Решение по дело №2389/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………/………….2020 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на 20 януари 2020 г.,

в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело № 2389 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 227, чрез К.Д.В., в качеството на втори секретар и представляващ в гр. София, против Заповед № 2896/16.07.2019 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на И.И.И. – собственик на 926,80 ид.ч. от ПИ 10135.3511.151 по КК на гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ І м.р., прокарване на временен път през имот: ПИ 10135.3511.150 по КК на гр. Варна, собственост на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“.

Според оспорващите обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърдят се, нарушения на ЕКПЧ и чл.192 от ЗУТ. Навеждат се възражения за нарушаване правото на собственост, както и на религиозната свобода и правото на сдружаване. Твърди се, че ако оспорената заповед влезе в сила ще бъдат нарушени параметрите на застрояване на имота, както и показателите за озеленяване и паркинг към изграждането на бъдещата сграда в имота на жалбоподателя. Претендират се и допуснати от административния орган процесуални нарушения, във връзка с чл.26 от АПК и необсъждане на подадено от жалбоподателя възражение във връзка със започналото производство по издаване на ИАА. На изложените основания моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 2896/16.07.2019 г. на Заместник-кмета на Община Варна като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от втория секретар на религиозната институция, както и от процесуален представител – адв. В.С., които поддържат жалбата по подробно изложените в нея доводи, доразвити и в пледоария по същество. Претендират разноските по делото.

Ответникът – зам. кметът на Община Варна, се представлява от процесуален представител – ю.к. К. Последният оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон – ЗУТ, и при спазване на административно-производствените правила, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Като страна в настоящото съдебно производство е конституирано заинтересованото лице И.И.И., собственик на ПИ с идентификатор 10135.3511.151. Страната е редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на правния спор.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№ АУ057900ВН/13.06.2019 г. заинтересованата страна И.И.И. *** искане за прокарване на временен път до собствения му УПИ – за обществено обсулжване – 169 по ПУП-ИЗРП на жк. „Възраждане“ – І м.р., представляващ ПИ с идентификатор 10135.3511.151 по КК на гр. Варна. Към заявлението са представени документи за собственост – нотариален акт № 91, том І, рег.№ 1171, дело № 85/2018 г., заедно със строителни книжа за построената в имота сграда и копия от Заповед №Г-58/16.08.2001 г., с която е одобрено изменение на ЗРП за имоти с №№168 и 169 и Заповед № Г-472/12.12.2007 г. на главния архитект на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ 169.

На 28.06.2019 г. е проведено заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване през чужди имоти и за прокарване на временен път, назначена със Заповед № 2355/04.07.2016 г. (л.38 от адм. преписка на Кмета на Община Варна. В т.8-1 от Протокол № 8/28.06.2019 г. (л.36-37 от адм. преписка) е обективирано решението на Комисията да започне процедура по издаване на заповед на Кмета на общината за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.3511.151 по КК на гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ І м.р. по трасето на уличната регулация, като се преминава през ПИ 10135.3511.150, засегната площ 71 кв.м.

За решението на Комисията жалбоподателите са уведомени 03.07.2019 г., с писмо изх.№ АУ057900ВН_001ВН/01.07.2019 г. (л.34 от адм. преписка), за което свидетелства приложената обратна разписка (л.34 гръб от адм. преписка). С посоченото писмо адресатите му са уведомени за възможността да подадат писмено възражение до Община Варна, Дирекция „АГУП“, в 7 дневен срок от получаването му.

В определения от ответника 7-дневен срок от оспорващите РИ „Свидетели на Йехова в България“ не е постъпило възражение. Такова е постъпило след срока, едва на 19.07.2019 г. и поради това не е обсъдено от административния орган.

На 16.07.2019 г., на основание чл.190 ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ е издадена процесната Заповед № 2896/16.07.2019 г. на Кмета на Община Варна, подписана от П П  – Заместник кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г.

В самата заповед изрично е записано, че временния път се прокарва до УПИ 169 по ПУП-ИЗРП на ж.к. „Възраждане“ І м.р., одобрен със Заповед № Г-58/16.08.2001 г. на Кмета на Община Варна и ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № Г-472/12.12.2007 г.

Съгласно посочените планове, временният път ще продължи трасето на уличната регулация и ще премине през ПИ на жалбоподателите, засягайки 71 кв.м. от него.

В хода на съдебното производство, по настояване на жалбоподателя, беше изслушана СТЕ, като съдът намира, че отговорите на експерта са неотносими към предмета на спора и поради тази причина няма да бъдат коментирани.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателите на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:

Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ, при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и конкретната хипотеза. А видно от представената Заповед № 0657/13.03.2017 г. на Кмета на Община Варна, същия е предоставил своите функции да издава мотивирани заповеди по чл.190 ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища на П П  – Заместник кмет на Община Варна, поради което последният е териториално и материално компетентен да издава заповеди от рода на процесната.

В настоящия случай съдът констатира, че ответникът неправилно е приложил материалния закон, което представлява основание по смисъла на чл.146 т.4, вр. чл.168 ал.1 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.

В чл.190, ал.3 от ЗУТ е въведено изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета

Както беше изложено по-горе, в мотивите на административния орган е посочено, че предвижданията в заповедта са съобразени с ПУП-ИЗРП на ж.к. „Възраждане“ І м.р., одобрен със Заповед № Г-58/16.08.2001 г. на Кмета на Община Варна и ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № Г-472/12.12.2007 г.

На съдът е служебно известно, че  Заповед № Г-58/16.08.2001 г. на Кмета на Община Варна с която е одобрен ПУП-ИЗРП на ж.к. „Възраждане“ І м.р., е отменена с Решение №2078/04.12.2009 г. по адм.д. № 1265/2007 г. по описа на Административен съд Варна, което е потвърдено с Решение № 9657/12.07.2010 г. по адм.д. № 1742/2010 г. по описа на ВАС.

Тоест, фактите и актовете въз основа, на които е издадена процесната заповед не са налице, респективно нарушена е разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ.

Предвид изхода на спора и своевременното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1260 лв., съгласно представения списък.

 

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, настоящият състав на Варненски административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2896/16.07.2019 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на И.И.И. – собственик на 926,80 ид.ч. от ПИ 10135.3511.151 по КК на гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ І м.р., прокарване на временен път през имот: ПИ 10135.3511.150 по КК на гр. Варна, собственост на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“.

ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета на Общината да заплати на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“, представлявана от К В сумата от 1260 лв./хиляда двеста и шестдесет лева/.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: