Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр. Плевен, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи март две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ЙОРДАНКА АНТОНОВА
При Секретар: ВЕНЕРА МУШАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 66/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на П.М.С. ***, чрез адв. Т.Г. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен срещу Решение № 944/30.11.2018г. на Районен съд – гр. Плевен,
постановено по НАХД № 2547/2018г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно
и правилно Наказателно постановление № РД-И-023/03.05.2018г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на П.М.С. ***, в качеството й на помощник-фармацевт
на осн. чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 220, ал. 3, във връзка с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, вр. чл. 22, ал. 4, вр. с
чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 на МЗ от 09.12.2008г. за устройството и
организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти,
затова че на 23.02.2018г. в аптека
„Фармар“ ООД, с разрешение за дейност № АП-138/27.04.2012г. на ИАЛ и с адрес:
гр. Плевен, ул. *** при извършена
контролна покупка от проверяващия експерт на ИАЛ помощник-фармацевт П.М.С.
отпуснала (продала) лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско
предписание“ Azax film-coated tablets 500mg x 3,
с партиден № 7АQ0001А, годен до 04.2019г. – 1
(една) опаковка, без да притежава необходимата образователна квалификация
„магистър-фармацевт“.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради противоречие с материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Посочва, че за да постанови този съдебен
акт, съдът в мотивите си изцяло е кредитирал като последователни и
кореспондиращи си показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели, но счита, че въззивния съд неправилно е възприел показанията на св. Ю.С.
Твърди, че поведението на помощник-фармацевта П.С. не е съставомерно, тъй като
решението за отпускане на конкретния лекарствен продукт е на
магистър-фармацевта, както и че липсва
субективен елемент – вина, което също води до несъставомерност. Счита, че изложените от решаващия съд мотиви
за законосъобразност на НП, не са обосновани от съвкупната преценка и анализа
на събраният доказателствен материал и не установяват авторство, обективната и
субективната страна на извършеното нарушение. На следващо място посочва, че
съдът не е извършил служебна проверка за законосъобразност на НП и е игнорирал твърденията й, че при издаване
на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо липсата на заповед
№ ЗКС-0035/21.02.2018г., като не е приел че АУАН е съставен от неустановено
длъжностно лице – издаден от некомпетентен контролен орган, в противоречие с
формалните изисквания на ЗАНН. Навежда доводи, че посочената в констативния
протокол В.С.Л. е на длъжност „главен експерт“, а не „държавен инспектор“
каквото е изискването на закона съгласно чл. 295, ал. 1 от ЗЛПХМ. Счита , че
при преценка за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН е следвало
да се съобрази, че действително нарушението е на формално извършване, като
формалния характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил
обществените отношения, свързани с лечението на хората, като нуждаещи се от
особена закрила. Счита, че това обуславя да се разкриват особени обстоятелства,
които да отличават конкретните деяния от общите случаи на тези нарушения,
каквито данни счита, че са налични по делото. Моли
да се отменени решението на първоинстанционния съд, а по същество – да се
отмени НП като незаконосъобразно.
Ответникът по касация – Изпълнителна агенция по
лекарствата – София не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
постановено в изпълнение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон,
няма допуснато нарушение и предлага на съда да бъде потвърдено. Сочи, че това е
второ разглеждане на делото и АС – Плевен в друг състав вече се е произнесъл,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Лекарството е било отпуснато от
помощник-фармацевта и по делото няма никакви данни, той да е бил съветван или
неговите действия да са били потвърждавани от магистър-фармацевта. Счита, че
няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП като законосъобразно, правилно
районният съд е приел за безспорно доказано визираното в НП деяние, което е
описано ясно и конкретно с посочване на всички съставомерни признаци и правилно
е квалифицирано като нарушение на чл. 220 ал.3 вр. чл. 219 ал.1 ЗЛПХМ, за което
е наложено предвиденото в чл. 294 ЗЛПХМ наказание в минимален размер. Съдът е
изложил съображения и за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изложените съображения изцяло се споделят от настоящия касационен състав
и е ненужно да се преповтарят.
Друг състав на АС – Плевен при предходното разглеждане на делото вече се е произнесъл по
въпроса за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
Актът е съставен от В.Л.- главен експерт в Дирекция
„Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ – София, която извършила контролната
покупка срещу издаден фискален бон, приложен към констативния протокол като
доказателство и която констатирала нарушението в присъствието на представители
на проверяваната аптека – Ю.А.С. – магистър-фармацевт и П.М.С. –
помощник-фармацевт, които подписали констативния протокол без възражения. В
акта също не са изложени такива. Показанията на Ю.С. правилно са преценени от първоинстанционния
съд и те също са в подкрепа на извода, че независимо, че магистър-фармацевта е
присъствал в аптеката, лекарствения продукт, отпускан по лекарство предписание,
е бил отпуснат от помощник-фармацевта.
Разпоредбата на чл. 295 ал.1 ЗЛПХМ предвижда, че
нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностните
лица по чл. 267 ал.3 – инспектори и експерти, определени със заповед. Със
Заповед № А/17-0555/08.08.2017г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, приложена по делото, са определени длъжностните лица –
инспектори и експерти, които да извършват контрол по закона, между които и В.Л.–
гл.експерт, ИАЛ. Затова неоснователни са доводите за липсата на компетентост на
актосъставителя.
Описаното нарушение се доказва по безспорен начин от
всички писмени и гласни доказателства по делото, които установяват, че
помощник-фармацевт П.М.С. е отпуснала (продала) на проверяващия експерт В.Л.лекарствен
продукт, отпускан по лекарско предписание, без да притежава необходимата
образователна квалификация „магистър-фармацевт“. Разпоредбата на чл. 220 ал.3 ЗЛПХМ
съдържа императивна забрана за помощник-фармацевта да отпуска лекарствени
продукти, отпускани по лекарско предписание. Тази дейност може да се извършва
единствено и само от магистър-фармацевт, каквато професионална
образователно-квалификационна степен С. не притежава. Затова е без значение, че
в аптеката е присъствал и магистър-фармацевт, след като не той, а С. е
отпуснала лекарствения продукт. Помощник-фармацевта има право да извършва
всички други дейности, изброени в чл. 219 ал.1 ЗЛПХМ под контрола на
магистър-фармацевт, включително и да отпуска лекарствени продукти, за които не
се изисква рецепта. Но в случая конкретния лекарствен продукт се отпуска само
по лекарско предписание, затова и може да се отпуска (продава) само от
магистър-фармацевт, но не и от помощник-фармацевта. Охраняваните от
разпоредбата обществени отношения – живота и здравето на пациентите са от
особена важност и не може да се приеме, че отпускането на лекарствен продукт,
отпускан само по лекарско предписание, от лице без необходимата квалификация е
маловажен случай на нарушение, защото това би могло да доведе до сериозни
последствия за здравето на пациента при неправилно дозиране и приемане на
лекарството. Касаторът не се позовава на конкретни факти и обстоятелства, които
според него обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН. А настоящият касационен
състав счита, че не са налични такива по делото.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен
е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944/30.11.2018г. на Районен съд – гр.
Плевен, постановено по НАХД № 2547/2018г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.