№ 562
гр. Перник, 16.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
административно дело № 362 по описа за 2019 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от
управителя С.А.Х.***, срещу Ревизионен акт №
Р-22001418002698-091-001/03.08.2018 г., издаден от М. А. К. – началник на
сектор, възложил ревизията, и В. В.П. - главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 390/06.03.2019 г., издадено от Н.К.***–
директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП –
гр. ***.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт като издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби на чл.177 от ДОПК. Твърди се, че
същият е необоснован и немотивиран, а фактическите констатации и и изложените в
него правни изводи – неподкрепени и противоречащи на събраните и представени
доказателства. Жалбоподателят счита, че при установяването на отговорност по
чл.177 от ЗДДС са нарушени принципите за правна сигурност и пропорционалност
при прилагане на чл.205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета като са изложени
доводи и аргументи в тази посока, свързани с липсата на знание у него /в
качеството му на получател на доставка/, че ДДС върху доставката няма да бъде
внесен от доставчика /при положение че приходната администрация е установила
наличието на реално извършени доставки, по които има извършено изцяло плащане
по банков път на пълния размер на сумата по сделките и на дължимия ДДС от
страна на получателя/. Жалбоподателят категорично се противопоставя и на
приетата в ревизионното производство експертиза като твърди, че пазарната цена
на имотите е по-ниска. В тази връзка се излага, че експертът-оценител е вписал,
че е ползвал пазарни аналози, но не е дал проследими данни като нотариални
актове и друга търговска информация, за да се направи извод, че експертизата е
ползвала надлежни източници при определяне на пазарните стойности. Отделно
сочи, че съгласно експертната оценка на лицензирана фирма /представена пред
данъчния орган/ пазарната цена на имотите към момента на сделките е в размер на
2 028 305 лв. /два милиона двадесет и осем хиляди триста и пет лева/,
поради което е налице пренебрежимо малко разминаване или такова дължащо се на
обичайните колебания на цените на пазара, между цената, на която „***“ ЕООД –
гр. П. е придобило недвижимите имоти и пазарната им цена за процесния период. В
жалбата се твърди още, че липсва и другата предпоставка за ангажиране на
отговорността му като пряк получател на доставката, по която не е внесен
дължимия данък, а именно: надлежни доказателства, че събирането на данъка е
неуспешно чрез прилагане на данни от изпълнителното дело за извършените
действия от публичния изпълнител и резултата от тях, в т.ч. че са били
изчерпани способите за събиране на задължението за ДДС пряко от доставчика „***“
ЕООД.
В съдебните заседания жалбоподателят се
представлява от адв. В.Б. ***, който поддържа жалбата, доразвива доводите в нея
и моли съда да отмени оспорвания ревизионен акт като незаконосъобразен. Моли за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 11870 лв., от които:
10 320 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. – внесена държавна такса
и 1500 лв. – разноски за съдебнооценителна експертиза. Представя списък по
чл.80 от ГПК /л.399/.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – ***,
чрез процесуалният си представител гл. ю. к. А. К.***оспорва жалбата,
позовавайки се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на
дирекция „ОДОП“. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила
като страна по делото.
Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото
доказателства, провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт
и прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по
административен ред, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна
по долуизложените съображения:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-22001418002698-020-001/10.05.2018
г. /л.23/, издадена от М.А.К.***– началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП ***, упълномощена със Заповед №
РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП *** /л.20-22/. Със заповедта
е възложено извършването на ревизия за установяване на отговорност на „***“
ЕООД – гр. П.к за данък върху добавена стойност по доставки, извършени от „***“
ЕООД, за данъчен период от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г. Ревизионното
производство е възложено на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. ЗВР е връчена на
жалбоподателя по електронен път на 31.05.2018 г. /л.25/.
За резултатите от ревизията, целяща установяване на
отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения по ДДС на „***“ ЕООД с ЕИК
********* относно извършени доставки по фактури с номера:
**********/01.12.2014 г.;
**********/16.12.2014 г.; **********/14.11.2014 г.; **********/14.11.2014 г.;
**********/14.11.2014 г.; **********/14.11.2014 г.; **********/14.11.2014 г.;
**********/24.11.2014 г.; **********/25.11.2014 г.
е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-22001418002698-092-001/03.07.2018
г. /л.26-36 вкл./. Същият е връчен на жалбоподателя
на 05.07.2018 г., което е видно от Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“ /л.37/. Срещу него не е депозирано възражение в
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК.
Въз основа на горепосочения ревизионен доклад е издаден
оспорения в настоящото производство Ревизионен
акт № Р-22001418002698-091-001/03.08.2018 г. /л.38-40 вкл./, издаден от М.А.К.***–
началник на сектор, възложил ревизията, и В.В.П.***- главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията. С него са установени задължения по Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 435 093,54 лв. и
лихви в размер на 159 717,36 лв. за периода от м.11.2014 г. до м.12.2014
г., произтичащи от ангажирана отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС за невнесен
от страна на „***“ ЕООД данък върху добавена стойност по
деветте, посочени по-горе, фактури. Ревизионният акт е връчен на лицето по
електронен път на 27.08.2018 г. и това е отразено в удостоверение /л.37/.
В хода на ревизионното производство е установено, че:
„***“ ЕООД – гр. П. е регистрирано по ДОПК на 03.12.2008 година с дейност
„Търговия с обработващи машини и части за тях“, от края на 2014 г. инвестира в
покупки на недвижими имоти с цел отдаване под наем и препродажба. Представлява
се от управителя С.А.Х.***. При извършване на проверка в информационния масив
на НАП за лицето не са установени свързани лица по смисъла на §1, т.3 /г/ от ДР
на ДОПК.
Жалбоподателят
е регистриран по ЗДДС на 06.02.2015 г. поради набран оборот за задължителна
регистрация, след дерегистрация по същия закон на 29.12.2014 г. по инициатива
на орган по приходите. Той организира текущото си счетоводно отчитане и изготвя
периодичните и годишни финансови отчети в съответствие с Националните стандарти
за финансово отчитане за малки и средни предприятия /“НСФОМСП“/. Изготвило е
своя финансов отчет при спазването на основните счетоводни принципи, визирани в
Закона за счетоводството.
През
ревизирания период „***“ ЕООД е извършило покупки на недвижими имоти, за което
са издадени посочените по-горе фактури.
1. Фактура № **********/01.12.2014
г.
- ДО: 347 130,00 лв. и
ДДС 69 426,00 лв.
- Основание: продажба
по недвижим имот ****, местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижими имоти, находящи се в гр. С., е съставен Нотариален акт № *** на
нотариус В. М., том ***, от който се установява, че продажната цена на имота е
406 000,00 лв. с ДДС.
2. Фактура № **********/16.12.2014
г.:
- ДО: 256 500,00
лв. и ДДС 51300,00 лв.
- Основание:
- продажба на недвижими имоти, съгласно НА № ***.2014 г. на
нотариус В. М., местен данък и такса вписване;
- продажба на недвижим имот, съгласно НА № ***, том ** рег. №
***, дело № ***/***.2014 г. на нотариус В. М., местен данък и такса вписване.
Съгласно Нотариален акт
№ ***2014 г. /л.248 и сл./ „***“ ЕООД продава на „***“ ЕООД недвижим имот –
сграда, пл. №***с предназначение: сграда за търговия, парцел ***, с площ ***
кв.м, находяща се в гр. С.*** с определена продажна цена 42 000,00 лв. с
ДДС.
Съгласно Нотариален акт
№ ***.2014 г. /л.252 и сл./ „***“ ЕООД продава на „***“ ЕООД недвижим имот –
сграда, пл. № ***, парцел ***, с площ *** кв.м, представляващ дворно място без
намиращите се в него сгради, находящ се в гр. С.*** с определена продажна цена
258 000,00 лв. с ДДС.
3. Фактура № **********/14.11.2014
г.
- ДО: 265 388,58
лв. и ДДС 55 064,53 лв.
- Основание:
- продажба на недвижими имоти, съгласно НА № ***2014, местен
данък и такса вписване;
Съгласно Нотариален акт
№ ***.2014 г. на нотариус П. П., том ***, рег. № ***, н.д. ***/2014, „***“ ЕООД
продава на „***“ ЕООД недвижими имоти в с. С., общ. Б. област В. на обща
продажна цена от 320 453,10 лв.
4. Фактура № **********/14.11.2014
г.
- ДО: 514 120,76
лв. и ДДС 102 824,15 лв.
- Основание: продажба
по НА № ***2014 г., местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижими имоти, находящ се в гр. Г***, е съставен Нотариален акт №
1067/13.11.2014 г., на нотариус И. М., том ***, рег. № ***, н.д.***, от който
се установява, че продажната цена на имотите е 600 725,30 лв. с ДДС.
5. Фактура № **********/14.11.2014
г.
- ДО: 674 614,75
лв. и ДДС 134 922,95 лв.
- Основание: продажба
по НА № ***2014 г., местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижими имоти, находящи се в гр. В*** е съставен Нотариален акт № ***2014
г., на нотариус Т. Б., том ***, рег. №***н.д. ***, от който се установява, че
продажната цена на имотите е 789 023,10 лв. с ДДС.
6. Фактура № **********/14.11.2014
г.
- ДО: 69 239,42
лв. и ДДС 13 847,88 лв.
- Основание: продажба
на недвижими имоти в гр. Б. местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижимия имот – поземлен имот, парцел ***за бензиностанция, газстанция и
обслужваща дейност, находящи се в гр. Б.***, местност: вилна зона „***“, ул.***,
е съставен Нотариален акт № *** от 14.11.2014 г. на нотариус Д.Г., том ***,
рег. № ***, н.д.***, от който се установява, че продажната цена на същия е
81 377,30 лв.
7. Фактура № **********/14.11.2014
г.
- ДО: 16 140,00
лв. и ДДС 3 222,00 лв.
- Основание: продажба
на недвижими имоти в с. Б.***, местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижимия имот, находящ се в с. Б.***, местността ***, е съставен
Нотариален акт № *** от 17.11.2014 г. на нотариус Н. Х.***, том ***, рег. № ***,
н.д. *** от който се установява, че продажната цена на същия е 18 628,00
лв.
8. Фактура № **********/24.11.2014
г.
- ДО: 57 306,67
лв. и ДДС 11 461,33 лв.
- Основание: продажба
по недвижим имот в гр. С.***, местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижимия имот, находящ се в гр. С***, е съставен Нотариален акт № ***/24.11.2014
г. на нотариус В. М., том ***, рег. № ***, н.д. ***/2014 г., от който се
установява, че продажната цена на имота е 67 000 лв. с ДДС.
9. Фактура № **********/25.11.2014
г.
- ДО: 61 560,00
лв. и ДДС 12 312,00 лв.
- Основание: продажба
по недвижим имот ап.*** в гр. С.***, местен данък и такса вписване.
За покупко-продажбата
на недвижим имот, находящ се в гр. С.***, е съставен Нотариален акт № ***/25.11.2014
г., на нотариус В. М.***, том **, рег. № ***, н.д. ***, от който се установява,
че продажната цена на имотите е 72 000 лв. с ДДС.
Всеки от закупените недвижими имоти, посочени
по-горе, е осчетоводен като ДМА в счетоводството на дружеството и за всеки от
тях продажната цена е заплатена на продавача по банков път, което е установено
чрез извлечение от сметка на задълженото лице в „СИБАНК“ АД.
Чрез включване в
дневника си за покупки и в справките дакларации за данъчен период месец ноември
2014 г. и месец декември 2014 г. „***“ ЕООД е упражнило право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 452 688,45 лв. по горепосочените фактури.
Въз основа на
констатации, направени в хода на ревизионно производство, приключило с
Ревизионен акт № Р-22001415000463-091-001/20.11.2015 г. /том ІІ, л.102 и сл./,
както и представени от ревизираното лице документи /нотариални актове,
извлечения от банкови сметки и фактури/, данъчните органи са установили
наличието на реално извършени доставки, вследствие на което е признато правото
на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „***“ ЕООД.
Същевременно, за периода от 01.06.2014 г. до 31.12.2014 г., в който са
извършени продажбите на недвижимите имоти, на „***“ ЕООД е издаден Ревизионен
акт /РА/ № Р-29002915005455-091-001/10.05.2016 г. с установени задължения в
размер на 569 792,13 лв. – главница, и 80 295,39 лв. - лихва, които
задължения, представляващи ДДС, не са внесени в държавния бюджет. Последният
ревизионен акт не е обжалван и е влязъл в сила.
За изясняване на всички
правнозначими факти и обстоятелства ревизиращите са изискали информация относно
образувано производство по принудително изпълнение на „***“ ЕООД с ЕИК ***
както и за наложени обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение
върху имуществото на задълженото лице. В отговор е постъпило Писмо изх. №
С180010-178-0014920/11.06.2018 г. на дирекция „Кюстендил“ при ТД на НАП ***,
според което срещу „***“ ЕООД е образувано изпълнително дело, по което са
наложени предварителни обезпечителни мерки – възбрана върху недвижими имоти и
запор на 4 броя МПС, но тъй като върху имуществото на дружеството има предходни
тежести, не са предприети действия по принудително събиране на задълженията.
Друга причина за непредприемане на такива действия е откриването на производство
по несъстоятелност на „***“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността
30.11.2014 г.
В
ревизионното производство срещу настоящият жалбоподател, в резултат на
извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на доставчика „***“ ЕООД е
установено, че той /доставчикът/ има задължения по ЗДДС по РА № Р-29002915005455-091-001/10.05.2016 г. в следния
размер:
- за данъчен период
м.11.2014 г. ДДС за внасяне 533 128,51 лв., ведно с дължимите лихви;
- за данъчен период
м.12.2014 г. ДДС за внасяне 116 959,01 лв., ведно с дължимите лихви.
Посоченият ревизионен
акт не е обжалван пред директора на дирекция ОДОП и е влязъл в сила.
Във връзка с
установените факти ревизиращият екип, с нарочен акт /Акт за възлагане на
експертиза № Р-22001415003605-01-001/10.02.2016 г. - том ІІ, л.161/ назначил
техническа експертиза с вещо лице инж. Евгения Киселинова /оценителска
правоспособност по оценка на недвижими имоти, рег. № ********* от 14.12.2009
г./, която да определи пазарната цена на недвижимите имоти – предмет на
доставките, към датата на издаване на нотариалните актове за същите.
След извършен анализ,
експертът счел, че в случая са приложими методът на сравнимите неконтролирани
цени и методът на увеличената стойност и извел пазарните стойности на обособените
обекти към датата на настъпване на данъчното събитие, както следва:
|
АДРЕС НА ИМОТА: |
ИЗВЕДЕНА ПАЗАРНА ЦЕНА: |
|
гр. С*** |
130 346,00 лв. |
|
гр. С*** |
141 886,00 лв. |
|
гр. В*** |
766 258,00 лв. |
|
гр. С*** |
610 201,00 лв. |
|
гр. С.*** |
2 037 060,00
лв. |
|
гр. Г.*** |
725 275,00 лв. |
|
с. Б.*** |
92 741,00 лв. |
|
Гр. Б.*** |
137 314,00 лв. |
От анализа на
изготвената техническата експертиза /том ІІ, л.163 и сл./ по реда на чл.60 от ДОПК и определената в нея „пазарна цена“ по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ДОПК,
ревизиращият екип счел, че при процесните сделки, по които страни са „***“ ЕООД
и „***“ ЕООД, е налице очевидно и съществено различие, а не пренебрежително
разминаване или такова, дължащо се на обичайните колебания на цените на даден
пазар, между договорената и платена цена /1 945 504,75 лв./ и пазарната
цена /4 709 961,00 лв./, т.е. налице е отклонение от „пазарната цена“. С
оглед на това ревизиращите счели, че е доказано наличието на всички
материалноправни предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност по чл.177
от ЗДДС от получателя по облагаемите доставки „***“ ЕООД, тъй като съгласно
чл.177, ал.6 от ДОПК, в случаите по ал.1 и ал.2 отговорността се реализира по
отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият
данък.
В резултат на приетата
за установена отговорност по чл.177 от ЗДДС, с процесния Ревизионен акт №
Р-22001418002698-091-001/03.08.2018 г. по отношение на „***“ ЕООД са установени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на
435 093,54 лв. /главница/ и лихви в размер на 159 717,36 лв. за
периода от м.11.2014 г. до м.12.2014 г., за невнесен от страна на „***“ ЕООД данък върху добавена стойност по деветте
фактури, посочени по-горе.
В хода на съдебното
производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Б.Д.Б., който след проучване
на материалите по делото и административната преписка, проверка и оглед на
процесните имоти, проучване на пазара и пазарни аналози чрез информация,
получена от службите по вписванията в гр. В.***, гр. С.***, гр. В.***, гр. П.***,
гр. Б.*** и гр. Г.***, както и от община Б.***, област В.*** и от МОСВ на
Република България за процесния период, дава отговор на поставените му въпроси,
съобразявайки изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините
за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Същият определя
индикативни пазарни цени на имотите, предмет на спорните доставки, както
следва:
|
АДРЕС НА ИМОТА: |
ИНДИКАТИВНА ПАЗАРНА
ЦЕНА |
|
гр. С.*** |
388 655,00 лв. |
|
гр. С.*** |
240 249,00 лв. |
|
с. С.*** |
366 741,10 лв. |
|
гр. Г.*** |
582 010,00 лв. |
|
гр. В.*** |
649 847,00 лв. |
|
гр. Б.*** |
52 340,00 лв. |
|
с. Б.*** |
10 153,00 лв. |
|
гр. С.*** |
142 025,73 лв. |
При
така установеното от фактическа страна и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК настоящият съдебен състав намира,
че ревизионният акт е издаден от компетентен орган /чл.119, ал.2 от ДОПК/ и в предвидената от чл.120, ал.1
и ал.3 от ДОПК
форма. Той съдържа всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, т.1 – т.8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на
органите, които го издават, номерът и датата на издаването, данните за
ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действията в хода на
ревизионното производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в
която е определена отговорността на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с изискванията чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионния акт като неразделна
негова част е приложен ревизионния доклад. Ревизионният акт е издаден след
изтичане на срока по чл.119, ал.2 от ДОПК /последният е предвиден от
законодателя като инструктивен, поради което неспазването му не се отразява на
законосъобразността на оспорения ревизионен акт/.
Ревизионното
производство е протекло при спазване на процесуалните правила, не са допуснати
нарушения на същите. Органите по приходите, в рамките на компетентността и на
служебните си правомощия, са изискали от ревизираното лице всички намиращи се у
него писмени доказателства, относими към извършваната ревизия, приобщили са
доказателства от досието както на задълженото лице, така и от досието на
неговия доставчик „***“ ЕООД /том ІІ, л.100/. Направили са справки в наличните
информационни регистри /том ІІ, л.32 и сл./.
Събраните
доказателства са подробно обсъдени в ревизионния акт и приложения към него
ревизионен доклад. От последните по категоричен начин се изяснява кои факти са
приети за установени и въз основа на какви доказателства. Направен е анализ на
същите и са изложени правните изводи. С оглед на това, съдът намира, че при
провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила, а издаденият ревизионен акт е
обоснован.
От
приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизия,
ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни
към момента на подписването електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис.
От
горното следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона
за материална компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и
обоснованост. Затова съдът следва да обсъди съответствието му със материалния
закон.
С
оспорения ревизионен акт, отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на регистрирано лице – получател по облагаеми доставки, за
дължимия, но невнесен данък от друго лице – доставчик /„***“ ЕООД/, доколкото е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък, т.е. по чл.177, ал.1 от ЗДДС. Действително,
посочената разпоредба предвижда такава отговорност, но само при наличие на
законоустановените предпоставки, посочени в чл.177, ал.2 от ЗДДС, а именно:
когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма
да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В
конкретния случай не се спори, а и се установява по категоричен начин от
приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, че
доставките, обективирани във фактури с номера:
**********/01.12.2014 г.;
**********/16.12.2014 г.; **********/14.11.2014 г.; **********/14.11.2014 г.;
**********/14.11.2014 г.; **********/14.11.2014 г.; **********/14.11.2014 г.;
**********/24.11.2014 г.; **********/25.11.2014 г.
са облагаеми доставки, реализирани
между регистрирани по ЗДДС лица, а именно: „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Предмет на
доставките са покупки на ДМА - недвижими имоти. Общата стойност на активите по фактурите е
549 911,85 лв., а дължимият данък е в размер на 109 982,37 лв. Фактурите
са включени от жалбоподателя в подадените от него справки-декларации за данъчни
периоди: месец ноември 2014 г. и месец декември 2014 г., и той е упражнил право
на приспадане на данъчен кредит по тях.
За периода от 01.06.2014 г. до 31.12.2014
г., в който са извършени продажбите на недвижимите имоти, на „***“ ЕООД е
издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-29002915005455-091-001/10.05.2016 г. с
установени задължения по ЗДДС: главница 569 792,13 лв. и лихва
80 295,39 лв. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила, но така
установения данък не е внесен в държавния бюджет. Във връзка с тези данни е
изискана информация относно образувано производство по принудително изпълнение
на „***“ ЕООД, наложени обезпечителни мерки и евентуално започнало принудително
изпълнение върху имуществото на задълженото лице. От съдържанието на Писмо изх.
№ С180010-178-0014920/11.06.2018 г. на дирекция „Кюстендил“ при ТД на НАП ***
се установява, че срещу „***“ ЕООД е образувано изпълнително дело, по което са
наложени предварителни обезпечителни мерки – възбрана върху недвижими имоти и
запор на 4 броя МПС, но тъй като върху имуществото на дружеството има предходни
тежести, не са предприети действия по принудително събиране на задълженията, а
след откриването на производство по несъстоятелност дългът на дружеството е
класифициран като несъбирам.
От горното се налага извода, че
предпоставките на чл.177, ал.1 от ЗДДС са налице: жалбоподателят е ползвал
данъчен кредит по облагаема доставка, за която неговият доставчик не е внесъл
дължимия данък върху добавената стойност. Съгласно чл.177, ал.2 от ЗДДС обаче отговорността на получателя
се реализира, когато същият е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма
да бъде внесен. Знанието, алтернативно: задължението за знание, е условие за
възникване отговорността за заплащане на чуждо данъчно задължение, което трябва
да е налице кумулативно, наред с другите, визирани в чл.177, ал.1 от ЗДДС предпоставки. В настоящият случай
органите по приходите са приели, че е приложима презумпцията на чл.177, ал.3, т.2 във вр. с ал.2 от ЗДДС
за задължение за знание за жалбоподателя, тъй като са налице едновременно,
предвидените в т.1 и т.2 от същата норма условия: упражнено е право на данъчен
кредит от „***“ ЕООД и не е внесен дължимия от „***“ ЕООД данък върху
добавената стойност, а също така сделките са реализирани на цени, значително отличаващи
се от пазарните. Именно последното обстоятелство е спорно между страните, но
същото съдът намира за категорично изяснено от приетата съдебно-оценителна
експертиза /л.310 и сл./, изготвена от вещото лице Б.Д.Б. /сертификат за оценителска
правоспособност рег. № ********* от 14.12.2009 г., издаден от КНОБ – л.326/.
Експертното заключение е пълно и обосновано, дадено с необходимите
професионални знания и опит. В съответствие с нормата на § 1, т.8 от ДР на ДОПК, съдържаща легално определение за
„пазарна цена“, вещото лице е дало отговор на въпроса за сумите по отделните
доставки без ДДС, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока /в случая: недвижими имоти/ по сделки между несвързани лица
/„неконтролирани сделки“/. За формирането на изводите си то е извършило
проучване на материалите по делото и административната преписка, проверка и
оглед на процесните имоти, проучване на пазара и пазарни аналози чрез
информация, получена от службите по вписванията в гр. В.***, гр. ***, гр. В.,
гр. П. гр. Б. и гр. Г.***, както и от община Б. област В.и от МОСВ на Република
България за процесния период. За да даде отговор на поставените му въпроси,
вещото лице е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени между
независими търговци, съобразно изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Големият обем на съобразени цени на пазарни аналози /за което към експертизата
са представени доказателства/, направените проверки, съпоставки, изчисления и
задълбочен анализ на документите, както и използваният, нормативно
регламентиран метод на оценка и наличието на съответната компетентност и
професионален опит мотивират съда да кредитира изцяло експертното заключение по
приетата в хода на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза, а
именно, че пазарната цена на процесните активи към периода на реализиране на
сделките е такава, каквато я е определило вещото лице.
При съпоставка и анализ на определените
от експертизата индикативни пазарни цени на недвижимите имоти /предмет на
спорните доставки/ и цените, на които последните са закупени от жалбоподателя
се установява, че не е налице твърдяното очевидно и съществено разминаване.
Това е нагледно представено в долната таблица.
|
Фактура № |
Недвижим имот |
Обща сума на сделката
по НА /лв./ |
Индикатив-на пазарна
цена /лв./ |
|
**********/01.12.2014 г. |
|
406 000,00 |
388 655,00 |
|
**********/16.12.2014 г. |
гр. ***, |
258 000,00 |
240 249,00 |
|
**********/14.11.2014 г. |
с. С.*** |
320 453,10 |
366 741,10 |
|
**********/14.11.2014 г. |
гр. Г.*** |
600 725,30 |
582 010,00 |
|
**********/14.11.2014 г.; |
|
789 023,10 |
649 847,00 |
|
**********/14.11.2014 г. |
гр. Б. |
81 377,30 |
52 340,00 |
|
**********/14.11.2014 г. |
с. Б.*** |
18 480,00 |
10 153,00 |
|
**********/24.11.2014 г. |
гр.***, |
139 000,00 |
142 025,73 |
Следователно,
заплатената от жалбоподателя цена за всеки един от недвижимите имоти, предмет
на доставките, се отклонява незначително от така установената, поради което не
е налице предпоставката на чл.177, ал.3 от ЗДДС, която е и едно от условията за
прилагане на въведената със същата разпоредба презумпция. За да стигнат до
противоположния извод органите по приходите са се позовали на назначената в
ревизионното производство съдебно-оценителна експертиза. Съдът не кредитира
извода й за пазарна цена на процесните активи, тъй като макар експертът да е
посочил, че е ползвал пазарни аналози, в нея не са дадени проследими данни, от
които да се установи, че при определяне на пазарните стойности експертизата се
е базирала надеждни източници.
Поради
използвания недостатъчен сравнителен материал съдът счита заключението на
експерта, изготвил назначената в ревизионното производство експертиза, за
необосновано. Като са се позовали на него, органите по приходите неправилно са
приели за установено, че процесните сделки са реализирани на цени значително
отличаващи се от пазарните. В тази връзка, в противоречие с установената по
делото фактическа обстановка е и изводът им за наличие на предпоставката на
чл.177, ал.3 от ЗДДС. Отсъствието на сделки от
категорията на посочените в чл.177, ал.3 от ЗДДС изключва възможността за
приложение на презумпцията за задължение за знание, предвидена в чл.177, ал.3
от ЗДДС. Задължението за знание у получателя по облагаема сделка, по която е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит за невнасянето на данъка от
негов доставчик, е едно от кумулативните условия за възникване на отговорността
по чл.177, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. В случая от материалите по делото се
установи, че то не е налице, поради което по отношение на жалбоподателя не може
да бъде реализирана предвидената в чл.177, ал.1 от ЗДДС солидарна отговорност
за задължението на негов пряк доставчик за заплащане на данък върху добавената
стойност. Предвид изложеното, жалбата на „***“ ЕООД срещу ревизионния акт, с
който тя му е вменена, е основателна и следва да се уважи. Оспореният
ревизионен акт, като издаден при отсъствие на материалноправните предпоставки
за това и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.161, ал.1, изр. 2-ро от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените от него разноски съгласно представения списък по чл.80
от ГПК, а именно: в общ размер на 11870 лв.,
от които: 10 320 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. – внесена
държавна такса и 1500 лв. – разноски за съдебнооценителна експертиза, за което
са представени доказателства /л.399 и сл./.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-22001418002698-091-001/03.08.2018 г., издаден от М.А.К.***– началник на
сектор, възложил ревизията, и В.В.П.***- главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 390/06.03.2019 г., издадено от Н.К.***–
директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП –
гр. ***, с който по отношение на „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. П.***, представлявано от управителя С.А.Х.***, са установени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на
435 093,54 лв. – главница, и лихви в размер на 159 717,36 лв. за
периода от м.11.2014 г. до м.12.2014 г., произтичащи от ангажирана отговорност
по реда на чл.177 от ЗДДС за невнесен данък върху добавена
стойност от страна на „***“ ЕООД.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” ***, ЦУ на НАП да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. П****, представлявано от управителя С.А.Х.***, направените по делото разноски в размер на 11870
лв., от които: 10 320 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. – внесена
държавна такса и 1500 лв. – разноски за съдебнооценителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/П/