Р Е Ш Е Н И Е
№260033
гр. Ботевград,
05.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НO, шести състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н.П.
при участието на секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 456 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.-*** ООД, представлявано от Н.В.К., чрез процесуалния му
представител адв. С. при САК срещу наказателно постановление № ***г., издадено от Ч.А.К.– директор на РД „АА“-С., с което на
основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за нарушение на
чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява и
изпраща редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат С..
Последният поддържа жалбата и изложените в нея подробни съображения за
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, изводими от допуснатите
съществени процесуални нарушения от наказващия орган, свързани с непрецизното
словесно описание на твърдяното нарушение, респективно с възприетата некоректна
правна квалификация, довели до накърняване правото на защита на неговия
доверител.
Въззиваемата страна - директор на
РД „АА“-С., редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и
не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното
НП и прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са въведени
в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в
административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и
задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издаденото
наказателно постановление, което означава да съобрази и посоченото в
съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на
съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 16.09.2020 г. в сградата на ОО
"АА", гр.С.,
ул. "***", №1 е била извършена комплексна проверка на
дружеството-жалбоподател, което като превозвач, извършващ обществен превоз на пътници с лиценз на
Общността № ***, валиден до 18.08.2025г., било установено, че превозвачът е допуснал
извършването на специализиран превоз на пътници от водачите П.М.Д.на 03.04.2020г.,
управлявал автобус Сетра с рег. № ***,
видно от пътен лист № ***, Д.Г.П.на Д.Г.П.., управлявал автобус Сетра с рег.№Д.Г.П.,
видно от пътен лист №Д.Г.П. Д.Н.К.на 17.12.2019г. управлявал автобус Сетра с
рег. № ***, видно от пътен лист № *** и П.С.А.на 21.05.2020г., управлявал
автобус Сетра с рег.№ ***, без да притежават валидни карти за квалификация на
водача, видно от направена справка в информационната система на ИА „АА”.
При това положение е прието,
че превозвачът е допуснал нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр.1 ЗАвП.
За това нарушение на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, е съставен АУАН бл. № ***. от Г.Г.Д. ***, който бил
връчен на законния представител на дружеството - управителят Н. В.К..
В срока по чл. 44 от ЗАНН
възражения не са постъпили.
Въз основа на
съставения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка Ч.А.К.– директор на РД „АА“-С., издал обжалваното наказателно
постановление, с което на К.-*** ООД, представлявано от Н.В.К.,
на
основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за нарушение на
чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
НП е връчено на управителя на
дружеството на 27.10.2020г и е обжалвано на
01.11.2020г., видно от отбелязването върху жалбата.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин,
въз основа на събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда
на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите Г.Г.Д./актосъставител/
и Л.С.М.; АУАН № ***г.; пътни листа № ***; № ***; № ***;
Констативен
протокол за извършена комплексна проверка от 16.09.2020 г.; Заповед № ***г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № ***г. за преназначаване на Ч.А.К.и др.
Настоящият съдебен състав
даде вяра на установените факти в акта, тъй като същите се подкрепят по
еднопосочен начин от показанията на свидетелите Д. и М.. В проведените от съда
непосредствени разпити, същите потвърдиха обективно, безпристрастно, логично и
добросъвестно отразеното в него и това, че е двамата са установили
обстоятелствата по делото при лична проверка на документацията. Ето защо и предвид
липсата на данни за предубеденост или заинтересованост, показанията на
посочените свидетели следва да бъдат кредитирани безусловно.
Що се
отнася до останалите писмени доказателства, съдът ги намира за единни, логични
и кореспондиращи по между си, поради което използва същите при формиране на
свободното си вътрешно убеждение.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспезивен и деволутивен ефект.
АУАН е съставен от оправомощено лице съгласно нормата
на чл.92, ал.1 от ЗАвП. Категорично актосъставителят Д. попада в категорията
„длъжностно лице” по смисъла на чл.91, ал.1 от ЗАвП, част от чийто задължения е
и съставянето на АУАН при констатирани нарушения. Актосъставителят е спазил
срока по чл.34, ал.1, б.”в” от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от нарушителя.
В 6-месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Наказателно постановление № ***г., е издадено от компетентен по смисъла на чл.47,
ал.2 от ЗАНН, оправомощен съобразно чл.92, ал.2 от ЗАвП и Заповед ***на МТИТС орган.
В
случая, в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, което от една страна накърнява правото на
защита на санкционираното лице, а от друга е в противовес с императивен принцип
на административното наказване, въведен в чл. 18 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения, или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се търпят отделно за всяко едно от тях. Това от своя
страна предпоставя определянето на индивидуална санкция за всяко едно
нарушение. Видно от съдържанието на издаденото НП, на жалбоподателя, е вменено
извършването няколко нарушения, тъй като става въпрос за четири превоза, извършени на различни дати и
обстоятелствата, които го обуславят – маршрутите на извършените превози. Вярно
е, че данни в тази насока се съдържат в представените с преписката пътни листове,
цитирани и в НП, но последните не могат за санират липсата на задължителен
елемент от реквизитите на НП, още повече, че подобна възможност, каквато
изрично е предвидена за нередовностите в АУАН – чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, законът
не предвижда за нередовностите в НП. За визираните няколко нарушения
е наложена една глоба. Изложеното
мотивира съда да приеме, че е налице неяснота за кое конкретно от посочените в
НП няколко нарушения е ангажирана административнонаказателна отговорност на
нарушителя. Същата е довела до нарушение на принципите на законоустановеност,
на административните нарушения и съответно на предвидените за тях наказания и
представлява по своята същност нарушение на правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае в извършването на какво точно нарушение е обвинен и
каква е съответно наложената санкция за всяко едно от тях. Нарушаването на
правото на защита на нарушителя е съществено и неотстранимо. Същото води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като по своята същност представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Отделно при съставянето на АУАН е
допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила – не е посочено
мястото на извършване на нарушението (нарушенията, тъй като става въпрос за четири превоза,
извършени на различни дати) и обстоятелствата, които го обуславят – маршрутите
на извършените превози. Касае се за пропуск, който е накърнил сериозно правата на дружеството-жалбоподател,
като на практика е възпрепятствана в пълна степен възможността му да разбере в
какво нарушение точно е обвинен.
Ето
защо, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, същото следва да
бъде отменено изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, съдът
намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна така както са поискани, до минималния
размер от 440.00 лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не
се отличава с фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в този
размер.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление ***г., издадено от Ч.А.К.– директор на РД „АА“-С., с което на
основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на К.-***
ООД, ЕИК *** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева,
за нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" С., гр.С., ул. "***", №1 ДА
ЗАПЛАТИ на К.-*** ООД, ЕИК *** сумата от 440.00 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област, на основанията предвидени в НПК, и по реда на
Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: