Решение по дело №193/2023 на Административен съд - Кюстендил

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 217

                                                гр.Кюстендил, 31.10.2023год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети  октомври   през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ   

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                     ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при  секретаря  Антоанета Масларска  и  с  участието на прокурора  Михаил Крушовски, като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 193 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Директорът  на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София,  чрез  пълномощника си юрк Д. А., обжалва решение № 227/15.06.2023г. на  Районен  съд – Дупница  по АНД № 9/2023год., с което е отменено  Наказателно постановление №  BG21052022/5800/P8-966  от  14.11.2022год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се свързва с твърдения за доказано противоправно деяние, както и за редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление. 

В съдебно заседание, пълномощникът на касатора  юрк. А., поддържа изцяло доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност  на адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.

           Ответникът В.С., гражданин на Република Северна Македония, чрез пълномощника си адв. К.А., устно в съдебно заседание и в представено писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Приема оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № BG21052022/5800/P8-966  от  14.11.2022год., издадено от   директора на  Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с  което на  В.С., гражданин на Република Северна Македония, на основание чл.179, ал.3а  от  ЗДвП  е наложено административно  наказание  глоба в размер  на  1 800,00лв.

            От  фактическата  страна  на  спора е установено, че  на  10.05.2022г.,  в  11.37 часа, по път А-3, км. 52+049,  който път е  включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно  Приложение  към т.1 на  Решение № 101/20.02.2020г.  на МС за приемане на Списъка  на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,  е  засечено  да  преминава  без заплатена  пътна  такса  по  чл.10,  ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  ППС с  рег.  № SK5530AG,  с обща техническа допустима маса над 12 тона.  Деянието  е установено въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал, на 21.05.2022г.,  в 12.53ч  на  ГКПП – Гюешево, когато  е пристигнало посоченото ППС, управлявано от нарушителя В.С., за излизане от Република България.

 При  горните обстоятелства, вкл. от  извършената   проверка   от митнически служители,  е предявено обвинение за това, че  процесното   ППС е засечено  на 10.05.2022г.,  в  11.37 часа, по път А-3, км. 52+049  без   заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  за  което  е  съставен АУАН № BG21052022/5800/P8-966  от  21.05.2022год., който е връчен на жалбоподателя.

            По делото, страните са  приложили писмени доказателства, а именно: от АНО-   копие от решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, в който списък е включен процесния пътен участък; статични изображения във вид на снимков материал  на процесното ППС, датата, часа и мястото на нарушението; таблица с данни за движението на ППС, а от нарушителя – свидетелство за управление на ППС и сертификат за движение на ППС.

 Районният съд е разпитал длъжностните лица от Агенция „Митници“, които са констатирали деянието при извършената митническа проверка и въз основа на  генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и които с показанията си потвърждават изложеното в АУАН.

При установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП. Прието е, че  в  хипотезата, когато нарушението е установено от електронна система за контрол по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, от която е видно, че АНО не е установил водача на МПС, е дължимо санкциониране на собственика  на  превозното  средство по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и едва след възражение на собственика, НП може да се издаде на водача. Съдът е констатирал нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН досежно АУАН и НП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното      решение    е     правилно  като краен резултат,  поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, следва да се остави в сила. Изводите за  съществено процесуално нарушение настоящият касационен състав свързва с   предявеното неясно обвинение относно субекта  на  релевираното деяние. Видно е, от анализа на  издаденото  НП, че  АНО  не е посочил  дали  наказаното лице  е водач на МПС,  в което качество това лице може да бъде субект на отговорността на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съдържанието на НП по този признак е общо и без конкретика. Констатираният порок е съществен, доколкото се свързва  със задължението за ясно обвинение  като гаранция за правото на защита на нарушителя, което в случая е пряко засегнато от отсъствието на информация за какво е ангажирана отговорността му. С  оглед  регламентацията на чл.179 и чл.187а от ЗДвП  има три категории субекти на отговорността за управление на ППС без заплатена тол такса – това са собственика, вписаният ползвател или действителният  водач на МПС. В  оспореното НП  обаче липсват твърдения, че деецът е бил водач на МПС  на  датата на нарушението 10.05.2022г.  Данните за това, че същият е управлявал процесното ППС на датата, когато е установено деянието въз основа на доказателствен запис от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, са без значение в случая, а допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в съдебната фаза на процеса.  Вписаното  в АУАН качество  на  дееца  като водач  на ППС не може да санира пропуска в съдържанието на НП по арг. от  чл.53, ал.2 от ЗАНН. Задължение на  наказващия орган е да  изясни и докаже както деянието, така и извършителя, като спрямо тях приложи и съответния закон, определящ деянието като административно нарушение и посочващ извършителя като субект на административнонаказателната отговорност (чл. 53, ал. 1 ЗАНН, по арг. от чл. 54 ЗАНН,  чл. 57, ал. 1, т. 4 и 6 ЗАНН).  Липсата  на данни  в НП за това, че нарушителят е управлявал процесното ППС и че е субект на релевираното деяние,  представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване във връзка с изискванията за предявяване на ясно обвинение, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна на НП, в който смисъл е оспореното въззивно решение.

Отделно от горното, допълнитено в подкрепа на изводите за незаконосъобразност  на НП, следва да се посочи и липсата на доказателства за авторството на  деянието, като доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Не е доказано управление на 10.05.2022г. на посоченото ППС от наказаното физическо лице. Непредставянето на пътен лист или друг заместващ документ не позволява установяване на авторството на дееца, поради което неправилно АНО е ангажирал отговорността на В.С..

Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд за отмяна на НП е правилно и следва да се остави в сила. Съдебният  акт е постановен при отсъствие  на  касационни  основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.  Следва решение на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК.

Предвид резултата от оспорването, касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, присъжда в полза на ответника по касация деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Според приложените доказателства и списък на разноските, заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 720,00лв. Съдът счита, че размерът на последното следва да се   определи   при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото във фазата на касационното оспорване, във връзка с направеното възражение на пълномощника на касатора.  В настоящото производство, адв. А. е представила писмен отговор по касационната жалба, в който се преповтарят  съществените доводи от въззивната жалба, а по настоящото дело е проведено едно съдебно заседание, в което е представена писмена защита, съдържаща  един допълнителен аргумент  за незаконосъобразност на процесното НП и цитиране на многобройна съдебна практика.  Горните обстоятелства, преценени в съвкупност, обосновават размер на дължимото адвокатско възнаграждение  около минимума по  чл. 18, ал. 2  вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500,00лв., които следва  да бъдат  заплатени от АПИ.  

           Водим от гореизложеното, Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 227  от  15.06.2023г.  на  Районен  съд – Дупница, постановено   по  АНД № 9/2023год.

ОСЪЖДА  Агенция  „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. „Никола Петков“ № 86, да заплати на В.С., гражданин на Република Северна Македония, роден на ***г., с постоянен адрес Република Северна Македония, гр. Свети Николе, ул. „11-та Мак. Бригада“ № 13, деловодни разноски за адвокастско възнаграждение в размер на 500,00лв.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.