Р Е Ш
Е Н И Е
№ 518 / 25.09.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети септември през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1246 по описа за 2018
година; взе предвид следното:
Предявени са на 21.05.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с
правни основания чл.344 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 от Кодекса на труда КТ/;
от Н.К.А. с ЕГН ********** ***; против „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня, със
седалище и адрес на управление в гр. Павел баня, ул. „Освобождение“ № 1, представлявано
от директора. В тази част производството по настоящото дело е частично прекратено,
на основание чл.232 от ГПК, с определение от открито съдебно заседание на
10.09.2018 г., влязло в сила на 17.09.2018 г.
Такива искове ищецът е предявил на 08.06.2018 г. и против
„ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани, със седалище и адрес на управление в с.
Минерални бани, обл. Хасково, ул. „Васил Левски“ № 20, представлявано от
директора. В тази част производството по делото продължи, след горепосоченото
му частично прекратяване.
Ищецът твърди, че работел по трудов договор като управител
на хотел при „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани – БХ „Божер“ – с. Минерални бани,
сключен със срок за изпитване в полза на работодателя. Със заповед №
3/22.03.2018 г. на директора на „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня, трудовото му
правоотношение било прекратено, на основание чл.71 ал.1 от КТ, като заповедта
му била връчена на 22.03.2018 г. срещу подпис. Тази заповед била
незаконосъобразна. Работодател на ищеца бил „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани,
според допълнително споразумение № 16/29.12.2017 г. към трудов договор №
318/01.11.2017 г., но в уволнителната му заповед за такъв се сочел - „ПРО“ ЕАД
– клон Павел баня, с който ищецът не бил в трудово правоотношение. Това било
достатъчно основание, заповедта да не породи правни последици, т.к. тя не
отговаряла на изискванията на материалния закон. Предвид изложеното,
извършеното с тази заповед уволнение било незаконно и в резултат на него,
ищецът останал без работа и нямал доходи. Трудовото му възнаграждение за
последния пълен отработен месец – м.02.2018 г. било в размер на 950 лв. Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение с което да признае за
незаконно уволнението му, извършено със заповед № 3/22.03.2018 г., да го отмени
и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като осъди
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
заради уволнението, но за не повече от 6 месеца, а именно в общ размер от
5 100 лв. за периода 22.03.2018 г. – 22.09.2018 г.; както и направените по
делото разноски. В допълнителна уточняваща молба, ищецът настоява, че именно
„ПРО“ ЕАД – клон Павел баня бил неправилно посочен в уволнителната заповед като
работодател, като без значение било обстоятелството, че тази заповед съдържала
печат на „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани, т.к. поставянето му не било задължителен
реквизит на една уволнителна заповед. Действителният работодател на ищеца бил „ПРО“
ЕАД – клон Минерални бани. В открито съдебно заседание ищецът се представлява
от пълномощник, който поддържа предявените искове против „ПРО“ ЕАД – клон
Минерални бани и иска уважаването им изцяло като основателни и доказани.
Неоснователно било ответното възражение за недопустимост на исковете, като
просрочени, т.к. с първоначалната искова молба ищецът конкретизирал обжалваната
от него заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Преписи от исковата молба, уточненията и
приложенията й се връчиха, както на „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня , така и на
„ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК,
отговор на исковата молба е постъпил от „Профилактика, рехабилитация и отдих“
/ПРО/ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв.
„Изгрев“, ул. „Лазар Станчев“ № 20, представлявано от прокуриста Христо
Георгиев Рангелов. Заявява, че „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня с ЕИК 1215770130109
не е бил работодател на ищеца, а такъв бил - „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани с
ЕИК 1215770130166, както сам сочел ищецът. С молба от 08.06.2018 г. ищецът
насочвал иска си против „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани, но този иск бил
недопустим поради просрочие на 2-месечния преклузивен срок по чл.358 ал.1 т.2
от КТ, вр. чл.228 ал.3 от ГПК. Ответникът счита предявения иск и за
неоснователен по същество, т.к. при освобождаването на ищеца от работа били
спазени всички законови изисквания за това. Ищецът бил служител на „ПРО“ ЕАД –
клон Минерални бани на длъжност „управител на хотел“, по силата на трудов
договор № 318/ 01.11.2017 г., със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. Помежду им било сключено и допълнително споразумение № 16/29.12.2017
г., където изрично било отбелязано, че работодател е „ПРО“ ЕАД – клон Минерални
бани и срокът за изпитване е в негова полза, като изтича на 02.05.2018 г.
Атакуваната заповед № 3/22.03.2018 г. била издадена от „ПРО“ ЕАД – клон
Минерални бани, представляван от директора Петър Николаев Бояджиев с ЕГН **********,
който бил негов законен представител, и в рамките на договорения срок за
изпитване, на основание чл.71 ал.1 от КТ, изрично вписано. Неверни били
ищцовите твърдения, че тази заповед била на директора на „ПРО“ ЕАД – клон Павел
баня, който бил Христо Георгиев Чаушев, видно от данните на публичния Търговски
регистър. Същата била подписана от Петър Николаев Бояджиев – законен
представител на работодателя „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани и съдържала негов
печат. Действително, погрешно била използвана бланка на „ПРО“ ЕАД – клон Павел
баня, но това не било определящо за съдържанието на волеизявлението и неговото
авторство. Неверни били и ищцовите твърдения, че законен представител на
работодателя му бил „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня, както и че този клон е негов
работодател. Незаконосъобразни били ищцовите доводи, че заповедта не била годна
да породи правни последици, а напротив тя била издадена от законния
представител на работодателя и в кръга на законовите му компетенции.
Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на иска за
обезщетяването на ищеца за оставането му без работа, както и искането му за
деловодни разноски. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на
предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Това му искане се поддържа изцяло в
открито съдебно заседание от процесуалния му представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото и релевантни за спора доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Между страните по делото е било налице трудово
правоотношение, по силата на допълнително споразумение № 16/29.12.2017 г. към трудов
договор № 318/ 01.11.2017 г. По силата му, ищецът е заемал при ответника в
БХ „Божур“ – с. Минерални бани - длъжността „управител на хотел“, със срок
за изпитване до 02.05.2018 г., уговорен в полза на работодателя, с основно
месечно възнаграждение от 950 лв. При сключване на допълнителното споразумение,
ответникът е бил представляван от директора Петър Бояджиев, положил свой подпис
и печат на „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани. Това трудово правоотношение е било
прекратено с атакуваната в настоящото производство заповед № 3/22.03.2018 г. на
работодателя, на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 23.03.2018 г., като
заповедта е връчена на ищеца на 22.03.2018 г. срещу подпис. Заповедта е
подписана от директора Петър Бояджиев, положил свой подпис и печат на „ПРО“ ЕАД
– клон Минерални бани.
При тези данни по делото и предвид законоустановените давностни срокове за
предявяване на исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, съдът
намира за основателно ответното възражение, че предявяването на тези искове е
погасено по давност. Нормата на чл.358 ал.1 т.2 от КТ е категорична, че
исковете по трудови спорове, във връзка с прекратено трудово правоотношение, се
предявяват в 2-месечен срок, който започва да тече от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение /чл.358 ал.2 т.1 пр. посл., вр. чл.335 ал.2 т.3 от КТ/.
С оглед на така цитираната нормативна уредба, срокът за предявяване на исковете
по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, в случая е изтекъл на 22.05.2018
г. /вторник/. Ден преди това ищецът предяви исковете по чл.344 т.1, 2 и 3, вр.
чл.225 ал.1 от КТ, но против „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня, които искове
впоследствие оттегли. Същите искове против настоящия ответник „ПРО“ ЕАД – клон
Минерални бани ищецът предяви с допълнителна молба по делото на 08.06.2018 г.,
респ. след законоустановения давностен срок за това /арг. и от чл.228 ал.3 от ГПК/. Ето защо, ищецът не е упражнил правото си, да оспорва прекратяването на
трудовото му правоотношение пред съда в установения за това в закона давностен
срок. С изтичането на този срок е погасена и възможността му да оспорва
прекратяването на трудовия договор по исков път. Неоснователен е ищцовият
довод, че за дата на предявяване на исковете му против „ПРО“ ЕАД – клон
Минерални бани следвало да се счита датата на предявяването на тези против „ПРО“
ЕАД – клон Павел баня, т.к. в първоначалната искова молба в достатъчна степен
била конкретизирана атакуваната уволнителна заповед. Това е така, доколкото за
валидното възникване на процесуално правоотношение между страните в едно
гражданско производство е необходимо сезирането на съда, да разреши правния им
спор, според всички законоустановени правила за това в ГПК, в т.ч. касаещи
пасивната легитимация на исковете, при съобразяване и на диспозитивното начало
в гражданския процес – чл.6 от ГПК. Такова надлежно предявяване на исковете и
то при условията на евентуалност, след указанията на съда, от страна на ищеца
против „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани е налице едва с молбата му от 08.06.2018
г. Процесуалната легитимация, в т.ч. и пасивната, се обуславя от
принадлежността на накърненото материално право, и тя се определя от правното
твърдение на ищеца, заявено с иска. В разпоредбата на чл. 344 ал. 1 от КТ
нарочно е посочено, че отговорност за незаконно уволнение носи работодателят, а
чл. 357 от КТ установява общото правило, че трудовите спорове се развиват между
работника или служителя и работодателя. Процесуалната легитимация следва
материалноправната и страни в процеса са субектите на материалното
правоотношение, чието поведение при неизпълнение на задълженията им
законодателят свързва с определен негативен резултат. Терминът
"работодател" пък е легално определен в § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби на КТ, в която дефиниция попада и клонът на търговско дружество,
както е в случая, и неговата материална и процесуална правоспособност се
отклонява от общата в гражданското ни право.
Предвид изложеното, предявеният главен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, а така
също и акцесорните такива по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ – следва да се
отхвърлят изцяло. В тази връзка съдът съобрази и задължителната съдебна
практика, постановена с тълкувателно решение № 1/2014 от 12.05.2015 г. по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2014 г. на ВКС, ОСГК.
Предвид изцяло отхвърлените искове и на основание чл.78 ал.8, вр. ал.3, вр.
чл.80 от ГПК, вр. чл.23 т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, като и съобразно фактическата и правна
сложност на делото – ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по трита обективно съединени
иска. Цитираната законова уредба не предвижда възможност, на ответника да се
присъдят разноски в по-голям размер, посочен в списъка му за разноски, в т.ч.
такива по чл.13 т.1 и 2 от Наредбата и командировъчни разходи по чл.38 ал.5 от ЗПП.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т.1,
2 и 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ; от Н.К.А. с ЕГН ********** ***; против „ПРО“ ЕАД
– клон Минерални бани, със седалище и адрес на управление в с. Минерални бани,
обл. Хасково, ул. „Васил Левски“ № 20, а именно: да се признае уволнението му,
извършено със заповед № 3/22.03.2018 г. за незаконно и да се отмени; да се
възстанови ищецът на заеманата преди уволнението му длъжност „управител на
хотел“ в БХ „Божур“ – с.
Минерални бани; да се осъди ответника да му заплати обезщетение за времето,
през което е останал без работа заради уволнението, но за не повече от 6
месеца, а именно в общ размер от 5 100 лв. за периода 22.03.2018 г. –
22.09.2018 г.; както и направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.К.А. с
ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на „ПРО“ ЕАД – клон Минерални бани, със седалище
и адрес на управление в с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. „Васил Левски“ №
20; деловодни разноски в размер на 200 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването
му, а именно считано от 25.09.2018 г.
СЪДИЯ :