№ 211
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600648 по описа за 2025 година
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание и след като обсъди атакувания съдебен акт,
възраженията и становищата на страните, изложени в днешно съдебно
заседание и постъпилия по делото въззивен протест, намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Специалния закон и следващите.
Образувано е по протест на СГП срещу постановените от открито
съдебно заседание от 28.04.2025 г. протоколни актове по ЧНД № 3869/2024 г.
на СГС, с които спрямо българския гражданин Е. Н. Б. са били признати и
приети за изпълнение наказанията, наложени му по две чужди присъди, а
именно десет години и шест месеца решаване от свобода с Решение № 986/А
на Апелативния съд в гр. Букурещ и 20 години лишаване от свобода по
1
Присъда № 2234/2013 г. по описа на Апелативния съд в гр. Милано, намалени
до 10 години лишаване от свобода, по реда на чл. 13 от Закона за признаване,
изпълнение изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване
от свобода“ или на мерки, включващи ли „лишаване от свобода“, наричан по-
нататък Специалния закон , като в същото време е извършено и групиране при
условията на чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК на посочените две наказания с
това, наложено по НОХД № 1030/2010 г. по описа на СГС, по определена
обща за изтърпяване санкция от десет години и шест месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим.
С депозирания протест се оспорва както подходът на първостепенния
съд да квалифицира две от деянията по присъдата на италианските съдебни
власти като съответни на чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, поради което да редуцира
наложеното по тях наказание до десет години „лишаване от свобода“ при
условията на чл. 13 от Специалния закон, така и проведената от СГС
последваща процедура, в която наказанията на актуалните осъждания на
лицето са били кумулирани с протоколно определение.
Преди всичко въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че
приема, че с протеста се атакува един общ акт на СГС,в който последователно
са приложени две процедури,предвидени в закона в едно съдебно
заседание,поради което въззивния съд намира за процесуално необходимо да
се произнесе с един акт, който да проконтролира в цялост атакуваното
решение на първата съдебна инстанция и в двете му части.В тази връзка е
нужно да се посочи,че няма процесуална пречка да се приложи по аналогия
възможността още с постановяването на присъдата първата инстанция да се
произнесе по реда на чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК и за приложението на чл. 25, ал. 1
НК. Препращане в този смисъл за неуредените случаи е предвидено в § 4 от
Специалния закон, именно към нормите на НПК.На следващо място,
резонният въпрос в конкретиката е дали тези действия на първостепенния съд
са довели до съществен порок, резултиращ върху правата на някоя от страните
по делото, т.е. съществено нарушение. Отговорът, който въззивната
инстанция дава на този въпрос, е, отрицателен,тъй като правото на страните
да оспорят съдебния акт и в двете му части не е преклудирано и е упражнено
по съответния ред.В този смисъл прилагането на процесуалната икономия не
рефлектира върху законосъобразността на постановения съдебен акт.
2
На следващо място,СГС е признал и приел за изпълнение присъда,
издадена като първа инстанция от Букурещкия трибунал, влязла в сила с
наказателно Решение № 986/21.06.2017 г. на Апелативния съд – гр. Букурещ,
Румъния. С нея българският гражданин е осъден за конкретно извършена в
периода от месец октомври 2011 г. до месец април 2012 г. трансгранична
контрабанда на кокаин, квалифицирана като две отделни престъпления по чл.
3, ал. 1 и ал. 2 от Закон № 143/2000 г., във връзка с чл. 38, ал. 1 НК на
Република Румъния, за които в крайна сметка е постановено той да изтърпи
общо наказание от десет години и шест месеца „лишаване от свобода“. В
издаденото удостоверение по чл. 3 от Специалния закон описаната дейност е
отбелязана като незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества и
като фактология тя най-близо стои до състава на престъпления по чл. 242, ал.
4, вр. ал. 2 от българския НК. Наказанието по тази присъда законосъобразно е
било прието за изпълнение от първостепенния съд, без да се налага
редуцирането му, тъй като максималното наказание по чл. 242, ал. 4 НК е 20
години „лишаване от свобода“.
Верни са и изводите на първостепенния съд, касаещи наличието на
останалите законови предпоставки, предвидени в Специалния закон за
приемане на изпълнение на този съдебен акт, издаден от Букурещкия
трибунал.
Основното несъгласие в протеста относно приетото за изпълнение в
Република България наказание от първостепенния съд касае санкцията по
присъдата на Миланския апелативен съд, която е влязла в сила на 21.06.2017
г., с която Б. е бил осъден за три престъпления с общо наказание от двадесет
години „лишаване от свобода“. Първото престъпление, за което Б. е бил
осъден от италианските съдебни власти, е описано от фактическа страна в
издаденото удостоверение и мотивите към присъдата като „сдружаване в
престъпна организация, ръководена от Б. в периода от месец декември 2006 г.
до месец април 2008 г. с цел трансгранична контрабанда на наркотични
вещества“. По италианското законодателство то се явява наказуемо съгласно
чл. 74, ал. 1 от Президентски указ № 309/1990 г.
Второто самостоятелно квалифицирано престъпление от приетата
присъда е по чл. 110 от италианския НК, което е извършено през месец
февруари 2007 г. и от лаконичното фактологично описание в удостоверението,
3
изпратено от чуждата държава, и от мотивите към съдебния акт става ясно, че
се касае за „престъпно сдружение с транснационален характер, което
осъденият Б. е ръководел с цел организиране на наркотична контрабанда на
територията на Испания, Португалия и Италия“.
Съвсем кратко е описанието на третото престъпление, за което
българския гражданин е осъден от Миланския апелативен съд и същото се
свежда отново до „предварително създадена от Б. логистика и координация за
контрабанден пренос на наркотични вещества чрез престъпно сдружение от
транснационален характер, функционирало в гр. Милано от месец декември
2007 г. до месец април 2008 г.“.
Описаната дотук фактология, е квалифицирана в каталога към
издаденото удостоверение от чуждата държава като „незаконна търговия с
наркотици и психотропни вещества“, за която в принципен план не се изисква
двойна наказуемост и според законите на приемащата наказанието държава.
При всички положения обаче, СГС е трябвало да издири най-близкостоящият
състав от българския НК, но не за да провери двойната наказуемост на
престъплението, както се твърди в подадения протест, а за да прецени
евентуалното приспособяване на присъдата по смисъла на чл. 13 от
Специалния закон. Това е така, защото и трите престъпления, посочени в
италианския съдебен акт, нямат специален аналог в българския НК, озаглавен
„Търговия с наркотични вещества“, а по същество свързаните с тях факти
разкриват транснационално престъпно сдружение, ръководено именно от
осъдения Б., формирано с цел да се извършва контрабандна дейност на
наркотични вещества на територията на различни държави. Тази фактология
се извежда и от съдържанието на съдебния акт, в които многократно се
посочва, че Б. е ръководител и организатор на група,свързана с дейност,
насочена към внос на наркотични вещества от Южна Америка главно на
кокаин чрез плавателни средства на територията на няколко държави.
Според въззивния съд от гореизложената фактология, и трите
престъпления стоят най-близо до състава на чл. 321, ал. 1 от българския НК,
криминализиращ образуването и ръководенето на организирана престъпна
група.
В депозирания по делото протест прокурорът с основание възразява, че
СГС е бил непоследователен в позицията си, приемайки, че за първото
4
престъпление Б. е бил създател и ръководител на групата, а при второто и
третото деяние – само участник в нея. В италианската присъда много ясно е
посочено, че и в трите случая се касае за дейност, в която българският
гражданин се явява „ръководител, шеф, финансиращ, координиращ“ и т.н. –
все изразни средства, с които недвусмислено се заявява неговото ръководно
качество.
Неверен е изводът на СГС, че най-близкият аналог на второто и третото
престъпление, посочени в италианската присъда, се явява квалифицираният
случай на чл. 321, ал. 3 НК, предвиждащ засилена наказателна отговорност за
ръководителите и членовете на ОПГ, ако една от нейните цели е извършването
на вторични престъпления по чл. 354а от НК.
От фактите,описани в чуждия съдебен акт и удостоверението към него
става ясно, че целта на групата в случая е била сведена до международна
контрабанда, главно внос, на наркотици, основно кокаин от трета държава,
което в българския НК е самостоятелен състав на престъпление по чл. 242, ал.
2 НК, но не е предвидено като квалифициращ признак на престъплението по
чл. 321, ал. 3, т. 1 и т. 2 НК. В този смисъл най-близко приложимият закон на
описаната престъпна дейност по българското законодателство остава
основният състав на разпоредбата на чл. 321, ал. 1 НК, който и към датата, на
която е осъществена престъпната дейност на територията на чуждата държава,
и към днешна дата предвижда едно и също наказание с максимална граница
до десет години „лишаване от свобода“. Това е налагало първият съд да
обсъди необходимото приспособяване на присъдата, което е задължително по
силата на чл. 13 от Специалния закон, доколкото наложеното с нея общо
наказание от двадесет години се явява неприложимо спрямо осъдения според
българското законодателство. Неговото намаляване законосъобразно е било
сведено до десет години „лишаване от свобода“, каквато се явява горната
граница на санкцията по чл. 321, ал. 1 НК.
Въззивният съд не би могъл да се съгласи с предложената от прокурора
квалификация за второто и третото престъпление, в италианския съдебен акт,
доколкото престъпния състав на чл. 242, ал. 2 и ал. 4 НК, посочени в
депозирания протест, не държи сметка,че Б. е признат за виновен в чуждата
държава за три престъпления в качеството си на ръководител и координатор
на организация за трафик на наркотици.В мотивите към съдебния акт се
5
описва подробно създадената структура и контакти и ръководната му дейност-
линия, която следва целия съдебен акт, от който недвусмислено се извежда и
неговата роля.
В обобщение на гореизложеното, въззивния съд ,счита на атакувания
съдебен акт следва да бъде ревизиран в частта за посочената от СГС
квалификацията в пунктове втори и трети от италианската присъда,като
вместо престъпление по чл.321 ал.3 т.2 от НК следва да се посочи чл.321 ал.1
от НК ,която ревизия не променя крайния извод на СГС за максималния
размер на санкцията.
Както вече беше посочено по-горе, не е съществувала и процедурна
пречка в производство пред СГС, както по аналогия, така и за процесуална
икономия, да се пристъпи към принципно дължимото групиране на отделните
наказания. След приемането на двете чужди присъди, последиците от
наложените с тях наказания следва да се третират като последици на
български съдебен акт и да бъдат отразени в справката за съдимост на лицето.
Това означава, че към днешна дата Б. се явява осъден както по НОХД №
1030/2010 г. по описа на СГС, чието наказание от шест години „лишаване от
свобода“ търпи в момента, така и по цитираните две присъди на миланския и
Букурещския съд. Престъпленията по трите съдебни акта се явяват извършени
в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 вр.чл.25 ал.1 от
НК, доколкото са осъществени преди за всяко едно от тях срещу лицето да има
влязла в сила осъдителна присъда,обстоятелство ,което не се оспорва и в
подадения протест. Това налага и спрямо Б. да бъде приложен принципът на
групирането, при който най-тежката санкция поглъща по-леките по размер
наказания, защото при решаването на въпросите по чл. 23 и чл. 25 от НК вече
изцяло са приложими нормите на българското наказателно право.Най-тежко
се явява именно наказанието от десет години и шест месеца „лишаване от
свобода“, наложено с присъдата на апелативния съд в гр. Букурещ,така както е
посочил и първостепения съд.
В протеста срещу произнасянето на СГС прокурорът е оспорил
единствено правомощието на СГС да се произнася за това групиране, без да е
направил съответно искане за приложение на чл. 24 НК, каквото бе
релевирано в днешното съдебно заседание от представителя на САП, но което
като резултат не дава възможност на въззивната инстанция да завиши
6
допълнително общото най-тежко наказание на осъдения,в случай ,че намери
че са налице предпоставките за това,тъй като за влошаване положението на
осъденото лице във въззивното производство във всички случай е необходим
съответен протест.
Определеният от СГС за изтърпяването на определеното общо
наказание наказание първоначален „строг“ режим съответства на чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „а“ ЗИНЗС, а постановеното от СГС приспадане на предварителното
задържане по всяко от трите дела и на вече започналото изтърпяване на едно
от отделните наказания е в съответствие с чл. 25, ал. 2 НК,поради което упрек
към дейността на първия съд и в тази част не може да бъде отправен.
В обобщение на гореизложеното, въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде изменен,в посочения по -горе
смисъл,поради което
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно решение № 2175/28.04.2025 г., постановено по
НЧД № 3869/2024 г. по описа на СГС, НО – 9 състав, в частта му, с която е
призната и приета за изпълнение Присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд
гр. Милано от 21.03.2016 г., влязла в сила на 08.06.2017 г.,като
КВАЛИФИЦИРА деянията по пункт 2 и 3 като престъпления по чл.321 ал.1
от НК ,вместо по чл.321 ал.3 т.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части,ведно с
извършеното групиране по реда на чл.23-25 от НК и приложението на чл.25
ал.2 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от същото да се изпрати на началника на СЦЗ за сведение и
изпълнение.
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14: 24
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8