Решение по дело №192/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20227200700192
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 279

 

гр. Русе, 29.07.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, в публичното заседание на 27 юли 2022 г. в състав:

 

   Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

    Членове:ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

         СПАС СПАСОВ

 

 

при секретаря Диана Михайлова и в присъствието на прокурора Яна Илиева като разгледа докладваното  от съдията Спасов к.а.н.д. № 192 по описа на съда за 2022 г.,   за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР против решение № 257/07.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 2683/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление № 21-1085-002323/2021 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на М.К. Ф. е наложено административно наказание "глоба", в размер на 20лв.

В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че санкционният акт е в достатъчна степен мотивиран, за да бъде разбран от нарушителя.

Ответникът по касационната жалба – М. К. Ф., редовно призован, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за нейната основателност и отмяна на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 19.07.2021 г., контрольори се движили с патрулен автомобил по ул. "Стефан Стамболов". Улицата била еднопосочна, с три ленти за движение. Установили, че в най-лявата лента, която била лента за ускорение, имало паркирани не малко на брой автомобили. Преценили, че същите били в нарушение на ЗДвП, тъй като не били паркирани в най-дясната лента по посока на движението, а били паркирани в най-лявата ускорителна лента, с затруднявали движението на автомобилите. След направена справки написали уведомления и фишове за всички автомобили. Един от тях бил този на жалбоподателя Ф.. В последствие жалбоподателят оспорил фиша, поради което на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП му бил съставил акт, с който бил обвинен за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Актът подписал с възражение. Впоследствие наказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което било наложен горепосочената санкция.

За да отмени обжалваното НП въззивната инстанция е изложила мотиви, че никакви обективни признаци от нарушението не са попълнени с факти и обстоятелства, с оглед установяване на фактическата обстановка. Въз основа на нея съдът следва да направи извод дали същата правилно е подведена под посочения за нарушен чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Това не е сторено от съответните длъжностни лица, с което съществено е нарушен чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Споделят се съображенията на въззивния съд, че нарушението е описано бланкетно. И във фиша, и в АУАН, а най сетне и в НП е посочено, че водачът „не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение“.

Правилни са съображенията на решаващия съд, че в конкретната хипотеза съществуват както изключения (чл. 94, ал. 4 ЗДвП), така и други ограничения (чл. 98 ЗДвП), които ако бяха коректно описани защо са приложими, респ. неприложими, фактическата обстановка би кореспондирала изцяло на съставомерната норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Посочвайки бланкетно извършеното нарушение АНО е ограничил възможността за защита на нарушителя.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257/07.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 2683/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление № 21-1085-002323/2021 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Русе

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: