Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18691/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „***– про ***” АД, ЕИК *** против Ж.А.А.,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумите, както следва: 667,65лева,
представляваща цена на консумирана и неплатена електрическа енергия за
остойностяване и лихви просрочие, за които са
издадени фактури в периода 27.02.2018г. до 09.05.2018г. с №
**********/27.02.2018г. за сумата от 97,71лева, № **********/13.04.2018г. за
сумата от 364,32лева и № **********/27.04.2018г. за сумата от 204,78лева,
№**********/09.05.2018г. за сумата от 0,84лева за аб. № *** и кл. № ***,
за обект находящ се в гр. Варна, ул. „***” № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 28.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението и 21,48лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, считано от падежа на всяка фактура до 30.08.2018г.,
за което е издадена заповед № 7254/01.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14648/2018г. на ВРС, 9 състав.
Ищецът основава исковата си
претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С
ответницата са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същата има
качество на потребител с аб. № *** и кл. № ***,
за обект находящ се в гр. Варна, ул. „***” № ***.
Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „***- Про ***” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени
от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната страна не е изпълнила
договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в периода 27.02.2018г. до
09.05.2018г., за която са издадени четири фактури в периода 27.02- 09.05.2018г.
на обща стойност 667,65лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на
задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден на просрочие. Абонатът
сключил споразумение на 20.02.2018г. , с което разсрочил задълженията си за
период а 27.11.2017г. до 26.11.2017г., като натрупана лихва към тях в общ
размер на 195,43 на две равни вноски. С настояюата
молба се претендира заплащане на втората вноска в размер на 97,71, описана под
№ **********/27.02.2018г.
За събиране на вземането си
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 14648/2018г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответницата чрез адв. Ч.,
назначена като особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. С него искът
се оспорва като неоснователен. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В с.з. представител на ищцовото
дружество не се представлява, направено
е искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, като се поддържа исковата молба.
Отговорът също се поддържа.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на
исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия. Правният интерес от
търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство
по ч.гр.д. № 14648/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в
доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответницата има качество на потребител по договор за доставка на електроенергия
в посочения обект на потребление и за посочения период; че ищецът в качеството
му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел.
енергия, което е отчетено при изправност на средството за търговско измерване и
че фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено; размер на
тази цена и изискуемост на задължението за плащането й, както и размер на мораторната лихва върху главниците. Ответната
страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца
да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България ***”
АД, приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от
ищеца общо 4броя фактури, както следва: с № **********/27.02.2018г. за сумата
от 97,71лева, № **********/13.04.2018г. за сумата от 364,32лева и №
**********/27.04.2018г. за сумата от 204,78лева, №**********/09.05.2018г за
обект находящ се в гр. Варна, ул. „***” № ***, Споразумителен протокол № ДР 20844, както и справка за
потреблението и извлечение от сметка към 30.08.2018г.
Между страните липсва спор, че ответницата има качество
на потребител на доставяна от ищеца ел.енергия в обект на потребление гр.
Варна, ул. „***” № ***. Това се потвърждава и от представените писмени
доказателства, съобразно които същата е титуляр на абонатен номер *** ,
съответен на този обект на потребление, съвпадащ и с вписания като постоянен и
настоящ адрес на ответницата в Национална база данни население. В чл. 4, ал.1
ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като физическо
лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за
домакинството си. Регламентацията на договорните
отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл.
98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ,
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
От заключението на вещото лице по изготвената СЧЕ се
установи, че за периода 27.02.2018г.-09.05.2018г. има неплатени просрочени
задължения от страна на ответника по две фактури, изложени в табличен вид в
заключението на експерта. Освен констатираните задължения по фактури е
установено, че по споразумителен протокол между страсните има неплатена вноска от страна на ответницата с
падежна дата 26.04.2018г. Освен по горните е начислена и лихва за забава за
периода от 03.04.2018г.-11.04.2018г. Експертът е приел, че количествата
ел.енергия по фактурите са остойностени правилно
съобразно утвърдените цени от КЕВР за съответния период.
И след като СТИ е отчитало редовна консумация
на електроенергия, то съобразно
чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната
ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос. Съгласно чл.18а от ОУ дължимите
от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да
съдържа изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на плащане.
Така, вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на
определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период
са издадени фактури № с № **********/27.02.2018г. за сумата от 97,71лева, №
**********/13.04.2018г. за сумата от 364,32лева и № **********/27.04.2018г. за
сумата от 204,78лева, №**********/09.05.2018г
за сумата от 0,84лева. Или общо на стойност 667,65лева.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за
плащане. Затова и искът за главница се явява доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението
си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл. 18а ОУ в издаваната от
ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното плащане. Или,
страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като
определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода
считано от падежа на всяка фактура до 30.08.2018г. в размер на 21,48лева. От
заключението на експерта по изготвената СЧЕ се установява размер на
обезщетението за забава съответен на
заявения от 21,48лева за периода. Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 635лева, от които 100лева юк
възнаграждение, 75лева платена ДТ, 160лева депозит вещо лице, 300лева депозит
за особен представител. Съобразно изхода на спора, посочените разноски следва
да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство от 75лева. От тях 25лева платена ДТ и
50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Е.П.” АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу
ответника Ж.А.А., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 667,65лева, представляваща цена на консумирана и
неплатена електрическа енергия за остойностяване и лихви просрочие,
за които са издадени фактури в периода 27.02.2018г. до 09.05.2018г. с №
**********/27.02.2018г. за сумата от 97,71лева, № **********/13.04.2018г. за
сумата от 364,32лева и № **********/27.04.2018г. за сумата от 204,78лева,
№**********/09.05.2018г. за сумата от 0,84лева за аб. № *** и кл. № ***,
за обект находящ се в гр. Варна, ул. „***” № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 28.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението и 21,48лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, считано от падежа на всяка фактура до 30.08.2018г.,
за което е издадена заповед № 7254/01.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14648/2018г. на ВРС, 9 състав.
ОСЪЖДА Ж.А.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „*** – ПРО
***” АД, ЕИК *** сумата от 625лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.А.А., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „*** – ПРО ***” АД, ЕИК *** сумата от 75лева, представляващи направени в
производството по ч.гр.д. № 14648/2018г. по описа на ВРС съдебно - деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: