О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 02.07.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
IV – ти състав,
в закрито заседание на втори юли през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2.АДЕЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 329
по описа за 2020
година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на Глава 22 НПК.
С определение на 19 -
ти състав на СНС от 11.06.2020г. постановено в разпоредително
заседание по НОХД №663/2020г., мнозинството на съдебния състав, след изслушване на
страните по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК, служебно е констатирало, че не са
налице допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на досъдебното
производство при изготвянето на обвинителния акт, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия А.А.Б., като е насрочил делото
за разглеждане по общия ред на 21.07.2020г.
Определението е подписано с особено мнение по въпросите
преценявани по чл.248 т.3 НПК в разпоредителното заседание от председателя на
състава.
В особеното си мнение, председателя на съдебния състав,
ясно и изчерпателно е съобразил, че повдигнатото обвинение е квалифицирано по
чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 пр.1, 2, 3, и ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК, с което
прокурора е приел, че фактите в обстоятелствената част на обвинението следва да
бъдат подведени като продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК, като е
констатирал, че в съставните престъпления на единното повдигнато по чл.26 ал.1 НК, в т.1, т.2, т.3 и т.4 не са описани, да са причинени значителни вредни
последици, а описаните вреди по т.8, включват тези описани в т.5 и т.6. Отделно
са констатирани от него и несъществени процесуални нарушения, преценени като
допуснати ОФГ по см. чл.248а ал.1 НПК
Срещу постановения
от мнозинството съдебен акт е постъпила частна въззивна жалба, от защитник на
подсъдимия Б. – адв.М., с която се твърди, че в качеството му на самостоятелна
страна по аргумент на чл.253 т.2 НПК е констатирал, че е налице допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с така повдигнатото обвинение, което
ще доведе до невъзможността на подсъдимия и защитата да упражнят правото си на
защита в пълен обем, доколкото във всеки от отделните епизоди на продълженото
престъпление, следвало да бъде пълноценно да намери описание на мястото,
времето, начина и обстоятелства, включително настъпилите вредни последици,
които са установени от фактите, преценени от прокурора. Според защитата при
липса на един от съществените елементи на съответния материален състав, макар и
част от единното престъпление, ще се препятства защитата да формира позиция по
фактите, предмет на предявеното обвинение, свързани със съставомерните признаци
на състава по чл.219 НК. В този смисъл се иска въззивният съд, след като
прецени изложените съображения, както и мотивите изразени в особеното мнение на
председателя на състава, да отмени първоинстанционното определение от 11.06.2020г.,
в частта, с което по реда на чл.248 ал.3 НПК е прието от мнозинството на
съдебния състав, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и да
прекрати съдебното производство, като делото бъде върнато на прокурора за
отстраняване на съществените процесуални нарушения допуснати при изготвяне на
обвинителния акт.
Срещу частната жалба на защитника адв.М. е депозирано
становище от повереника адв.Ч. на гражданския ищец – ощетеното юридическо лице
- община Гърмен, булстат *****************, което представлява възражение по смисъла на чл.342 ал.2 НПК, депозирано срещу частната жалба на защитника адв.М., с което се оспорва
направеното с частната жалба искане за прекратяване на съдебното производство и
връщането на делото на прокурора, за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения с внесения обвинителен акт. В становището (възражението)
се твърди, че жалбата е недопустима, доколкото представлява пряката намеса във
формирането на вътрешното убеждение на прокурора за това какъв обвинителен акт
да внесе, както и че не следва да се допуска с частна жалба да бъде принуждаван
прокурора да промени вътрешното си убеждение. Според повереника с обвинителния
акт не са допуснати твърдяните в частната жалба процесуални нарушения, че
подсъдимият Б. е имал възможността да изрази свое мнение по внесения
обвинителен акт и доколкото не е направил възражения, следва да бъде прието, че
не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, за което се иска прекратяване
на производството и връщане делото на прокурора.
В особеното мнение на председателя на съдебния състав са
направени и констатации за допуснати очевидни фактически грешки, които не са
предмет на настоящата въззивна проверка, поради това, че не е направено такова
възражение в частната жалба, доколкото в чл.249 ал.3 НПК са обособени като самостоятелно
основание за жалба или протест.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се
запозна с частната жалба, с атакуваното определение на СНС и
особеното мнение на председателя на съдебния състав, с възражението на
повереника на гражданския ищец и въз основа на доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба на адв.М.
е процесуално допустима, доколкото е подадена от страна с правен интерес пред
съответния въззивен съд срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Подадена е в изискуемия
от закона седмодневен срок. Възражението (озаглавено становище) на повереника
на гражданския ищец е подадено от страна с правен интерес, пред съответния
въззивен съд, в законовия седмодневен срок от узнаването за постъпилата частна
жалба.
Частната жалба разгледана
по същество е основателна, а възражението на повереника на гражданския ищец е неоснователно,
по следните съображения:
По д.п. №7/19г. по описа на СП пр.пр. №209/2019г. е внесен обвинителен акт на 13.02.2020г. по което е
образувано НОХД №663/2020г. на СНС. Повдигнато е обвинение срещу А.А.Б. за
престъпления по чл.219 ал.4 вр.ал.3 вр. ал.1 пр.1, 2 и 3 вр. ал.2 и чл.26 ал.1 НК.
При в проведено разпоредителното заседание по
НОХД №663/2020г. и преценка от страните и съдебния състав за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, мнозинството от първостепенният съд е
констатирало, че такива не са налице. Такава позиция са изразили прокурора,
повереника на гр.ищец, единият от защитниците – адв. К. и подсъдимия Б., като
последните двама, макар да не са се ангажирали изрично със становище по чл.248
ал.1 т.3 НПК, тяхното положителен извод за липса на процесуални нарушения се
подразбира, поради направено от защитника изявление, че следва делото да бъде
насрочено за събиране на доказателства, което е било подкрепено и от
подсъдимия. Втория защитник на подсъдимия Б. не е присъствал на проведеното
разпоредително заседание, но е упражнил в законния срок правото си на жалба,
като самостоятелна страна в процеса (чл.253 т.2 НПК).
По същество,
доводите в частната жалба съвпадат с мотивите на председателят на съдебния
състав, изразени в особеното мнение, с което е подписано атакуваното
определение, което в тази част, относно въпроса по чл.248 ал.1 т.3 НПК е формирано
от мнозинството на съдебния състав.
Въззивният състав констатира, че с обвинителният акт е
повдигнато обвинение, за което прокурорът е преценил, че представлява единно
продължавано престъпление, състоящо се от 9 (девет) отделни състави на едно и
също престъпление (безстопанственост), които според обвинението са извършени „през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите“.
Престъплението по чл.219 ал.4 вр.ал.3 вр. ал.1 вр. ал.2 НК е резултатно, като включват претърпените загуби от дадено предприятие,
юридическо лице или стопанството на държавата, които следва да са пряка и
непосредствена последица от виновно неизпълнение задълженията на субекта на
престъпленето. Всред основните съставомерни признаци на състава е ясно, че
субект на това престъпление
може да бъде само длъжностно лице, и то такова, на което му е поверено
имущество или му е възложена работа, към която не е положил дължимите обичайни и правно
регламентирани грижи, т.е. налице е бездействие, а по изключение и когато са осъществени стопански действия, които са несъвместими или неправилни с естествената и дължима стопанска грижа.
От друга страна, всички нарушения допуснати при осъществяването на
правнорегламентирана дейност, следва в пряка причинна връзка да са довели до необратимо
настъпили, значителни материални щети (претърпени загуби) за предприятието или стопанството, които са неизменна част от
съставомерните признаци на материалната норма на чл.219 НК. Ако причинените
вреди не са „значителни“, дори да са причинени такива, от конкретно виновно
бездействие (в редки случаи действие), то очевидно не е изпълнен материалния състав
на престъпление по смисъла на чл.219 НК. За да е ясно, дали се касае за
престъпление, не е достатъчно в обвинението да се инкриминира конкретно
поведение в нарушение на някакъв бланкетен състав, а да се опише размера на
причинените загуби, последица от съответното изпълнително деяние, защото тогава
и само тогава, съставните епизоди на единното продължавано престъпление ще
съдържат обвинения за завършени състави на отделни самостоятелни престъпления.
В тази връзка, държавното обвинение е извело в общата част на диспозитива
на л.42 че, деянието, за което ангажира наказателната отговорност на подсъдимия
Б., е съвкупност от „отделни деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление
(безстопанственост)...“ т.е. следвало е да се опишат отделните деяния, включени
в състава на единното престъпление, с всички съществени съставомерни белези,
които съдържа материалната норма, което в случая не е сторено. В този смисъл
правната оценка на председателя на първоинстанционния съдебен състав, изразена
в особеното мнение на съдебния акт, както и доводите на единият защитник, автор
на въззивната частна жалба са правилни.
Доколкото не може да съществува продължавано престъпление,
ако не е предявено обвинение включващо „...отделни деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление (безстопанственост)...“,
т.е. такива, в които да са описани конкретно причинените материални
щети, които да са „значителни“, макар подсъдимият да не е възразил на
разпоредителното заседание, на следващ етап от защитата му по делото, няма да
знае и да може да се защитава срещу ясно предявена обвинителна теза, по фактите
за причинените вреди, от всяко едно отделно деяние, включено в състава на
престъплението по чл.219 вр.чл.26 ал.1 НК. В този смисъл, това засяга
съществено правото на защита на подсъдимия, доколкото за всяко едно отделно
престъпление в състава на единното, не е включен основен елемент от съставомерните
признаци на състава на престъпление по чл.219 НК.
Въззивният съд споделя твърдението в частната въззивна
жалба, че нарушението е съществено и отстранимо, доколкото засяга съществено правото
на обвиненото лице да узнае съществените и съставомерни факти, за да организира
защитата си и да може да се защитава срещу обвинителните твърдения на
държавното обвинение. Тези факти, следва да са част от диспозитива на обвинението,
доколкото съдържат същностни фактически елементи, които следва да бъдат включени
в правната рамка на обвинението, за което е привлечен към наказателна
отговорност подсъдимия Б..
Въззивният състав, не споделя изложеното в становището на
повереника на гражданския ищец адв.Ч., че жалбата е недопустима, доколкото
представлява пряката намеса във формирането на вътрешното убеждение на
прокурора за това, какъв обвинителен акт да внесе, както и че не следва да се
допуска с частна жалба да бъде принуждаван прокурора да промени вътрешното си
убеждение.
По възраженията на повереника, настоящия състав
отбелязва, че въззивната частна жалба е допустима, защото е представена от дееспособна
и правоспособна страна в настоящия процес, в срока предвиден в закона, от
страна която има правен интерес, както и защото въззивния съд е съответния и
защото жалбата съдържа съответните реквизити. Частната жалба, освен допустима е
и основателна по изтъкнатите по – горе причини.
Отделно, следва да се отбележи, че въззивният състав не
приема доводите на повереника, че въззивната жалба срещу процесуалната годност
на обвинението, представлява някаква форма на „принуда върху прокурора да
промени вътрешното си убеждение“. Вътрешното убеждение на прокурора и не само
на него, е суверенно право и то се изгражда единствено върху събраните и
установени от доказателствата правнорелевантни факти. В този смисъл, нито
жалбата, нито настоящият съдебен акт имат цел и предназначение да интервенират
върху вътрешното убеждение на прокурора по фактите и тяхното възприемане.
Правилното приложение на закона обаче, не е част от вътрешното убеждение на
съответния орган, защото закона или е приложен правилно или не, което е в
сферата на професионалната му дискреция и не се припокрива с „вътрешното
убеждение“. Правото на жалба, както и правото на протест, гарантират
възможността за отстояване на съответните правни интереси, както на
обвинението, така и на подсъдимия. Това право е уредено в закона, поради което,
не може да бъде укоримо. В случая, въззивният съдебен състав прецени, че закона
не е приложен правилно и това засяга правото на защита на подсъдимия, а
допуснатото нарушение е съществено и може да бъде отстранено чрез връщане
делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвянето на обвинителния акт.
Съобразно чл.345 ал.2 НПК, доколкото въззивната инстанция
е длъжна, когато отмени определението да реши въпросите по частната жалба, то
следва да постанови и прекратяването на съдебното производство и да постанови
връщането на делото на прокурора за отстраняване на описаните съществените
процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт
Предвид горното и на
основание чл.341 ал.2 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение на 19 -
ти състав на СНС от 11.06.2020г. постановено в
разпоредително заседание по
НОХД №663/2020г. в частта, с която съдът се е произнесъл по въпросите на чл.248
ал.1 т.3 НК и е постановил, че по досъдебното производство не са допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения ограничаващи процесуалните права
на подсъдимия А.Б..
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №663/2020г., на 19 - ти състав на СНС и ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на съществени, отстраними процесуални
нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.