Р
Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Кюстендил, 06.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 319/2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.И.Г. ***, срещу решение № 244 от
01.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 395/2022 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-1139-000059/21.01.2022
г. на началника на сектор в ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 3,
т. 5, пр. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за извършено
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП
е наложена „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение.
Иска се неговата отмяна.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд - Кюстендил, като взе предвид оплакванията в касационната
жалба, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За
да потвърди наложените административни наказания, въззивният съд е приел, че в
случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбите
на чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1,
т. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за което
законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана
административнонаказателната отговорност.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се
установява обжалваното решение да е неправилно поради нарушение на материалния
закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице
безспорно установени административни нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1,
т. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Въззивният съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административните нарушения, както и относно
точната правна квалификация, които изцяло се споделят от настоящият съдебен
състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл. 221, ал. 2
от АПК
препраща към тях. Според настоящия съдебен състав в хода на съдебното
производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН.
Административните нарушения са надлежно индивидуализирани, а АУАН и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити.
Не
се установява при постановяване на решението да е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е нарушило правото на
защита на административнонаказаното лице. От протоколите на водените заседания
не се установява да са заявени искания за събиране на доказателства, което да
не е уважено от въззивния съд, тоест съдебното решение е постановено въз основа
на надлежно събираните писмени и гласни доказателства. В случая, както
обосновано е посочил в мотивите си въззивния съд, съвкупния анализ на
доказателствата по безспорен начин са установили извършените три нарушения на
разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1,
т. 1 и и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
В
случая не са налице релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на
оспореното решение, поради което същото се явява правилно и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 244 от 01.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 395/2022 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: