Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. Русе, 06 април 2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 23 март 2022 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова….…и в
присъствието на прокурора ……… Пламен Петков като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №12…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от М.Д.М.,*** против
решение
№593/30.11.2021 год. на Русенския районен съд,
постановено по а.н.д №1730/2021г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
38 - 0002002 от 27.07.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация” Русе към
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София.
С наказателното постановление на жалбоподателя, в качеството му на
водач на товарен автомобил , категория N3 марка „ДАФ“, с рег. № ****** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за извършено административно нарушение
на чл. 34, § 3, б. „б“, от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
В жалбата се излагат оплаквания, че оспореното решение е
постановено при неправилно тълкуване
и прилагане на материалноправни норми и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдебният състав не съобразил, че санкционният
акт е издаден при съществени пороци, които го правят незаконосъобразен и е
следвало да го отмени, а не да отхвърля жалбата срещу него. НП било издадено в
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Сочат се подробни доводи в
подкрепа на тези аргументи.
Иска се отмяна на въззивния акт и съответно отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна.
Представителят на прокуратурата предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №593/30.11.2021 год. Русенски районен съд e потвърдил наказателното
постановление, с което на М. М., водач на товарен автомобил , категория N3
марка „ДАФ“, с рег. № *****, на основание чл.93в, ал.11 от Закон за автомобилните
превози, за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Посочената за нарушена норма на правото на Европейския съюз вменява в
задължение на водачите на ППС, които не
са в състояние да използват тахографа, с който превозното средство е
оборудвано, според вида на тахографа, в случая ППС-то е бил с дигитален, да
вписват в картата на водача „периодите, посочени в параграф 5, буква б),
подточки ii), iii) и iv) от Регламента-време на управление, друга работа, период
на разположение, почивка по време на работа или почивка“, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа.
В настоящия казус, установената от съда фактическа обстановка е следната:
На 11.06.2021г., около 15.40 часа, била извършена проверка от служители на
„Автомобилна администрация” Русе на водач на ППС- товарен автомобил , категория N3 марка „ДАФ“,
с рег. № РВ 2125 РМ. Проверката била в района на КПП Приста, изход от гр. Русе. Установили,
че превозното средство, управлявано от касатора М. М., било оборудвано с
дигитален тахограф, като според проверяващите от водача на ППС-то не били
въведени ръчно, автоматично или по друг начин данни в картата на водача -
„периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от
Регламента-време на управление, друга работа, период на разположение, почивка
по време на работа или почивка“, когато водачът е извън превозното средство и
не е бил в състояние да използва тахографа. Конкретно, това му деяние касаело периода
от 01.06.2021г., 11.27 часа, до 09.06.2021г., 03.53 часа, на която дата водачът
поставил своята карта на водача.
Това дало основание за проверяващите, а после и за АНО да приемат, че с
бездействието си, водачът на ППС е нарушил изискванията на чл. 34, § 3, б. „б“ от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА.
Контролните органи съставили АУАН от същата дата, а възприемайки изцяло
констатациите в акта, директора на РД „АА” Русе издал разгледаното от РРС
наказателно постановление.
Санкцията за административното нарушение
АНО определил по реда на чл.93в, ал.11 от ЗАвП, съгласно която норма : „Водач,
който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 500 лв.“.
Решаващият съд e изяснил изложената по-горе фактическа
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е счел, че нарушенията
са безспорно установени и доказани. Приел е още, че са налице всички елементи
от обективна страна от състава на нарушението. Доказателствата, представени с
административно-наказателната преписка и събрани като такива и във въззивното производство,
безспорно сочели на нарушение от страна на водача на ППС - товарен автомобил ,
категория N3 марка „ДАФ“, с рег. № РВ 2125 РМ на императивното задължение,
заложено в чл. 34, § 3, б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА.
Изводите на съда се споделят изцяло от касационния състав.
Налице са писмени доказателства, доказващи
обвинението на наказващия орган-това е разпечатката от дигиталния
тахограф-картата на водача на ППС-то, което води към извод за законосъобразност
на санкционния акт, в какъвто смисъл се е произнесла въззивната инстанция.
Съответно касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Не са доказани и са несъстоятелни доводите в
касационната жалба за неясно описана фактическа обстановка в АУАН и НП, още
повече да е останала неизяснена, както пред АНО, така и във въззивното производство.
Спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, тъй като те касаят посочване на правната разпоредба, която въздига в
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН извършеното деяние, което
от своя страна трябва да е описано съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
включително с посочване на разпоредбата, която задължава субекта на
отговорността да има определено поведение, когато административно-наказателният
състав е бланкетен.
Противоречие между фактическото обвинение, в
което се описва деянието, и правната му квалификация като нарушаващо реда за
държавно управление, а оттук и осъществяващо състава на административно-наказателната
разпоредба, е налице, когато деянието не изпълва обективните елементи на
конкретното административно нарушение, т.е. дори да е нарушение на установения
ред, деянието не се наказва с посочената в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН административно-наказателна разпоредба и/или не представлява отклонение от
конкретното нормативно правило за поведение /нарушената разпоредба/.
В настоящия случай съставът на
административното нарушение се съдържа в административнонаказателната
разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, която въздига в наказуемо деяние
следното бездействие на водача: невъвеждане на данните относно периодите
„друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, при
възможност да се използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това, че водачът е извън превозното средство. Разпоредбата е конкретна, тъй
като задължава водачите, под страх от административно наказване, когато нямат
възможност да използват монтирания в превозното средство тахограф, поради това,
че са извън него, да въвеждат данните за съответните периоди. Административно-наказателната
разпоредба съдържа правилото за поведение, което водачите трябва да имат,
когато напускат превозното средство и поради това не използват тахографа, като
са длъжни да посочат причината на отсъствие и периода това отсъствие. В
словесното фактическо обвинение е описано бездействие, което по своите
обективни белези съответства изцяло на вписаната в НП като нарушена материално-правна
норма на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014, съгласно която, когато
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф /изрично посочено в обвинението/,
водачът вписва в картата периодите по параграф 5 като използва съответния
способ - ръчно автоматично или по друг начин за въвеждане на данни. Правилото
за поведение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014 е посочено изрично
като установения ред на държавно управление, на който обвинението за
невъвеждане на необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното
средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф за периода от
01.06.2021г., 11.27 часа, до 09.06.2021г., 03.53 часа изцяло съответства. Като
последица е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание
на деянието с неговите времеви и пространствени предели. Описанието на
вмененото на водача административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно.
Липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел
водачът не е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво
точно се състои то. Това е така, тъй като в случая безспорно е установено, че
за посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било начин каквито и да
било данни. Поради това неконкретизирането на посочените данни в съставения акт
и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Наказаното лице е
могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да
реализира правата си по неговото оспорване. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената
от АНО санкционна норма. С оглед на това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е
приложен и материалният закон.
Настоящият съдебен състав не споделя становището, че допълнително представеното удостоверение за дейности е доказателство, което може да компенсира невписването на съответните данни в дигиталния тахограф, с който е снабдено превозното средство, като така ще отпадане на отговорността му по чл.93в ал.11 ЗАвПр.
Наличието на удостоверение за дейности, което
водачът не е носил по време на пътуването и не се е намирало в него по време на
проверката, а е представено едва с жалбата срещу НП, не отменя задължението на
притежателите на дигитални карти да предприемат необходимите действия за
попълване на липсващите в тях данни с
оглед на изискването на член 34, параграф 3, първа алинея, буква б) от
Регламент № 165/2014. Тук не става въпрос къде е бил и какво е правил водачът М.
за инкриминирания период - от 01.06.2021г., 11.27 часа, до 09.06.2021г., 03.53 часа, защото удостоверението
за дейности сочи на ползване на годишен отпуск. Това удостоверение би имало
значение в други случаи и нарушения, нпр на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвПр. За доказване
на процесното е е достатъчно, че е налице бездействие на водача: невъвеждане на
данните относно периодите „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“
или „дневна почивка“, при възможност да се използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това, че водачът е извън превозното средство. Дори и
да е бил както сочи удостоверението в платен годишен отпуск, преди да въведе
процесния автомобил в движение за съответния курс, водачът е длъжен да въведе
тези данни.
Нормата на чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда
отделно задължение за водача за въвеждане на данните, което задължение не се
изключва с представянето на удостоверение за дейности, съгласно следващото
изречение на същата норма. Удостоверението цели точно да удостовери въведените
ръчно данни. По тази причина невъвеждането на данни, за каквото деяние е
наказан касатора, представлява самостоятелно административно нарушение – по чл.
93в, ал. 11 от ЗАвПр.
Ето защо, направените с касационната жалба възражения се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Предвид на изложеното по-горе,
Административният съд намира атакуваното решение за допустимо и валидно,
постановено в съответствие с материалния закон.
Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяването му, които да
съставляват касационно основание за отмяната на съдебния акт и за уважаване на
жалбата.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №593/30.11.2021 год. на Русенския районен съд, постановено по а.н.д
№1730/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :