Р Е
Ш Е Н
И Е № 260065
Гр. Пловдив,14.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието
на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
7282/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 20-3389-000148/28.05.2020г. на Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Д.Г.К., ЕГН ********** ***, *****, е
наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл.638 ал.1 т.1
вр. чл.461 т.1 от КЗ.
По съображения,
изложени в жалбата и лично в съдебно заседание, жалбоподателят К. иска съда да отмени
процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда
е депозирано писмена молба-становище
от страната за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 09.05.2020г.
около 13.55ч. в с. Белащица, на ул. „Беласица“ № 1, жалбоподателят К.,
управлявайки личния си л. а. „Фиат Дукато“ с рег. № ****, бил спрян за проверка
от полицейски служители към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, сред които и свид. П.М.М..
Установено било, че към датата на проверката К., в качеството си на собственик на
МПС, няма сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За
констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 135 с бл. № 324355/09.05.2020г. срещу К. за извършено от него
нарушение по смисъла на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Нарушителят се запознал на място
със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма
възражения.
В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения от страна на жалбоподателя
срещу АУАН.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на Д.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1
т.1 от КЗ, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
Описаната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - АУАН/
№ 135 с бл. № 324355/09.05.2020г., Заповед № 317з-3985-22.10.2018г., както и от
гласните доказателства - показанията на актосъставителя М., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията
му като достоверни, логични, последователни и съответстващи на доказателствения
материал по делото. Наред с горното
следва да се отбележи, че нарушенията се установяват и по силата на чл.189 ал.2
от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има
материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в съответствие
със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Описанието на нарушение е пълно, точно и ясно
отразено, като жалбоподатетял е разбрал за какво негово поведение е ангажирана
отговорността му.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят К. е извършил от обективна и субективна страна нарушение на
разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съгласно която всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Не се оспорват обстоятелствата от
жалбоподателя, че именно той е собственик на процесния автомобил, че го е
управлявал в процесното време и място, както и че към датата на проверката не е
била налична конкретната задължителна застраховка. Не се установява процесното
МПС да е спряно от движение.
При извършената
от съда служебна проверка в „Гаранционен фонд“ в публичния регистър за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, става ясно, че за процесния л. а. „Фиат
Дукато“ с рег. № ****, действително към дата на проверката 09.05.2020г. няма
сключена такава застраховка. Предходната е била сключена на 01.03.2019г. с
крайна дата на покритие – 29.02.2020г., а
след констатиране на нарушението от 09.05.2020г., действащата към
момента застраховка е налична от дата 01.06.2020г. В тази връзка неоснователни
и противоречиви на обективната истина са наведените от страна на жалбоподателя
възражения, че предходната застраховка е изтекла към 30.04.2020г., което би
могло в негова полза да обуслови изтичане на по-кратък период от време, в
рамките на което не е изпълнил задължението си да сключи застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като неоснователно се оценя и
твърдението му, че не е могъл да сключи по обективни здравословни причини договора
за застраховка, доколкото видно от представените по делото 2 бр. епикризи, за
периода, в който той е бил в болнично заведение, автомобилът е имал
застрахователно покритие и след изтичането на срока за това, жалбподателят е
разполагал с месец да сключи нова застраховка.
Ето защо съдът
намира, че напълно основателно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя К. за така установеното нарушение.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушения.
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл.638 ал.1 т.1
вр. чл.461 т.1 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото по чл.483 ал.1
т.1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на 250 лв., чийто размер е
фиксиран от закона и не подлежи на редуциране от страна на съда.
При
извършената служебна
проверка съдът не
констатира допуснати в
хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
Гореизложеното обосновава извода, че
обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
На основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, обаче,
и предвид липсата на изрично искане за присъждане на разноски от въззиваемата
страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-3389-000148/28.05.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив,
РУ 06 Пловдив, с което на Д.Г.К., ЕГН ********** ***, *****, е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1
т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461
т.1 от КЗ.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
А. Д.