Р Е Ш Е Н И
Е №76
гр. Търговище, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря С. И. и с участието на
прокурор при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
председателя КНАХД № 36 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“, представлявана от директора си, против решение
№ 48 от 04.02.2021г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 912/2020
г. Касационното основание, което се сочи, е нарушение на закона. Прави се
искане съдът да отмени решението и да остави в сила наказателното
постановление. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът – А.В.М., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С решението ТРС е отменил наказателно
постановление № 38 – 0001650 от 21.10.2020г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на А.В.М. *** за нарушение на чл.66, т.3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000лв.
За да постанови този резултат
районният съд е приел от фактическа страна следното: На 07.09.2020г. около
15.35ч. в гр.Търговище, до входа на завод „Тракия глас“ инспектори от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе спрели и извършили
проверка на автобус „Бова ФХД 12370 А“ от кат. M3 с рег.№ …., управляван от
жалбоподателя. В хода на проверката се установило, че автобусът е собственост
на „Веди –НТ“ ЕООД и посредством същия жалбоподателят извършва специализиран
превоз на пътници от гр. Шумен до завод „Тракия глас“ със заверено копие на
лиценз № ********* и пътен лист № 063332 от 07.09.2020г. На предното обзорно
стъкло на автобуса била поставена табела: „Специализиран превоз“. По време на
проверката не било представено разписание за специализиран превоз на пътници,
съгласувано с началника на съответното регионално звено на ИА „АА“.
Въз основа на тези факти съдът е
обосновал извод, че деянието на лицето е неправилно квалифицирано като
нарушение по 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, наместо като такова по чл. 93, ал. 2 от
ЗАвП. Нарушението по ал. 1 предполага липса на такъв издаден документ, а не
непредставянето му по време на проверката. Тези изводи се споделят от
настоящата инстанция, но не и преценката, че неправилната правна квалификация в
случая е основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е
по-леко наказуемо – предвиденото за него наказание е 100лв., а не 2000лв.,
каквато е наложената глоба по чл. 93, ал.1, т.1 на М.. ТРС неправилно е
упражнил правомощията си по ЗАНН и респ. НПК и е отменил наказателното
постановление, с което М. е наказан за нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози, наместо да приложи закон за по-леко наказуемото
нарушение, каквото е това по чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози. Районният съд, съгласно нормата
на чл. 63, ал.1 от ЗАНН има правомощие да измени наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН урежда, че доколкото няма особени правила за
производството пред съд се прилагат разпоредбите на НПК. Затова правомощията на
съда за изменение на наказателното постановление са съответни на правомощията
на въззивния съд за изменение на присъдата, уредени в чл. 337, ал.1 от НПК. На
основание чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН съдът може да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение (без изменение
на обвинението). Както вече се посочи, нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е
по-леко наказуемо спрямо нарушението по чл. 93, ал.1 от същия закон и всички
съставомерни факти относно установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са
били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП. Правото на защита
на наказаното лице не е било нарушено, тъй като всички релевантни факти са му
били предявени и то е могло да организира защита си спрямо тях.
По изложените съображения, съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд и събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен
състав съобрази следното: От формална страна наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в
изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от закона
реквизити. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения – такива, които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице. Описаното в АУАН и в НП нарушение следва да се
квалифицира като такова по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Нарушението по чл. 93, ал. 2
от ЗАП е по-леко наказуемо от нарушението по чл. 93, ал.1, т. 1 от същия закон
и е в правомощията на съда да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение,
поради наказателното постановление следва да се измени, като се определи
наказание глоба в размер на 100лв., наместо глоба в размер на 2000лв.
Възражението на ответника по
касационната жалба, че представеното маршрутно разписание касае друг превозвач
и не отговаря на изискванията на Наредбата не следва да се обсъжда изобщо,
защото тези факти – липса на разписание, не са били предявени на дружеството с
АУАН и съответно НП е съставено за това, че дружеството не е представило
маршрутно разписание, а не че извършва превоза без да има издадено такова. Дали
е налице маршрутно разписание, по което се осъществява превоза и което да е
съгласувано с ОО „АА“ Търговище от представените по делото доказателства не
може да се прецени, тъй като в представеното маршрутно разписание е посочено,
че то се изпълнява по договор за специализиран превоз от 01.01.2018г., сключен между
„Дичони“ ЕООД и „Тракия глас“ ЕАД – от една страна, а от друга към договора от 2019г. между „Дичони“ ЕООД и
„Веди – Н“ ЕООД (с който се прехвърля възмездно задължението за превоз) не е
представено Приложение № 1 към него, което според съдържанието на договора
очертава неговия предмет, чрез конкретизиране на маршрутите и разписанията.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 48 от 04.02.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 912/2020г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателното постановление №
38 – 0001650 от 21.10.2020г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на А.В.М. *** за нарушение на чл.66, т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000лв., като на
основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози ОПРЕДЕЛЯ на А.В.М. ***,
наказание „глоба“ в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.