Решение по дело №1034/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 768
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220201034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 768
гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Б. К., ЕГН ********** от . гр.Пазарджик
против НП № 20-1006-002779 от 25.09.2020г. на началник група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1,
т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.48 от ЗДП е наложена глоба в размер на
200лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява. Постъпва
писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се оспорва
жалбата и се иска потвърждаване на НП. Прави се възражение за
прекомерност на разноските и се иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят К. е санкционирана с НП за това, че на 12.09.2020г., в
09:00 часа, в района на Гробищен парк-гр.Пазарджик, в зоната на парцел 72 е
управлявала личния си л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, като движейки се по
гробищна алея на пропуснала приближаващия се отдясно на нея по друга
гробищна алея л.а. „БМВ“ с рег. № ***, с водач Д. Д. Х., който бил с
предимство. В резултата на това автомобилите се сблъскали и настъпило
ПТП с материални щети по тях и по гробищни плочи, подробно описани в
протокол за ПТП № 1770702/12.09.20г.
Всичко това съставлявало нарушение съответно на 48 от ЗДП, заради
което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 275828/12.09.20г.
След съставянето на АУАН обаче била сезирана РП-Пазарджик за
преценка дали не е било извършено престъпление. С постановление на
прокуратурата било образувано наказателно производство /ДП № 983/20г. по
описа на РУМВР-Пазарджик/, по което било проведено разследване за
престъпление по чл.343 ал.1, бук. „а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. С постановление
на прокуратурата от 29.07.2021г. наказателното производство било
прекратено
Междувременно обаче, въз основа на горепосочения АУАН било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
07.01.2021 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 13.01.2021
год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен
контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
Д.С., Б.Р. и Д.Х..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав НП е незаконосъобразно, доколкото е
било издадено в хода на едно незаконосъобразно започнато и развило се
АНП. По правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване
2
на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно в
чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от
ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е
издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение
на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и
не би могло да породи своите правни последици. Това е така, защото според
императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране
на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”. Вече бе
подробно посочено по-горе, че след съставянето на АУАН, за същото деяние
от страна на РП-Пазарджик е образувано наказателно производство /ДП №
983/20г. по описа на РУМВР-Пазарджик/, по което било проведено
разследване за престъпление по чл.343 ал.1, бук. „а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК и
което в последствие е било прекратено. Преди прекратяването на
производството обаче било издадено настоящото НП
При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на
административно нарушение е следвало да бъде анулиран, а образуваното въз
основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на наказващия орган и то
в момента, когато е било образувано наказателно производство от
прокуратурата. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са
самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването
на две паралелни производства– наказателно и административнонаказателно,
които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до
наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на
принципа Non bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за
конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на
администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по
административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните
органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно
своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно
производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е
компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36
ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в
конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно
АНП със съставен АУАН, за деяние, което е съдържало признаци на
3
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е
финализирано пред административния орган с издаването на НП и то много
преди наказателното производство да е било прекратено. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и
на собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането
за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното
производство, в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника
на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
Относно възражението за прекомерност на разноските направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
преди проведеното с.з. следва да се каже, че е неоснователно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство по административнонаказателни
производство, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. имуществената санкция до 1000 лева. В
последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
4
лв., точно колкото е било платено от жалбоподателя на неговия адвокат,
което не налага да бъде намалявано поради прекомерност.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-002779 от 25.09.2020г. на началник група в
Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Д. Б. К., ЕГН
********** от гр.Пазарджик, на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДП,
за нарушение на чл.48 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. К., ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ***, разноски в размер на 300 лв. /триста лева/
- адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5