О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна, ……….12.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.дело №751 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от О.В.В. срещу определение №4176/21.11.2019г. по т.д.№1850/2019г.
на ВОС, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна
помощ.
В жалбата се твърди,
че мотивите на съда са незаконосъобразни. Твърди, че има право да ползва
безплатна правна помощ по реда на ГПК, за което своевременно е направил искане
пред съда.
По същество моли
определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за предоставяне на
правна помощ.
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 от ГПК.
Съдът след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите по т.дело №1850/2019г. на ВОС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявен иск от О.В.В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване
за установено, че ищецът не дължи претендираната сума по изп.д.№235/2018г. на
ЧСИ Янкова.
С определение
№4056/11.11.2019г. производството по делото е оставено без движение за
отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, за което са
дадени подробни указания на страната.
С молба
вх.№34277/19.11.2019г. ищецът О.В. е направил искане за предоставяне на
безплатна правна помощ, тъй като не разполага със средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение и за освобождаването му от заплащане на дължимите за
производството държавни такси. Към молбата е приложена Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
С молба
вх.№34635/21.11.2019г. е представена и декларация за материалното и гражданско
състояние по чл.83, ал.2 от ГПК.
С определение
№4176/21.11.2019г. съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на
правна помощ, на осн. чл.24, т.2 от ЗПрП, вр. чл.95, ал.5 от ГПК, като е приел,
че са налице основания за отказ по чл.24, т.2 от ЗПрП, предвид нередовно
предявената претенция. Ищецът може да реализира правата си по реда на чл.21,
т.2 от ЗПрП и чл.38 от ЗАдв.
С разпореждане
№12123/02.12.2019г. жалбоподателят е освободен от заплащане на дължимата за
производството по частната жалба държавна такса.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество частната жалба е основателна.
Съобразно чл.94 и
чл.95 от ГПК страните в производството имат право на правна помощ при
разглеждане на делото изразяваща се в безплатна адвокатска защита – процесуално
представителство пред съд /чл.21, т.3 от ЗПрП/. Последното обхваща всички
действия по осъществяването му, като обемът на представителството не може да
бъде ограничаван с определението за предоставяне на правната помощ.
Съобразно чл.24, т.3
от ЗПрП физическите лица, страни в производството могат да искат правна помощ
по всички видове дела, включително и по търговските спорове, ако са налице
условията за предоставянето й – чл.23, ал.3 от ЗПрП и не са налице предвидените
в чл.24 от ЗПрП основания за отказ.
За да направи извод
за наличие на достатъчно средства за заплащане на адвокатското възнаграждение
по предявения отрицателен установителен иск, след установяване доходите на
молителя и притежаваното имущество, съдът следва да ги съпостави с цената на
иска и минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изводът следва да
почива на конкретно установени обстоятелства, а не на предположения.
В настоящия случай,
от събраните по делото доказателства – два броя декларации за здравословно,
семейно, имотно и материално състояние на ищеца, се установява, че същият не е
семеен, притежава недвижим имот, върху който са наложени възбрани, лек
автомобил и работи почасово, като реализира доход в размер на 200лв.
Получаваният от ищеца
доход и обстоятелството, че същият не разполага с имущество, от което да се
издържа, обосновава извод за липса на достатъчно средства за заплащането на дължимото
за производството адвокатско възнаграждение, дори в минималния му размер от
300лв., което прави искането за предоставяне на правна помощ основателно.
От друга страна,
съдът намира, че не са налице предвидените в чл.24
от ЗПрП основания за отказ от предоставянето й, по следните съображения: Предоставянето
на правна помощ за процесуално представителство обхваща всички действия в
производството, включително и отстраняване нередовностите на исковата молба,
които са в значителен обем и сложност, предвид вида на предявения иск и
дадените от съда указания, като изискват и правна грамотност, с каквато ищецът
не разполага. Отстраняване нередовностите на исковата молба е необходимо, с
оглед реализиране на правото на предявяване на иска и последиците при
неизпълнение – прекратяване на производството.
Към настоящата фаза
на развитие на производството и липса на ясни твърдения за обстоятелствата, на
които се основава исковата претенция, не може да бъде направена преценка за
наличие на предпоставките по чл.24, т.2 от закона, а именно недопустимост,
неоснователност или необоснованост на същата.
Обстоятелството, че
лицето е имало процесуален представител в хода на изпълнителното производство
не може да обоснове извод за липса на основания за предоставяне на правна помощ
по новообразуваното дело, тъй като производствата са самостоятелни и наличието
на предпоставките по чл.94 от ГПК и чл.23, ал.3 от ЗПрП се прави за всеки
конкретен случай. По делото липсват доказателства за надлежно упълномощен
процесуален представител за настоящото производство.
Право на страната е
да избере по кой ред да организира процесуалното си представителство – чл.38 от
ЗАдв. или чл.94 и чл.95 от ГПК, като същите не са взаимно обусловени.
Предвид изложеното
съдът счита, че са налице условията на чл.23, ал.3 от ЗПрП вр. чл.95 от ГПК и
не са налице предвидените в закона основания за отказ, поради което молбата за
предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца изразяваща се в процесуално
представителство по т.д.№1850/2019г. на ВОС е основателна и следва да бъде
уважена.
С оглед несъвпадане
правните изводи на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното определение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането да
бъде уважено.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №4176/21.11.2019г.
по т.д.№1850/2019г. на ВОС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ О.В.В., ЕГН ********** ***, правна помощ за процесуално
представителство по т.д.№1850/2019г. на ВОС, с предмет предявен от О.В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен
установителен иск за недължимост на претендираната сума по изп.д.№235/2018г. на
ЧСИ Янкова.
Определението не
подлежи на обжалване, на основание чл.95, ал.6 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: