Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.10.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия гр.д. №11033/
2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с
искане да се установи по отношение на ответника съществуване на вземания в
размер: 49 998,79 лв. главница по
договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 172 от 17.10.2008 г.
и Анексите към него, 1 800,34 лв. договорна лихва за периода от 20.10.2012
г. до 15.01.2013 г., 16 728,32 лв. лихва върху просрочена главница за
периода от 15.01.2013 г. до 10.08.2015 г. и 7103,99 лв. наказателна лихва за
периода от 20.10.2012 г. до 10.08.2015 г.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ„У.Б.“
АД, БИК ********, излага, че е сключил договор
за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 172 от 17.10.2008 г. и осем
анекса към него с „П.**“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството на „Кредитополучател“
и П.А.Х., ЕГН ********** и П.Т.П., ЕГН **********, в качеството им на
„Солидарни длъжници“. Съгласно Договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства № 172 от 17.10.2008 г.
тпуснатият кредит е в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, със срок на
издължаване, съгласно Анекс № 8 от 14.12.2012 г. до 15.01.2013 г.Твърди, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора за кредит от месец октомври
2012 г. , предвид което с изтичането на срока на договора всички вземания по
него са станали изискуеми, ведно с обезщетението за забава за просрочените
плащания. Предвид изложеното твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, което е било изцяло уважено, но
длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, предвид което за него е
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск с правно основание чл.
422 ГПК. Претендира разноски за производството вкл. в заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ- П.Т. П., чрез адвокат А. П. Д. САК, оспорва предявения
иск по основание и размер. Твърди, че не дължи нищо по договора за
кредит и Анексите към него, тъй като е заплатил сумите по него, както и защото
е прехвърлил дружествения си дял от „П.**“ ЕООД, ведно с всички активи и
пасиви. Навежда, че не е подписал Анекси № 6, 7 и 8 към договора, предвид което
не е обвързан от договореното с тях. Прави възражение за неравноправност на ,
чл.4, чл.5, чл.12,2 от Договора, чл, 11.1.1.3. от анекс № 4, клаузата, с която
се уговоря, че длъжниците се задължават “да не оспорват дадените и /на
банката/оторизации”, се изисква от длъжниците да не поемат без предварителното
писмено съгласие на банката финансови задължения- чл.15,4 от Анекс № 4, се
изисква от длъжниците „предварително, неотменяемо и безусловно съгласие. Намира посочените клаузи за такива от
същественото съдържание на договора, без които той не би могъл да съществува,
предвид което твърди, че това води до нищожност и на целия договор и анексите
към него. Евентуално заявява, че договорът за кредит е застрахован, предвид
което застрахователят е този, който следва да понесе отговорността от
несвоевременното му изплащане, а не той. Тъй като договорът за кредит е
нищожен, то намира заплатените от него въз основа на този договор суми в размер
на 50 000 лв. за платени без правно основание и съответно прави възражение
за прихващане с тази сума. Освен това
твърди, че не дължи и
поради факта на погасяване на задълженията за главница и лихви
по давност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените към ИМ
доказателства- договор за
банков револвиращ кредит за оборотни средства № 172 от 17.10.2008 г.,
Анекс № 1 от 15.10.2009г., Анекс № 2 от 15.10.2010 г., Анекс № 3 от 26.10.2010
г.; Анекс №4 от
14.10.2011 г.; Анекс № 5 от 10.01.2012 г.; Анекс № 6 от 15.10.2012 г.; Анекс № 7 и Анекс № 8 от 14.12.2012 г.; Извлечение от
счетоводните книги; Извлечения от
счетоводните записвания на „У.К.Б.“АД за извършените усвоявания и погашения по
кредита; Общи
условия, подписани от ответника-
се уктановява, че между ищеца „У.Б." АД, в качеството на кредитор, и „П.**"
ЕООД, ЕИК ******** в качестовото на „кредитополучател"
и П.А.Х., ЕГН ********** и ответника П.Т.П., ЕГН **********, в качестовот им на „солидарни
длъжници" се
установява, че между страните валидно е възникнало правоотношение договор за банков револвиращ кредит. С посочения договор за кредит са отпуснати 50 000
лева със срок на издължаване съгласно последния Анекс № 8 от 14.12.2012 г.- до 15.01.2013 г.
Не се оспорва от страните, че
Анекс № 6 от 15.10.2012 г.; Анекс № 7 и Анекс № 8 от 14.12.2012 г. не са подписани от ответника.
В
тази връзка е поставена и задача към допуснатата ССЕ, която да установи задълженията на кредитополучателя към Банката към 16.10.2012 г при условие, че последният подписан от ответника П.Т.П. анекс към Договора за кредит е № 5 от 10.01.2012 г., където е посочено, че крайният
срок за погасяване на главницата е 16.10.2012 г.
Съгласно
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на усвоената
главница е 50 000,00 лева. За погасяване на главница е постъпила сума в размер
на 1,21 лева. Дължимата сума за главница по договора за кредит е в размер на 49 998,79 лева. За погасяванс на задълженията за договорна лихва от
страна на кредитополучатсля са постъпили суми в общ размер на 22 023,55 лева.
Дължимата сума за договорна лихва е в размер на 1 800,34 лева. Дължимата сума за лихва върху просрочена главница за
периода от 15.01.2013 г. до 10.08.2015 г. е в размер на 16 728,32 лева. За
погасяване на задълженията на наказателна лихва от страна на ответника са
постъпили суми в общ размер на 173,62 лева. Дължимата сума за
наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 10.08.2015 г. е в размер на 7 103,99 лв. Размерът на дълга
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 11.08.2015 г. е както следва: Главница - 49 998,79 лв. ; Договорна лихва - 1 800,34 лв.; Лихва върху просрочена главница - 16 728,32 лв.; Наказателна лихва - 7 103,99 лв. С оглед направеното от ответника
възражение, че Анекс № 6 от 15.10.2012 г.; Анекс № 7 и Анекс № 8 от 14.12.2012 г. не са подписани от него вещото
лице е установило, че за
периода от сключването на Договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства № 172 от 17.10.2008 г., Анекс № 1 от 15.10.2009г., Анекс № 2 от
15.10.2010 г., Анекс № 3 от 26.10.2010 Анекс № 4 от 14.10.2011 г. и Анекс № 5
от 10.01.2012 г. към него, задълженията на кредитополучателя към Банката към
16.10.2012 г., са както следва: Главница -
50 000,00 лева; Договорна лихва - 385,22
лева; Лихва върху просрочсна главница -
18 709,60 лева.
От
ответника с отговора на исковата молба е представен договор за продажба на
дружествени дялове от 12.12.2011г.,
от който е видно, че ответникът е прехвърлил дяловете си в дружеството „П.**“ ЕООД, ЕИК ******** на
трето лице- П.А.Х..
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1
от ГПК - за съществуване на вземането, е
процесуално допустим. Разгледан по същество се явява основателен и съдът следва
да го уважи. Съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Предявеният установителен
иск е обусловен от подаденото възражение от ответника срещу издадените заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от СРС по гр.д. № 47723/2015 г. по описа на СРС, 88 състав.
Неоснователно е
възражението на ответника, че не дължи посочените суми в заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от СРС по гр.д № 47723/2015 г. по описа на СРС, 88 състав, тъй
като е прехвърлил дяловете си в
дружеството „П.**“ ЕООД, ЕИК ********, на
трето лице- П.А.Х..
Предмет в настоящото
производство е установяване дали и какви суми в качеството си на солидарен длъжник по
договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 172 от 17.10.2008 г. и анексите към него, П.Т.П. дължи на „У.К.Б.“ АД и е без значение дали същият от
подписване на договора до подписване на последния анекс към него е имал или не дялове в дружеството- кредитополучател. П.Т.П.
е подписал анекси към договора за кредит
и след като е продал дяловете си на Павлина Христова, като същият, видно от събраните писмени
доказателства, описани по-горе,
е поел задължения по тях в качестовото си на солидарен дъжник. Ответникът
е страна по договора
за кредит и анексите към него и е неотносимо
към настоящия гражданскоправен спор отношенията му с другите длъжници по
процесния договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства.
В тази
връзка неоснователно е и възражението му, че именно поради посочената по-горе причина
не е подписал последните три анекса към договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 172 от 17.10.2008 г. - ответникът е подписал договора за кредит и
всички последващи анекси до Анекс № 5 от 10.01.2012 г., включително, в
качеството му на солидарен длъжник, поради което не е освободен от отговорност
по отношение на
подписаните от него анекси и поетите в тази връзка задължения, видно и от заключението
на ССч. експертиза.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни и възраженията на ответника за наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит и анексите към него, тъй като в процесния случай
клаузите на Закона за защита на потребителите не намират приложение и не са
налице предпоставки за служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП, тъй като процесният договор за кредит не е потребителски.
Съобразно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител по смисъла на закона е физическо
лице, което придобива стока или услуга, която не е предназначена за
професионалната му дейност. В случая ответникът П. Тр. П., независимо че се е
съгласил да отговаря за изпълнението на задълженията на дружество -
кредитополучател в качеството му на физическо лице, не е потребител по смисъла
на ЗЗП, тъй като основанието за възникване на правоотношението е търговска
сделка. Поради тази причина П.П. няма
качеството на потребител по пар.13 от ЗЗП и не може да се ползва от
установената в този закон защита ( Решение от 23.06.2017г. по ТД2754/2015 г. на ТК на
ВКС, както и Решениепо дело С-348/14 на СЕС- т. 39 във връзка с Директива
93//2013 ЕИО наЕвропейскиясъюз от 05.04.1993 г.).
В тази връзка са неоснователни
и възраженията, че наличието на неравноправни клаузи води и до нищожност на процесния
договор за кредит.
Релевирани
са възражения от страна на ответника, че договорът за кредит бил застрахован за
всички рискове съгласно чл. 13.4. от него-„Кредитополучателят
осигурява за целия срок на договора застраховка на всички обезпечения по т. 8“.
В т. 8 са посочени дадените във връзка с отпуснатия кредит безпечения, а именно-
залог на вземания, произтичащи от наличност и посметки, т.е. застраховката засяга
единствено дадените обезпеченя, но не и неизпълнението на поетите договорни
задължения. В тази връзка възраженията за прихващане на заплатните от
кредитополучателя суми по застрахователния договор са неоснователни.
Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД
относно процесното вземане е неоснователно. Вземането за главница се погасява с
общата 5-годишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, а тя не е изтекла от
настъпване на падежа на 15.01.2013 г., съгл. анекс №8/ или 16.10.2012 г., съгл. анекс №4 (последният
подписан от ответника П.) до
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
на 11.08.2015 г., което съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК
има последиците на предявяване на иск, включително и материално-правната
последица да прекъсне погасителната давност за вземането съгласно чл. 116, б.
"б. " от ЗЗД, още повече, че и към датата на предявяване на настоящия иск- 29.08.2017
г., срокът на давността също не е изтекъл. Възможността съгласно договора за банков
револвиращ кредит за погасяване на кредита на части до крайния срок за
издължаване /погасяване/ на главницата не представлява уговорка за погасяването
му на вноски, а дори и това да бе така, погасителните вноски не са периодични
плащания, тъй като задължението за връщане на кредита е едно и уговорката за
изпълнението му на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части, по арг. от чл. 66 ЗЗД. Затова
погасителните вноски представляват частични, а не периодични плащания /в този
смисъл Решение 61/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение 8/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о./.
От ответникът не се ангажира
доказателства за пълно или частично погасяване към настоящия момент на остатъчното
задължение.
Предвид на това следва да се
приеме, че е налице фактическият състав на
чл.422, ал.1 от ГПК, поради което исковата претенция трябва да се уважи
като основателна и доказана.
Предвид това, че съдът уважава
претенцията на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4 971.35 лв., представляваща
направените по настоящото дело разноски по представения списък, намиращ се на
л.163 от делото. С оглед фактическата и правна сложност на делото неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца- адв.Я.Д.-К..
Ответникът дължи на ищеца и
сторените разноски
в заповедното производство, както следва: 1 512,63 лева /хиляда петстотин и
дванадесет лева и шестдесет и тристотинки/-държавна такса в заповедното
производство; 1 997,36 лева /хиляда
деветстотин деветдесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки/ - адвокатски хонорар за заповедното производство.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от „У.К.Б.” АД, ЕИК ********, срещу П.Т. П., ЕГН**********, с адрес: ***, че П.Т. П., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адвокат А. П. Д. САК, адрес: ***, дължи на „У.К.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********сумите, присъдени в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
СРС по гр.д № 47723/2015 г. по
описа на СРС, 88 състав, а именно - 49 998,79 лв. главница по договор за банков револвиращ
кредит за оборотни средства № 172 от 17.10.2008 г. и Анексите към него,
1 800,34 лв. договорна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 15.01.2013 г.,
16 728,32 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 15.01.2013 г.
до 10.08.2015 г. и 7103,99 лв. наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до
10.08.2015 г.
ОСЪЖДА П.Т. П., ЕГН**********,
с адрес: ***, чрез адвокат А. П.
Д. САК, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на „У.К.Б.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********сумата в
размер на 4 971.35 лв., представляваща
направените разноски по настоящото дело
, както и и сторените разноски в заповедното производство, както следва: 1 512,63 лева -държавна такса в заповедното производство; 1 997,36 лева - адвокатски хонорар за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
