№ 30
гр. Момчилград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200028 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на М. С. Ю. с
ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 23- 0318-000 009/
18.01.2023г. на ВПД Началник на РУ- К.о към ОДМВР- Кърджали, с което;
на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателят са били наложени
административни наказания- “глоба” в размер на 1 000 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и са му били
отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В жалбата, предявена чрез адв.В. Б. от САК, се изразява недоволството
от процесното наказателно постановление и иска отменяването на
наложените наказания лишаване от право да се управлява МПС и наложената
глоба. Развиват се доводи за наличие на пороци при образуването на АНП,
конкретно посочени в жалбата. Сочи, че не нак.постановление било
немотивирано, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата,
както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-
описани подробно. При установяването на самото нарушение също са били
допуснати описаните нарушения. Предвид на всичко изложено, се иска
отмяна на нак.постановление.
В съдебно заседание– жалбоподателят се явява лично и поддържа
1
жалбата, като от пълномощника адв.В.Б. е постъпило писмено становище, с
което се поддържа жалбата, претендират се и разноски за
адв.възнаграждение.
Ответната страна, ВПД. Началник на РУ- К.о, чрез гл.ю.к. на ОДМВР-
Кърджали в писмена молба оспорва жалбата и моли съда да остави същата
без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.
Претендира ю.к.възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 01.01.2022г. св.А. К.- мл.автоконтрольор при РУ- К.о, в
присъствието на В. М. /също служител на РУ- К.о/, е съставил АУАН серия
GA № 641236, против жалбоподателят, за това, че на 01.01.2022г. в 10,00
часа, в Община К.о, по път KRZ 3125, КМ.0+900, по посока на движение от
с.Растник към 3-то клА. 867, същият /жалбоподателят като водач е
управлявал собственото си МПС- л.а. с германски рег.№ *******, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила до 0,8 промила, а именно;
0,61 на хиляда, което било установено с техническо средство „ Дрегер 7510” с
фабр. № ARВВ 0035, тариран до месец май 2023г. На водача е бил издаден
талон за мед.изследване № 124357 в 10,30 часа /защото не е приел резултата/,
и 8 бр. холограмни стикери с посоченият номер /приложени като копия по
делото/.
От АУАН /описан по-горе/, е видно, че от водача са иззети СУМПС- с
описанан номер, и 2 бр. табели с .№ *******, както и е посочено, че това
съставлявало нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Не са направени
възражения, като екземпляр от акта е връчен на нарушителя на същата дата.
По делото се установи, че от жалбоподателя на 01.01.2023г. в 10,41 часа
/т.е. почти непосредствено след получаване на талон за изследеване/ е била
взета кръвна проба за изследване в ЦСМП- филиал К.о /като епруветките са
били запечатани с съответни стикери- с посочен номер/. Видно от протокол за
хим.изследване на иззетата от жалбоподателят кръвна проба, установеното
алкохолно съдържание възлиза на 0,85 промила.
Въз основа на полученият резултат от химическото изследване на кръвната
проба на нарушителя, ВПД Началник на РУ- К.о, с мотивирана резолюция на
2
осн.чл.54 ал.1 т.1 от ЗАНН е прекратил АНП по АУАН серия GA № 641236,
изд.против жалбоподателя по настоящото производство. Предвид и на това на
същата дата е бил издаден нов АУАН на жалбоподателя по настоящото
производство, в който е посочен новият резултат от установеното в кръвта на
водача алкохолно съдържание, и това е АУАН серия GA №
641240/06.01.2023г. в който актосъставителят А. К. е посочил, че на
01.01.2022г. в 10,00 часа, в Община К.о, по път KRZ 3125, КМ.0+900, по
посока на движение от с.Растник към 3-то клА. 867, същият /жалбоподателят
като водач е управлявал собственото си МПС- л.а. с германски рег.№
*******, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила до 0,8 промила,
а именно; 0,61 на хиляда, което било установено с техническо средство „
Дрегер 7510” с фабр. № ARВВ 0035, тариран до месец май 2023г. На водача е
бил издаден талон за мед.изследване № 124357 в 10,30 часа /защото не е
приел резултата/, и 8 бр. холограмни стикери с посоченият номер /приложени
като копия по делото/, като видно от Протокол за химическо изследване №
1/03.01.2023г. се установило наличие на алкохол от 0,85 на хиляда-
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателя на същата дата, който го е приел без
възражение. Не се установи да има постъпили възражения в предвиденият
срок за това.
Установи се по делото, че ВПД Началник на РУ- К.о при ОДМВР-
Кърджали е издал 2 бр. ЗППАМ със следните номера- № 23- 0318-000 006 и
№ 23- 0318-000 006 , и двата от 06.01.2023г. с която на основание чл.177 ал.1
т.1 б.“б“ и ал.1 т.2 а б.“б“ от ЗДвП спрямо водача на МПС /в случая
жалбоподателят/ са наложени принудителни административни мерки, а
именно; „Временно отнемане свидетелството за управление на МПС“ за срок-
До решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца;
„прекратяване на регистрацията на МПС“ с описаният рег.№ .№ *******-
били отнети СУМПС, СРМПС, и рег.табели- описаните. Заповедта е връчена
на същият на 07.01.2023г. и няма данни да е била обжалвана.
Въз основа на посочения по-горе акт, ВПД Началник на РУ-К.о, е
издал процесното Наказателно постановление № 23- 0318-000 009/
18.01.2023г., в което описана горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
3
административно наказание- “глоба” в размер на 1 000 лева, както и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца- за допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, и били са му
били отнети 10 контролни точки. НП е връчено на 23.01.2023г.
Т.е., Административно-наказващия орган е посочил нарушените норма
и следващите се от това санкции.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетел
по съставянето на единият от двата акта, които в своите показания описват
горната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по
делото доказателства- приложените към делото АУАН- двата описани и
обсъдени акта, НП, Мотивирана резолюция за прекратяване на
адм.производство, 2 бр. ЗПАМ, показания на свидетеле и актосъставител;
талон за изследване от 01.01.2023г. от 10,05 часа /бил проверен за употреба на
алкохол с техническо средство- описаното, при което се установило наличие
на алкохол в кръвта му в концентрация 0,61 промила/, в който жалбоподателя
е посочил, че НЕ приема показанията на техн.средство; Протокол за
мед.изследване от 01.01.2023г. от 10,41 часа; Протокол за химическо или
химико-токсилогическо изследване от 03.0.2023г. /с посочените резултати от
лабораторните изследвания- 0,85 на хиляда/; стикери от техн.средство и
самите данни от тех.средство, посочени по време; Извлечение от протокол за
проверка на годност на тхен.средство, използвано по време на проверката по
настоящият случай-„Дрегер 7510” с фабр. № ARВВ 0035- проверката на
апарата е от 10.11.2022г., а срокът на валидност на същата е 6 месеца, сиреч
до месец май 2023г. техническото средство е годно за употреба.
С тези доказателства се установява, че жалбоподателят на цитираната
дата 01.01.2023г. около 10,00 часа, и на посоченото място, е управлявал МПС-
гореописаното, като е бил спрян за проверка от служители на РУ- К.о, които
са извършени проверка на същият с техническо средство „Дрегер 7510“ за
употреба на алкохол, като била отчетена 0,61 промила концентрация на
алкохол в кръвта, иззели са СУМПС, СРМПС и рег.табели на автомобила. На
водача, поради обстоятелството, че не съгласил с резултатите от извършената
с техническото средство проверка, е бил издаден талон за изследване, била му
взета и кръвна проба, и от резултатите на тази кръвна проба се установява, че
4
същият е употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е
0,85 промила.
От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е
установено по един категоричен начин обстоятелството, че жалбоподателят е
управлявал МПС /описаното по-горе/ с концентрация на алкохол в кръвта
0,85 на хиляда, и това е така, защото контролните органи са извършили
проверката с техническо средство за употреба на алкохол, а след това е била
взета и кръвна проба /поради това, че същият е изразил несъгласие с
показателите по техн.средство/- респ. контролните органи са установили
непосредствено допускането на цитираното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП.
Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП,
намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа
обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и е
установена нарушената правна норма от ЗДвП, поради и което и което следва
същото да бъде потвърдено изцяло за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Аргументите са следните- административно наказващия орган, при
издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено едно правилно,
законосъобразно и обосновано наказателно постановление. В същото е
описана фактическата обстановка, със която се установява осъществен
съставът на административно деяние по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП- както и по-горе
е посочено, установено е правилно съдържанието на това деяние и съответно
е приведено под съответният текст, деянието на жалбоподателят, и поради
това е съобразена материално-правната норма със санкционата, т.е.,
санкционната норма, съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на
посоченият текст от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се
налагат за така установените от административно-наказващия орган и
допуснати от жалбодателя нарушения. В разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП е посочено, че на водача на МПС е забранено да управляват ППС под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества- а по делото са
събрани доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС към момента на
проверка.
5
Предвид изложеното съдът приема, че горната фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в срок-
наказателното постановление е връчено на 23.01.2023г. на жалбоподателят, и
е получена в деловодството на въззиваемата страна на 06.01.2023г.- а и в съда.
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на
РУ- К.о при ОДМВР- Кърджали, упълномощен с това правомощие, съгласно
заповед№ 8121з- 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи
/което обстоятелство е и служебно известно на съда, предвид многото на брой
дела от тази категория, които се разглеждат/.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление следва да се каже,
освен гореизложеното и следното; При анализа на събраните доказателства,
съдът приема, че е доказан по един категоричен начин, фактът, че
жалбоподателят е допуснал описаното в наказателното постановление
административно нарушение. Съдът преценява, че показанията на
свидетелите, изясняващи изцяло конкретната фактическа обстановка се
потвърждават и от събраните писмени доказателства.
По делото не са събрани доказателства, в подкрепа на твърденията на
жалбоподателя за немотивираност или за неправилност на обжалваното
нак.постановление, както и за това, че същото е издадено при непълнота на
доказателствата. Не са установени и допуснати нарушения на самото
административино-наказателно производство, свързано с издаването на акта
за установяване на адм.нарушения, в това число, и с издаването на втори
АУАН, и това е така защото производството по издаването на първият АУАН
от 01.01.2023г е отменено със мотивирана резолюция на ВПД Началник на
6
РУ-К.о, с оглед на получени резултати от химическият анализ на взетата
кръвна проба поради изразено несъгласие със резултатите от техн.средство.
Самото техническо средство е било годно за употреба към момента на
проверката.
Съобразно и това съдът, с оглед анализа на целия доказателствен
материал намира, че е правилен и законосъобразен изводът за наличие
допуснатото от жалбоподателят административно нарушение, описано в
процесното наказателно постановление.
При служебният анализ на издаденият АУАН и обжалваното НП,
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до опорочаване на наказателното постановление до степен на
незаконосъобразност. По повод наложените административни наказания, по
вид и размер, съдът достига до извода, че административно наказващият
орган правилно и приложил съответните санкционни норми.
Според съда не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, с оглед
степента на обществена опасност на деянието. Употребата на алкохол и
управлението на МПС, след това е едно от деянията по смисъла на ЗДвП с
най-висока степен на обществена опасност. В настоящият казус, липсват
обстоятелства, които да установяват, според настоящия съдебен състав
наличие на условия на маловажност. Освен изложеното наложените
наказания от законодателя в нормата на чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП са дадени в
абсолютни стойности и не е възможна тяхната редукция в насока намаляване,
респ. не подлежат на индивидуализация.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и
недоказана, а процесното, обжалвано наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно. Наказателното постановление следва да се
потвърди, изцяло, като законосъобразно.
По делото се претендират разноски за ю.к.възнаграждение в полза на
АНО, но такива не са доказани и сторени, т.к. производството по делото е
протекло без участие на представител на ОДМВР- Кърджали, като
представената молба от гл.ю.к.Ст.Чолаков не съставлява участие в съдебното
производство по смисъла на чл.63 „д“ ал.4 от ЗАНН за да се присъди
ю.к.възнаграждение.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 0318- 000 009/
18.01.2023г. на ВПД Началник на РУ- К.о към ОДМВР- Кърджали, с което на
М. С. Ю. с ЕГН- **********, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в
размер на 1 000 лева, както и административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и са му били отнети 10 контролни
точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8