Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260041/05.04. Година 2021 Град Варна
Варненският апелативен съд,
Наказателно отделение, втори състав
На осемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Соня Дичева
прокурор Иван Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 433 по описа на съда за 2020
година, при произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №260000/09.10.2020 година,
постановена от Окръжен съд-Търговище по НОХД №7/2020 година, с която подс.Е.Г.
е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал.2 от НК,
тъй като на 26.01.2017 година в гр.Търговище, като регистриран в „Интегралната
система за администриране и контрол“ с УРН 619123, в Таблица №1 към декларация
по чл.32 от Наредба №3/17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания, представил пред отдел ПСМП при ОД на
ДФ“Земеделие“-Търговище неверни сведения относно продадени с фактура
№86/26.10.2016 година от ЗП Е. Алекснадров Г. на „Родина Агро“ЕООД 4588.09 кг
малини, добити от парцел №30332-748-1-7 с площ 3.01ха, за да получи средства по
Схема за обвързано подпомагане за плодове от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, предоставени от ЕС на българската държава, като в резултат на
деянието получил 4041.41 лева от този фонд. Наложено му е наказание от две години лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от три години, с присъдата на подсъдимия са възложени
разноските по делото.
Подадена
е въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК, в която с подробен доказателствен
анализ се обосновава обективна несъставомерност на деянието, пораждаща интерес
от отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
По
съществото на делото въззивният прокурор пледира в полза на правилността на обжалвания
съдебен акт, изразявайки становище, че в случая експертизите осветляват казуса
със заключенията си за обективна невъзможност да се добие декларираното от
подсъдимия количеството малини, подкрепено с генерирането на стокови разписки,
чиито номера не съответстват на времето на издаването им.
В
защитната си реч адв.М. припомня, че до настоящия момент плащането по
инкриминираната фактура не е оспорено, което красноречиво свидетелства за
действителността на стопанската операция. Този извод, според пледиращия, се
ползва с висока степен на категоричност съобразно доказателствата по делото за
средните добиви на малини в земеделския регион, показанията на свидетелите за
плододаването на сорта „Херитидж“ и реалната реколта през 2016 година,
подкрепящата документация за обема на плодопроизводството на подсъдимия в
предходната стопанска година. Аргументирано адв.М. отрича възможността
подзащитният му да влияе върху датирането на четирите стокови разписки с
отношение към доставката по фактура №86, като на базата на всички съображения потвърждава
интереса си от въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.
Варненският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания във въззивната жалба, намира следното:
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 т. 1 и 2 НПК.
За
да признае подсъдимия за виновен Търговищкият окръжен съд приел за безспорно
установено от фактическа страна, че за кампания 2016 подсъдимият като
земеделски производител бил одобрен по Схема за обвързано подпомагане за
плодове, в която участвал и с парцел №30332-748-1-7 от 3.01 ха, засят през
месец ноември 2014 година с ремонтатнен сорт малини „Херитидж“. От този
земеделски терен, подсъдимият произвел 5313.508кг малини, които продал с фактури
с №№55/08.08.2016 година, 58/16.08.2016 година и 64/22.08.2016 година на
„Родина Агро“ ЕООД.
На 19.08.2016
година паднала локална градушка, която унищожила цялата реколта от малини на
земеделския производител. Прогнозата, съобразно протокол №РЖ-04-3573/23.08.2016
година, била за възстановяемост на растенията, но негодност на плодовете за
преработка.
За да
достигне минималния добив за подпомагане по Наредба №3/17.02.2015 година за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, подсъдимият
издал фактура №86/28.10.2016 година, в която отразил неверни данни за предаване
на 4588.09 кг малини сорт „Херитидж“ на „Родина Агро“ЕООД. Този първичен
счетоводен документ, задно с предхождащите го три други фактури, подс.Г. вписал
в таблица №1 към декларацията по чл.32 от Наредба №3/17.02.2015 година,
вследствие на което му било изплатено подпомагане в размер на 4041.41 лева от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставен от ЕС на
българската държава.
Защитната
теза на подсъдимия е, че декларираният добив за подпомагане е действителен,
количествата малини по фактура №86/28.10.2017 година се формират основно от
предаден плод във времето преди форсмажорното събитие, чието плащане е отложено
с очакване за повишаване на цената.
Тази
теза е отхвърлена с атакувания съдебен
акт, който страда от липса на съпоставяне на безспорно противоречиви и нуждаещи
се от обсъждане детайли в гласните доказателствени средства и писмените
доказателства, отнесени към приетите по делото съдебни експертизи.
Главният
въпрос по делото е дали сведенията във фактура №86/28.10.2016 година отговарят на
обективната действителност, т.е. дали подсъдимият реално е произвел и предал на „Родина Агро“ ЕООД 4588.09 кг
малини, след като при градушка на 19.08.2016 година 100% от реколтата му била
унищожена? Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор, безкритично
доверявайки се на приетите по делото агротехнически експертизи, на заключението
на техническата експертиза и на доказаното антидатиране на складови разписки с
№№ от 43925 до 43928, при отсъствие на задълбочена проверка доколко тази
доказателствена група се намира в корелация с другите доказателства и
доказателствени средства по делото. Извън вниманието на контролираната
инстанция са останали например показанията на св.св. Нено Н., Меятин Чаушев,
Найден Петров, обясненията на подсъдимия, дневникът на земеделския производител
за проведените химически обработки и употребените торове, документи за
изградени поливни системи, сметки за извършени разходи, както и фактурираните
доставки на малини през стопанската 2015 година, които еднозначно установяват
създаването на инкриминираните плодови насаждения през ноември 2014 година, също
вида и обема на приложените агротехнически мероприятия. С фактическите
положения се разминават първоначалната и допълнителната експертизи от
досъдебното производство, недопустимо кредитирани от първоинстанционния съд,
въпреки констатацията му по чл.153 от НПК и назначаването на повторна
агротехническа експертиза.
Несподеляемо
е мнението на проверяваната инстанция за безспорност на тази повторна
експертиза в светлината на гласните доказателства за реалното плододаване на малина сорт „Херитидж“ във втора и трета вегетация
при точно изпълнени агротехнически
мероприятия, за естеството на които по делото са налице достатъчен по обем
доказателства, изцяло игнорирани и от вещото лице, и от първоинстанционния съд.
Подминати са и няколко фактури (НОХД, т.1, л. л.141-л.149), които сочат, че в предходната стопанска
година подсъдимият продал малини около и над размера на реколтата за инкриминирания
период. Този факт има пряко отношение към защитната теза, като по него би
следвало доказателствената дейност да се задълбочи с цел разкриване на връзка
между фактурирания през 2015 година плод (без този по фактура №6/19.06.2015
година) с интересуващия делото земеделски парцел и малинов сорт.
Отсъства
цялостен анализ на съдържанието на 52-те стокови разписки, издадени на
подсъдимия от „Родина Агро“ ЕООД за стопанската 2016 за година, които са
съществен елемент от защитната позиция, че извън фактури с №№ 55, 58 и 65, останали
набрани, предадени, но неразплатени количества малини, които подсъдимият
фактурирал на 28.10.2016 година. За пълноценност на доказателствения процес е възможно
обмислянето на нова експертиза, която чрез специални знания да проведе
съответната финансово-счетоводна съпоставка.
На
следващо място, не е извършена задълбочена оценка на стоковите разписки с №№ от
43925 до 43928, които с оглед заключението на приетата по делото техническа
експертиза са доказано антидатирани. Последното не означава непременно, че
удостоверените с тях доставки са нереални, в каквато светлина са показанията на
св.Александрова (специалист ТРЗ и касиер на „Родина Агро“ЕООД).
Първоинстанционният не е дал отговор на въпроса какво е доказателственото
значение на плащането по фактура №86/28.10.2016 година, в аспекта на гласните
доказателства, че преди реализирането му, по аргумент от показанията на
посочената свидетелка, е извършена проверка в програмата на предприятието дали
съответните доставки са направени.
Изцяло
пренебрегнати са и показанията на св.св.Атанасова и Нколова - началници смени в
„Родина Агро“ЕООД, които изясняват процеса по окачествяване, приемане, теглене
и замразяване на стоката. В правомощията само на двете свидетелки е да въвеждат
в програмата на предприятието данни за тарата на палетите и амбалажа, като
системата генерира два вида документи – палетен лист и стокова разписка.
Доставчикът получава стокова разписка, а в предприятието остава палетен лист.
При наличие на заключение на ВТЕ, че партидният номер в стоковата разписка не
подлежи на промяна, т.е. коректируеми са датата и часа на документа, следва да
се прецени необходимостта от проверка на съдържанието на складови разписки с №№
от 43925 до 43928 с издадените за тях палетни листи, което от своя страна ще
позволи надеждна оценка на верността на данните, включително и на достоверността
на показанията на св.св.Атанасова, Николова и.Александрова.
Несподеляеми
поради формалност, а и с оглед гласните доказателства в показанията на
св.Александрова, са съображенията на окръжния съд за недостоверност на
обясненията на подсъдимия относно по-късния момент на фактуриране на вече
предаден плод и избрания начин за плащането му (в брой, а не по банков път).
Изложеното
обосновава извод за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по смисъла на
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 т.1 и 2 НПК, т.к. са налице съществени и
непреодолими в настоящата инстанция недостатъци при проверката и оценката на
доказателствата по делото и формиране на вътрешното убеждение, съдебният акт
страда от съществени непълноти и вътрешнологически противоречия, не отговаря в
пълна степен на доводите на защитата. При новото разглеждане на делото е
необходимо внимателно и задълбочено да се обсъдят всички събрани доказателства
и да се изложат убедителни съображения кои от тях се приемат и кои не.
Наложително е да се прецени необходимостта от изясняване на въпросите, изложени
във въззивната жалба.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 т. 1 и 2 НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
присъда №260000/09.10.2020 година, постановена от Окръжен съд-Търговище по НОХД
№7/2020 година.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия
на разпоредителното заседание за изпълнение на дадените указания.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.