Номер 144310.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивV наказателен състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330205183 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Салве Креайтив Медия“ ЕООД с управител А.Ц., действащо
чрез адв. С.Х. против Наказателно постановление № 515686 - F541102 от 04.06.2020 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на
дружеството - жалбоподател на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от Закона за данък
добавена стойност.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, свързани с неправилно
приложение от административнонаказващия орган на чл. 28 ЗАНН, както и за нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП. Претендира се присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание, чрез своя
процесуален представител – юрисконсулт Д. ангажира становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 17.12.2019г. в ТД на НАП- Пловдив, в хода на извършена проверка било установено,
че „Салве Креайтив Медия“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС,
в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.11.2019г. – 30.11.2019 г. до 16.12.2019г.
включително.
1
Към момента на съставяне на АУАН /11.03.2020 г./ отчетните регистри все още не били
подадени в ТД на НАП Пловдив.
Видно от представените и приети в открито съдебно заседание писмено доказателство –
Уведомление вх. № 1600- 4371830, отчетните регистри били подадени в ТД на НАП -
Пловдив на 21.07.2020 г.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя – свид.
Н., която в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН, както и от
приложената по делото писмена документация.
Следва да се отбележи и че изложената фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, напротив същия не отрича, че нарушението е установено по безспорен
начин.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/ 17.05.2018г. се
установява компетентността на административно - наказващия орган и на актосъставителя.
При изготвяне съдържанието на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН,
така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото
нарушение и нарушените правни норми. Спазени са и изискванията на закона за реквизити
на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Нарушението и нарушителят са констатирани на 17.12.2019 г. (в хода на служебна
проверка), АУАН е издаден на 11.03.2020 г. (в присъствието на А.Ц. - *** на дружеството -
жалбоподател), а НП - на 04.06.2020г., тоест преди погасяване на административно-
наказателната отговорност по давност.
На следващо място, въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение, което правилно е квалифицирал като такова по чл.
125, ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че случаят бил маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г.
на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай
в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК,
според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
2
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните
аргументи:
На първо място, следва да се посочи, че забавата в изпълнението на законовото
задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно
наличието на обективни причини, които са възпрепятствали законосъобразното процедиране
е един от отличителните белези на маловажния случай. В тази връзка не може да се считат за
такива обективни извинителни причини – изтъкваните от процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно обстоятелството, че управителя на дружеството отсъствал,
като бил в невъзможност да се прибере в страната, както и неизпълнението на
задълженията от страна на счетоводната кантора, която е била наета за изпълнението
на този ангажимент.
Счетоводното отчитане е основно публично задължение за всеки търговец и в този
смисъл, той във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението му било лично,
било чрез обслужваща счетоводна фирма. Отсъствието на управителя на
санкционираното дружество, пребиваването му извън пределите на страната по
никакъв начин не могат да оправдаят неизпълнението на вменените в закона задължения.
Лошата съгласуваност в действията на обслужваното предприятие и обслужващата
счетоводна фирма също по никакъв начин не могат да оправдаят неизпълнението на
вменените в закона задължения от търговеца, още повече, че съгласно трайната съдебна
практика отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. В случай на
установена небрежност от страна на обслужващата счетоводна фирма това би било
основание наказания субект да търси обезщетение за вреди по гражданско - правен ред,
но не може да доведе до отпадане на административно-наказателната отговорност.
Обстоятелството, че е извършено последващо положително действие след съставянето на
АУАН, а именно подаване на отчетните регистри на 21.07.2020 г. не води до извод за
маловажност на случая, доколкото забавата в изпълнението на коментираното задължение е
значителна – повече от половин година след крайния срок /16.12.2019 г./
Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път и от същото не са
настъпили вреди за фиска са обстоятелства, които са вече отчетени при налагането на
имуществената санкция в минимален размер. Предвид това, неправилно би било те
повторно да бъдат отчетени при обсъждане на въпроса, касаещ маловажността на
процесното нарушение.
В тази връзка следва да се отчете и, че съставът на чл. 125 ЗДДС има комплексен обект на
защита, като обслужва не само обществените отношения свързани с набиране на приходната
3
част на държавния бюджет, но и обществените отношения, свързани с правилното отчитане
на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от
своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година и осведомеността
на правните субекти за финансовото състояние на техните съконтрахенти. Поради това
и не може да се възприеме доводът, че обществените отношения, предмет на защита не били
реално накърнени/ Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив/.
Извод за маловажност на случая не може да се направи и от твърдяното обстоятелство, че
дружеството не е извършвало дейности, съответно не е получавало приходи пред
отчетния период. Това е така, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 125, ал.4
ЗДДС дължимите документи се подават и когато не следва да се внася или възстановява
данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило
доставки или придобивания, или не е осъществило внос за този данъчен период.
Следва да бъде съобразено и още едно обстоятелство. В случая е наказан не управителя
на ЮЛ, а е наложена имуществена санкция на самото ЮЛ. За разлика от отговорността на
физическите лица, за чието ангажиране трябва да се установява вина, било то и под формата
на небрежност, отговорността на ЮЛ, е обективна, безвиновна, като за нейното ангажиране
е достатъчно да се установи наличие на правно валидно задължение и неговото
неизпълнение, като не е необходимо да се изследват причините и мотивите за извършване
на нарушението.
Предвид всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в своята цялост като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН в полза на въззиваемата
страна се поражда правото на разноски в настоящото производство за представителство от
юрисконсулт. Такава претенция е своевременно релевирана от процесуалния представител
на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски
за юрисконсулт да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 515686 - F541102 от 04.06.2020 г., с
което за нарушаване състава на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък добавена стойност
на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500. 00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева, представляваща
4
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5