РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Разград, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 725 от 07.11.2022 г. по гражданско дело №
20213330101195 по описа за 2021 година по описа на РС - Разград, съдът е
постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Р. Х. с ЕГН
********** и А. А. Х. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***,
че НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на 1/8 идеална част от сграда с идентификатор
*** със застроена площ 52 кв.м. и сграда с идентификатор *** със
застроена площ 30 кв.м., построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият е площ 464
(четиристотин шестдесет и четири) квадратни метра, с идентификатор
*** /***/, по КККР на гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със
Заповед РД18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се на административен адрес: ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан в частта му относно 5/8 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от К. Р. Х. с ЕГН ********** и
А. А. Х. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез
пълномощника им адв. Й. при АК – Разград, срещу С. А. А. с ЕГН **********,
М. А. М. с ЕГН-**********, Т. З. А. с ЕГН-********** и А. З. А. с
ЕГН**********, по отношение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
1
ИМОТ, целият е площ 464 /четиристотин шестдесет и четири/ квадратни
метра, с идентификатор *** /***/, по КККР на гр. Разград, общ. Разград,
обл. Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1025, квартал: * парцел: *,
с административен адрес: *** (*), при граници: ***, ***, ***, заедно с
построените в имота: СГРАДА с идентификатор *** (***, **), със
застроена площ 5 2 (*десет и два) квадратни метра, брой **,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор *** (***, **), със застроена площ 30 (тридесет) квадратни
метра, брой **, предназначение: селскостопанска сграда, к а т о
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № ***,
том 3, рег. № 4408, дело № 546 от 02.07.2014 г . на нотариус Роска Иванова,
с рег. № 378 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд -
Разград.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот **, том 3, peг. № 38* дело № 406 от
29.06.2020 г. на нотариус Роска Иванова, с peг. № 378 на НК, вписан в рег. на
РРС, с вх. рег. № 1929 от 29.06.2020 г., акт № 170, том 5, дело № 988/2020
г., партидна книга стр. 75478; 75481, В ЧАСТТА МУ касаеща 1/8 идеална
част от сгради в имота с идентификатори *** и *** както и в частта му
над 4/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.
ОСЪЖДА ищците К. Р. Х. с ЕГН ********** и А. А. Х. с ЕГН
********** да заплатят държавни такси в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Разград в размер на 130,00 лв. (сто и
тридесет лева).
Недоволен от това решение в ЧАСТТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН
ИСКА ЗА ДЕЛБА за делба САМО по отношение на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият е площ 464 /четиристотин шестдесет и
четири/ квадратни метра, с идентификатор *** /***/, по КККР на гр.
Разград, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед РД-18-
37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1025, квартал: * парцел: *, с административен адрес: ***
(*), при граници: ***, ***, ***,
както и в частта му за разноските,
са останА. жалбоподателите К. Р. Х. и А. А. Х., който чрез
пълномощника си адвокат М. Й. от АК - Разград, го обжалват в тази му част.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено като
2
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
необосновано, като вместо него се постанови решение, с което да се допусне
до делба следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият е площ 464 /четиристотин шестдесет и
четири/ квадратни метра, с идентификатор *** /***/, по КККР на гр.
Разград, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед РД-18-
37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1025, квартал: * парцел: *, с административен адрес: ***
(*), при граници: ***, ***, ***,
между:
К. Р. Х. с ЕГН **********, А. А. Х. с ЕГН **********, С. А. А. с ЕГН
**********, М. А. М. с ЕГН-**********, Т. З. А. с ЕГН-********** и А. З. А.
с ЕГН**********,
при права:
4/8 идеални части за К. Р. Х. и А. А. Х.,
3/8 идеални части за С. А. А.,
1/8 идеални части за М. А. М., Т. З. А. и А. З. А..
Сочи, се че процесния имот е бил придобит от Р. м. А. въз основа на
изтекла придобивна давност, по чл. 79, ал.1 ЗС. След това продал същия на
дъщеря си К. Р. Х., по време на брака й с А. А. Х., поради което последните
двама са придобили претендираните ид.ч. от имота в режим на СИО. Излагат
подробни съображения. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Т. З. А.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал.6 ГПК, адв. Н. М. от АК –
Разград, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна С. А. А.,
чрез пълномощника си адвокат С. М. от АК – Разград, депозира отговор на
жалбата. Оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК насрещните по жалбата страни М. А. М. и
А. З. А. не депозират отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат М. Й. от АК
– Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
Въззиваемата страна С. А. А., при редовност в призоваването се явява
лично. Поддържа писмената молба с характер на писмена защита подадена от
пълномощника адвокат С. М. от АК-Разград. С писмената защита оспорва
жалбата и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения. Акцентира, се че делбата на съсобствения недвижим
3
имот е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 38, ал.3 ЗС, тъй като
дворното място представлява обща част, тъй като в него съществуват сгради,
принадлежащи на различни собственици, притежаващи идеална част от
терена.
Въззиваемата страна Т. З. А. не се явява. Явява се особения му
представител по чл. 47, ал.6 ГПК, адв. Н. М. от АК – Разград, която поддържа
отговора на жалбата. Оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част
да бъде потвърдено. Присъединява си към становището на адвокат С. М. от
АК - Разград.
Въззиваемите страни М. А. М. и А. З. А., при редовност в
призоваването, не се явяват и не изпращат предсатвител.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и доводите на
страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В частта, с която установителния иск е уважен, както и в частта, с
която е отхвърлен иска за делба на сградите с идентификатор *** и с
идентификатор ***, решението като необжалвано е влязло в сила. Предмет
на настоящото производство е решението само в частта, с която е
отхвърлен иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***,
както и в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е вА.дно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението в обжалваната му част е правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС,
като решението е по първа фаза на делбеното производство.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното право да се
иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху
определено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се
допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, какви са правата на съсобствениците, както и
каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се
установяват страните и обектите на делбата.
При извършване на делбата важи общият принцип в гражданския
процес за спазване на диспозитивното начало, като съдът не може да извърши
делба на обекти, за които тя не е поискана – (в този смисъл решение № 117 от
07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС).
4
С решението по допускане на делбата следва да се даде отговор дА. е
нА.це съсобственост по отношения на посочения (те) в исковата молба
недвижим (и) имот (и), като основание за допускане да се извърши съдебната
делба, между кои лица - страни по делото (или трети такива при нА.чие на
установени факти в тази насока) и какви са правата на всеки един от
съсобствениците на конкретния имот. В доказателствена тежест на
съделителя, предявил иска, е да установи всички условия свързани с
доказване на съсобствеността.
По делото се установява, а и пред настоящата инстанция между
страните няма спор, че ищците притежават 4/8 идеални части от процесния
поземлен имот с идентификатор *** /тези права се претендират с жалбата
/а не претендираните с исковата молба 5/8 ид.ч./, като това се призната от
ответниците още с отговорите на исковата молба. Няма спор, че в този
поземлен имот се намират общо 3 сгради, като предмет на делбата са били
само две от тях - сграда с идентификатор № ***. и сграда с идентификатор №
***., за които две сгради между страните няма спор, че са съсобствени на
ответниците. Третата сграда с идентификатор № ***. не е предмет на
делбата, като между страните няма спор, че същата е собственост само на
ищците, сега жалбоподатели.
Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция е:
Допустима ли е делба на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***.
Дворното място съставлява обща част и не може да се третира като
самостоятелен имот, независим от сградата върху него. То не може да бъде
обект на делба, изцяло или в идеални части, отделно от сградите построени в
него.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част
на всички собственици, а съгласно императивната разпоредба на чл. 38, ал. 3
ЗС, общите части не се делят.
Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост
- т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни
собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и, ал. 3 ЗС се
прилагат и за т. нар. "хоризонтална етажна собственост", при която в
съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни
собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява
обща част и не подлежи на делба. Дворното място не може да бъде допуснато
до делба като самостоятелен обект, тъй като то има обслужващо
предназначение по отношение на притежаваните в индивидуална собственост
обекти в сградата. В този смисъл: ППВС № 4/1964 г., ППВС № 2/1982 г.,
решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, І ГО, решение
№ 87/07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., ІІ ГО решение № *** от
26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 229 от
5
30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г., г. к., І ГО на ВКС, решение № 309 от
18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС, решение № 97 от
10.07.2018 г. по гр. д. № 3845/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС и др.
Според становищата, застъпени в решение № 201 от 19.10.2015 г. по
гр. д. № 2585/2015 г., г. к., І ГО на ВКС, решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр.
д. № 3051/2017 г., г. к., ІІ ГО на ВКС, които въззивният състав споделя,
доколкото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено
дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на
приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството,
включително с оглед градоустройствения статут на имота, ако не съществува
възможност от имота да бъдат обособени два или повече самостоятелни
УПИ, делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място
има за предназначение да обслужва построената в мястото сграда (и) и
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Ако по делото се
установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два или повече
самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и действащият
ПУП бъде изменен, всеки от новообособените УПИ ще обслужва отделен
самостоятелен обект и делбата на имота би била допустима.
Вж. и Определение № 100 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4260/2021 г., I г. о., ГК и посочената в същото практика на ВКС.
В т. 1, б. "д" и "е" на ППВС № 2/1982 г. е разгледан въпросът за
недопустимостта на делба на съсобствен парцел, когато в него има
хоризонтална или вертикална етажна собственост, т. е. когато отделни сгради
при хоризонталната ЕС или отделни етажи при вертикалната ЕС, са
индивидуална собственост на различните съсобственици на дворното място.
Прието е, че в този случай земята има характеристиката на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и нейната делба е недопустима, съгласно чл. 38,
ал. 3 ЗС. Изключение от това правило е дадено в решение № 97 от
17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г. о., което се позовава на
практиката на ВКС, според която в този случай делбата е допустима само
ако е възможно от съсобствения урегулиран поземлен имот да се обособят
толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците на
мястото, като всеки съсобственик получи УПИ, в който се намира
собствената му сграда. Вж. и Определение № 60257 от 14.06.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1835/2021 г., I г. о., ГК и Решение № 115 от 2.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3411/2018 г., I г. о., ГК.
Настоящият случай не е такъв, тъй като от дворното място не могат
да бъдат обособени два самостоятелни УПИ при спазване изискванията
на чл. 19, ал. 1, т. 1 и 4 на ЗУТ .
Следва да се посочи, че и между страните няма спор, че процесния
имот не може да се раздели на реално обособени части с размери
отговарящи на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 и 4 на ЗУТ. Дори
жалбоподателите още в исковата си молба са направили изрично искане
6
имота да им бъде възложен, а ответниците да получат съответната
пазарна стойност, с оглед идеалните им части от имота /л.4 РС/.
Тъй като липсва спор, че няма възможност съсобственият имот да
бъде реално поделен, то съдът и не е длъжен да допусне служебно
изслушване на съдебно-техническа експертиза /само за пълнота следва да се
посочи, че във въззивната жалба няма искане за назначаването на такава/,
по арг. от Решение № 115 от 2.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2018 г., I г.
о., ГК.
Предвид изложеното въззивният съд споделя изводите на
първоинстанцинния съд, че искът за делба на дворното място е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По жалбата срещу първоинстанционното решение в частта му за
разноските.
Жалбата срещу първоинстанционното решение в частта му за
разноските е допустима, тъй като когато се обжалва решението по съществото
на спора, то може да се обжалва и в частта му за разноските. Вж.
Определение № 799 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о.,
ТК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна и предвид изхода
от спора.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първата
инстанция, решението в обжалваната част следва да се потвърди, като
постановено в правилно приложение на закона, включително и в частта му за
разноските.
По разноските във въззивното производство.
С оглед изхода от спора – жалбата на ищците няма да бъде уважена,
същите нямат право на разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 725 от 07.11.2022 г. по гражданско дело
№ 20213330101195 по описа за 2021 година по описа на РС – Разград в
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
В останА.те му части Решение № 725 от 07.11.2022 г. по гражданско
дело № 20213330101195 по описа за 2021 година по описа на РС – Разград е
влязло в сила като необжалвано.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8