налагат удължаване на
възстановителния период.
По време на престоя си в болничното заведение и около един месец след това В.П. се
оплаквал от болки в главата и виене на свят, не можел да гледа телевизия, да чете, да ползва
компютър. Поради световъртежа се нуждаел от помощ при ставане и придвижване за период
около една седмица. Към момента на ПТП П. бил ученик в 12 клас и му предстояли матури,
на които се явил, но поради силно главоболие, представянето му не било добро. На
абитуриентския си бал присъствал само половин час, тъй като от силния шум го заболяла
главата и се върнал вкъщи. Имал проблеми със съня, изпитвал силен страх от преживяното,
което наложило извършването на консултация с психолог, който констатирал наличие на
посткомоционален синдром, посттравматично стресово разстройство. П. имал главоболие,
световъртеж, бързо се уморявал, бил раздразнителен, срещал трудности при концентрацията
и изпълнение на умствени задачи, трудно заспивал и бил сънлив, с намалена поносимост
към стрес, съчетани с чувства на потиснатост и тревожност, епизоди на повтарящо се
преживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,
отрицателни промени в когнициите и настроението. След преживяното същият станал по-
раздразнителен, избухлив, по- затворен, намалил излизанията си и срещите с приятели,
изпитвал страх и несигурност.
Представените фактури на л. 19 и л.20 от делото са във връзка с нуждите на органите
на досъдебното и съдебно производство, лечение и защита по отношение на установените
увреждания при ПТП на 30.04.2019г.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства, приетата по делото комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована и
компетентно дадена, показанията на св. В.И. и св.И.И., ценени през призмата на чл.172 от
ГПК. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като логични, последователни и
кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
По делото е разпитан и св.Д.Б.- водачът на МПС, относно механизма на ПТП. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел с оглед обстоятелството, че същият развива
защитна теза, а описания от него механизъм не кореспондира на приетата по делото
експертиза, която е базирана на обективни данни.
4
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на
претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на предпоставките,
обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на общите условия, от които зависи
съществуването на правото на иск, така и на допълнителните (специални) предпоставки – в
случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок, регламентиран в чл. 496, ал.
1 от КЗ.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищецът е оправил писмена
претенция до ответното застрахователно дружество, въз основа на която е била образуваща
щета №********** като на ищеца е предложено обезщетение в размер на 1000 лв.
Предложеното от ответника обезщетение е в различен от заявените от ищеца размери и няма
доказателства същото да е прието, съответно да е постигнато споразумение с ответника.
Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице както
общите, така и специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да
се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото
трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото
лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в
доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от
виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да
не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
5
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има
обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените,
така и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически
факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Наличието
на вреда следва да се докаже в процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването
на законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки,
обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди.
По делото се установи, че на 30.04.2019 г. в гр.Русе ищецът като пешеходец е бил
ударен от лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ ***, управляван от Д.Б., в резултат на което
е получил следните увреждания: Охлузвания в лява челно-слепоочна област на окосмената
част на главата. Охлузване на челото. Охлузвания на лява предкитка, трети, четвърти и пети
пръст на лявата ръка. Охлузвания на дясна предкитка и първи пръст на дясната ръка.
Кръвонасядане на ляво коляно. Сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка.
ПТП е било посетено от органите на МВР-Русе, съставен е констатитен протокол с
пострадали, АУАН и НП, с което водачът е санкционран за нарушаване на правилата за
движение по пътищата- чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП- нарушава правилата
за предимство като не пропуска пресичащия от дясно на ляво по пешеходната пътека
пешеходец В. Б. П..
Тези факти, както и установения с експертизата механизъм на ПТП оборват
показанията на разпитания по делото св.Б.- виновния водач и сочат, по категоричен начин,
че в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС на ищеца са били
причинени горепосочените телесни увреждания и негативни психични преживявания.
Възраженията на ответника, че е налице случайно деяние, както и че не е налице
виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС са изцяло неоснователни.
Не се установи внезапно пресичане от страна на пешеходеца, нито ограничаване на
видимостта на водача. Доказателствата по делото сочат, че времето е било ясно, нямало е
6
МПС или други обекти, които да ограничават видимостта на участниците в ПТП, както и че
водачът е имал достатъчно време да възприеме пешеходеца и да съобрази поведението си.
Същият обаче в нарушение на чл.20 от ЗДвП и чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП
не е предприел действия, с които да даде предимство на пешеходеца и да избегне удара,
което поведение е виновно и противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД и ангажира
неговата обезщетителна отговорност.
За ищецът в качеството му на пострадал от ПТП е възникнало субективното право на
обезщетение за причинените вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица
от него.
По делото се установи, че в резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания,
както и посттравматично стресово разстройство. С екип на спешна помощ ищецът е бил
откаран УМБАЛ „Канев“ АД-гр.Русе, където е бил приет за лечение за периода от
30.04.2019 г. до 02.05.2019 г. По време на престоя в болничното заведение са му били
извършени редица изследвания и е лекуван консервативно- с вливания на разтвори,
лекарства, подобряващи мозъчните процеси и обезболяващи. Същият е бил изписан на
02.05.2019 г. Предписан му е Ноотропил – подобряващ храненето на мозъчните тъкани и
качествата на кръвта.
Установи се, че възстановителният период по отношение на травмата в областта на
главата е от около 20 дни до един месец, а по отношение на охлузванията е около десет-
петнадесет денонощия, както и че няма настъпили усложнения. По време на престоя си в
болничното заведение и около един месец след това В.П. се оплаквал от болки в главата и
виене на свят, не можел да гледа телевизия, да чете, да ползва компютър. Поради
световъртежа се нуждаел от помощ при ставане и придвижване за период около една
седмица. Към момента на ПТП П. бил ученик в 12 клас и му предстояли матури, на които се
явил, но е имал силно главоболие, което му попречило да се представи по- добре. На
абитуриентския си бал присъствал само половин час, тъй като от силния шум го заболяла
главата и се върнал вкъщи. Имал проблеми със съня, изпитвал силен страх от преживяното,
което наложило извършването на консултация с психолог, който констатирал наличие на
посткомоционален синдром, посттравматично стресово разстройство. П. имал главоболие,
световъртеж, бързо се уморявал, бил раздразнителен, срещал трудности при концентрацията
и изпълнение на умствени задачи, трудно заспивал и бил сънлив, с намалена поносимост
към стрес, съчетани с чувства на потиснатост и тревожност, епизоди на повтарящо се
преживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,
отрицателни промени в когнициите и настроението. След преживяното същият станал по-
раздразнителен, избухлив, по- затворен, намалил излизанията си и срещите с приятели,
изпитвал страх и несигурност.
Представени са фактури с приложени фискални бонове за направени разходи в общ
размер на 291 лв.
Тези факти дават основание да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени
7
вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания и проведеното по повод
на тях лечение, както и негативни психични преживявания като е получил посттравматично
стресово разстройство, които се е отразили на неговата психика, емоционално състояние и
начин на живот, поради което подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ няма абстрактен характер. То
е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на отговорността
на застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в страната, а
като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент. /В този см. решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г.,
ІІ т.о, ТК./.
В настоящият случай ищецът е получил леки телесни повреди, бил е приет по
спешност в лечебно заведение, където му е извършено консервативно лечение за период от
три дни. Нормалният възстановителен процес за тези увреждания е за период около един
месец, през който същият е приемал медикаменти, имал е световъртеж, не е могъл да чете,
да гледа телевизия и да ползва компютър, ползвал е чужда помощ при ставане и
придвижване за период от една седмица.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, вида и характера на
телесните увреждания, продължителността на проведеното болнично и извънболнично
лечение, наличието на посттравматично стресово разстройство, възрастта на ищеца,
установените главоболие и световъртеж, продължили през целия възстановителен период,
установената промяната в начина му на живот, трудностите, които е имал по време на
матурите, както и невъзможността да се включи в тържеството по повод завършването си,
като отчита социално- икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение възлиза на 8 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този
принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице само, ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е неоснователно. По делото се установи по категоричен
начин, че ищецът е пресичал на пешеходна пътека, в съответствие с изискванията на ЗДвП,
не е налице внезапно появяване, поради което водачът е могъл и е бил длъжен да
предприеме действия, насочени към спиране или заобикаляне, същият е бил длъжен да го
8
пропусне да премине, което не е сторено в случая. Липсват доказателства, които да
установяват, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП и вредните последици от него.
С оглед на изложеното съдът приема, че не е налице основание за намаляване на
определеното обезщетение в размер на 8000 лв., до който размер искът като основателен
следва да бъде уважен. В останалата част над сумата от 8000 лв. до размер на 26 000 лв.,
частично от 50 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото се установи, че за проведените изследвания и лечение на получените от
ПТП травми ищецът е направил разходи в размер на 291 лв. Направените разходи са в пряка
причинна връзка с деликта, поради което подлежат на обезщетяване. В тази част искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва, която на основание чл.497 от КЗ във
вр.чл.429 от КЗ следва да се присъди от датата 07.05.2019 г.- както е поискано от ищеца.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството и
не е направил такива. По делото е представляван от адвокат безплатно, поради което в полза
на процесуалния представител следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на
876 лв.
Ответникът е направил разноски за производството в размер на 2850 лв. , от които
2 520 лв. платено адв. възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Възражението е основателно, тъй като в случая не е налице
фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до
размер на 1572 лв. След редуциране на адв. възнаграждение общия размер на направените
разноски от ответника възлиза на 1902 лв. Съобразно отхвърлената част от иска ответникът
има право на разноски в размер на 1316.77 лв.
Ответникът дължи заплащането на държавна такса за производството в размер на
331.64 лв., както и сумата от 350 лв.- разноски, платени от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати на В. Б. П., ЕГН
********** от гр.Русе, ул.“Орлово гнездо“ №3 сумата в размер на 8000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 291 лв.-
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
30.04.2019 г. в гр.Русе, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2019 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на обезщетение за
9
причинени неимуществени вреди над сумата от 8000 лв. до размер на 26 000
лв., заявен частично от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати на основание
чл.38 от ЗА на адв. П.К.- САК адв. възнаграждение в размер на 876 лв.
ОСЪЖДА В. Б. П. от гр.Русе да заплати на ЗД „Б.и.“ АД- гр.София, ЕИК
*** сумата в размер на 1316.77 лв. съдебни разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 331.64 лв., както и сумата
от 350 лв.- разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10