ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 918
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500397 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане №260/28.02.22г., постановено по ч.гр.д.№1182/22г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №615/28.02.22г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Д.
Р. Г., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 1342.13 лева; 749.15 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 2492.55 лева– възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“; 453.97 лева – мораторна лихва.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба цитирана съдебна практика и шзлогоподробни
съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на
сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 24.02.22г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Д. Р. Г., за следните суми по договор за
потребителски кредит №30042608318/17.02.20г.: 2679.08 лв., представляваща главница;
договорно възнаграждение, в размер на 1342.13 лева; 749.15 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“; 2492.55 лева– възнаграждение за допълнителна услуга
1
„Флекси“; 453.97 лева – мораторна лихва – 288.50 за периода 11.03.2020г. – 03.12.2021г. и
165.47 лева – за периода 03.12.2021г. – 24.02.2022г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски
кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 2900 лева; изложени
са твърдения за договорени 36 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 241.51 лева
съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 10-то число на месеца. Изложени са
твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като
се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 1342.13 лева. Твърди се, че е уговорено
предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, с дължим остатък от
749.15 лева; допълнителна услуга „Флекси“, с остатъчна стойност 2492.55 лева.
Твърди се, че длъжникът е заплатил 4 погасителни вноски, като е изпаднал в
забава на 11.03.20г. Претендира 2679.08 лв., представляваща главница; договорно
възнаграждение, в размер на 1342.13 лева; 749.15 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“; 2492.55 лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 453.97 лева
– мораторна лихва – 288.50 за периода 11.03.2020г. – 03.12.2021г. и 165.47 лева – за периода
03.12.2021г. – 24.02.2022г.
По заявлението е издадена Заповед №615/28.02.22г. за следните суми: 2679.08
лева - представляваща главница; законната лихва от 25.02.22г. до окончателното й
изплащане, 53.58 – разноски, държавна такса и 17.36 лева възнаграждение за юрисконсулт.
С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на договорно
възнаграждение, договорно възнаграждение, в размер на 1342.13 лева; 749.15 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 2492.55 лева– възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“; 453.97 лева – мораторна лихва – 288.50 за периода
11.03.2020г. – 03.12.2021г. и 165.47 лева – за периода 03.12.2021г. – 24.02.2022г.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно –
по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети
допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта,
досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
2
В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включено приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, за което е уговорено „възнаграждение“, в размер на
870 лева. Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с
възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да
предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото
дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна
на заемополучателя.
Клаузата/услугата „Флекси“ включва право на промяна на погасителния план и за
това е уговорено „възнаграждение“, в размер на 2813 лева. Налице е противоречие с добрите
нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 2900 лева, а цената на
допълнителния пакет е в размер на 2813 лева – само 87 лева по-малка от главницата. Така
размерът на цялото задължение е 6583 лева, извън договорната лихва и лихвата за забава и
при добавяне и на сумата за услуга „Фаст“. И т.к. една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да
не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е
налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
3
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 41%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди сумата от
1342.13 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 10.11.2020г. – 03.12.21г.
По отношение на претенцията за мораторна лихва: в заявлението се сочи, че
договорът е сключен на 17.02.20г., а длъжникът е направил 4 погасителни вноски.
Независимо от това се твърди, че същият е изпаднал в забава на 11.03.20г. Но предвид
обстоятелството, че договорът е сключен на 17.02.20г. съобразно погасителния план първата
вноска се дължи на 10.03.20г., а според заявителя длъжникът е заплатил 4 вноски, то
забавата е настъпила най-рано на 10.07.20г. Въззивният съд намира, че от заявлението не
може да се установи началния момент на претендираната мораторна лихва, поради
противоречие на изявленията на кредитора. Поради това по отношение на мораторната
лихва за периода 11.03.20г. – 03.12.21г. за сумата 288.50 лева заявлението следва да бъде
отхвърлено. Същото следва да бъде уважено за сумата 165.47 лева, за периода 03.12.21г. –
24.02.22г.
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 169.34 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 91.87 лева – държавни такси и 54.25 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 53.58 лева и
17.36 лева, въззивният следва да присъди разликата от съотв. още 38.29 лева – държавна
такса и 36.89 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №260/28.02.22г., постановено по ч.гр.д.№1182/22г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№615/28.02.22г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Д. Р. Г., за заплащане на: договорно възнаграждение, в
размер на 1342.13 лева; 165.47 лева – мораторна лихва от 03.12.21г. до 24.02.22г.
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Д. Р. Г. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“,
№30042608318/17.02.20г., следните суми:
1342.13 лева – договорна лихва за периода 10.11.2020г. – 03.12.2021г.;
165.47 лева - лихва за забава от 03.12.20г. до 24.02.22г.;
4
още 38.29 лева – държавни такси;
още 36.89 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5