Р Е Ш Е Н И Е
№ 1748/27.09.2013 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети
септември, две хиляди и тринадесета година,
в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при
секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1326/2013
година.
Производството по делото е образувано по жалба на Р.С.Ч. с ЕГН ********** *** против заповед № К 6973/12.04.2013 година (лист 8) на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат, потвърдена с решение № 12/26.04.2013 година на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - Бургас.
С оспорената заповед на жалбоподателя е отказано отпускане на целева помощ за закупуване на помощно средство - говорен апарат (ларингофон).
В жалбата се прави искане за отмяна на заповедта.
Ответникът оспорва жалбата в писмено становище и счита същата за неоснователна.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Р.Ч. е подал молба-декларация вх.№ К-61/09.04.2013 година до директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат, за отпускане на целева помощ за закупуване на говорен апарат. Към молбата са приложени протокол на специализирана ЛКК при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД – София (лист 7) и епикриза от МБАЛ „Токуда Болница София” АД (лист 5).
Със заповед № К 6973/12.04.2013 година на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат е отказано отпускане на целева помощ за закупуване на говорен апарат. В мотивите на заповедта е посочено, че отказа е постановен на основание т.6 на Приложение 7 от ППЗИХУ, тъй като предоставения медицински протокол на специализирана ЛКК не е издаден от здравното заведение извършило медицинската интервенция.
Заповедта е обжалвана по административен ред и с решение на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - Бургас, жалбата е отхвърлена. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че съгласно чл.40 от ППЗИХУ „Медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7”, като съгласно т.6 от посоченото, говорен апарат се отпуска при наличието на медицински протокол от специализирана ЛКК за УНГБ, издаден от клиника по УНГБ при УМБАЛ, където е извършена необходимата интервенция. Р.Ч. е претърпял оперативно лечение в Токуда Болница София, като му е извършена оперативна интервенция, а специализираната ЛКК при УМБАЛ „Царица Йоана- ИСУЛ” ЕАД е излязла в медицински протокол със заключение за отпускане на ларингофон за гласово-речева рехабилитация.
В административната преписка не се съдържат доказателства за съобщаване на решението на жалбоподателя, поради което следва се приеме, че подадената от него жалба е в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.44, ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35а, ал.1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, като съгласно ал.5 на същия текст, условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал.1 се определят с правилника за прилагане на закона.
Според чл.40 ал.1 от ППЗИХУ, медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7.
Съгласно чл.42, ал.1 от ППЗИХУ, целева помощ за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления или съоръжения се отпуска въз основа на молба-декларация съгласно приложение № 8, подадена до дирекция „Социално подпомагане” по постоянния му адрес, като съгласно ал.2 Директорът на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него длъжностно лице в срок 10 дни след подаване на молба-декларацията издава заповед, с която отпуска или отказва помощта по ал. 1.
В случая, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане” - Карнобат, съобразно предоставените му правомощия с нормата на чл.42 ал.2 от ППЗИХУ.
В хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Производството е инициирано с подадена от жалбоподателя молба-декларация, съобразно изискванията на чл.42, ал.1 от ЗИХУ, като директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Карнобат, се е произнесъл в срока по чл.42 ал.2 от ППЗИХУ със заповед с която е отказано отпускането на целева помощ за закупуване на говорен апарат.
В случая не е налице спор по делото че жалбоподателят е вписан е в регистъра по чл.35, ал.1 от ЗИХУ, претърпял е медицинска интервенция, след която се нуждае от говорен апарат, като този апарат е посочен в списъка по чл.35а ал.1 от ЗИХУ. В случая е налице спор единствено относно това, има ли право жалбоподателя на целева помощ за закупуване на говорен апарат, доколкото медицинската интервенция е извършена от една болница – МБАЛ „Токуда Болница София” АД, а протокола е на специализирана ЛКК при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД гр.София, което според административния орган не е съобразно изискванията на т.6 от Приложение № 7.
Съгласно т.6 от Приложение № 7, говорен апарат се отпуска по медицински индикации, след представяне на медицински протокол от специализирана ЛКК за УНГБ, издаден от клиника по УНГБ при УМБАЛ, където е извършена съответната медицинска интервенция, за срок от пет години.
Съгласно чл.104, ал.3 от Закона за здравето лекарските консултативни комисии (ЛКК) са общи и специализирани, като в състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително един председател.
Според чл.6, ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника), в лечебните заведения се създават лекарски консултативни комисии със заповед на директорите на РЗИ, като в ал.2 е предвидено, че в състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, от които един е председател. Съгласно чл.6, ал.3, б.”в” от Правилника, специализирани ЛКК (неврологични, хирургични, очни, УНГ и т. н.) се създават, при условие че в дадените медицински специалности има кадрови възможности и при спазване изискванията на ал. 2.
Съгласно чл.7, ал.1 от Правилника, ежегодно до 15 януари директорът на РЗИ определя със заповед съставите на ЛКК (постоянните и резервните членове) по предложение на съответните ръководители на лечебните заведения.
При извършена от съда служебна справка в интернет - страницата на Столична регионална здравна инспекция, се установи, че в МБАЛ „Токуда Болница София” АД, със заповедта на директора не е одобрена специализирана ЛКК за отпускане на ларингофони за гласово-речева рехабилитация, каквато ЛКК следва да освидетелства жалбоподателя, за да може той да се снабди с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, съгласно чл.24, ал.1, т.3 от Правилника. Такава комисия липсва и на територията на Община Карнобат, на която се намира постоянния адрес на жалбоподателя, където следва да бъде освидетелстван, съобразно нормата на чл.24, ал.2 от Правилника. В чл.24, ал.2 от Правилника са предвидени изключенията при които ЛКК освидетелства лицата по чл.24, ал.1, т. 3 извън района на постоянния им адрес, а именно - при необходимост лицето да бъде освидетелствано по обективни причини от ЛКК, намираща се извън територията на общината, на която се намира постоянният му адрес или липса на ЛКК на територията на съответното населено място. Ето защо, няма законова пречка жалбоподателя да бъде освидетелстван от специализирана ЛКК за УНГБ от „Царица Йоана-ИСУЛ” ЕАД, макар и в нея да не е извършена медицинската интервенция, след като в МБАЛ „Токуда Болница София” АД и в района на постоянния му адрес няма такава комисия.
С оглед на изложеното, след като жалбоподателят е освидетелстван от надлежна ЛКК и има медицински протокол, посредством който се установява нуждата му от ларингофон за гласово-речева рехабилитация, то той отговоря на условията на чл.40, ал.1, т.6 от ППЗИХУ и има правото да му бъде отпусната целева помощ за закупуването на такъв. Да се приеме обратното становище би означавало, жалбоподателя да се постави в неравностойно положение, спрямо другите лица, единствено въз основа на избора който е направил на лекуващ екип и болнично заведение. Също така биха се нарушили и целите залегнали при приемането на ЗИХУ, а именно да се подкрепят и да се подпомогне социалната интеграция на хората с увреждания, които в случая безспорно биха се постигнали, чрез предоставяне на необходимия на жалбоподателя ларингофон.
Допълнително нуждата от говорен апарат е установена и от назначеното по делото вещо лице, което в изготвената и приета експертиза по недвусмислен начин отговоря утвърдително на поставения въпрос за тази необходимост (лист 31).
Предвид изложеното, съдът счита, че в оспорената заповед неправилно е приложен материалният закон от административния орган. Р.Ч. отговаря на условията за отпускане на целева помощ за закупуване на говорен апарат, поради което отказа да се отпусне тази помощ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.
Изходът от оспорването обуславя и възлагане на разноските в производството върху ответника, съобразно изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание. Агенцията за социално подпомагане (която е юридическо лице) следва да заплати на Р.Ч. разноски по делото в размер на 10,97 (десет лева и деветдесет и седем стотинки) лева – държавна такса и комисионна за превеждането и по сметка на съда, 150 (сто и петдесет) лева адвокатско възнаграждение и 80 (осемдесет) лева възнаграждение за вещо лице или общо – 240,97 (двеста и четиридесет лева и деветдесет и седем стотинки).
Затова, на основание чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № К 6973/12.04.2013 година на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат, потвърдена с решение № 12/26.04.2013 година на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - Бургас.
ВРЪЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат за заплати на Р.С.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 240,97 (двеста и четиридесет лева и деветдесет и седем стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: