№ 275
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500203 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. ИВ. СТ., срещу определение №
241 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 865/2021 г. по описа на РС – гр. Самоков,
с което е допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските, като С. е
осъдена да заплати на И.Б. разноски в производството в размер на 1450 лв.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно,
недопустимо и незаконосъобразно. Сочи, че с постановеното въззивно решение бил
решен въпросът за разноските, като въззивният съд изложил мотиви, че такива не
следва да се присъждат. Навежда довод за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Изтъква, че в производството по делото тя е
претендирала защита от домашно насилие както за себе си, така и за малолетното си
дете, което, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, не дължи държавна такса и
разноски независимо от отхвърлянето на молбата. Моли съда да отмени обжалваното
определение.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала такъв, с който изразява
становище за неоснователност и недопустимост на жалбата. Обосновава, че има право
на разноски в производството. Оспорва довода на жалбоподателката за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита за доказано извършването на
разноски в претендирания и присъден размер. Подчертава, че С. не била освободена от
заплащането им по реда на чл. 83 от ГПК. Моли съда да отхвърли частната жалба като
недопустима и неоснователна.
Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, като е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна в частта, с която се претендира
недопустимост на обжалвания съдебен акт. (Дори да се приеме, че доводът на
жалбоподателката в този смисъл е бланкетен, съдът дължи проверка на допустимостта
на обжалваното определение на основание чл. 269 от ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК, а
на още по- голямо основание - с оглед Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК.)
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
1
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Видно е, че срокът за подаване на молба за изменение или допълване
на съдебен акт в частта за разноските започва да тече от различен начален момент в
зависимост от обжалваемостта на акта. При това, формулировката на тази разпоредба
не предоставя възможност за избор на начало на срока, в който страна по делото може
да упражни правото си да подаде молба за изменение или допълване на решението в
частта за разноските. Нормативно определените два различни начални момента са
приложими в различни хипотези. В първата от тях, т.е. ако решението подлежи на
обжалване, срокът за изменението или допълването му в частта за разноските съвпада
със срока за обжалване на самото решение. И обратно - ако решението е
необжалваемо, срокът е едномесечен и тече от датата на постановяването му. В същия
смисъл (макар и във връзка с приложението на чл. 250 от ГПК) е и съдебната практика,
обективирана напр. в Определение № 593 от 15.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 533/2012
г., I т. о., ТК.
В конкретния случай, решението на РС-Самоков по гр. д. № 865/2021 г. е
подлежало на обжалване, като, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, срокът за това е 7-
дневен и започва да тече от връчването му. Видно от отрязъка от съобщение на л. 136
от първоинстанционното дело, датата на връчване на молителя Б. е 28.09.2021г.
(Отделно от това, решението е било обявено и в открито съдебно заседание на
23.09.2021г. в присъствие на процесуалния представител на Б..) Поради това
едноседмичният срок за обжалване е изтекъл най- късно на 05.10.2021г. Както се
обоснова по- горе, на същата дата е изтекъл и срокът, в който е било възможно, Б. да
поиска неговото изменение или допълване в частта за разноските. Следователно,
подадената на 20.10.2021 г. молба в този смисъл се явява просрочена и не е следвало да
бъде разглеждана по същество. След като въпреки това районният съд е произнесъл по
нея, той е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 241 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. №
865/2021 г. по описа на РС – гр. Самоков.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като просрочена, молбата от 20.10.2021г. на
И.Б., чрез адв. Р., за допълване на решението по гр.д. № 865/2021г. по описа на
Самоковския районен съд в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2