Решение по дело №4632/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260112
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20201100204632
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                     П  Р  О  Т  О  К  О  Л

           Гр.София, 22.02.2021 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 16 състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

Председател:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

 

 

Секретар

Б.Гешева

Прокурор

В.Кирилов

сложи за разглеждане докладваното от съдия Дечев,ЧНД  № 4632 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 12.21 часа се явиха:

 

Осъден К.Г.А. – редовно призован,  не се явява.  За същия има данни, че се намира в затвор в Словения.    Призован е чрез факс.

За него се явява, служебно назначеният му защитник адв.М.Н..            

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.                   

Адв.Н. – Да се даде ход на делото.                 

СЪДЪТ счита, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:        

   ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

         ПРОЧИТА и ПРИЕМА представено писмо от ОС в гр.Копер.

СТРАНИТЕ:/Поотделно/ - Няма да сочим нови доказателства.

         СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

           ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ   

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ - Моля съда да постанови решение, с което да  определи и в което да посочи параметрите по ал.8 на чл.11 от Закона и да приспадне времето на изтърпяно наказание и предварително задържане на К.Г.А..                                                           

Адв.Н. – Присъединявам се към изложеното от представителя на СГП и моля да уважите молбата като основателна и да се произнесете със съдебен акт в този смисъл.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.  

След съвещание, СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и събраните поделото доказателства, намира за установено следното:               

Производството е по реда на чл.12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС /по-нататък за по-кратко Законът/.       

Образувано е по молба на осъдения К.Г.А., с която молба същият е поискал да изтърпява наложеното му наказание от 22 г. „ЛОС“, с присъда от 15.04.2014 г. на ОС в гр.Копер, Република Словения, влязла в сила на 05.12.2014 г. на съдебен акт № I К 12161/2013, във връзка с присъда № ІІІ Кр12161/2013, във връзка с Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела.  

От изпратените от словенските съдебни власти съдебен акт, заверен препис от присъда на ОС - гр.Копер, Република Словения и негов превод на български език, както и придружено с тях Удостоверение по чл.3 от Закона, издадено по образец съгласно Приложение № 1 се установява, че по горецитираното дело на ОС - гр.Копер, Република Словения е постановена присъда на 15.04.2014 г., влязла в сила на 05.12.2014 г., с която К.А. е бил признат за виновен за престъпление по чл.116, т.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК на Република Словения, а именно предумишлено убийство с користни цели.

Във връзка с така наложеното му наказание, осъденият А. е подал молба, до председателя на ОС в гр.Копер, да бъде депортиран от Република Словения в Република България, за да изтърпи това наказание в България по семейни причини.

Предвид така подадената молба от осъдения, е издадено Удостоверение по ч.3 от Закона. Удостоверението е относимо към влезлия в сила акт Решение на компетентен орган на държава-членка на ЕС, което представяла наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на българския гражданин К.А. и му е наложено наказание „ЛОС“, т.е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от Закона. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на Приложение № 1 от българския закон. Постоянният адрес ***, а настоящият адрес е в Словения, поради което подсъдността на делото е на СГС.

 Престъплението, за което е бил признат за виновен в Република Словения, попада в списъка от престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост, на основание чл.8, ал.2 от Закона. Така цитираното престъпление съответства по българския НК на престъпление по чл.116, ал.1, точки 7 и 9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решение, предвидени в чл.15 от Закона. Предоставеното удостоверение е пълно и съответства на съдебния акт. Не се нарушава принципът non bis in idem е бис ин иден, не е изтекла давността, както по словенското, така и по българското законодателство.

Осъденият не се намира на българска територия, но от друга страна, изрично е пожелал да изтърпи наказанието „ЛОС“, наложено му от съд на държава член на ЕС в РБ. Не са налице възрастови ограничения за наказателна отговорност.

От Удостоверението по чл.3 от Закона се установява, че осъденият  Николов е участвал в наказателното дело, за което е бил признат за виновен и осъден на „ЛОС“ от ОС – гр.Копер. В настоящия случай изпълнението на наказанието от 22 г. „ЛОС“ е започнало в Република Словения, след влизане в сила на присъдата, т.е. считано от 05.12.2014 г., а видно от представените по делото писмени документи, същият е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ на 18.07.2013 г. и това задържане е продължило до 05.12.2014 г.

Предвид факта, че Николов е осъден на 22 г. „ЛОС“ същият следва да изтърпи така определеното му наказание при първоначален „строг режим“ на основание  чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

От така определеното наказание на основание чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне времето от 18.07.2013 г. до 05.12.2014 г., през което време той е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а след това следва да се приспадне и времето от 05.12.2014 г.,  през което време той е изтърпявал наказание „ЛОС“ в затвор в Република Словения по горецитираната присъда.

 Предвид факта, че А. е получил наказание 22 г. „ЛОС“, а престъплението, за което е признат за виновен, съответства по българския НК на такова по чл.116, ал.1, точки 7 и 9, вр. чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като за това престъпление максималният размер на наказанието „ЛОС“ е 20 г., Съдът счита, че на основание чл.13, ал.1 от Закона следва да се извърши приспособяване на наказанието, като то се намали от 22 на 20 години „ЛОС“.

Предвид изложеното и на основание чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ

                                            Р Е Ш И:  

ПРИЗНАВА Решение от 15.04.2014 г. на ОС в гр.Копер, Република Словения, по дело № I К 12161/2013, във връзка с присъда № ІІІ Кр 12161/2013, влязло в сила на 05.12.2014 г., по което българският гражданин К.Г.А. с ЕГН ********** е бил признат за виновен за престъпление по чл.116, точки 1 и 4, вр. чл.20, ал.2 от НК на Република Словения, съответстващо на престъпление по чл.116, ал.1, точки 7 и 9, вр. с чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на Република България.

На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПОСОБЯВА наказанието по горецитираната присъда, като го НАМАЛЯВА от 22 на 20 години „Лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС първоначален „строг режим“ за изтърпяване на наложеното наказание „ЛОС“.       

На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС  ПРИСПАДА от така определеното наказание „ЛОС“ времето, през което К.Г.А. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.07.2013 г. до  05.12.2014 г., както и времето, през което е изтърпявал наказанието му „ЛОС“ в затвор в Република Словения, считано от 05.12.2014 г. до предаването му в затвор в Република България.                                                                   

Заверено копие от решението да се изпрати на СГП за предприемане на действия при изпълнението, като на основание чл.18, ал.4, т.1-4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, да се предостави информация относно изпълнението на наказание, начало и край на УПО, бягство на лицето ако има такова и окончателно изтърпяване на наказанието, от съда на компетентния орган на издаващата държава. 
           Заверено копие от решението да се изпрати на ВКП и Министерство на правосъдието.         

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава за приложимите правни разпоредби, относно предсрочното освобождаване, както и за признаване на съдебното решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред САС.                                

Препис от протокола от съдебното заседание да се издаде на служебния защитник.     

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.00 часа.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                СЕКРЕТАР: