№ 1024
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивалена Орл. Д.а
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Жар 2000“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. **** № *, вх. *, ет. *, ап. *, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 349/17.02.2022 год., постановено по гр. дело
№ 13175/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от АЛ. Д. Д. против
дружеството – въззивник отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПИ и е прието за
усатновено в отношенията между страните, че ищецът АЛ. Д. Д. от гр. София не дължи на
ответника „Жар 2000“ ООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна следните суми:
Сумата в общ размер на 25 794, 76 лв., която е сбор от 24 725, 84 лв., представляваща
стойността на липси от повереното му в качеството на „касиер- обменно гише“ работно
място и 1 068, 92 лв. – съдебни разноски, обективирани в изпълнителен лист от 08.03.2012г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение № 168 от 14.07.2011г., постановено по гр. дело
№ 20435/2010г. по описа на РС-Варна и посочена в ПДИ с изх. № 7644/15.03.2021г. по
изпълнително дело №202131104007022/2021 г. по описа на СИС при РС – Варна като
неолихвяема сума, законна лихва върху главницата, както и такси и разноски по ИД
№202131104007022/2021г. по описа на СИС при РС – Варна, поради погасяване на
вземането на „ЖАР 2000“ ООД, ЕИК ********* по давност.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен е изводът на съда, че в случая вземанията на ответника по изпълнителния лист
са погасени по давност. Не е съобразено, че до 26.06.2015 год. давност по изпълнителните
дела не е текла, съобразно ППВС № 3/1980 год., като едва с приемането на ТР № 2/2013 год.
на ОСГТК на ВКС на РБ на 26.06.2015 год. е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 год.
При това положение давността относно вземането по изпълнителния лист е прекъсната на
дата 23.08.2011 год. с подаването на молбата за образуване на изп. дело № 1363/2011 год. по
1
описа на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 и с район на действие района на ОС-Варна и едновременно
с това е и спряна с образуването на изп. дело № 1363/2011 по описа на ЧСИ З. Д. и е
започнала да тече от 26.06.2015 год. – с постановяването на ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на
ВКС на РБ. До подаването на молбата за образуване на изп. дело на дата 04.12.2017 год. до
СИС при РС-Варна и образуване на изп. дело № 9168/2017 год. по описа на СИС при РС-
Варна, с което погасителната давност за вземането по изп. лист отново е прекъсната, не е
изтекъл предвидения в закона 5 годишен давностен срок. Поради това и изводът на
първоинстанционния съд, че вземанията на „Жар 2000“ ООД, със седалище гр. Варна по
изпълнителния лист са погасени по давност е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по
отрицателния установителен иск АЛ. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си. Въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения
писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от АЛ. Д. Д. с постоянен
адрес в гр. София против „ЖАР 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество, поради погасяване по давност,
следните суми: сумата от 24 725, 84 лева, представляваща стойността на липси от
повереното му в качеството му на „касиер- обменно гише“ работно място и сумата от 1068,
92 лева – разноски по гражданското дело № 20435/2010 год. на РС-Варна, за което вземане
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила Решение №
168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна и за
събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 202131104007022 год. по
описа на СИС при РС-Варна.
Ищецът навежда следните твърдения:
Въз основа на влязло в законна сила Решение № 168/14.07.2011 год., постановено по
гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна, ответникът „ЖАР 2000" ООД, със седалище
гр. Варна се е снабдил с изп. лист от 08.03.2012г., по силата на който ищецът А.Д. е осъден
да заплати на дружеството сумата от 24 725, 84 лева, рредставляваща стойността на липси от
повереното му в качеството му на „касиер- обменно гише" работно място в дружеството,
както и сумата от 1068, 92 лева – разноски по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна.
Твърди, че през месец март 2021г. узнал от настоящия си работодател - „Иберо фууд груп"
че е получено запорно съобщение от СИС при РС-Варна, по силата на което и въз основа на
образувано ИД № 20213110400722 на СИС при РС-Варна на ищеца е наложен запор на
трудовото му възнаграждение за сумата от 28172, 39 лева, сочена като общо задължение по
цитираното изпълнително дело към дата 03.02.2021г. Твърди, че през м. април 2021г.
получил, чрез адв. пълномощник ПДИ по изпълнителното дело, с приложен към същата
изпълнителен лист, описан по – горе. Твърди, че към датата на образуване на изп. дело №
20213110400722 от 2021 г. по описа на СИС при РС-Варна е изтекла 5-годишна погасителна
давност за вземанията на „Жар 2000“ ООД по изпълнителния лист, поради което и сумите
по изп. лист са недължими. Твърди, че при извършена справка в СИС при РС - Варна е
установил, че въз основа на същия изп. лист ответното дружество е образувало на дата
04.12.2017г. изпълнително дело № 9168/2017г. по описа на СИС при РС-Варна, което е
прекратено на 14.10.2020г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че към датата на
образуване на изпълнително дело № 9168/2017г. са изтекли 5 г., 7 месеца и 10 дни от датата
на издаване на горецитирания изп. лист, поради което се позовава на изтекла погасителна
2
давност като заявява, че не дължи изпълнение по процесния изпълнителен лист още към
датата на първоначалното образуване на изп. дело № № 9168/2017г. по описа на СИС при
РС-Варна. Навежда още, че цитираният по-горе изпълнителен лист е нищожен, тъй като при
справка в архива на РС-Варна по гр. дело № 20435/2010 г. установил, че по същото е
издаден по-рано изпълнителен лист - от 18.08.2011г., като издаденият първи изп. лист от
18.08.2011г. не е обезсилен, нито е имало основание да бъде издаван втори такъв на
08.03.2012г. Счита, че поради нищожност на изп. лист, въз основа на който е образувано изп.
дело № 20213110400722 по описа на СИС при РС-Варна, същото се явява образувано при
липса на надлежен изпълнителен титул при което и сумата по изп. лист е недължима.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЖАР 2000“ ООД, със
седалище гр. Варна, оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че между страните е водено
гражданско дело № 20435/2010г. по описа на Районен съд – Варна. Същото е приключило с
влязло в сила Решение № 3168/14.07.2011г, с което ищецът в настоящото производство А.Д.
е бил осъден да заплати на ответното дружество „Жар 2000“ ООД сумата от 24 725, 84лв,
представляваща стойност на липси от поверенето му на „касиер обменно гише“, както и
разноските по делото размер на 1068, 92 лв. Въз основа на същото решение е издаден и ИЛ
от 18.08.2011г. На 23.08.2011г. по молба на управителя на „Жар 2000“ ООД е образуавано
ИД № 1363/2011 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808, срещу АЛ. Д. Д., като е приложен
горепосочения ИЛ. В хода на това изпълнително производство са извършени и редица
действия – на 30.08.2011г е било изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП- Варна,
била е изготвена справка за трудови договори, както и искане за справка за МПС-та
собственост на длъжника. На същата дата е била и изготвена покана за доброволно
изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на 24.10.2011г. е било
залепено уведомление на адреса на длъжника. Твърди се, че на 22.02.2012г. след подадена
от „ЖАР 2000“ ООД молба, изпълнителното дело № 1363/2011 год. по описа на СИС при
РС-Варна е било прекратено, а изпълнителният лист от 18.08.2011г. е бил върнат на
взискателя поради допусната в него очевидна фактическа грешка, а именно - че същият е
бил издаден в полза не на взискателя „Жар 2000“ ООД, а на длъжника АЛ. Д. Д.. Твърди, че
именно поради тази причина изпълнителният лист от 18.08.2011г. е обезсилен и е издаден
нов такъв от 08.03.2012г., в който тази грешка е коригирана и изпълнителният лист е
издаден в полза на взискателя „Жар 2000“ ООД. Изтъква, че двата изпълнителни листа са
напълно идентични, с разликата, че по първия е допусната техническа грешка и е бил
издаден в полза на длъжника. Оспорва твърдението за свое бездействие, като изтъква, че е
имало образувано изпълнително дело №1363/2011 по описа на ЧСИ З. Д., което
впоследствие е прекратено, заради първия ИЛ. Оспорва твърденията за изтекла погасителна
давност. Изтъква, че след постановяване на решението по гр. дело № 20435/2010г. на Рс-
Варна „Жар 2000“ ООД е образувал изпълнително дело, като до 26.06.2015г. е действало
ППВС № 3/1980 съгласно което погасителна давност не тече по изпълнителни дела. Едва с
ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.05.2015 год., е обявено, че ППВС №
3/1980 год. е загубило сила, т.е. до 26.06.2015 е действало именно цитираното
постановление на Пленума на ВС. Поради изложеното счита, че към момента на образуване
на ИД № 9168/2017 г. по описа на СИС пи РС-Варна са били изминали 2 години, 5 месеца и
8 дни от момента, в който е започнала да тече погасителната давност за вземането му по
изпълнителния лист, а не както е посочено в исковата молба - 5 години, 7 месеца и 10 дни,
поради което и към датата на образуване на изпълнителното дело погасителната давност не
е изтекла. Поради изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска,
настоява да бъде уважен, претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуален представител, оспорва
иска, поддържа подадения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от доказателствата на л. 80-81 от
3
делото на РС-Варна, че с влязло в сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело
№ 20435/2010г. по описа на РС-Варна ищецът в настоящото производство е осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 24 725, 84 лева, представляваща стойността на
липси от повереното му в качеството му на „касиер- обменно гише" работно място, както и
сумата от 1068, 92 лева – разноски по делото.
Въз основа на подадена от „Жар 2000“ ООД, със седалище гр. Варна молба с вх. №
8269/23.08.2011 год. по рег. на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 и с район на действие района на ОС-
Варна и приложен към нея изп. лист от 18.08.2011 год., издаден въз основа на влязлото в
сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-
Варна, е образувано изп. дело № 1363/2011 год. по описа на ЧСИ З. Д., за принудително
събиране на сумите по изпълнителния лист. Видно от изп. лист, в същия е вписано, че се
издава в полза на АЛ. Д. Д., т. е., в полза на длъжника, срещу когото изпълнителния лист е
издаден.
С молба от 22.02.2012 год. взискателят по изп. дело № 1363/2011 год., настоящ
ответник, е поискал да му бъде върнат оригинала на изп. лист, във основа на който е било
образувано изпълнителното дело, поради допусната в него фактическа грешка.
С постановление на ЧСИ З. Д. от 22.02.2012 год. изп. лист е върнат на взискателя, а
изпълнителното дело № 1363/2011 год. е било прекратено.
След обезсилване от страна на РС-Варна на първоначално издадения и впоследствие
върнат от ответника в настоящото производство изпълнителен лист, въз основа на Решение
№168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д. №20435/2010г. по описа на ВРС, ответникът
„Жар 2000" ООД се е снабдил с нов изпълнителен лист от дата 08.03.2012г. срещу АЛ. Д. Д..
Въз основа на подадена от „Жар 2000“ ООД, със седалище гр. Варна молба от
18.10.2017 год. и приложен към нея изп. лист от 08.03.2012 год., издаден въз основа на
влязлото в сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по
описа на РС-Варна, е образувано изп. дело № 9168/2017 год. по описа на СИС при РС-Варна,
за принудително събиране на присъдените с изп. лист в полза на Жар 2000“ ООД суми
против длъжника А.Д..
С постановление на съдебният изпълнител от 14.10.2020 год. изпълнително дело №
9168/2017 г. по описа на СИС при РС-Варна е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въз основа на молба от 02.02.2021г., подадена от Жар 2000“ ООД и приложен към нея
същият изп. лист от 08.03.2012 год., издаден въз основа на влязлото в сила Решение №
168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна, е
образувано изпълнително дело № 20213110407022 по описа СИС при РС-Варна. Наложен е
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в настоящото производство; връчена му е
и покана за доброволно изпълнение.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
недължимост на вземането по изпълнителен лист, издаден на 08.03.2012 год. въз основа на
лязло в сила решение по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна, поради
погасяването му по давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога 5 години. В случая изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязло в сила решение, поради което и вземането се погасява с петгодишна
давност.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Давността се прекъсва с предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали извършването му е било поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител въз основа на възлагане от взискателя: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор;
4
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на
вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покани за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. под.
В случая с подаването на молбата на ответника на дата 23.08.2011 год. за образуването
на изп. дело № 1363/2011 год. по описа на ЧСИ З. Д., давността е била прекъсната, като
едновременно с това е била и спряна, съгласно ППВС № 3/1980 год.
От влизането в сила на постановлението на ЧСИ З. Д. от 22.02.2012 год. за
прекратяване на изп. дело № 1363/2011 год. по описа на ЧСИ З. Д., на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК (за което постановление следва да се приеме, че е в сила от 01.03.2012 год.,
предвид нормата на чл. 436, ал. 1 ГПК в редакцията и към 22.02.2012 год.) е започнала да
́
тече нова давност и същата е изтекла на 01.03.2017 год. – чл. 60, ал. 2 ГПК, като няма данни
давността да е била прекъсвана или спирана.
Предвид правните последици, които законът свързва с прекратяването на
изпълнителното производство и съобразно обстоятелството, че в периода 01.03.2012 год. до
26.06.2015 година изобщо не е било налице висящо изпълнително дело, то и за този период
ППВС № 3/1980 год. е неприложимо.
При това положение към датата на подаването от ответника в настоящото
производство „Жар 2000“ ООД на молбата му с вх. № 28269/18.10.2017 год. по рег. на СИС
при РС – Варна за образуването на изп. дело № 9168/2017 год. на СИС при РС-Варна,
погасителната давност за вземането му по изпълнителния лист против ищеца в настоящото
производство вече е била изтекла. Поради това и подаването на тази молба не е произвело
последиците, предвидени в чл. 116, б. „в“ ЗЗД, респ. чл. 117, ал. 1 ЗЗД, тъй като тези
последици настъпват само по отношение на вземане, което не е погасено по давност.
По същите съображения молбата на ответника в настоящото производство от
02.02.2021 год., въз основа на която е било образувано и изп. дело 7022/2021 год. по описа
на СИС при РС-Варна също е подадена след като вземането му по изп. лист против
настоящия ищец е било погасено по давност, поради което и не е произвела последиците,
които законът свързва с
нея.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че вземането на ответника в настоящото
производство по изп. лист от 08.03.2012 год., издаден въз основа на влязлото в сила
Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна,
по който изп. лист е образувано изп. дело № 7022/2021 год. по описа на СИС при РС-Варна е
погасено по давност, поради което и сумите по изп. лист са недължими.
По тези съображения първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът АЛ. Д. Д. от гр. София, не дължи на
ответника „Жар 2000“ ООД, със седалище гр. Варна сумата от 24 725, 84 лева,
представляваща стойността на липси от повереното му в качеството му на „касиер- обменно
гише“ работно място и сумата от 1068, 92 лева – разноски по гражданското дело №
20435/2010 год. на РС-Варна, за което вземане срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
08.03.2012 г. въз основа на влязлото в сила сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено
по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна и за събирането на което вземане е
образувано изпълнително дело № 202131104007022 год. по описа на СИС при РС-Варна, е
правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
Първоинстанционното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл и за
недължимостта на законна лихва върху главницата (такава не е присъждана с изп. лист),
5
както и за недължимостта на таксите и разноските по изп. дело № 202131104007022 год. по
описа на СИС при РС – Варна, е процесуално недопустимо. Подобно искане не е заявявано
от ищеца, видно от отправения от него петитум в исковата му молба. Налице е произнасяне
„свръх петитум“. Наред с това предмет на иска по чл. 439 ГПК е недължимостта на
вземането по изп. лист (цялото или част него), а не и недължимостта на таксите и разноски
по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист. При влизане в сила
на решението с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, изпълнителното производство подлежи
на прекратяване, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, при което и с оглед правните последици
от прекратяването на изп. производство разноски от длъжника по изпълнението изобщо не
се дължат, а в случай, че такива са събрани, длъжникът разполага с други правни способи да
си върне сумите, вкл. и за разноски, които са събрани от него в рамките на
материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес.
При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Въззиваемият не е претендипрал разноски за настоящото производство, поради което
и съдът не изследва за дължимостта им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 349/17.02.2022 год., постановено по гр. дело №
13175/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът АЛ. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
София не дължи на ответника „Жар 2000“ ООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна
следните суми: сумата от 24 725, 84 лева, представляваща стойността на липси от
повереното му в качеството му на „касиер- обменно гише“ работно място и сумата от 1 068,
92 лева – разноски по гражданско дело № 20435/2010 год. на РС-Варна, за което вземане
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 08.03.2012 год. въз основа на влязло в законна
сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-
Варна и за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело №
202131104007022 год. по описа на СИС при РС-Варна, поради погасяването на вземането
по изпълнителния лист по давност, на основание чл. 439 ГПК;
ОБЕЗСИЛВА Решение № 349/17.02.2022 год., постановено по гр. дело № 13175/2021
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът АЛ. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София не
дължи на ответника „Жар 2000“ ООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна, законна
лихва върху главницата, както и такси и разноски по изп. дело № 202131104007022 год. по
описа на СИС при РС – Варна.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6