Р Е Ш Е Н И Е
08.06.2020 г.
Номер 121 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети май 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 38 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискриминация/.
Образувано е по жалба на Н.В.К. ***, чрез адв. С.М.Л. - Н. против Решение № 505/14.10.2019 г. на 5 – членен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ на Република България, с което е установено че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, представлявана от П. С. Г. – председател, не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./; че П. С. Г. – председател на ДАМТН не е извършил нарушение на ЗЗДискриминация въз основа на защитените признаци „лично положение“ и „пол“; че В. Ч. – Гл. секретар на ДАМТН до 31.08.2018 г. не е извършил нарушение на ЗЗДискриминация въз основа на защитените признаци „лично положение“ и „пол“; че П. С. Г. – председател на ДАМТН не е осъществил психически тормоз въз основа на защитените признаци „лично положение“ и „пол“; че В. Ч. – Гл. секретар на ДАМТН до 31.08.2018 г. не е осъществели психически тормоз въз основа на защитените признаци „лично положение“ и „пол“ и е оставена без уважение жалбата от 02.03.2018 г. и допълнението към нея от 19.09.2018 г., подадена от Н.К., като неоснователна и недоказана.
Жалбоподателката твърди, че е дискриминирана по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискриминация, във вр. с § 1 т. 7 и т. 8 от ЗЗДискриминация, счита, че фактите и обстоятелствата не са изследвани изцяло, всеобхватно и задълбочено от определения състав на КЗД, че е била дискриминирана по признаците – пол, лично положение, както и психически тормоз на работното място и по тези съображения обективира искане за положително произнасяне по подадената жалба, като бъде отменено оспореното решение.
Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалният си представител юр. Кръстева в писмено становище - отговор представено по делото, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Релевират се доводи за това, че КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство, обсъдила е доказателствата по приписката, спазила е законовите изисквания и е постановила правилно решение.
Заинтересованата страна П. С. Г. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна В. А. Ч.изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – ДАМТН, в писмено становище по делото, чрез председателя си Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по административна преписка № 60/2018 г. на КЗД по реда на чл. 48 ал. 2 т. 3 е образувано с Разпореждане № 157 от 09.03.2018 г. на Председателя на КЗД по жалба с вх. № 44-00-819/02.03.2018 г. подадена от Н.В.К. срещу ДАМТН, представлявана от П. С. Г. – председател и В. Ч. – гл. секретар до 31.01.2018 г.
Първоначално преписката е разпределена на Трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, а след постъпили допълнителни оплаквания за осъществена дискриминация по признак „пол“ и „психически тормоз“ е преразпределена на Петчленен разширен заседателен състав на КЗД.
На основание чл. 55 – чл. 59 от ЗЗДискриминация е проведено проучване от Петчленен разширен заседателен състав на КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства от страните, описани по – долу.
Резултатите от проведеното административно производство са обективирани в Решение № 505/14.10.2019 г. на Петчленен разширен заседателен състав към КЗД, с което е установено, че не се доказва твърдяната от жалбоподателката дискриминация във връзка с проведеното срещу нея дисциплинарно производство. Неоснователни се явяват и твърденията за осъществен от П. Г. и В. Ч. психически тормоз по време на командировката в гр. В. Т., както пи дискриминация въз основа на признаците „лично положение“ и „пол“.
В този смисъл, с оглед липсата на установяване на осъществена спрямо жалбоподателката дискриминация въз основа на признаците „лично положение“ и „пол“, както и на осъществяване спрямо нея психически тормоз, съставът установява, че ответната страна ДАМТН, представлявана от П. С. Г., не е извършила нарушение на ЗЗДискриминация; установява, че ответната страна П. С. Г. – председател на ДАМТН, не е извършил нарушение на ЗЗДискриминация въз основа на признаците „лично положение“ и „пол“; установява, че ответната страна В. А. Ч. – гл. секретар на ДАМТН до 31.08.2018 г., не е извършил нарушение на ЗЗДискриминация въз основа на признаците „лично положение“ и „пол“; установява, че П. С. Г. и В. А. Ч., не са осъществили психически тормоз въз основа на признаците „лично положение“ и „пол“.
Остава без уважение жалбата и допълнението към нея на Н.К., като неоснователни и недоказани.
По делото са приети като доказателства писмени такива, вх. № 402/21.01.2020 г. и вх. № 647/31.01.2020 г., както и материалите, съдържащи се в кориците на адм. дело № 14159/2019 г. по описа на АССГ – 7/седем/ броя папки, съгласно текста.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената жалба:
Видно от представената по делото обратна разписка, оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 24.10.2019 г., а жалбата срещу него е заведена в деловодството на КЗД с вх. № 44-00-3561/ 08.11.2019 г., /пощенски плик с клеймо от 07.11.2019 г./, т.е. в законовоустановения 14 – дневен срок, подадена от лица с правен интерес срещу акт подлежащ на съдебно оспорване и настоящият състав, счита че подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Жалбата е предявена пред компетентния административен съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.
По основателността на подадената жалба:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт съгласно чл. 65 т. 1 - 5 във връзка с чл. 48 ал. 3 връзка с чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация – Петчленен разширен заседателен състав към КЗД. На основание чл. 64 ал. 1 от ЗЗДискриминация „решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него“, което изискване в настоящия казус е изпълнено, като не е налице и особено мнение на член от състава по смисъла на чл. 64 ал. 2 от закона. Оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискриминация.
Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата пред КЗД в съответствие с разпоредбите на глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискриминация, съгласно приложените доказателства по делото.
Не е налице и незаконосъобразност на решението в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
За да се квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка дискриминация, нормата на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация изисква неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните признаци, посочени изчерпателно в тази разпоредба. Законът не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, за което следва да се ангажира отговорността на нарушителя. Поставянето на едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците посочени в чл. 4 ал. 1 от закона, не съставлява дискриминация и за подобно третиране не следва да се носи отговорност.
Съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискриминация, пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа привадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Републиса България е страна, по признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
За да е налице дискриминационно третиране на юридически лица, то това поведение трябва да е насочено към техните членове, които са физически лица. С разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗЗДискриминация ясно са обозначени субектите, попадащи в тази хипотеза и императивно е регламентирано, че юридическите лица могат да бъдат дискриминирани, но само по определени признаци по отношение на техните членове или заетите в него лица. Тези признаци са установени по чл. 4 ал. 1 от закона. Изброените подробно в чл. 4 ал. 2 от закона дискриминационни основания са характерни единствено за физически лица, тъй като с оглед на правния им статут ЮЛ не могат да бъдат разглеждани в този им аспект.
Противно на твърдяното в жалбата, решаващият състав на КЗД правилно и обосновано е приел, че не е налице дискриминация по отношение на жалбоподателката по признак „лично положение“ от страна на работодателя при образуването и провеждането на дисциплинарното производство. Дисциплинарното дело, образувано против Н.К. е проведено съобразно изискванията на Закона за държавния служител. При образуването на делото, отстраняването на служителката от длъжност, събирането и разглеждането на доказателствата по отношение на допуснатите от нея нарушения, не е осъществявано действие от председателя или главния секретар на ДАМТН, което да се различава от действия, предприемани при отстраняване на други служители на ДАМТН, заемащи ръководни длъжности, които да водят до извод за осъществени спрямо К. дискриминации /напр. при отстраняването от длъжност на К. И. – Началник отдел в централна администрация на ДАМТН/. Дисциплинарното дело не е образувано с цел служебното правоотношение на К. да бъде прекратено. Становището по отношение на наличието на дисциплинарно нарушение допуснато от държавния служител се преценява от дисциплинарния съвет /ДС/ към съответното учреждение, в случая ДАМТН. При вземането на своето решение относно налагането на дисциплинарното наказание на К., членовете на съвета са се ръководили от своята преценка на събраните в хода на производството доказателства. Видно от доказателствата по делото, с пълно мнозинство от 7 /седем/ гласа ДС при ДАМТН е предложил на председателя на ДАМТН, на Н.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Становището е обективирано в Решение № 6 и е отразено в Протокол № 3/02.11.2017 г. С писмо изх. № 21-03-22/09.11.2017 г. ДС е представил административната преписка на председателя на агенцията. Същият, с оглед становището на ДС и разпоредбата на чл. 93 и сл. от Закона за държавния служител, при спазване на всички изисквания за изслушване на държавния служител, съответно връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, подробно описано в доказателствата по делото, е наложил определеното наказание на жалбоподателката К.. Налице са доказателства по делото, че по същият начин е процедирано и при налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителите Димитър Вълканов и Костадин Башов.
От изложеното по – горе, се налага изводът, че при образуването и воденето на дисциплинарното производство спрямо Н.К., не са осъществявани действия, които да поставят служителката в по – неблагоприятно положение в сравнение с други служители, срещу които са водени дисциплинарни производства.
Не се доказва, че е било монтирано подслушвателно устройство в служебен автомобил „Нисан“, с рег. № С 2876 ХА, управляван от служители на агенцията.
Не се доказват и твърденията на жалбоподателката, че спрямо нея са били предприети действия, отговарящи на понятието „преследване“ определено в § 1 т. 3 от ДР на Закона за защита от дискриминация. Монтираната система за контрол на достъпа и видеонаблюдението е с цел да се осигури и контролира достъпа на лица до сградата на ДАМТН и отчита работното време на служителите на агенцията, каквато е стандартната практика за мното от държавните учреждения в Р. България.
Не се установява и дискриминация по отношение на К. по признак „пол“ и осъществен психически тормоз.
От представените по делото: заверено копие на извлечение за 2017 г. от Специална книга за отчитане на извънреден труд /чл. 149 ал. 1 от КТ/; заверено копие на писмо изх. № 07-00-2/08.01.2017 г. на ДАМТН, е видно че на К. е отчетен и изплатен положения от нея извънреден труд. В този смисъл, не може да се приеме, че на жалбоподателката е упражнена дискриминация под формата на „психически тормоз“, което е целяло да постигне като резултат накърняване на достойнството на същата и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Напротив, установява се, че служителката в периода от 12.04.2017 г. до 04.10.2017 г. не е работила в почивни и празнични дни, противно на нейните твърдения. Ненормираният работен ден вменява задължение на служителя при необходимост да изпълнява служебните си задължения и след изтичане на работното време в работни дни, без да държи сметка дали, колко често и в какви времеви интервали такъв труд ще бъде реално полаган от служителя, доколкото този труд с оглед установения ненормиран работен ден, винаги е труд положен в рамките на работното време на служителя. Доколкото ненормираният работен е въведен за всички държавни служители със Закона за държавния служител и не зависи пряко от волята на съответния административен ръководител, то не може да се приеме, че оставайки на работа след изтичането на установеното работно време, Н.К. е извършила нещо различно от установеното по закон, още повече пък, че се доказва от представените справки, че същата не е отработвала законоустановените 8 часа дневно или 40 часа седчично.
Не се доказва и твърдението на К., че при командироването й до гр. Велико Търново на 01.09.2017 г., е била поставена в по – неравностойно положение в сравнение с други служители на агенцията, а именно председателя на ДАМТН. Командировъчните пари на К. са изплатени в деня, в който са изплатени и командировъчните пари на председателя на ДАМТН.
На последно място, но не по важност, не се доказва и пряка дискриминация по отношение на Н.К. като по – неблагоприятно третиране, основано на защитен признак „обществено положение“ или „пол“, предвид определението на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискриминация. Не е налице различно третиране на хора със защитени признаци в сравнение с друга група хора, а напротив – еднакво третиране на служителите в ДАМТН, независимо от заеманата от тях длъжност /председател и главен секретар, които са по – високо в йерархията от длъжността главен директор на главна дирекция, каквато длъжност е заемала К./ и съответно техният пол. Горното се доказва от представена Заповед № Н – 217/10.10.2017 г. на председателя на ДАМТН, с която е разпоредено, считано от 10.10.2017 г. М. К. В. да изпълнява длъжността главен директор на ГД „ИДТН“, поради отстраняването на Н.К. от посочената длъжност. Не се спори по делото, че назначената Вълкова, по пол е жена. На ръководни длъжности в агенцията са и служителки жени на посочени главни дирекции – „Контрол на качеството на течните горива“; „Метрологичен надзор“; „Финансова – административна“ и „Разрешаване за оценяване на съответствието“.
Не се доказва и твърдението на К., че се е налагало да върши работата на началниците на отдели, които длъжности са били вакантни. От приложените доказателства по делото се установява, че за периода 01.01.2017 г. до 04.10.2017 г., освен главен директор на ГД „ИДТН“, е имало зам. главен директор, както и началници на всички регионални отдели, вкл. и на отдел „Контролно – методичен“. За свободните длъжности в посочения период са били взети мерки да бъдат определени служители, които да изпълняват съответните функции.
Настоящият състав на съда, споделя извода на административния орган, че не всеки конфликт по повод на трудовоправни отношения между страните, може да се третира като проява на дискриминация под някоя от формите посочени в закона. В случая, не е налице хипотезата – дискриминация по някой от защитените признаци, присъщ на физическите лица.
С оглед определената в чл. 9 от ЗЗДискриминация доказателствена тежест, по делото се установява, че жалбоподателката в административното производство пред КЗД, не е представила необходимите доказателства които да доказват, че е налице дискриминация на това физическо лице, отговарящо на горните критерии. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна, каквито в конкретният случай не са налице.
Изхождайки от горното, настоящият състав на съда намира, че не са налице сочените в жалбата пороци. Административният орган като е оставил без уважение подадената жалба и допълнението към нея, е постановил правилно и законосъобразно решение и съдът ще отхвърли подадената жалба срещу него.
На основание чл. 143 от АПК с оглед изхода на делото и представените доказателства, съдът няма да присъжда разноски.
Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.К. ***, чрез адв. С.Л. – Н., със съдебен адрес:***, против Решение № 505/14.10.2019 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация на Република България.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: