№ 34755
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110106725 по описа за 2022 година
Ищецът Б. Х. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. *********************, чрез адв. М. М.,
със съдебен адрес: гр. *************************, е предявил срещу „************“ ООД
с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, искове за
следното:
Иска се съдът да признае нищожността на клаузата, предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор за
паричен заем № ******/05.07.2021 г., сключен между Б. Х. П. и „************“ ООД,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 895,40 лв., на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
чл. 21, ал. 1 ЗПК.
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на
предявения иск, съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск –
допустим.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и в срока по чл. 131 ГПК
е депозирал отговор, с който оспорва основателността на иска.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да
бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът констатира, че договор за паричен заем № 54397/05.07.2021 г. и погасителен план към
него, посочени в исковата молба като приложени доказателства, в действителност не са
приложени към нея. Към исковата молба са приложени договор за паричен заем № *******
от 04.08.2021 г. и погасителен план към него, т.е. документи, различни от посочените в
исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото трябва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2023г. от 13:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и
предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните договор за паричен
заем № ******/05.07.2021 г., сключен между „************“ ООД като заемодател и Б. Х.
П. като заемател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 895,40 лв. при
непредоставяне на обезпечение на заема от страна на заемателя, поради противоречие на
добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за
паричен заем № ******/05.07.2021 г., по силата на който на ищеца бил отпуснат кредит в
размер на 1700,00 лв., при ГПР 48,06% и ГЛП 40,05%, като ищецът се задължил да върне
сума в общ размер на 2104,60 лв. на 10 погасителни вноски. В чл. 11, ал. 1 от договора била
уговорена неустойка в размер на 1895,40 лв., която ищецът следвало да заплати при
неизпълнение на задължението си да предостави в срок обезпечение по заема. Неустойката
била разсрочена на 10 погасителни вноски, като по този начин общият размер на кредита
възлизал на 4 000,00 лв. Счита, че така уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустоечна
клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и поради неравноправност на същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
както и на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага твърдения, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави, тъй като, от една страна, се стигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договора, а от друга страна, поради прекомерност на размера на
неустойката, който противоречал на принципа за добросъвестност и справедливост. На
следващо място, посочената клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Освен това, сочи, че неустоечната клауза излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. С
процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По съществото си неустойката
представлявала добавък към възнаградителната лихва, поради което представлявала сигурна
печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорената неустойка била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
2
сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума
допълнително с още проценти от предоставената главница. Отделно от това неустойката не
била индивидуално уговорена. Поддържа, че предвидената сума е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Допълва,
че уговорената неустойка не е включена в ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаляло изискването
размерът на ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4
ЗПК. Излага твърдения, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаган в отношенията между страните, представлявала заблуждаваща и нелоялна
търговска практика. Поради изложеното ищецът счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договор за паричен заем № ******/05.07.2021, сключен между страните, е нищожна и моли
съда да бъде прогласена тази нищожност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен при съображения, подробно изложени в
отговора.Ответникът не оспорва наличието на облигационно отношение между страните,
възникнало по силата договор за паричен заем № ******* от 04.08.2021г., както и че в
същия е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение на заема. Оспорва
посочената клауза да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
закона. Излага подробни съображения в тази насока.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В доказателствената тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 и предл. 2 ЗЗД, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, а именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем № ****** от 05.07.2021 г., в който е уговорена
неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения размер, която
договорна клауза противоречи на добрите нрави, е уговорена в негова вреда, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и заемополучателя, както и че неустойката е уговорена в
прекомерно висок размер, респ. че е налице заобикаляне на закона.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите
искания или възражения, включително, че оспорената неустоечна клауза е уговорена
индивидуално.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно наличието на облигационно
отношение между страните, възникнало по договор за паричен заем № ****** от 05.07.2021
г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в
твърдения размер,
УКАЗВА на ищеца, че към исковата молба са приложени договор за паричен заем №
******* от 04.08.2021 г. и погасителен план към него, т.е. документи, различни от
3
посочените в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4