РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120105582 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България” АД, ЕИК ...,
със седалище гр. София, с която претендира осъждане на АС. СТ. СТ., с настоящ и
постоянен адрес в гр. Бургас, да му заплати следните суми: 6993,42 лева – главница по
заявление-договор за издаване на кредитна карта от 02.08.2004 год., изменен с допълнително
споразумение от 05.04.2017 год.; 1446,81 лева – договорна лихва за периода 29.04.2020-
11.03.2021 год.; 698,35 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
14.05.-18.06.2021 год. включително; 179,79 лева – такси по договора, и 60 лева – разходи за
връчване на покана чрез ЧСИ, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от 30.06.2021 год. до окончателното й изплащане, които
вземания са предмет на заявление по чл. 417, ГПК, отхвърлено с Разпореждане №
3228/01.07.2021 год. по ч. гр. д. № 4763/2021 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски, вкл. направените в цитираното заповедно
производство.
Правното основание на предявените обективно съединени осъдителни искове е чл.
79, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 3 и ал. 1, т. 3, ГПК.
Ответникът не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът моли за постановяване
на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, страните са били обвързани от договор за издаване на
1
кредитна карта, сключен на 02.08.2004 год., изменен с допълнително споразумение от
05.04.2017 год. Ищецът твърди, че от 29.04.2020 год. ответникът преустановил
погасителните плащания по месечните извлечения за дължими суми, поради което банката е
обявила вземанията си по договора за предсрочно изискуеми – на основание чл. 20. 2. от
общите условия. Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид, като уведомлението е
връчено на ответника по настоящия му и постоянен адрес от ЧСИ рег. № 804, по реда на чл.
47, ГПК (л. 56 по описа на делото).
За заплащане на процесните вземания е било подадено заявление по чл. 417, ГПК,
отхвърлено с разпореждане от 01.07.2021 год. по ч. гр. д. № 4763/2021 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени
положителни установителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът
констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете
са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорени по
автентичност договор за издаване на кредитна карта, допълнително споразумение към него,
общи условия и покана-уведомление за обявяване предсрочна изискуемост (чл. 239, ал. 1, т.
2, ГПК), както и липсата на проведено от ответника насрещно доказване, за опровергаване
твърдения от ищеца отрицателен факт за неизпълнение на паричните задължения. В този
смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за
уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2,
ГПК.
Основателността на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени
деловодните разноски, направени в настоящия процес – общо 1258,77 лева (чл. 78, ал. 1 и чл.
80, ГПК), представляваща сбор от доплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 187,57 лева – държавна такса
върху дължимите от ответника суми, платена в заповедното производство по ч. гр. д. №
4763/2021 год. на БсРС. Молбата на ищеца за присъждане и на адвокатското
възнаграждение за заповедното производство (669,89 лева) следва да бъде оставена без
уважение, тъй като заявлението по чл. 417, ГПК е било отхвърлено с влязло в сила
разпореждане, като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АС. СТ. СТ., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас,
2
...., на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. София, ...., следните суми: 6993,42 лева – главница
по заявление-договор за издаване на кредитна карта от 02.08.2004 год., изменен с
допълнително споразумение от 05.04.2017 год.; 1446,81 лева – договорна лихва за периода
29.04.2020-11.03.2021 год.; 698,35 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 14.05.-18.06.2021 год. включително; 179,79 лева – такси по договора, и 60 лева –
разходи за връчване на покана чрез ЧСИ, както и обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата от 6993,42 лева, начиная от 30.06.2021 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АС. СТ. СТ., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ....
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. София, ....., деловодни разноски в размер от 1258,77
лева, направени по гр. д. № 5582/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА АС. СТ. СТ., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас,
....., да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
София, .... деловодни разноски в размер от 187,57 лева – платена държавна такса в
заповедното производство по ч. гр. д. № 4763/2021 год. на БсРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Юробанк България” АД, ЕИК ..., за
осъждане на ответника АС. СТ. СТ. да му заплати деловодни разноски от 669,89 лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч. гр. д. № 4763/2021 год. на
БсРС.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него
може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
В частта за деловодните разноски решението – с характер на определение, не
подлежи на обжалване, но може да бъде предмет на проверка по реда на чл. 248, ГПК в 1-
месечен срок от обявяването му.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3