О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
10.02.2020 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в открито заседание на тридесет и първи януари 2020 г.
в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
секретар:
Иванка П.
разгледа
гр. дело № 1325 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 323 от ГПК за определяне на привременни мерки във
висящ процес по иск за развод с правно основание чл. 49 от СК, предявен от Л.Н.Х.
срещу П.С.Х.,***.
Направено
е искане от всяка от двете страни за вземане на привременни мерки, изразяващи
се във възлагане на упражняването на родителските права на съответната страна и
определяне на режим на лични отношения на другата страна с детето. Освен това ищцата
е поискала присъждане на издръжка 250 лв. за детето С. и 200 лв. за детето Г.,
а ответникът – 150 лв. за детето С. и 140 лв. за детето Г..
В
исковата молба, подадената от ответника насрещна искова молба и в отговорите на
двете молби, както и в съдебно заседание страните излагат многобройни твърдения
и доводи в своя полза, разпитани са свидетели, доведени и от двете страни, както
и социалните работници, работили с децата в рамките на оказвана на семейството
социална услуга.
Двете
молби са допустими. По основателността им съдът намира следното:
По
делото има данни, че ищцата е напуснала семейното жилище, като първоначално
децата са останали да живеят само с бащата, но с течение на времето двамата по
техни данни, подкрепени от разказаното от свидетелите, са постигнали
споразумение децата да живеят по една седмица при всеки от родителите си.
Съдът
намира, че това е и най-подходящият начин, по който да се уредят отношенията на
родителите и децата до приключването на настоящото производство. Вярно е, че ТР
1/2016 г. на ОСГК на ВКС приема, че е недопустимо родителските права да бъдат
предоставени от съда за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че
не се постигне споразумение по упражняването им. Тълкувателното решение обаче очевидно
е с фокус върху окончателното разрешаване на въпроса, докато привременната
мярка има за цел да уреди въпроса само временно. Освен това самият факт, че в
момента родителите имат установен някакъв режим на местоживеене на децата,
представлява някакъв вид временно споразумение, което изпълнява функциите на
привременна мярка за момента и не е оправдано то да бъде изменяно и така да се
наруши и без това крехкото равновесие, постигнато в отношенията между
родителите и в отношенията им с децата. Макар да се смята за предпочитане
децата да имат само едно установено местоживеене, това не е принцип, който
следва да бъде спазван на всяка цена, в това число понякога (в случаите, когато
родителите постигнат споразумение) – дори при окончателното уреждане на въпроса
за родителските права.
Привременна
издръжка не следва да се определя, тъй като при споделено местоживеене на
децата двамата родители би следвало да поемат издръжката им приблизително
поравно.
По
изложените съображения и на основание чл. 323 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Постановява
родителските права върху децата С. Х.,
ЕГН **********, и Г. Х., ЕГН **********,
да се упражняват и от двамата родители Л.Н.Х., ЕГН **********, и П.С.Х., ЕГН **********,
като децата да живеят последователно по една седмица при бащата и една седмица
при майката, до приключване на производството по делото с влязло в сила
решение.
Оставя
без уважение искането на Л.Н.Х. за осъждане на П.С.Х. да заплаща издръжка за
децата С. и Г. в размер съответно 250 и 200 лв. месечно до приключването на
делото с влязло в сила решение.
Оставя
без уважение искането на П.С.Х. за осъждане на Л.Н.Х. да заплаща издръжка за
децата С. и Г. в размер съответно 150 и 140 лв. месечно до приключването на
делото с влязло в сила решение.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: