Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24
гр. Силистра, 08.04.2021 г.
Административен съд –
Силистра, в открито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери
Раданов
Елена Чернева
разгледа КАНД № 15 по описа на съда за 2021 г.,
докладвано от съдия Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна
Пенева и при участието на представител на Окръжна прокуратура Ивелин Чафаланов,
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XII, чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С решение № 8 от 14.01.2021 г. по н.а.х.д. № 604 / 2020 г.
Силистренският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 19-001173 /
04.09.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"
– гр. Силистра, с което на ЕООД„Стефанов”, в качеството му на работодател, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1500 лв. за неизпълнение на предписание по приложението на Кодекса на труда за
изплащане в срок на работна заплата съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда.
Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от
санкционираното лице, с която се въвеждат оплаквания за нарушения на закона (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН) - липса на изпълнително деяние поради несъдействие на
работника да получи трудовото си възнаграждение.
На второ място се поддържа касационно основание - съществено нарушение
на процесуалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН (съдът не изяснил обективната истина по отношение на
всички елементи от фактическия състав на изпълнителното деяние като не
съобразил, че процесната хипотеза на нарушение изисквала „плащане в брой“ , а
не „плащане по банков път“). Моли за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление, респ. за
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез юрисконсулт А., оспорва жалбата
като неоснователна. Не е налице виновна забава на кредитора по трудовото
правоотношение, тъй като заплатите са дължими за изплащане и по банков път и
изплащането на дължимото вземане за възнаграждение зависи от волята на
кредитора-работник по трудовото правоотношение. Моли за оставяне жалбата без
уважение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа заключение за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Силистра,
след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на служебните правомощия
по чл. 218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН за контрол спрямо изискванията за
допустимост, валидност и съответствие на оспореното решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по
постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С потвърденото НП на „СТЕФАНОВ“ ЕООД е наложена
административно-наказателна имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ в
размер на 1500 лева за това, че, дружеството, в качеството на работодател, не е
изпълнило предписание на контролните органи по Кодекса на труда да изплати в
дължимите срокове възнаграждение по трудов договор, дължимо за месец декември,
2019 г.
За да потвърди оспореното НП, решаващият състав е приел, че
изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение е осъществено, тъй като
работодателят е получил предписание да изплати на работничката К.Н.дължима
заплата и не е сторил това. Развил е съображения, че не са налице освобождаващи
от отговорност обстоятелства, тъй като заплатата е следвало да се плати по
всеки от допустимите методи, регламентирани в КТ - в брой или по банков път. В
процесния случай кредиторът - К.Н., е посочила начин на изпълнение – банков
път, както и данни за банковата сметка, предварително известни и на длъжника. Вместо
изпълнение, дружеството - длъжник е изисквало личното явяване на кредитора, за
да изплати сумата в брой.
За да приложи материалния закон, районният е събрал и обсъдил
относимите по делото доказателства, изяснил е обективната истина спрямо
правно-значимите факти и е преценил липсата на отменителни основания спрямо
оспорения акт. Решението е правилно, а съдържащите се в него съждения и изводи
са обосновани и съответни на материалния закон.
Районният съд е установил следната фактическа обстановка,
съставляваща база за касационна проверка за приложението на материалния закон (чл.
220 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН): По повод подаден сигнал за
неизплащане на трудово възнаграждение, на 09.06.2020 г. била извършено проверка
за спазване на трудовото законодателство на „Стефанов“ ЕООД - София. От
представената в Дирекция „ИТ“- Силистра трудово-правна документация се
установило, че между търговското дружество и К.Н.е бил сключен трудов договор №
56 / 27.09.2011 г., по силата на който работничката е изпълнявало длъжността
„счетоводител“ с дължимо възнаграждение от 478,87 лева. За месец декември, 2019
г. на работничката се е следвала заплата в посочения по-горе размер, но до
момента на проверката, т.е. в период от 6 месеца след падежа на задължението,
същото не било изпълнено. Било издадено и връчено предписание по чл. 404, ал. 1,
т. 12 от КТ с нареждане за изплащане на заплатата в срок до 30 юни, 2020 г.,
т.е. до края на месеца на проверката. Последваща проверка установила, че
вмененото задължение по предписанието не било изпълнено. По делото не се спори
по факта, че коментираното задължение за изпълнение на предписание за изплащане
на заплата не е изпълнено включително и към приключване на настоящото съдебно
производство. Спори се по правната квалификация на деянието - нарушение или не.
Според жалбоподателя предписанието вменява задължение за изплащане на заплатата
само „в брой“ чрез вписания в предписанието израз „изплащане на заплата по
ведомост“. По тази причина работничката би следвало да се яви лично в офиса на
работодателя и да получи заплатата си в брой, а не да получи същата по банков
път, по какъвто начин е получавала предходните си заплати, респ. какъвто начин
на плащане е заявила по електронна поща като е повторила информацията за
банковата сметка, по която да й бъде преведена заплатата.
След образуване на административно-наказателно производство
чрез издадения АУАН № 19-001173 от 06.08.2020 г., препращащ към предписание по
чл. 404 от КТ от 09.06.2020 г., било издадено и оспореното НП № 19-001173 от
04.09.2020 г., с което за нарушаване разпоредбите на чл. 415, ал. 1 от КТ на
работодателя била наложена имуществена санкция в минималния по закон размер от
1 500 лева.
Съответствие на решението с материалния
закон:
Фактическият състав на нарушението включва следните елементи - бездействие
/състояние във времето, през което липсва
изпълнение на задължението/ за изпълнение на предписание по смисъла на чл. 404,
ал. 1, т. 12 от КТ, с което предписание се разпорежда изплащане на дължима
заплата. Установените по делото факти попълват посочената по-горе хипотеза и
следва да се приложи и съответната диспозиция на нормата за осъществяване
правомощието на контролния орган за ангажиране на административно-наказателна
отговорност.
Неоснователно е възражението на касатора, обосноваващо основната му
теза за липса на отговорност поради несъдействие на кредитора да получи
вземането си, тъй като, според касатора, вписаният в предписанието израз “плащане
по ведомост“ означавало само плащане в брой, а не и по банков път.
Така схематизираното
становище не почива на правен или логически постулат. Ведомостта е технически
носител на информация, в която се отразяват дължимите суми по трудови
правоотношения. При полагане на подпис в същата и при изплащане в брой на суми,
тя служи и за разписка /удостоверителен документ/. В същата ведомост се отразяват
и извършените плащания по банков път. Конкретната форма на ведомостта зависи от
начина на организация на обработката на първични и вторични счетоводни
документи, но не дерогира предназначението й – удостоверителен начин за
отчитане на операции, включително и начисляване и изплащане на дължими суми.
В процесния случай
вписаният в предписанието израз „да изплати по ведомост“ означава да изплати
сумите, начислени и определени като размер по ведомостта, а начинът на
изпълнение не би могъл да се приеме, че е посочен от контролните органи, тъй
като той зависи от конкретните отношения между страните по трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомостта за заплати трудовите възнаграждения
и да плаща в срок начислените и не само начислените, а дължимите заплати. Кодексът
на труда въвежда защита за работника-кредитор и му е предоставил възможност да
посочва начина на изпълнение на задълженията спрямо него. Чрез подадената по електронна
поща информация в случая К.Н.е посочила, че дължимият способ на изпълнение е
банков превод с посочване на и без това известните данни за банковата сметка. Налице
е писмено посочване желанието на кредитора по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ,
поради което длъжникът, като не е изпълнил предписанието за изплащане на
заплата, е осъществил административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, за
което се следва санкцията, потвърдена от районния съд.
В процесния случай,
дори и работникът да не се е възползвал да посочи изрично плащане по банков
път, работодателят дължи изпълнение на задължението си не само чрез плащане в
брой. Паричните задължения са „носими“, а не „търсими“. Това е така, тъй като
длъжникът има възможност да депозира сумата по банкова сметка, ***н да се
освободи от задължението си. При това положение, изискванията за лично явяване,
особено ако кредиторът физически не се намира в близост до длъжника, не е
правно-обосновано.
По повод на доказателствения
процес и преценката доказателствената стойност на документите, е уместно да се
обърне внимание на процесуалния представител на ЕООД “Стефанов“, че отразеното
в касационната жалба становище, че наказателното постановление има материална
доказателствена сила, която не била оборена въпреки доказателствените тези на
касатора, не съответства на учението за доказателствената стойност на документа
в гражданския процес, респ. в административно-наказателния и наказателния
процес. Материална доказателствена сила имат официалните свидетелстващи, т.е
удостоверителни документи, а наказателното постановление е диспозитивен,
правораздавателен акт,т.е. акт,съдържащ самото волеизявление. Свидетелстващият
документ удостоверява, че фактите, описани в него, са се случили по описания
начин, като е налице и оборима презумция за това. Това положение не важи за
наказателното постановление, защото то е равностойно на правораздавателен акт.
Относно заявеното касационно основание –
съществено нарушение на процесуалните правила:
Въведеното оплакване, за да съставлява касационно отменително
основание, следва да се субсумира под нормативната рамка на чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която нарушаването на
процесуалните правила е съществено, когато е довело до нарушаване на
процесуални права на въззиваемия, ако нарушението не е отстранено до
приключване на въззивното производство. Също така, нарушаване на процесуалните
правила от решаващия състав би било налице тогава, когато в резултат на
неизпълнение на вменено процесуално задължение на водещия производството съдия,
е създадена вероятност за неистинност на установената от него фактическа
обстановка, имаща значение за преценка за съответствието на решението с
материалния закон.
Касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила поради това, че съдът не извел извод, че в процесния
случай дължимо е само плащането в брой, е неоснователно. Такъв факт не се
включва в изпълнителното деяние по процесното повдигнато обвинение, поради
което не е налице неизяснена обективна истина.
В процесния случай, решаващият състав е провел съдебното следствие,
служебно събирайки доказателства и уважавайки всички доказателствени искания на
страните. Приобщил е към доказателствения материал показанията на
актосъставителя,свидетелите по съставянето на АУАН. В мотивите си обстойно е
изложил съображенията, довели до формиране на фактическите изводи. Коментирал е
всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
На тази основа жалбата,в частта за въведени оплаквания за съществени
нарушения на процесуалните правила , като неоснователна, следва да се отхвърли.
Обобщавайки
гореизложеното, Административен съд гр. Силистра, действащ като касационна
инстанция и извършвайки служебна проверка спрямо изискванията за нарушение на
материалния закон, валидност и допустимост, намира, че решението е валидно,
допустимо и правилно.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
(Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
минимален размер от 80 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр.
с чл. 63 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр.Силистра
Р Е
Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от
14.01.2021 г. по н.а.х.д. № 604/2020г. на Районен съд гр. Силистра.
ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА „СТЕФАНОВ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. “Добруджа“ № 22 да ЗАПЛАТИ НА Дирекция
"Инспекция по труда" /Д "ИТ"/ - Силистра съдебни разноски
по делото в размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.